Присъда по дело №504/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 168
Дата: 21 март 2025 г. (в сила от 5 април 2025 г.)
Съдия: Делян Любомиров Дилков
Дело: 20251110200504
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 януари 2025 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 168
гр. София, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
СъдебниВЕРА Д. ГИШИНА

заседатели:ДАРИНА Г. ЕНЕВА
при участието на прокурора В. Хр. Х.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Наказателно дело от
общ характер № 20251110200504 по опИ. за 2025 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подс. И. Х. А., , ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че около 15:30 ч. на
29.08.2022 г. в гр. София, на спирката на градския транспорт на бул. „Сливница" и бул, „Христо
Ботев", отнел чужди /на И. А./ движими вещи – 1 бр. мъжка чантичка на стойност 9 лева; 2 бр.
диоптрични очила, всяко на стойност от 30,00 лева, или двете на стойност 60,00 лева; 1 бр. теТ.ка,
на стойност 0,40 лева; 3 бр. зарядни устройства за мобилен телефон, всяко на стойност от по 11,00
лева, или всички на обща стойност 33,00 лева и парична сума от 200,00 лева или всички отнети
вещи на обща стойност 302, 40 лева от владението на И. А., с намерението противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила - издърпал чантичката от врата на И. А., докато се скъса,
поради което и на основание чл. 198, ал. 1 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК МУ НАЛАГА наказание
„лишаване от свобода”, за срок от една година.
ОТЛАГА, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на наложеното наказание за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, подс. И. Х. А., ЛНЧ ЕГН ********** да
заплати по сметка на СДВР сумата от 140,40 лева – деловодни разноски, както и по сметка на СРС -
40 лева – деловодни разноски.

Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в 15-дневен срок от днес пред СГС.
1
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________

2

Съдържание на мотивите


Производството е по реда на глава XX НПК.
Образувано е по внесен от СРП срещу И. Х. А. обвинителен акт, с твърдения за извършено
престъпление по чл. 198, ал. 1 НК, а именно, че: около 15:30 ч. на 29.08.2022 г. в гр. София, на
спирката на градския транспорт на бул. „Сливница" и бул, „Христо Ботев", отнел чужди /на И. А./
движими вещи – 1 бр. мъжка чантичка на стойност 9 лева; 2 бр. диоптрични очила, всяко на
стойност от 30,00 лева, или двете на стойност 60,00 лева; 1 бр. теТ.ка, на стойност 0,40 лева; 3 бр.
зарядни устройства за мобилен телефон, всяко на стойност от по 11,00 лева, или всички на обща
стойност 33,00 лева и парична сума от 200,00 лева или всички отнети вещи на обща стойност 302,
40 лева от владението на И. А., с намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за
това сила - издърпал чантичката от врата на И. А., докато се скъса.
В съдебно заседание представител на СРП поддържа обвинението. Намира същото за
доказано по несъмнен начин, а деянието – за съставомерно. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда.
Защитата оспорва повдигнатото обвинение. Навежда доводи за субективна
несъставомерност, произтичаща от неуредени финансови претенции между подсъдимия и
посТ.А.я. Навежда доводи за липса на данни за физиологичен афект. Подчертава отсъствието на
документи за собственост на вещите. Пледира за оправдателна присъда, в условията на
евентуалност – за преквА.фициране на случая в привилегирован състав (маловажен случай) на
кражба.
Подсъдимият, нередовно призован, не се явява и не взема отношение. Спрямо него
производство протича, при условията на чл. 269, ал. 3 НПК.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и след извършване
на дължимата служебна проверка, намира за установено от фактическа страна следното :
Подс. И. Х. А. ЕГН **********.
На 29.08.2022 г. подс. А. се разхождал в гр. София и около 15:30 ч. стигнал до спирката на
градския транспорт, намираща се в близост до кръстовището на бул. „Сливница" и бул, „Христо
Ботев". По това време на спирката се намирал св. И. А., с когото подсъдимият имал спорове за пари
в миналото и който чакал автобус № 11 заедно със св. А. А. Т.. Св. А. бил преметнал през врата си
мъжка чантичка, съдържаща: 1 бр. мъжка чантичка на стойност 9 лева; 2 бр. диоптрични очила,
всяко на стойност от 30,00 лева, или двете на стойност 60,00 лева; 1 бр. теТ.ка, на стойност 0,40
лева; 3 бр. зарядни устройства за мобилен телефон, всяко на стойност от по 11,00 лева, или всички
на обща стойност 33,00 лева и парична сума от 200,00 лева или всички отнети вещи на обща
стойност 302, 40 лева.
Подс. А. се доближил до св. А. и двамата провели вербална комуникация на висок тон. В
разгара на същата, подсъдимият хванал и издърпал със сила чантичката от врата на св. А., като
успял да скъса ремъка й и побегнал, носейки чантичката със себе си.

