Р Е
Ш Е Н
И Е
114/30.6.2016г.
гр. Девня
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДЕВНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно заседание на 20.06.2016 г.в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Д. ВАСИЛЕВ
при
секретаря: П.С., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 756 по описа за
2014г. на ДРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявени от П.Р.Я., ЕГН ********** и Г.Й.Я., ЕГН **********, двамата с адрес ***
A , срещу Ф.Н.Р., ЕГН **********,***, обратни искове след отделянето за
разглеждане в отделно производство, а именно:
-
осъдителен иск с правно основание чл.190 ал.1 вр. чл 189 , ал.1 изр. 2 пр. I от ЗЗД за осъждане на ответника да върне платена сума в размер на 2533,13 лв., с
която се намалява дължимата по договора продажна цена за 4 / 9 ид. части от
имотите, предмет на договора за продажба, ведно със зак. лихва от датата на подаване
на исковата молба – 16.09.2014г.;
-
осъдителен иск с правно основание 190 ал.1 вр чл.189 ал.1 изр.2 пр. II от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати сумата от 96,26 лв. / 32,93 лв за
нотариални такси + 63,33 лв за местен данък / – разлика между действително
платен сбор от разноските, свързани със сключване на договора и тези дължими
върху намалената продажна цена, ведно със зак. лихва от датата на подаване на
исковата молба - 16.09.2014г;
-
осъдителен иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати сумата от 1064,97 лева мораторна лихва
върху общия размер на сумата от
2533,13 лв платена продажна цена и 92,26 лв . разноски по прехвърляне правото
на собственост , за периода от 05.10.2010г. – датата на плащането им до датата
на подаване на исковата молба - 16.09.2014г;
-
осъдителен иск с правно основание чл.191, ал.1 ,предл. последно, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 5 178 лв.,представляваща разноски по делата
за съдебно отстранение, а именно: 2 616 лв разноски за възнаграждение на
адвокат по гр.д. №541/14.г на ДРС + 600 лв д.т. за въз. обжалване на
постановеното по делото решение + 1962
лв разноски за възнаграждение на адвокат по в. гр.д. №2627/15г. на ВОС;
-
осъдителен иск с правно основание чл.190, ал.1 , вр чл.189 , ал.1 изр. последно от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати сумата от 18 977 , 78 лв, представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца вреди от неизпълнението на задълженията на продавача по
договора за продажба, изразяващи се в реална загуба, вследствие продажната
стойност на енвицираните ид. части от имотите към датата на закупуването им –
05.10.2010г. , и увеличената им пазарна
стойност към датата на съдебното отстранение
-22.12.2015.г.;
Исковата
молба е основана на твърдения, съобразно които ищците са закупили от ответника
следните недвижими имоти : 1/ НИВА от 16.347 дка /шестнадесет дка и триста
четиридесет и седем кв.метра/ДП /трета/ категория,представляваща имот № 060015
/шестдесет хиляди и петнадесети/,находящ се в местност „Яйлата" по плана
за земеразделяне землището на гр.Суворово при граници и съседи: имот№ 000413,
имот№ 000412, имот№ 060001, имот№ 060014. 2/ НИВА от 18.008 дка /осемнадесет
декара и осем кв.метра/ДИ /трета/ категория- 12.605 дка и V /пета/
категория-5.402 дка,представляваща имот № 157024 /сто петдесет и седем хиляди
двадесет и четвърти/, находящ се в местност „Голям сайласърт" по плана за
земеразделяне землището на гр.Суворово при граници и съседи: имот№ 000419, имот
№ 157025, имот№ 157006, имот№ 157007, имот 157008 и имот 157023, 3/ НИВА от
7.005 дка /седем декара и пет кв.метра/ДП /трета/ категория,представляваща имот
№ 195005 /сто деветдесет и пет хиляди и пети/, находящ се в местност
„Ирджа" по плана за земеразделяне землището на гр.Суворово при граници и
съседи: имот№ 195012 , имот № 195004, имот № 000786, имот № 195006, като
сделката е обективирана в нот.акт № 144, том 4, рег.№ 4311, дело № 613 от
05.10.2010г. на нотариус рег. № 465 на НК , район на действие ДРС , вписан в СВ
– Девня на 06.10.2010г. , вх. рег. 2742,
акт №187,т.9, дело 1574.
Излага
се , че ищците са влезли във владение на имотите от датата на сключване на
договора за покупко-продажба в нотариална форма - 05.10.2010 г.
