Р Е Ш Е Н И Е
№..........................
гр. София, 12.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
IV - Б състав , в публичното
заседание на шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Д.Шулева като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 3992 по
описа за 2019г. на СГС, за да
се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 15205/17.01.2019г. по гр.д. № 30965 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 58-ми състав е признато
за установено че Л.Х.Х., ЕГН **********, със
съдебен адрес: адв. С.С.,
гр. София, бул. „*******дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******, с адрес на управление:***
на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД заплащане на сумите, както следва: сумата от 100лв.,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 23.05.2017г. до изплащането й, представляващи стойност
на потребена топлинна енергия за сградна
инсталация в имот, представляващ апартамент
№ 82в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г., сумата от 10лв., представляващи мораторна
лихва за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 05.05.2017г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 32772/2017г.
на Софийски районен съд, като
неоснователни са отхвърлени исковете за заплащане на главница от
301,97лв. и на лихва от 54,99лв., като Т.С.”ЕАД е осъдена да заплати на Л.Х.Х. съдебни
разноски от 20лв.
Срещу
така постановено решение е депозирана въззивна жалба
вх. №5024957/14.02.2019г. по регистъра на СРС
от ищеца Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочило е, че по делото било установено, че се
дължат всички суми, за които са предявени исковете. Съобразили били заявлението
на ответника от 2014г. и това се установявало от изравнителните сметки. Претендирало е
разноски.
Въззиваемият ответник по исковете Л.Х.Х., ЕГН ********** в
предоставения срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната
част е правилно Не била установена дължимост на
сумите и изпадането в забава на плащането им. Наредбата за топлоснабдяване
в частта за изчисляване на сградната инсталация не
била приложима, а и изчисленията не били
правилни, не бил установен отопляем обем на сградата. Претендирал е
разноски.
Третото лице помагач
на въззивника – Т.с.”ЕООД, ЕИК *******не е изразило становище.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
искова молба вх.№ 2013204/16.05.2018г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК *******, с адрес на управление:*** срещу Л.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***
, с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154
от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумите,
както следва: сумата от 301,97лв., ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 23.05.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 82 в гр. София, ж.к. „*******за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г. и по фактура № **********/
31.07.2014г., сумата от 54,99лв., представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за
периода от 15.09.2014г. до 05.05.2017г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
32772/2017г. на Софийски районен съд.
Навело е твърдения, че ответникът е собственик на имота и като такъв е
потребител на топлинна енергия, потребил енергия в
имота за процесния период в количества и на стойност,
за които са предявени исковете, страните
били обвързани от договор при Общи условия, последните сочели задължение за плащане
и на възнаграждението за дялово разпределение. Претендирало е разноски.
Ответникът
Л.Х.Х., ЕГН ********** е оспорил исковете. Навел е твърдения, че не бил потребил
енергия в имота на стойност и в количества , за които са предявени
исковете, Посочил е, че на 31.10.2010г.
бил подал заявление до ищеца, с което се отказвал от услугите му, тогава били
свалени и радиаторите и топлоподаването било спряно, не потребявал
топлинна енергия. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на
ищеца – Т.С.”ЕООД, ЕИК *******е подкрепило исковете.
Посочило е, че за периода за имота била начислявана само енергия за сградна инсталация.
По делото е приложено заповедно дело № 32772/2017г. по
описа на СРС, 58-ми състав, съгласно
което същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3037705/23.05.2017г., със заповед от 14.06.2017г.
районният съд е разпоредил Л.Х.Х., ЕГН ********** да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК
******* сумата
от 301,97лв., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 23.05.2017г. до изплащането й, представляващи стойност на потребена
топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 82 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г. ; сумата
от 54,99лв., представляващи мораторна
лихва за забава на плащането на главницата за периода от 15.09.2014г. до 05.05.2017г, както и съдебни разноски от 75лв.,
длъжникът
е уведомен за заповедта
на 08.11.2017г., на 15.11.2017г. е подал възражение срещу задълженията по
заповедта, на 17.04.2018г. заявителят е уведомен за необходимостта да представи
доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за
установяване на вземанията по заповедта и на такива е представил на 16.05.2018г.
По
делото е прието заявление от 31.10.2014г. с което Л.Х.Х.
като потребител на енергия в апартамент № 82 в гр. София, ж.к. „*******е направил изявление до Т.С.”ЕАД за
отказ от договора и изразил нежелание да
му се доставя топлинна енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване.