Горната фактическа обстановка се установява, след проведен анА.з на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на св.
И. А. (л. 67 и прочетени от л. 18 ДП); жалба (л. 17 ДП); протоколи за разпознаване (л. 44 ДП; л. 50
ДП); заключение на СОЕ (л. 57 ДП); справка за съдимост (л. 16) и за неприключили наказателни
производства (л. 78 ДП).
Данни за индивидуА.зацията на процесните вещи, предмет на престъплението, се съдържат
в показанията на разпитания посТ.ал А., залегнА. в основата и на изготвената оценителна
експертиза, изяснила въпроса с пазарната стойност на вещите, към инкриминираната от СРП дата.
В тази връзка, следва да се отбележи, че посТ.А.ят не се е възползвал от законово гарантираната му
възможност да участва и в допълнително процесуално качество (различно от свидетелското),
поради което и съдът не намира основания да подлага на съмнение дадените от него показания,
1
които да са продиктувани от евентуална заинтересованост от изхода на делото. В тази връзка и
доколкото спецификите на стълкновението между подсъдимите и посТ.А.я са един от пунктовете,
по които защитата спори в хода по същество, прави силно впечатление, че казаното от А. в хода на
съдебното следствие не бележи съществени различия, отнесено към разпита му на досъдебната
фаза, както по отношение на датата, мястото и приблизителния час, така и по отношение на
механизма на противоправното отнемане на вещите, съдържащи се в чантичката му. Тук е уместно
да се отбележи, че те, заедно и поотделно, носят признаците на движими вещи с ниска стойност и
предназначени за ежедневна употреба, в който смисъл и отсъствието на документи за
придобиването им не е обстоятелство, годно да компрометира доказаността на обвинителната теза.
За изясняване стойността на инкриминираните вещи, надлежно е изготвена оценителна
експертиза, изводите на която съдът не намира основания да не кредитира.
Настоящият съдебен състав намира и въпроса с авторството за изяснен в максимална
степен. От една страна, на формално основание, посТ.А.ят декларира предходно познанство с
подсъдимия, позволяващо надлежната му индивидуА.зация. От друга страна, нА.це са извършени
разпознавания от А. и Т. (с уточнението, че показанията на последния не са надлежно приобщени,
т. е. даденото опИ.ние в тях не може да бъде коментирано), които не носят белезите на процесуална
опороченост и в рамките на които действия и двамата еднопосочно декларират идентичност между
нападателя и подсъдимия А..
Данни за съдебното минало на подсъдимия и характеристични данни за него съдът черпи от
приложените по делото справки за съдимост и за неприключили наказателни производства.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
При така установената фактическа обстановка и след проведен анА.з на събрания по делото
доказателствен материал, настоящият състав намира, че от обективна и субективна страна подс. А.
е реА.зирал престъпния състав, за който му е повдигнато обвинение.
НА.це е годен предмет на престъплението – чужди движими вещи и парична сума, които,
към момента на деянието, са се намирА. във владение на посТ.А.я А., и то - в прикачена към тялото
му чантичка, т. е. посТ.А.ят е имал и corpus, и animus това владение да продължи и занапред, от
което се извежда и липсата на съгласие - фактическата власт да премине у подсъдимия. Действията
на А. са от категорията – да прекъснат досегашната фактическа власт на посТ.А.я и да бъде
установена нова такава, от страна на подсъдимия (дърпане и бягство с вещта). За отнемането е
употребена сила, а именно – чантичката е била преметната през врата на посТ.А.я, като единствено
скъсването на ремъка е направило възможно преминаването на фактическата власт, без съдействие
от досегашния владелец (явяващ се и собственик, макар за целите на инкриминирания състав
законодателят да е ограничил фокуса си върху владението). Същевременно, деянието е достигнало
фаза на довършено престъпление, с оглед последвалото бягство, довело до установяване на трайна
и необезпокоявана нова, неправомерна фактическа власт (каквато, в принципен план, се изисква, за
да се квА.фицира едно деяние, като довършено).
Спецификите на процесното изпълнително деяние предопределят и формата на вина – пряк
умисъл, насочен към противоправно отнемане на движими вещи, от владението на посТ.А.я, с
изискуемата се по закон присвоителна цел – изводима от последвалото бягство.
Касателно възражението на защитата – за необходимост от преквА.фикация, изложените
доводи не могат да бъдат споделени, именно поради упражнената сила, при промяната във
фактическата власт и явяваща се ярък разграничителен критерий между деянията по чл. 194 и чл.
198 НК.
В допълнение, нА.чието или не на неуредени финансови претенции (за каквито
добросъвестно свидетелства и самият И. А.) предполага ангажиране само и единствено на
предвидени в закона способи (медиация, общ исков ред и пр.) за уреждането им, но
противоправните посегателства остават далеч извън регламентираните алтернативи. В този смисъл
и теза за субективна несъставомерност, произтичаща от твърдения в подобна насока, би могла да се
2
окачестви като колкото несъстоятелна, толкова и смущаваща.
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият следва
да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

По вида и размера на наказанието
За деяние по чл. 198, ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от
три до десет години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства и за подсъдимия следва да се отчетат
чистото му съдебно минало, данните за липса на други неприключили наказателни производства и
относително ниската стойност на процесното имущество (около два пъти по-ниска от МРЗ).
Същевременно, упражнената принуда е с интензитет, който, съпоставен с класическия случай на
грабеж, бележи една значително по-ниска степен на обществена опасност – няма причинени нито
телесни увреждания, нито материални щети.
С тези аргументи и при нА.чие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира, че по отношение на подс. А. следва да се приложи
разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и наказанието да бъде отмерено под предвидения в закона
минимум от три години, като справедлив за степента на обществена опасност на деянието и дееца
се явява размерът от дванадесет месеца. Предвид чистото му съдебно минало, настоящият съдебен
състав намира, че на този етап не е необходимо той да изтърпява наложеното му наказание и
съществува голяма вероятност той да се поправи и превъзпита, ако изтърпяването бъде отложено,
за изпитателен срок от три години.

По разноските
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и предвид императивната разпоредба
на чл. 189, ал.3 НПК, направените по делото разноски, в размер на 140,40 лева за досъдебна фаза и
40 лева за съдебна фаза, следва да бъдат възложени, в тежест на подсъдимия.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
3