Твърди се още , че този договор е бил развален
по съдебен ред и с влизане в сила на
Решение по гр. д. №541/2014г. на ДРС,
ищците по делото са отстранени от имотите до размер на 4/9 ид. части от тях
С
допълнителна молба от 03.02.2016г. ищците уточняват, че предявяват осъдителни
искове за частична евикция и не желаят разваляне на договора за покупко –
продажба с ответника.
Към
исковата молба и в о.с.з. ищците представят писмени доказателства.
С
оглед изложеното се моли , съдът да
уважи така предявените искове
В
срока по чл.131 от ГПК, ответницата е депозирала отговор на исковата молба,
като със същата се оспорва размера на дължимите суми относно претенцията по
чл.191, ал.1 , предл. последно от ЗЗД, както и основателността на претенцията
по чл.190, ал.1 , вр чл.189 , ал.1 изр.
последно от ЗЗД и претенцията по чл.86
от ЗЗД
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и взети в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С
определение в о.с.з. от 18.05.2016г. съдът е приел с оглед твърденията на
страните в исковата молба и отговора към нея за безспорно установени и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства : 1. ищците П.Р.Я., ЕГН **********
и Г.Й.Я., ЕГН **********, са закупили от ответника Ф.Н.Р., ЕГН **********, следните
недвижими имоти : 1/ НИВА от 16.347 дка /шестнадесет дка и триста четиридесет и
седем кв.метра/ДП /трета/ категория,представляваща имот № 060015 /шестдесет
хиляди и петнадесети/,находящ се в местност „Яйлата" по плана за
земеразделяне землището на гр.Суворово при граници и съседи: имот№ 000413,
имот№ 000412, имот№ 060001, имот№ 060014. 2/ НИВА от 18.008 дка /осемнадесет
декара и осем кв.метра/ДИ /трета/ категория- 12.605 дка и V /пета/
категория-5.402 дка,представляваща имот № 157024 /сто петдесет и седем хиляди
двадесет и четвърти/, находящ се в местност „Голям сайласърт" по плана за
земеразделяне землището на гр.Суворово при граници и съседи: имот№ 000419, имот
№ 157025, имот№ 157006, имот№ 157007, имот 157008 и имот 157023, 3/ НИВА от
7.005 дка /седем декара и пет кв.метра/ДП /трета/ категория,представляваща имот
№ 195005 /сто деветдесет и пет хиляди и пети/, находящ се в местност
„Ирджа" по плана за земеразделяне землището на гр.Суворово при граници и
съседи: имот№ 195012 , имот № 195004, имот № 000786, имот № 195006. като
сделката е обективирана в нот.акт № 144, том 4, рег.№ 4311, дело № 613 от
05.10.2010г. на нотариус рег. № 465 на НК , район на действие ДРС , вписан в СВ
– Девня на 06.10.2010г. , вх. рег. 2742,
акт №187,т.9, дело 1574, като ; 2.
ищците П.Р.Я., ЕГН ********** и Г.Й.Я., ЕГН **********, са придобили така
описаните недвижими имоти съвместно в
режим на СИО ; 3. ищците П.Р.Я., ЕГН ********** и Г.Й.Я., ЕГН **********, са
влезли във владение на гореописаните имоти от датата на сключване на договора за
покупко-продажба в нотариална форма - 05.10.2010 г ; 3. с влизане в сила на
Решение по гр. д. №541/2014г. на ДРС,
ищците по делото са отстранени от гореописаните имотите до размер на 4/9 ид. части от тях,
собственост на трети лица .
Видно
от представените и приети като доказателства по делото копия от съдебни решения
№ 111/29.06.2015г. по гр. д. №541/2014г. на ДРС и № --- /17.11.2015г. по . гр.
д. №2627/2015г.на ВОС ответника – продавач Ф.Н.Р., ЕГН **********, е била
привлечена да участва като трето лице помагач по предявения от третите лица
срещу ищците купувачи петиторен иск с правно основание чл. 108 ЗС и решението е
било постановено при нейно участие
Съдът
с оглед изложеното намира така предявените искове за допустими,като предявени
от правни субекти с правен интерес,чрез валидно упълномощен представител.
