РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. С., 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в закрито заседание на двадесет и втори март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Славка Кабасанова
като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Административно
наказателно дело № 20215440200664 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 ЗАНН.
Образувано е по подадена от ЕТ „Е.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: с.М., общ.С., обл.С., представлявано от В. Б. Х., жалба против
наказателно постановление № 1/26.07.2021 г. на директора на О.п.у.- С., с
което за нарушение на чл.26, ал.2, т.2 б.”б” от Закона за пътищата (ЗП) на
осн. чл. 54, ал. I, хипотеза втора ЗП му е наложена имуществена санкция в
размер на 3000.00 лева. Недоволен от така издаденото наказателно
постановление е останал административнонаказания , като го обжалва с
молба да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно предвид това, че в
хода на производството са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и неправилно приложение на материално-правни
норми на закона.
В съдебно заседание от името на жалбоподателя, редовно и
своевременно призован, жалбата поддържа процесуалният му представител
адв.Б. М., който навежда допълнителни доводи за отмяна на санкционния акт.
В съдебно заседание от името на АНО, редовно и своевременно
призован, жалбата оспорва процесуалният му представител гл.юрисконсулт
М. И..
РП С., редовно и своевременно призована, не изпраща представител в
1
съдебно заседание и не ангажира становище.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
На 30.06.2021г. служителите на О.п.у. гр.С. Х.К.- ***, и Г.С.-***,
свидетели по делото, заедно с колегата си Н. С., извършвали рутинни
проверки на територията на Община С. по републикански път III - 8683 (Ч. -
Г.). На км *** в дясно, в подножието на ***, забелязали, че функционират три
търговски обекта. Единият от тях представлявал дървена къщичка с остър
покрив, в която се продавали сувенири. Закупили фенерче на стойност 5 лв.,
за което им бил издаден фискален бон. Въз основа на него проверяващите
възприели, че търговската дейност се извършва от ЕТ“Е.“ ЕИК *** с.М..
Легитимирали се и установили, че в търговския обект работи
представляващия едноличния търговец В. Б. Х.. При замерване разстоянието
от края на главения път до дървената къщичка проверяващите констатирали,
че тя е на 25м. от него и приели, че е в обслужващата зона на пътя. Затова
поискали от В. Х. разрешение за специално ползване на обекта, издадено от
ОПУ С..
Тъй като той не представил такова, свидетелят Х.К. съставил срещу
ЕТ“Е.“ в присъствието на В. Х. акт за установяване на административно
нарушение № 3/30.06.2021 г., за това, че при извършена проверка на
30.06.2021 г. от длъжностни лица на Агенция „Пътна инфраструктура”-О.п.у.
- С. /специализирано звено/ е установено, че извършва специално ползване на
пътищата по смисъла на параграф § 1 от Закона за пътищата, като
осъществява търговска дейност - продажба на сувенири в търговски
крайпътен обект - дървен преместваем обект тип „къщичка”, с размери 310 см
на 210 см., находящ се в обслужващата зона на републикански път III - 8683
(Ч. - Г.) на км *** в дясно, без издадено разрешение за специално ползване на
пътя, чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пълни връзки към
него, по реда на чл. 11 и сл. от Наредба за специално ползване на пътищата-
нарушение на чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от ЗП.
Актът бил съставен в присъствието на свидетеля Г.С., бил предявен на
В.Х. и той го подписал. Същият ден едноличният търговец подал възражение
2
по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН, с което представил документи. Видно от
Разрешение за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското
обзавеждане №37/15.12.2020 г., издадено от гл.архитект на Община С., на
В.Х. е разрешено разполагане на търговски обект павилион за продажба на
сувенири (с дървена конструкция) с площ 5 кв.м. в ПИ 002251, местност „Б.“,
с.М. на осн.чл.56 ЗУТ за срок от три години. Съгласно нотариален акт за
продажба на недвижим имот №***, том II, д.№***/21.09.2017 г. на нотариус
*** с район на действие РС С., В. Х. е закупил нива с кад.№***по КВС за
землище с.М., общ.С., с площ 0,479 дка. Представена е скица на имота № 15-
158866/22.02.2019 г. издадена то СГКК С., от която е видно, че къщичката не
е нанесена в него.