По делото е
приет констативен протокол носещ подпис за В.Т., Е.Л.и И.Т., съгласно който на
21.11.2011г. тримата живущи в сградата в гр. София, ж.к. „*******са установили,
че в ап. 82 в хол, стая и баня отоплителни тела са демонтирани, вертикални
тръби са студени.
По
делото са приети протокол от ОС на ЕС от 04.09.2002г., договор от 2002г.,
съгласно който етажните собственици на сграда в гр. София, ж.к. „*******са възложили на
Т.С.”ЕООД да извършва дялово разпределение на енергията в сградата.
По
делото е приет списък на живущи в сградата,
съгласно който Л.Х. е заявил, че отопляем обем на имота му е 140 куб.м., същото е заявено от
него и в приетия по делото списък от 04.11.2002г., носещ подпис, положен за
него. В списъка от 2002г. е посочен отопляем обем на всеки от имотите в
сградата срещу което е положен подпис за собственика му.
По делото са приети Общи условия от 2014г.
съгласно чл. 33 от които суми по месечните фактури следва да се заплащат в
30-дневен срок от публикуването им интернет-страницата на продавача-както
месечните, така и изравнителните сметки и обезщетение за забава се дължи след
изтичане на срока за плащане на изравнителната сметка.
Приети са
протоколи за отчет на уреди в имота съгласно който отчет е направен на
09.05.2014г., на 26.04.2015г. и през
2016г. и е установено, че отоплителни тела в стая и хол са демонтирани и
затапени през 2015г. и 2016г., през 2014г. показания са били „0”.
Приети
са изравнителни сметки за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г. съгласно които реално потребление е съответно 88,95лв. без ДДС и 62,29лв. без ДДС за сградна
инсталация, определена при отопляем обем от 140 куб.м. за апартамента.
С оглед
на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от
права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд
е ограничен от посоченото в жалбата.
В
конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 422 вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
150 и чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД - иск за установяване на съществуване на вземане за
заплащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в
сграда - етажна собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на
същото, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на глава XXXVII от
ГПК.
За
да се уважи този иск по делото следва да се установи, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент на разпоредбите на ЗЕ и на
Наредбата за топлоснабдяване, поради което и за
ответника е възникнало валидно и изискуемо задължение за плащане на главницата,
като е изпаднал в забава на плащането й.
По
делото се установи, че по заявление по чл. 410 от ГПК е образувано заповедно
производство , по което е издадена заповед. и с нея е уважено изцяло искането
на заявителя „Топлофикация-София”АД и длъжникът е осъден да му заплати
стойността на потребена топлинна енергия за процесния имот за процесния
период, обезщетение за забава ва плащането им в
размерите на процесните суми, за които с предявени
исковете, възражение срещу заповедта е депозирано в срок, като заявителят в
срока по чл. 415 от ГПК е предявил исковете, предмет на настоящото
производство.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007г.).
Съгласно
разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в сила 30 дни след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават
задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да
ги е приел.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалите към процесния период и Наредба №16-334 от
06.04.200г. за топлоснабдяването (Обн.
ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно
чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
Съгласно
чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Съгласно
чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 от ЗЕ на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната Наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното
предприятие и да поискат прекратяване на топлоснабдяването
за отопление и/или горещо водоснабдяване от тази абонатна станция или от
нейното самостоятелно отклонение, като съгласно ал.3 лицата по ал. 2 се смятат
за потребители на топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
По
аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация
и от отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл Решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо
повече - разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване
на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът
приема, че по делото е установено че ищецът е енергийно предприятие, доставящо
топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския
закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на
дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи
основните.
Съдът
приема, че по делото е установено, че през процесния
период ответникът е бил потребител на енергията
в имота. Решението на СРС в уважена част от исковете не е обжалван и силата на пресъдено нещо на решението в тази част обвързва страните и
съда, поради което и по делото е установено, че страните са били обвързани от валидно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди в имота при Общи
условия за процесния
период.
Съдът
приема, че от приети по делото протоколи за отчет на уредите в имота,
неоспорени от страните, изравнителни сметки, заключение по съдебно-техническата
експертиза, което съдът кредитира като вярно, задълбочено, неопровергано от
другите събрани по делото доказателства, то то
поделото е установено, че за процесния имот енергия е
начислявана само за сградна инсталация при заявения
от потребителя обем на имота от 140
куб.м. без да се начислява енергия за отопление с отоплителни уреди в имота и
без да се начислява енергия за горещо битово водоснабдяване. При така
установено и като съобрази действащите за периода разпоредби на Наредбата за топлоснабдяване , изравнителните сметки и на основание на
чл. 162 от ГПК съдът приема, че по делото е установено, че за ответника е
възникнало валидно задължение за плащане на сумата от общо 181,49лв. с ДДС за сградна инсталация за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г.(62,29лв. без ДДС + 88,95 лв. без ДДС). Неправилно е прието от
районния съд, че не следва да прилага наредбата за топлоснабдяване.