Относно
възражението на проц. представител на ответника за недопустимост за претенцията
за заплащане на сумата от 2 616
лева разноски пред въззивната инстанция - съдът намира претенцията за допустима
, така Определение №178/12.3.2012г. по
гр.д. №105/2012г. , III гр. отд. на ВКС , докладчик съдия Ц. Г.,, където се
казва, че предприетите от ищеца изменения на иска до връчване на препис от
исковата молба на ответника не съставляват изменение на иска, същите са само
уточнения на исковата молба и могат да бъдат направени без ограничение от
ищеца.
От
съвкупността на доказателствения материал по делото се установи, че с влязло в
сила решение по отношение на ищците е установено наличие на право на
собственост върху част от процеснитe имоти в полза на трети лица.
Съдът
счита,че това обстоятелство не е било
известно на ищците към момента на сключване на Договора за продажба на недвижимите имоти. Към този момент ответницата Ф.Н. Р. се е легитимирала като изключителен
собственик на имота с констативен нотариален акт, поради което купувачите няма
как да са знаели за правата на третите лица, т.е са били добросъвестни.
Следователно
налице е неточно изпълнение на задължението да се прехвърли правото на
собственост, което поражда отговорност за продавача Ф.Н. Р. да върне част от
цената на имота при частична евикция, също и да обезщети купувачите за вредите
Съдът
намира,че ищците имат право,на основание чл.190 ал.2 от ЗЗД да търсят връщане
на частта от цената,без да се налага да иска разваляне на продажбата по съдебен
ред.
В
този смисъл правната клалификация на така предявените искове е по чл. 191 ,
ал.2 , а не по ал.1 ГПК, както е прието в доклада по делото .Съгласно ТР №!/2013г.
на ОСГТК на ВКС допуснатите грешки и
непълноти в доклада не обуславят нищожност или недопустимост на
първоинстанционното решение. Ако въззивната инстанция прецени, че поради
грешната правна клалификация страните не са могли да представят доказателства,
следва служебно да даде указания относно релевантните факти и
разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта
да ангажират съответни доказателства.
Съгласно
трайната практика на съдилищата, намалението на цената на недвижим имот, който
към момента на продажбата е бил обременен с тежест, се извършва с оглед
уговорената от страните цена, а не според неговата пазарната стойност .
Съгласно
представеното копие от нот.акт № 144, том 4, рег.№ 4311, дело № 613 от
05.10.2010г. на нотариус рег. № 465 на НК , район на действие ДРС , вписан в СВ
– Девня на 06.10.2010г. , вх. рег. 2742,
акт №187,т.9, дело 1574, общата цена на процесните имоти е в размер от
5 700 лева., изплатена напълно и в брой преди подписване на договора.
Изплащането на така уговорената цена не се оспорва от ответната страна .
Според
диспозитива на Решение по гр. д.
№541/2014г. на ДРС настоящия състав определя размера на цената, която
подлежи на връщане като сума в размер на 2533,33 лева, равняваща се на 4/9 идеални части от цената ,
съобразно дела от имотите , който не е бил собственост на продавача Ф.Н.Р..
Следователно така предявеният иск се явява
основателен за претендираната от ищците сума в размер от 2 533, 13 лева, с
която се намалява дължимата по договора продажна цена за 4 / 9 ид. части от
имотите, предмет на договора за продажба и следва да бъде уважен изцяло .
Предвид
уважаване на главната претенция следва да бъде уважено и искането на ищеца, за
присъждане на законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата
молба, до окончателното изплащане на дължимата сума от 2 533, 13 лева.
