№ 4738
гр. София, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-8 СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефан Кюркчиев
при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Стефан Кюркчиев Гражданско дело №
20241100107769 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Ищецът Д. Ю. Б. поддържа твърдение, че претърпял значителни
неимуществени вреди, като последица от незаконосъобразните актове на
органите Прокуратурата на РБ, които били осъществени като пряка и
непосредствена последица от повдигането и поддържането на обвинение
срещу него в извършването на тежко умишлено престъпление от общ
характер.
В исковата молба се твърди, че на 29.07.2013 г. било образувано
досъдебно производство № 272/2013г. по описа на ГД „НП - МВР“, пр. пр. №
4230/2012г. по описа на СГП за извършени престъпления по чл. 255, ал. 1, т. 2
и т. 6 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, по което бил разпитван няколко пъти като
свидетел и му били изисквани документи. С постановление от 25.10.2018 г. на
СГП, ищецът бил привлечен в качеството на обвиняем по посоченото
досъдебно производство за извършване на тежки умишлени престъпления по
чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1,
т. 2 и т. 6 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 1 НК и по отношение на него
била взета мярка за неотклонение „подписка“. С постановление от 12.05.2023
г. /влязло в законна сила на 10.02.2024г./ воденото срещу ищеца наказателно
1
производство било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 НПК и била
отменена наложената му мярка за неотклонение.
Фактът на образуваното наказателно производство създал множество
притеснения за ищеца, понеже го принудил многократно да се явява на разпит,
да организира и заплати адвокатска защита, поради това, че за
престъплението, за което бил обвивен било предвидено наказание „лишаване
от свобода“, конфискация на част или на цялото имущество, а наред с това
застрашавал професионалната реализация на ищеца, защото предвиждал и
лишаване от адвокатска правоспособност.
Независимо от изложеното ищецът поддържа твърдения, че периодът на
извършване на разследването бил прекомерен и неоправдано дълъг, а
Прокуратурата на РБ поддържала обвинението независимо, че доказателства в
тази насока липсвали. Неоправдано голямата продължителност на
досъдебното производство причинила на ищеца сериозни неимуществени
вреди, които продължава да търпи и до настоящия момент, тъй като бил
подложен на голям стрес от съществуващата възможност да бъде осъден за
умишлено престъпление, което не е извършил, а също така изпитвал срам и
притеснения от познати и колеги. В резултат от образуваното наказателно
производство срещу него, ищецът твърди да се е оттеглил от активно участие
в неправителствените организации, в които до онзи момент участвал, а
оттеглянето било определено от страна и притеснението, че при евентуално
негово осъждане ще навреди на техния имидж. Като последица от
незаконното обвинение в извършване на престъпление, ищецът твърди да е
понесъл също и значителни по обем вреди върху здравето, което отчетливо се
било влошило - появили се проблеми със стомаха и жлъчката, която
впоследствие била оперативно отстранена, развил се хроничен гастрит, а
ищецът отслабнал с около 20 килограма и страдал от безсъние.
Ищецът твърди също, че в резултат от предприетите действия от органите
на досъдебното производство се влошило и неговото емоционално състояние:
станал раздразнителен, започнал да изпада в депресивни състояния, свързани
с перспективата да бъде осъден по повдигнатите му обвинения, което би
довело до конфискация на неговото лично имущество, както и до лишаване от
адвокатски права. Според твърденията на ищеца, вследствие на наказателното
преследване били влошени и неговите семейни отношения – обострили се
2
отношенията със съпругата му и атмосферата в семейството станала тягостна,
от което страдали и техните деца. Във връзка с изложеното, ищецът поддържа,
че е налице осъществен деликт от ответника Прокуратурата на РБ поради
повдигане на незаконосъобразно обвинение спрямо него за извършено
умишлено престъпление, поради което счита, че са налице основания за
ангажиране отговорността на Държавата по реда на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане
на ответника, да му заплати обезщетение в размер на сумата от 30 000 лв. – за
претърпени от него неимуществени вреди, в периода от 25.10.2018 г. до
10.02.2024г., причинени в резултат от повдигнатото му незаконно обвинение
за извършени престъпления от общ характер, заедно със законна лихва,
считано от деня на влизане в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство – 10.02.2024 г. до деня на окончателното
изплащане на сумата.