Отопляемият обем на имота и на сградата се установяват от приетия по делото
протокол, носещ подпис за собствениците на имотите в сградата. Този протокол не
е оспорен от страните по делото и съдът приема, че заявените отопляеми обеми
съответстват на действителните.
По
делото не е установено погасяване на задълженията, поради което иск за главница
съдът приема за основателен до размера от 181,49лв. По делото не е установена дължимост на други суми за периода, за който са предявени
исковете и правилно исковете за горница над 181,49лв. за главница са
отхвърлени.
Съдът
приема, че по делото не е установено ответникът да дължи обезщетение за забава
за плащането на главницата за сума над присъдената от СРС. Конкретни оплаквания
за изводите на СРС не са въведени в жалбата, районният съд не е допуснал нарушение
на императивна правна норма при обосноваване на извода за недължимост
на лихва за забава над 10лв., поради което и решението на СРС в тази част съдът
приема за правилно. Приложимите в случая Общи условия са тези от 2014г., тоест
в забава се изпада не с настъпване на определен ден, а с извършване на
конкретни действия от доставчика с оглед изискуемост на вземанията.
По отговорността за разноски:
С
оглед изхода на делото то решението на СРС в частта, в която на ответника са
присъдени по компенсация разноски от 20лв. следва да се отмени. Ищецът има право
на съдебни разноски за производство пред СРС от 36,58лв. по заповедно дело и
60,96лв. по исково дело. Ответникът има право на разноски по исково дело пред
СРС в размер на 51,26лв. Въззивникът има право на съдебни
разноски пред СГС в размер на 36,06лв за държавна такса и за юрисконсулт, а въззиваемият – на 71,17лв. разноски за адвокат.
Възнаграждението за юрисконсулт е определено от база от 100лв. определено от
съда при съобразяване на чл. 78, ал. 8 от ГПК, както и от база 25лв. разноски
за държавна такса за СГС, колкото е била дължимата.
Страните не са възразили срещу решението на
СРС присъждащо разноски по компенсация, поради което и този подход следва да се
съобрази от СГС. При така възприето по компенсация право на разноски за двете
инстанции има Т.С.”ЕАД в размер на 11,17лв
(133,60лв. -122,43лв).
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
15205/17.01.2019г. по гр.д. № 30965 по описа за 2018г. на Софийски районен съд, 58-ми състав в частта,
с която са отхвърлени като неоснователни исковете на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******* срещу Л.Х.Х.,
ЕГН ********** с правно основание на чл. 422 вр.
с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр.
с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че Л.Х.Х., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* заплащане
на сумата от 81,49лв. с включен ДДС, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 23.05.2017г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия
за сградна инсталация в имот, представляващ апартамент
№ 82в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г., за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно
дело № 32772/2017г. на Софийски районен
съд, и в частта, с която Т.С.”ЕАД е
осъдена да заплати на Л.Х.Х. съдебни разноски от 20лв. и вместо него
постановява:
ПРИЗНАВА за установено по предявени исковете
на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******* срещу Л.Х.Х., ЕГН ********** с
правно основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
150 и чл. 154 от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Л.Х.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. С.С., гр. София, бул. „*******дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес
на управление:*** заплащане сумата от 81,49лв.
(осемдесет и един лева и 0,49лв), ведно със законната
лихва от подаване на заявлението – 23.05.2017г. до изплащането й,
представляващи стойност на потребена топлинна енергия
за сградна инсталация в имот, представляващ апартамент
№ 82 в гр. София, ж.к. „*******за периода от 01.05.2014г.
до 30.04.2016г. за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно
дело № 32772/2017г. на Софийски районен
съд.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15205/17.01.2019г. по гр.д. № 30965 по описа за
2018г. на Софийски районен съд, 58-ми състав в останалата обжалваната част.
ОСЪЖДА Л.Х.Х., ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. С.С., гр. София, бул. „*******да
заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК *******, с адрес
на управление:*** на основание на чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК сумата от 11,17лв., (единадесет
лева и 0,17лв), представляващи съдебни
разноски по компенсация за производството
пред СРС и СГС.
Решението
е постановено при участието на трето лице помагач на въззивника
– „Т.С.”ЕООД, ЕИК *****.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.