По
делото е изслушана и приета неоспорена от страните СОИ относно пазарната
стойност на недвижимите имоти ,предмет на сделката , обективирана в нот.акт №
144, том 4, рег.№ 4311, дело № 613 от 05.10.2010г. на нотариус рег. № 465 на НК
, район на действие ДРС , вписан в СВ – Девня
на 06.10.2010г. , вх. рег. 2742, акт №187,т.9, дело 1574 към датата на
съдебното отстранение и към датата на изготвяне на експертното заключение
По
въпроса дали при евикция продавачът дължи на евинцирания купувач обезщетение за
вредата, представляваща разликата между платената цена на имота и повишената му
стойност поради изменение на пазарните условия, има вече постановена
задължителна и противоречива съдебна
практика. Така например в Решение № 296
/05.11.2013г. по гр.д. № 48 по описа за
2013 година на IV гр. отд. на ВКС, постановено по реда на
чл.290 от ТПК се приема , че при евикция неизпълнението от страна на продавача
на чужда вещ е в причинна връзка с необходимостта евинцираният купувач да плати
пазарната цена, такава каквато е при съдебното отстранение, за да си купи
равностойна вещ, защото неизпълнението е необходимо и достатъчно условие за
извършването на съответния допълнителен разход на свободния пазар, който е
обичайна среда. Изложени са доводи, че така претърпяната от купувача вреда е
предвидима, доколкото въз основа на общоизвестни статистически данни страните
при сключване на договора са могли да
прогнозират бъдещата промяна в цените на пазара под въздействието на
икономическите фактори. Настоящият съдебен състав не споделя това тълкуване и
се придържа към разрешението дадено с Решение № 62/01.06.1965 по гр.д. № 36/1965
ОСГК, съгласно което неизпълнението на задължението на която и да е от
страните по договора за покупко –продажба не може да се разглежда като
предпоставка и условие sine non qua по отношение настъпилите промени в
пазарните цени. Настоящият състав намира , че при сключване на договора за
продажба страните вече са били постигнали съгласие за стойността на
престациите, които ще бъдат разменени. Повишената стойност на продадените имоти
е настъпила впоследствие по причини
извън тяхното поведение. Така, защото икономическите промени се пораждат от
едновременното действие на комбинация от фактори с най- различен произход. Тези
фактори са неограничени по брой , още имат различна степен на въздействие върху
обществените отношения. Ефектът от тяхното проявление в областта на свободния
пазар може да се определи с точност само постфактум. Следователно същите е
невъзможно да са могли да бъдат предвидени при нормалното и обичайно
стечение на обстоятелствата от страните по сделката. Допълнително следва да се
има впредвид, че както кредитора,
така и длъжника при не притежават и
специални умения за боравене, както и достъп до специализирани статистически
данни, за да могат при сключване на договора да прогнозират цялата необходима
съвкупност условия , обусловили настъпилите бъдещи промени в пазарните цени..
При
изложените съображения, настоящият състав намира, че в случая липсват
претърпени от ищците вреди от евикция, представляващи увеличената пазарна цена
на енвицираните идеални части от процесните имоти. Предявеният иск за заплащане
на такова обезщетение е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
На
основание чл.190 ал.2 от ЗЗД купувачът, претърпял частична евикция, има право
да претендира и обезщетение за вредите. По аргумент от чл.189 ал.1 от ЗЗД и
чл.191 ал.1 от ЗЗД вредите обхващат разноските по договора, необходимите и
полезни разноски за вещта и разноските по делото, с което е осъществена
съдебната евикция. Тези санкционни последици важат както при пълната, така и
при частичната евикция.
Ищците
претендират заплащане на сумата от 96,26 лева , представляваща разноски по
сключването на сделката . Съдът намира, че искът е частично основателен за
сумата, представляваща платени нотариални такси. За останалите претендирани
суми , представляващи заплатен местен данък за възмедно придобиване на недвижим
имот в полза на Община Суворово е предвиден специален ред за тяхното
възстановяване като недължимо платени суми по ДОПК - глава ХVІ, раздел І "Прихващане и възстановяване" /
Според чл. 129, ал.1-3 от този раздел, прихващането или възстановяването може
да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на
лицето, като административният орган следва да се произнесе в 30 - дневен срок
от постъпване на искането в случаите, когато е възложена проверка, също
съгласно разпоредбата на чл.4, ал.3 ЗМДТ в производствата по установяване и
събиране на местни данъци и такси, а това означава и в производствата по
прихващане и връщане, служителите на общинската администрация, които според
ал.4 на същия текст се определят със заповед на кмета на общината, имат правата
и задълженията на органи по приходите/. Това изключва възможността тези суми да
се претендират по настоящото дело, тъй като ако се възстановят по реда на ДОПК
, ще е налице неоснователно обогатяване
за ищците .
Съгласно
представеното по делото копие от Фактура №Х500007613/05.10.2014г. по чл. 89 ЗННД на нотариус В. М. ищците са
заплатили сумата от 137,52 лв свкл. ДДС, представляваща сбор от дължими такси
съгл. разпоредбите на чл. 92 ЗННД и чл. 90 ЗННД
Размерът
на дължимите разноски следва да се определи като сумата , получена от разликата
между нотариалните такси при сключване на договора и дължимите такси върху
намалената продажна цена .
Следователно
така предявеният иск се явява частично основателен за претендираната от ищците
сума в размер от 32,93 лева за платени
нотариални такси . За разликата от 63,33лева за платен местен данък , до пълния предявен размер от 96,26 лева ,
искът се явява неоснователен .