Исковата претенция е оспорена от ответника – Държавата, чрез
процесуален субституент - Прокуратура на Република България. В подадения
отговор от Софийска градска прокуратура, ответникът оспорва исковата
претенция като неоснователна по същество и недоказана по основание и
размер. Ответникът поддържа становище, че ищецът не доказва фактическите
си твърдения в исковата молба, които да установяват действително
претърпените от него вреди, нито наличието на пряка причинно- следствена
връзка между настъпването на твърдяните вреди от една страна и от друга
страна – актовете и действията на органите на държавното обвинение.
Ответникът оспорва като недоказани и твърденията на ищеца за
настъпили неимуществени вреди, които да са в пряка и непосредствена
последица от продължителността на наказателното производство, причина за
която да е дейност на длъжностни лица при ответника. При преценка на
релевираното от ищеца твърдение за продължителността на производството,
следвало да се вземе предвид, че в случая всички действия на ответника са
били насочени към законосъобразно провеждане на досъдебното
производство като забавянето на процеса се дължало на обективни причини –
фактическа и правна сложност на делото – разследвана била усложнена
престъпна дейност и обвинението било насочено спрямо няколко лица.
Според изложените от ответника доводи, не са представени доказателства и в
3
този смисъл са недоказани твърденията на ищеца, че спрямо него е била взета
мярка за неотклонение „подписка“, а наред с това не са били налице и данни
да е била наложена друга мярка за процесуална принуда, което от своя страна
доказвало по-ниска степен на претърпените вреди. Оспорват се като
недоказани и твърденията на ищеца за влошеното му здравословно състояние
в резултат от воденото срещу него наказателно производство.
Независимо от изложеното, ответникът оспорва и по размер предявения
иск за неимуществени вреди, поддържайки становище за прекомерност на
претендираното обезщетение, доколкото неговият размер не бил съобразен с
принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 от ЗЗД, с икономическите
стандарти в страната и със съдебната практика по аналогични случаи,
включително и тази на ЕСПЧ. Оспорва като неоснователна и претенцията за
присъждане на законна лихва.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети
предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от събраните в хода на съдебното дирене писмени
доказателства се установява, че с Постановление от 25.10.2018 г. за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, ищецът Д. Ю. Б.
е бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство №
272/2013 г. по описа на ГД „НП“, пр. пр. № 4230/2012 г. по описа на СГП за
извършване на тежки умишлени престъпления по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 6
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. с чл. 26, ал. 1
НК и по чл. 255, ал. 1 НК и по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „Подписка“.
От съдържанието на представеното като доказателство по делото
Постановление от 12.05.2023 г. на прокурор при СГП се установява, че
воденото срещу ищеца Д. Ю. Б. наказателно производство е било прекратено
на основание чл. 199, ал. 1 и чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК поради недоказаност и
наложената мярка за неотклонение „подписка“ е била отменена. В мотивите на
постановлението е посочено, че липсват доказателства, които да подкрепят
изцяло и несъмнено обвинението на органите на досъдебното производство,
поради което наказателното производство следва да се прекрати поради
недоказаност. Не е спорно между страните по делото, а и посоченият факт се
4
установява от направеното отбелязване, че постановлението за прекратяване
на наказателното производство е влязло в сила на 10.02.2024 г.
От съдържанието на приетото като доказателство Писмо от ГД
„Национална полиция“ рег. № 328600-5335 от 27.01.2025 г. се установява, че
по отношение на ищеца Д. Ю. Б. има извършена полицейска регистрация по
см. на чл. 68 от ЗМВР по ДП № 272/2013 г. по описа на ГДНП, която е
извършена на 16.11.2018 г. за деяние по чл. 255 от НК, която към датата на
писмото не е снета, поради това, че не е постъпвало мотивирано искане на
регистрирания по см. на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 18 от НРИСПР.