По делото е представена скица с повдигната Заповед №30/19.02.2001 г.
а кмета на Община С., с която се обособява локално платно, от което се
обслужва ПИ с идентификатор 48814.2.251 по кадастралната карта.
Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно
постановление, с което за нарушение на чл.26, ал.2 , т.2 б.”б” от Закона за
пътищата (ЗП) на осн. чл.54, ал.I, хипотеза втора ЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 3000.00 лева.
Съдът възприема тази фактическа обстановка въз основа на
приобщените писмени доказателства по делото и показанията на разпитаните
свидетели Х.К. и Г.С., които като еднопосочни кредитира изцяло.
Съгласно §1 т.8 от ДР на ЗП "Специално ползване на пътищата" е
използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари
или за осъществяване на други дейности в обхвата на пътя и в обслужващите
зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на
пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на
пътни връзки към тях; изграждане и експлоатация на рекламни съоръжения;
изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни
или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя;
временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от
други лица.
Съгласно §1 т.6 от ДР на ЗП "Обслужваща зона" е земната повърхност
встрани от края на обхвата на пътя, в която се въвежда разрешителен режим
на ползване на имотите от техните собственици или от лицата с предоставено
3
право на ползване. Обхватът на пътя е площта, върху която са разположени
земното платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с
въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за
проектиране на пътищата- чл.5 ал.1 т.2 ЗП.
Според разпоредбата на чл.26 ал.2 т.2 б.”б” от ЗП за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забранява в обхвата на
пътя и обслужващите зони експлоатацията на търговски крайпътни обекти,
включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към
тях.
Условията и редът за специално ползване на пътищата по смисъла на §
1, т. 8 от Закона за пътищата се определят с Наредбата за специално ползване
на пътищата. Съгласно чл.11 ал.1 от Наредбата, разрешението за специално
ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни
връзки към него, се издава по искане на заинтересуваното лице след
приключване на производството по чл. 8, ал. 4 и при изпълнени условия в
разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски
крайпътен обект и пътни връзки към него.
Съгласно чл.8 ал.1 и 2 от Наредбата за специално ползване на
пътищата, търговски крайпътни обекти са всички сгради и съоръжения за
обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства, заедно с
прилежащия им терен, като: къмпинги, мотели, бензиностанции, газостанции,
заведения за хранене, магазини, гаражи и паркинги, пунктове за техническо
обслужване на автомобили и пунктове за ремонт на аварирали по пътя
автомобили и др., в които се осъществява търговска дейност по смисъла на
Търговския закон. Търговски крайпътни обекти са и крайпътните
обслужващи комплекси по смисъла на § 1, т. 9 от Закона за пътищата;
Разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на търговски
крайпътен обект и пътни връзки към него е задължително условие за издаване
на разрешение за строеж по смисъла на глава осма, раздел III от Закона за
устройство на територията.
Въз основа на горецитираните разпоредби съдът стига до извод, че
разрешителен режим за специално ползване на пътищата в обхвата на пътя и
обслужващите зони чрез експлоатация на търговски крайпътен обект, който е
от типа на този стопанисван от жалбоподателя- преместваем обект по чл.56
4
ЗУТ, не е въведен. От разпоредбата на чл.8 ал.2 от Наредбата за специално
ползване на пътищата става ясно, че преди да се издаде разрешение за
строеж, лицето което възнамерява да изгражда търговски крайпътен обект
следва преди това да се е снабдило с разрешение за специално ползване на
пътя. Изискване за снабдяване с разрешение за специално ползване на пътя
преди снабдяване с разрешение за поставяне на преместваем обект по чл.56
ЗУТ няма нито в ЗУТ, нито в наредбата по чл.56 ал.2 ЗУТ на Община С.. С
оглед на това съдът намира, че жалбоподателят не е извършил нарушение на
чл.26, ал.2, т.2, б.”б” от ЗП. На него като лице експлоатиращо търговски
крайпътен обект, представляващ преместваем такъв по см.на чл.56 ЗУТ в
обхвата на пътя и обслужващите зони, не е вменено задължение за снабдяване
с разрешение за специално ползване на пътя. Очевидно и за съответната
Общинска администрация (гл.архитект), издаващ(а) разрешението за
поставяне на преместваем обект, не съществува задължение да изиска
разрешение за специално ползване на пътя преди издаване на разрешението
за поставяне на преместваем обект.