Следва
да бъде уважено и искането на ищеца, за присъждане на законната лихва, считано
от датата на предявяването на исковата молба, до окончателното изплащане на
дължимата сума от 32,93 лева за недължимо
платени нотариални такси.
От
момента на влизане в сила на решението за съдебно отстранение, вземанията на
ищците - енвицираните купувачи са
станали изискуеми. Изискуемостта на вземането обаче сама по себе си не поставя длъжника в забава.
След като не е уговорен срок за
изпълнение, вземанията на ищците ще станат изискуеми след получаване на покана
за доброволно изпълнение.
Ответниците
чрез проц. си представител признават в с.з. неизгодния за тях факт,че не са
отправяли покана за заплащане на главниците по претендираните искове.
Съдът
приема, че за такава покана може да се приеме предявяването на обратните искове
против ответника в качеството му на трето лице помагач по гр. д. №541/2014г. на
ДРС от 16.09.2014г.. С привличането й като трето лице помагач по делото,
заведено от третите лица, претендиращи правото на собственост върху процесния
имот на свое собствено основание, Ф.Н.Р. е била вече известе́на, че в случай на
осъществена евикция, следва да възстанови на купувача, настоящ ищец, платените
по договора суми. Така, защото договорът за продажба на чужда вещ е
действителен договор и продавача все още е имал възможността да изпълни до приключване
на процеса с влязло в сила съдебно решение задължението за прехвърляне на
правото на собственост в пълен обем в полза на купувачите
След
като не е бил поканен по-рано, ответника не е бил поставен в забава и за
времето преди предявяване на тези искове не дължи обезщетение. Заради това иска с
правно основание чл. 86 ЗЗД за дължима преди датата на предявяване на исковата
молба сума за лихва за забава, считано от датата на настъпване на изискуемостта
до датата на завеждане на исковата молба
е неоснователен и следва да се отхвърли.
Както
вече съда посочи,на основание чл.190 ал.2 от ЗЗД по аргумент от чл.189 ал.1 от ЗЗД и чл.191 ал.1 от ЗЗД купувачът, претърпял частична евикция, има право да
претендира и разноските по делото, с което е осъществена съдебната евикция.
Същите се обхващат от отговорността на продавача за вреди, тъй като са пряка и
предвидима последица от неизпълнението.
Ищците
претендират заплащането на сумата от 5 178
лв , представляваща сбор от разноски по делата за съдебно отстранение , сторени
в производството пред първата и пред въззивната инстанция.
Безспорно
се установява от приложените договори за правна помощ между ищците и адвокатско дружество “ ********************************
.,както и 4 броя платежни нареждания, че ищците са направили разноски в размер
на 2616 лв. за защитата си като ответнци по предявения иск за собственост срещу
тях в производството по съдебното им отстраняване пред първата инстанция и в
размер на 1962 лева в производството пред въззивната инстанция.
Представено
е и платежно нареждане за заплатена сума в размер на 600 лв. по сметка на ВОС ,
представляваща държавна такса по жалба против
постановеното първоинстанционно решение
С
оглед така представените и неоспорени писмени доказателства съдът счита, че
предявеният иск с правно основание чл. 191, ал. 1, пр. последно от ЗЗД за
заплащане на направените разноски по делото за евикция е основателен и доказан
и следва да бъде уважен в размер на 5 178 лв.
Предвид уважаване на главната претенция следва
да бъде уважено и искането на ищеца, за присъждане на законната лихва, считано
от датата на предявяването на исковата молба, до окончателното изплащане на
дължимата сума от 5 178 лв..
Ищците
са направили своевременно искане за присъждане на разноски на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК в общ размер от 3 904 , 55 лева, като е представен и списък по
чл. 80 от ГПК.
Съобразно
уважената част от исковете в полза на ищците следва да се присъди сумата от 1032,91 лв, представляваща сбор от заплатени
такси по делото и адвокатско възнаграждение .Доколкото разноските за
възнаграждение на вещото лице са сторени само по отношение на иска за заплащане
на обещетение за претърпени от ищеца вреди от неизпълнението на задълженията на
продавача по договора за продажба, изразяващи се в реална загуба , вследствие продажната
стойност на енвицираните ид. части от имотите към датата на закупуването им –
05.10.2010г. , и увеличената им пазарна
стойност към датата на съдебното отстранение
-22.12.2015.г., който иск не е уважен от съда, същите не подлежат на
заплащане от страна на ответника.