Като доказателства по делото са представени заверени преписи от
Епикриза от Клиника по чернодробна, жлъчна, панкреатична и обща хирургия
към Болница Токуда, от която се установява, че ищецът Д. Ю. Б. е постъпил за
лечение в клиниката на 05.12.2021 г. и е бил изписан на 07.12.2021 г., както и
Епикриза от Клиника по вътрешни болести, Отделение по гастроентерология
към УМБАЛ Лозенец видно от която ищецът е постъпил за лечение на
04.01.2024 г. и е изписан на 08.01.2024 г.
В дадените пред съда показания, свидетелят В.Г.К. заявява, че упражнява
адвокатска професия и че е бил нает в качеството на адвокат на ищеца – в
процедурата по воденото срещу него наказателно производство. Ищецът му се
обадил по телефона с молба да бъде негов адвокат като му казал, че са го
извикали в Главна дирекция „Национална полиция“ за предявяване на
обвинение, а свидетелят приел, тъй като познавал ищеца от преди това.
Ищецът му казал, че е във връзка с неосъществено строителство на фирма, в
която са го ползвали като юридически съветник, а впоследствие се оказало, че
е бил пълномощник на управителя. Свидетелят сочи, че когато ищецът му се
обадил за първи път не бил спокоен и това, което му направило впечатление
било, че се чувствал неудобно, че го занимава със себе и по такъв повод.
Посочва, че ищецът бил стажант при адв. И. дълго време, а неговата съпруга
била помощник нотариус при съпругата на адв. И.. Свидетелят заявява, че
лично той имал много хубави предишни впечатления от ищеца, а и самият
адв. И. му споделял хубави впечатления от стажанта си, но възприел при
срещата им, че ищецът изпитвал неудобство, когато го потърсил за да го
попита дали той би желал да го представлява. Свидетелят се съмнявал, че е
възможно ищеца да допусне някаква грешка или съвсем съзнателно да
5
допусне неточност, която да даде основание за обвинение срещу него, както
се и оказало впоследствие. Свидетелят сочи, че ищецът го помолил да не
говори по този въпрос с други техни колеги, тъй като според него много от тях
познавали и адв. И. и ищеца. Относно външните прояви на социалното
поведение на ищеца към онзи момент - свидетелят сочи, че бил прегледал
своите записки по делото преди да дойде в съдебната зала, за да свидетелства
и си спомня, че първият път когато ги били призовали за предявяване на
обвинението било на 06.11.2018 г. в сградата на Главна дирекция „Национална
полиция“. Помни, че преди това провели разговори, които били по-скоро
свързани с очакваното снемане на пръстови отпечатъци и снимане. Той
обяснил на ищеца, че най-вероятно ще се сблъска с този проблем, че при
повдигане на обвинение за тежко престъпление органите на МВР снемат
отпечатъци и правят т.нар. „полицейска регистрация“, а ищецът два пъти го
попитал дали не може да бъде избегнато това нещо. Свидетелят си спомня, че
на 6-ти ноември им представили обвинението, то се състояло от 4-ри отделни
обвинения, по чл. 255 от НК, като две от 4-те обвинения били за продължавано
престъпление от няколко деяния, като два от съставите били квалифицирани -
в особено големи размери.
След като от страна на органите било предявено обвинението на ищеца и
след кратък разпит, служителите дошли за извършване на полицейската
регистрация. Свидетелят сочи, че ищецът бил целият зачервен, извели го, а
след края на тази процедура излезли навън, където попитал ищеца дали
служителите са се държали добре с него, а той му отговорил, че те са се
държали добре, но той се чувствал зле. Досъдебното производство било 13
тома. Ищецът се обаждал често на свидетеля, за да го попита как вървят
нещата, но той въпреки голямото си желание да бъде позитивен и да му
вдъхне голяма надежда не можел да си го позволи, защото не можел да
предвиди какво ще бъде мнението на прокурора. Свидетелят посочва, че
ищецът му е споделял два пъти, че това го притеснявало много. Тежестта на
наказанието също била доста стресираща за ищеца. Ищецът споделял със
свидетеля, че той е загубил желание да пътува пред перспективата за всяко
излизане да уведомява Прокуратурата. Последното предявяване на
обвинението било на 28.03.2023г., а томовете на досъдебното производство
станали вече 14 на брой. Всичко отнело доста време, без те да са имали
някакви особени искания. Свидетелят си спомня, че на 12.05.2023 г. било
6
издадено постановлението за прекратяване, което обаче влязло в сила през
февруари 2024 г., защото трябвало да бъдат уведомени и Министерството на
финансите. Свидетелят сочи, че е напълно сигурен относно притеснението,
което е изпитвал ищецът. Спомня си, че около година след предявяване на
обвинението, когато попитал ищеца как се чувства, той му казвал, че имал
болки в стомаха и тъй като говорили за съвместната си работа, бил сигурен, че
ставало въпрос за притеснение във връзка с делото и тяхната съвместна
работа. Свидетелят посочва, че ищецът бил преди доста по-едър и видимо
през тези години, докато се водело делото той отслабнал.