Този извод се налага и от разпоредбата на чл. 9 т.3 от Наредбата за
специално ползване на пътищата, съгласно която към искането за издаване на
разрешение за специално ползване, заинтересуваното лице прилага: копие от
скицата (визата) за проектиране, с която се определят местоположението на
обекта и пътната връзка към него. Доколкото за преместваемите обекти по
чл.56 ЗУТ виза за проектиране не се изисква, съдът намира, че
разрешителният режим за специално ползване на пътищата не касае
процесния търговски обект. Преместваемите обекти не са строежи по смисъла
на ЗУТ.
Според съда административно-наказателната отговорност на
едноличния търговец е неправилно ангажирана за нарушение на чл.26, ал.2,
т.2, б.”б” от ЗП.
Отмяна на санкционния акт като незаконосъобразно се налага и поради
липсата на описание в него и в АУАН на обстоятелствата, при които е
извършено нарушението. В тях не е посочено какъв е обхвата на
обслужващата зона на републикански път III - 8683 км 17+700, както и на
какво разстояние от пътя е експлоатирания от жалбоподателя търговски
обект. В акта и НП не е посочено на какво разстояние от пътя е поставена
5
къщичката за сувенири и въз основа на какви данни АНО е възприел, че
търговският обект попада в обхвата на пътя и обслужващите зони. Съгласно
чл.7 ал.1 и ал.2 ЗП републиканските пътища извън границите на
урбанизираните територии и селищните образувания имат от двете си страни
обслужващи зони. Обслужващата зона обхваща ивицата земна площ с
широчина 100 м при автомагистралите и 50 м при другите републикански
пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на
неговия обхват. Свидетелите Х.К. и Г.С. в съдебно заседание сочат, че са
измерили разстоянието от пътя до обекта, при което са установили, че тя се
намира на около 25 м. от пътя, но не са обективирали констатациите си в
АУАН. С това се препятства правото на санкционираното лице да разбере за
както нарушение е ангажирана отговорността му и да реализира защитата си.
За изясняване на фактическата обстановка съдът назначи СТЕ.
Съгласно заключението на вещото лице инж.Д.С., което съдът кредитира като
обективно и неоспорено от страните, югоизточният ъгъл на търговския обект
„къщичка за сувенири“ отстои на 21 м. от края на пътното платно, а
североизточния ъгъл отстои на 22,90 м. от края на пътното платно. Доколкото
обслужващата зона на пътя е 50м. се налага извода, че търговският обект
попада в обслужващата зона на пътя. Вместо да изложи тези обстоятелства,
АНО се е задоволил в НП да посочи лаконично, че обектът попада в
обслужващата зона на пътя. По този начин е възпрепятствана и възможността
на съда да разбере въз основа на какви обстоятелства АНО е направил извода
си за извършено нарушение и е санкционирал едноличния търговец. При
описание на нарушението са допуснати съществени процесуални нарушения
водещи до незаконосъобразност на обжалвания санкционен акт. Този порок
не се санира с изслушване на експертно заключение в хода на съдебното
следствие.
По делото са представени и доказателства за инициирана процедура за
одобряване на ПУП за поземления имот, в който е разположен търговския
обект, но доколкото не са налице данни за одобряването му, съдът намира, че
тези доказателства са неотносими към настоящото производство.
На това основание обжалваното наказателно постановление подлежи
на отмяна като незаконосъобразно. С оглед изхода на делото на
жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 20олв.- заплатено
6
адвокатско възнаграждение. Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 1/26.07.2021 г. на директора
на О.- С., с което на ЕТ „Е.“ ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
с.М., общ.С., обл.С., представлявано от В. Б. Х. за нарушение на чл.26, ал.2,
т.2 б.”б” от Закона за пътищата (ЗП) на осн. чл. 54, ал. I, хипотеза втора ЗП ье
наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева.
ОСЪЖДА О. гр.С. да заплати на ЕТ „Е.“ с.М., общ.С., сумата 200 лв.,
направени от него разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд град С..
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
7