Ответникът
също е направил своевременно искане за присъждане на разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, като е представил и списък по чл. 80 от ГПК. Такива следва да му
се присъдят в размер на лева адвокатско възнаграждение - 576,94 лв съобразно отхвърлената част от
исковете.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Ф.Н.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.Я., ЕГН ********** и Г.Й.Я., ЕГН **********,
двамата с адрес *** A, сумата в размер на 2 533 лв. / две хиляди петстотин
тридесет и три лева / , представляваща намаление на цената на имотите предмет
на сделката, обективирана в нотариален акт № 144, том IV, рег. №4311, дело №
613/05.10.2010г. по описа на нотариус с
рег. №465 на НК ,вписан в СВ – Девня на 06.10.2010г. , вх. рег. 2742,акт №187,
т. IХ ,дело №1574, съотвестваща на установеното свлязло в сила съдебно решение
право на собственост върху 4 / 9 идеални части от продадените имоти в полза на
трети лица, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба – 16.09.2014 г. до окончателното й заплащане, на
основание чл.190 ал.1 вр. чл 189 , ал.1 изр. 2 пр. I от ЗЗД.
ОСЪЖДА
Ф.Н.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.Я., ЕГН ********** и Г.Й.Я., ЕГН **********,
двамата с адрес *** A, сумата в размер на 32, 93 лв / тридесет и два лева и 93
стотинки / , представляваща разликата между сторени разноски за нотариални
такси по сключване на договора за покупко-продажба и дължимите такива върху
намалената продажна цена , ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба – 16.09.2014 г. до окончателното й заплащане,
на основание чл. 190 ал.1 вр чл.189 ал.1
изр.2 пр. II от ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата над 32,93 лв до
претендирания размер от 96,26 лв като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от П.Р.Я., ЕГН ********** и Г.Й.Я., ЕГН **********,
против Ф.Н.Р., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.86 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1064,97 лв / хиляда шестдесет и
четири лева и 97 стотинки / мораторна лихва
върху общия размер на сумата от
2533,13 лв платена продажна цена и 92,26 лв . разноски по прехвърляне правото
на собственост , за периода от 05.10.2010г. – датата на плащането им до датата
на подаване на исковата молба - 16.09.2014г
ОСЪЖДА
Ф.Н.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.Я., ЕГН ********** и Г.Й.Я., ЕГН **********,
двамата с адрес *** A, сумата от 5 178 лв / пет хиляди сто
седемдесет и осем лева / , представляваща разноски по делата за съдебно
отстранение, а именно: 2 616 лв разноски за възнаграждение на адвокат по
гр.д. №541/14.г на ДРС , 600 лв д.т. за възизивно обжалване на постановеното
първоинстанционно решение , 1962 лв
разноски за възнаграждение на адвокат по в. гр.д. №2627/15г. на ВОС, на
основание чл.191, ал.1 ,предл. последно
от ЗЗД
ОТХВЪРЛЯ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от П.Р.Я., ЕГН ********** и Г.Й.Я., ЕГН **********,
против Ф.Н.Р., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.190, ал.1 , вр
чл.189 , ал.1 изр. последно от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати сумата от 18 977,78 лв/ осемнадесет
хиляди деветстотин седемдесет и седем лева и 78 стотинки / представляваща обезщетение за претърпени от
ищеца вреди от неизпълнението на задълженията на продавача по договора за
продажба, изразяващи се в реална загуба , вследствие продажната стойност на
енвицираните ид. части от имотите към датата на закупуването им – 05.10.2010г.
, и увеличената им пазарна стойност към
датата на съдебното отстранение
-22.12.2015.г..
ОСЪЖДА
Ф.Н.Р., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на П.Р.Я., ЕГН ********** и Г.Й.Я., ЕГН **********,
двамата с адрес *** A, сумата от 1032,91 лв / хиляда тридесет и два лева и 91
стотинки / , представляваща сбор от заплатени държавни такси по делото и
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете , на
основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА
П.Р.Я., ЕГН ********** и Г.Й.Я., ЕГН **********, двамата с адрес *** A, ДА
ЗАПЛАТЯТ на Ф.Н.Р., ЕГН **********,***,, сумата от - 576,94 лв / петстотин
седемдесет и шест лева и 94 стотинки / , представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете , на основание чл. 78
, ал. 3 от ГПК
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :.......................