Като доказателство по делото е представен и Договор за правна защита и
съдействие от 06.11.2018 г., в подкрепа на твърдението на ищцовата страна, че
адв. В.К. е сключил договор с ищеца за оказване на правна защита и
съдействие по досъдебно производство № 272/2018 г. на ГД „Национална
полиция“.
Други доказателства, които да са относими към предмета на спора, не
бяха представени в хода на съдебното дирене.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е иск за присъждане на обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ срещу Държавата, представлявана от Прокуратура на РБ в качеството
й на процесуален субституент.
Искът е процесуално допустим, доколкото е насочен срещу надлежен и
допустим процесуален субституент на Държавата, като субект на особената
деликтна отговорност, регламентирана от чл. 7 на КРБ.
Съгласно чл. 7 от КРБ, вр. с чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ - Държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни
органи и длъжностни лица, но тази отговорност може да бъде реализирана
при наличието на изрично определени материални предпоставки. Сред тези
предпоставки е и релевираното в исковата молба основание, свързано с
повдигането на незаконосъобразно обвинение в извършването на
престъпление, за което лицето е оправдано с влязъл в сила съдебен акт.
Държавата е надлежно пасивно легитимирана да отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, Прокуратурата или съда,
при повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което
7
впоследствие подсъдимият е бил оправдан с влязъл в сила съдебен акт или
наказателното производство срещу него е било прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано.
В настоящия случай се претендира обезщетение за неимуществени вреди,
които ищецът твърди да е претърпял, в следствие повдигането на
неоснователно обвинение в извършване на престъпление от органите на
Прокуратурата на Република България, което наказателното производство е
приключило с постановление за прекратяване на досъдебното производство.
Основателността на предявената искова претенция е предпоставена от
установяването на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане: противоправно поведение на държавния орган, който е
конституиран като ответник в процеса, настъпването на конкретно твърдения
вредоносен резултат и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
неправомерното поведение (изразяващо се в повдигане на неоснователно
обвинение в извършване на престъпление от общ характер) и настъпването на
конкретно релевирания вредоносен резултат.
За да се произнесе по основателността на процесните искови претенции,
съдът съобрази наличието на гореспоменатите юридически факти, които бяха
приети за установени, както и от задължителните указания към съдилищата,
които са дадени в ТР № 3/2005 г. по ТД № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС.
С оглед на представените писмени доказателства по делото съдът намира
за установено, че образуваното срещу ищеца наказателно производство е
приключило с Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 12.05.2023 г., влязло в законна сила на 10.02.2014 г., по силата на което
образуваното производство срещу ищеца по повдигнато обвинение в
извършване на престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 вр. с чл. 26, ал. 1
НК; по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 1
НК е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК и по отношение на
същия е била отменена мярката за неотклонение „Подписка“.
В конкретния случай е налице противоправно поведение от страна на
държавен орган – Прокуратурата на Република България, тъй като срещу
8
ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение в извършването на
умишлено престъпление от общ характер, което в последствие е било
прекратено. Този именно факт, определя обвиненията на правоохранителните
органи, които са повдигнали обвинението, като незаконосъобразни по смисъла
на чл. 2 от ЗОДОВ.
