ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1413
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20215300502861 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба от Адвокатско дружество „Гърбев“,
БУЛСТАТ *********, с адрес гр.П.,ул.“Б. П.“ №1, представлявано от
управителя С. А. Г., чрез упълномощения съдружник адвокат Б., срещу
Определение № 263654/29.09.2021 г. постановено по гр.д.№ 4313/2020г. на
ПРС, II гр.с., с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателя
молба за изменение на Решение № 262123/29.07.2021 г., постановено по
делото, в частта му относно разноските. Частният жалбоподател излага
оплаквания за неправилност на обжалваното определение с искане да се
присъдят още *** лева.
В отговор на частната жалба насрещната страна „СТИК КРЕДИТ“ АД
мотивира становище за за неоснователност на жалбата с искане да се остави
без уважение.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
1
По същество въззивният съд намира следното:
С Решение № 262123/29.07.2021 г. постановено по гр.д.№ 4313/2020г.
на ПРС, II гр.с. е признато за установено по предявен насрещен иск, че
„СТИК КРЕДИТ“ АД не дължи на АЛБ. М. М. следните суми по Договор за
потребителски кредит № 505898/29.06.2018 г.: *****лева - неустойка, ****
лева - разноски за извънсъдебно събиране на вземането и ** лева такса за
СМС известяване поради нищожност на клаузите от договора, въз основа на
които са начислени. При този изход на делото и доколкото АЛБ. М. М. е
представлявана в производството от адвокат Б., по силата на
преупълномощаване от Адвокатско дружество „Гърбев“ на осн.чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв., „СТИК КРЕДИТ“ АД е осъдено да заплати на Адвокатско дружество
„Гърбев“, сумата от *** лева с ДДС.
С молба, подадена в срока за обжалване на решението, адв.Б.,
позовавайки се нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ, е поискала изменение на
решението в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като бъде увеличено
присъденото му възнаграждение със сумата от още *** лв. с ДДС за
извършеното процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 от Закона
за адвокатурата.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с
което е оставил без уважение искането. Според районният съд не всяка
заплатена сума по договора, чиято недължимост се твърди, съставлява
самостоятелен насрещен иск, по който да е дължимо отделно възнаграждение.
С оглед на това районният съд е приел, че е предявен един насрещен иск - за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът по този
иск не дължи на насрещната страна суми по договор за потребителски кредит,
чиято недействителност твърди, поради което е определил възнаграждението
от *** лева съобразно цената на иска.
Тези мотиви на районния съд се оспорват от частния жалбоподател с
довода, че съгласно разпоредбата чл.7, ал.5 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения се дължи хонорар по всеки отделен
обективно съединен иск. Доколкото с първоинстанционното решение са
присъдени *** лева с ДДС, моли да се присъдят още *** лева с ДДС, тоест
общо *** лева адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е неоснователна.
2
Настоящият съдебен състав намира, че доколкото се претендира
установяването на недължимост на вземания, произтичащи от едно и също
правоотношение - договор за потребителски кредит с основание за
недействителност, следва да се определи едно възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ на осн.чл.38, ал.2 ЗАдв. въз основа на общия размер
на отречените вземания. В аналогичен смисъл е и Определение №
260478/06.11.2020 г. по в.ч.гр.д.№ 1375/2020 г. на ПОС, както и възприетата
практика от съдебния състав в Определение № 518/08.07.2021 г. по гр.д.№
1701/2021 г. на ПОС. Съдебните актове, на които жалбоподателят се позовава,
са постановени при преценка на различни правопораждащи факти, поради
което същите не намират приложение в случая.
Следователно районният съд правилно е определил възнаграждение в
размер на *** лева с ДДС, доколкото и са представени доказателства за
регистрирането на адвокатското дружество по ЗДДС.
Ето защо, обжалваното определение е правилно, а частната жалба е
неоснователна и като такава ще се остави без уважение.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от Адвокатско дружество
„Гърбев“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр.П. ,ул.“Б. П.“ №1, представлявано
от управителя С. А. Г., чрез упълномощения съдружник адвокат Б., срещу
Определение № 263654/29.09.2021 г. постановено по гр.д.№ 4313/2020г. на
ПРС, II гр.с.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3