На второ място, съдът отчете, че са налице вредоносни последици, които
ищецът е търпял, като изводите за техния обем се налагат от събраните
доказателства. Характерът и обемът на тези последици ще бъде обсъден по-
долу, в мотивите на настоящото съдебно решение.
На трето място, съдът съобрази, че е налице пряка причинно - следствена
връзка между част от релевираните в исковата молба вредоносни последици
/чиито вид ще бъде обсъдено подробно по- долу/ от една страна и от друга
страна - постановените актове на Прокуратурата на РБ.
При внимателно обсъждане на събраните доказателства, съдът намира за
установен фактът на настъпване на посочените в исковата молба вредоносни
последици, а при това приема, че са причинени в резултат от повдигането и
поддържането на обвинения в извършването на умишлени престъпления от
общ характер по чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 6 вр. с чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 255,
ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. с чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 1 НК, които са
тежки престъпления, по см. на чл. 93, т. 7 от НК.
Следва да се отчита и фактът, че до момента на повдигането на
обвинението, ищецът е неосъждан и не са налице данни за негово конкретно
недобросъвестно поведение, което да е способствало отегчаване на
процесуалното му положение.
По претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди:
Вредоносните последици, които ищецът е търпял в резултат на описаните
в исковата молба актове и действия на органите на досъдебното производство,
без съмнение са свързани преди всичко с изпитаните от него притеснения,
неудобство, основателен страх от осъждане на предвиденото в закона
наказание за престъплението, за което е било повдигнато обвинение и
тревожно очакване за бъдещето, продиктувани от възможността за осъждане.
Страхът на ищеца е бил основателен и доколкото тежестта на предвидената в
закона санкция, никак не би могла да бъде пренебрегната.
9
Страхът от прилагане на наказателна санкция, който ищецът е търпял,
трябва да се приеме за доказан, не само поради данните в свидетелските
показания, понеже е един от възможните и твърде вероятен изход от
повдигането на обвинение. Наказателната репресия предполага принципната
фактическа възможност - за осъждане на лицето, срещу което е повдигнато
обвинението - а именно това е идеята, залегнала в основата на концепцията за
генералната превенция, която се разглежда в теорията и практиката на
наказателното право. Ето защо, съдът приема, че изпитването на страх от
осъждане не следва да бъде доказвано по някакъв особен, специфичен начин,
освен със свидетелските показания, които бяха изслушани. Обемът на
негативните емоции обаче, подлежи на доказване, с оглед определяне на
справедливия размер на обезщетението.
В конкретния случай, от събраните свидетелски показания по делото се
установи изпитаното от ищеца чувство на силно притеснение и тревога. Тези
показания сочат, че негативните стресови преживявания, които ищецът е
понесъл, са довели до общо влошаване на психологическото му и
емоционално състояние. Наред с това, съдът отчита факта, че вредоносните
последици са се проявили в един относително продължителен период от
време, докато е траел наказателният процес т.е. около 4 години и половина.
Повдигнатото и поддържано обвинение в извършването на престъпление
от общ характер е засегнало правото на ищеца на чест и достойнство. Съдът
намира за доказано, че ищецът е претърпял вреди, свързани с накърняване на
чувството му за достойнство, като положителна самооценка на личността.
Положителната самооценка на личността е по принцип присъща за всяка
личност, а косвените данни, относно социалната реализация на ищеца преди
да му бъде повдигнато обвинение дават основание да се приеме, че той е имал
такава положителна самооценка. Не е без значение и факта, че до повдигане
на обвинението срещу него, ищецът не е бил осъждан, че е развивал успешна
професионална кариера. От показанията на свидетеля се установи, че ищецът
е работил като юрист от няколко години като колегите му имали хубави
впечатления от него, поради което същият изпитвал чувство на срам от
неговите колеги - адвокати, че е обвинен в такова тежко престъпление и
изпитвал притеснения от факта да не се говори с тях по този въпрос, тъй като
много от тях го познавали.
10
В конкретния случай, събраните доказателства - показанията на
разпитания по делото свидетел подкрепя твърдението на ищеца, че същият е
изпитвал силно притеснение от факта, че в резултат от воденото срещу него
наказателно производство е напълно възможно да не може да упражнява
професията си на адвокат, която е заемал и да придобива доходи. Посредством
свидетелските показания на свидетеля К., който е имал качеството на
процесуален представител на ищеца по воденото срещу него наказателно
производство се установи, че ищецът е изпитвал силни притеснения, за които
му е споделял, че по едно от четирите обвинения, при евентуално негово
осъждане, дори и при приложението на чл. 66 от НК при т.нар. „условно
осъждане“, щял да бъде длъжен да подаде искане до Адвокатския съвет за
прекратяване на правата му да упражнява адвокатската си професия. Наред с
това, свидетелските показания илюстрираха емоционалното състояние на
ищеца, неговата тревожност, тъга, произтичащи от страха от налагането на
предвидените за тези престъпления наказания и от техния размер, тъй като за
две от обвиненията били предвидени наказания „лишаване от свобода“ от 3 до
8 години.
На следващо място, съдът намира, че не бяха надлежно доказани
твърденията, за формирана срещу личността на ищеца негативна обществена
нагласа в резултат от воденото срещу него наказателно производство.
Анализът на събраните гласни доказателствени средства не дава основание да
бъде прието, че във връзка с повдигнатите срещу него обвинения е било
накърнено доброто име на ищеца в обществото и в професионалните среди.
Показанията на разпитания свидетел в тази насока съдът кредитира, но отчита
липсата на каквито и да е данни за негативни обсъждания, коментари или
формиране на негативно обществено мнение срещу ищеца.
Недоказано е твърдението на ищеца, че в резултат от воденото срещу него
наказателно производство, той се бил оттеглил от активно участие в
неправителствените организации, в които е участвал, както и че твърдяното
„оттегляне от активна дейност“ на ищеца е било мотивирано именно в
резултат от повдигнатите обвинения.
Съдът намира за недоказано и твърдението на ищеца, че във връзка с
повдигнатите срещу него обвинения за извършени престъпления, били
причинени вреди в отношенията му в семейството, както и за влошаване на
11
отношенията му с неговата съпруга. Всички вреди, за които се дължи
обезщетение, следва да бъдат доказани по един категоричен начин, а в
конкретния случай, ищецът не доказа наличието на вредата, произтичаща от
влошаването на личните му отношения със съпруга или други близки.
Приетите като доказателства – медицински документи – Епикриза от
Клиника по чернодробна, жлъчна, панкреатична и обща хирургия към
Болница "Токуда", както и Епикриза от Клиника по вътрешни болести,
Отделение по гастроентерология към УМБАЛ "Лозенец" не може да бъдат
ценени като достатъчно пълни и убедителни доказателства, установяващи
факта на породени заболявания у ищеца през периода на провеждане на
наказателното производство и които да са в пряка причинно-следствена
връзка с това производство. Независимо от факта, че в съдържанието на
документите са посочени определени заболявания, непридружената от
диагностични изследвания или други първични медицински документи
"история на заболяванията" не способства за изясняване медико-биологичния
характер на заболяванията и за установяване на необходимата пряка
причинно- следствена връзка между провеждането на наказателното
производство и появата на тези заболявания.
В заключение на изложените изводи и обсъждайки внимателно
доказателствената стойност на събраните в хода на съдебното дирене
доказателства, настоящият състав на съда намира предявеният от ищеца иск
по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за частично доказан.
По въпроса за определяне размера на претендираното обезщетение
настоящият съдебен състав приема, че искът е доказан по размер. Съгласно
задължителна съдебна практика - т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк.
дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС и решение № 95/23.04.2014 г. по гр. дело №
5805/2013 г., III г.о. на ВКС, както и според разясненията в ПП 4/1968 г. на ВС
РБ и съдебни решения на състави на Върховния касационен съд по реда на чл.
290 ГПК- решение № 115/05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г.о.,
решение № 9/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г.о.о на ВКС,
решение № 299/15.07.2013 г. г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г.о. на
ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г.о. на ВКС,
справедливостта винаги трябва да се свързва с преценката на конкретни,
според случая, обективно настъпили и установени по делото обстоятелства,
12
които, в конкретния случай, носят обективни характеристики за реално
причинените морални вреди, в каква степен и колко продължително са
засегнати чувствата на конкретния индивид, което още е от значение и за
извършване на съпоставка с разрешенията на съдебната практика в
аналогични случаи. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните
за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на
наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху
личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност;
причиняване на здравословни увреждания.
В конкретния случай, съдът прецени за доказани твърденията, касаещи
засягането на честта и достойнството на ищеца, силно негативно засягане на
психологическия статус - изпитано чувство на основателен страх от осъждане,
притеснение и тревожност, негативното въздействие върху положителната
самооценка на ищеца.
За адекватно прилагане на принципа на справедливостта по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД, при определяне размера на обезщетението, съдът отчете
комплексно всички изложени по- горе обстоятелства, относно характера и
обема на вредите, но и социално- икономическите условия в страната вкл.
размера на минималната работна заплата към момента на настъпването на
вредоносния резултат. Именно икономически критерий може да бъде основа
на обективен социален критерии (жизнения стандарт), определящ и
социалните измерения на понятието за справедливост по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД.
Съгласно задължителните указания към съдилищата, съдържащи се в т.
11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС, съдът приема, че обезщетението в
конкретния случай следва да се определи глобално, като се отчита на първо
място – относително продължителния период на продължителност на
наказателното производство от привличането на ищеца като обвиняем – на
25.10.2018 г. до влизането в сила на постановлението за прекратяване на
наказателното производство на 10.02.2024 г.; на второ място - естеството на
извършените процесуални действия с участието на ищеца в досъдебното
производство, както и факта, че спрямо него е била взета най-леката мярка за
неотклонение „подписка“; на трето място - тежестта на повдигнатото срещу
13
ищеца обвинение в извършването на тежко умишлено престъпление от общ
характер; на четвърто място - обема и характера на конкретно доказаните
вреди, свързани със субективните възприятия на ищеца - безпокойство,
накърняване на честта и достойнството на личността и липса на доказателства
за настъпило влошаване на здравословното състояние на ищеца, както и за
влошаване на личните му отношения със съпруга или други близки.
След анализ на установените в хода на съдебното дирене факти и
съобразно посочените по- горе критерии – настоящият състав на съда намира,
че справедливият размер на обезщетението е сумата от 15 000 лв.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният от ищеца Д. Б. срещу
Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ -
следва да се уважи до размер на сумата от 15 000 лева. В частта за разликата
над посочената сума и до пълния претендиран размер на обезщетение за 30
000 лева - искът - следва бъде отхвърлен, като неоснователен.
По претенцията за присъждане на мораторна лихва:
Заедно с присъденото обезщетение, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца и законната лихва, изчислена върху сумата на присъденото
обезщетение за периода, считано от датата на влизане в сила на
прекратителното постановление – 10.02.2024 г., до деня на окончателното
плащане (съгласно задължителните указания към съдилищата, съдържащи се
в т. 11 от ТР № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС).
По съдебните разноски в настоящия процес:
С оглед изхода на спора, при условията на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените съдебни
разноски. В конкретния случай обаче, такива разноски не са претендирани,
поради което и не следва да се присъждат разноски в производството по
настоящото дело.
Ответникът Прокуратурата на Република България не предявява
претенция за присъждане на направени разноски във връзка с настоящото
производство. По тези съображения, ищецът не следва да бъде осъждан да
заплаща съдебни разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
14
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София,
бул. „Витоша“ № 2 да заплати на Д. Ю. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ул. *********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата от
15 000 (петнадесет хиляди) лева – представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, в резултат от повдигнато срещу него
обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 255, ал. 1, т.
2, т. 3 и т. 6 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2 и т. 6 вр. с чл.
26, ал. 1 НК и по чл. 255, ал. 1 НК, в рамките на досъдебно производство №
272/2013г. по описа на ГД „НП - МВР“, пр. пр. № 4230/2012г. по описа на СГП,
заедно със законната лихва върху сумата на присъденото обезщетение,
считано от 10.02.2024г. до окончателното й изплащане, като при това
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, в частта за разликата, над присъдената
сума от 15 000 лева и до пълния предявен размер за 30 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд София, с
въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
15