№ 23083
гр. *, 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:*
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от * Гражданско дело № ************31 по
описа за 2025 година
„*“ ЕАД е предявило срещу „* АД установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания за незаплатена топлинна енергия в размер на 678,32 лева за периода 05.2022 г. –
04.2024 г., ведно със законната лихва от 06.02.2025 г. до окончателното плащане, мораторна
лихва в размер на 52,71 лева за периода 01.07.2022 г. – 03.02.2025 г., сума за дялово
разпределение в размер на 55,76 лева, за периода 05.2022 г. – 04.2024 г., ведно със законната
лихва от 06.02.2025 г. до окончателното плащане и 11,66 лева – мораторна лихва за периода
01.07.2022 г. – 03.02.2025 г. за топлоснабден имот – офис № 1 в гр. *
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил ползвана топлинна енергия за стопански
нужди, поради което се е обогатил неоснователно. Поддържа, че е доставил за процесния
период топлинна енергия до ползвания от ответника топлоснабден имот, като последният не
е престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена, с което се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца. Излага, че е изпратил покана до ответника за плащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
намира исковете за неоснователни и ги оспорва по основание и размер. Сочи, че не е
получавал фактури за процесните суми. Излага, че услугата не се е ползвала реално. Счита и
че не се доказва заплащането на сумите за дялово разпределение. Релевира възражение за
погасяване на претендираните суми по давност. Възразява да е получавал покана за
плащане.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
1
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите,
когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да произтичат
от един общ факт или от обща група факти. Настоящият състав намира, че тези
предпоставки са налице, когато при липса на облигационно отношение – несключен писмен
договор или такъв с изтекъл срок, едно лице ползва доставена от топлопреносното
предприятие топлинна енергия в имота като спестява разходи за плащане на дължимата
цена, с което се обогатява. Съответно топлопреносното предприятие обеднява, тъй като не
получава цената на доставената топлинна енергия, като обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника произтичат от общи факти – доставката на топлинна енергия до
имота и ползването от ответника.
От Нотариален акт № ** от 24.07.2001 г., с който „* ООД придобива собствеността
върху УПИ, отреден за ОЖС, подземни гаражи и трафопост, кв. 1016 по плана на гр. *,
район *, местност „бул. 9-ти септември“; Удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж, находящ се в УПИ I за ЖС, ПГ, трафопост и КОО, кв. 59 /стар 1016/, м. „*“ по плана
на гр. *, район *; писмо от *, район *, според което за новопостроена жилищна сграда, за
която има издадена удостоверение за въвеждане в експлоатация № 398/05.04.2012 г., се
определя следния административен адрес: ж. к. „* с четири входа; Постановление за
възлагане на недвижим имот от 25.03.2024 г. на ЧСИ *, с което на * се възлага недвижим
имот, бивша собственост на „* АД, находящ се в гр. *, ж. к. „*, офис № 1 на партерния етаж,
се установява че ответникът е бил собственик на процесния имот през част от процесния
период, а именно 01.05.2022 г. - 25.03.2024 г.
По делото не се установява между страните да е сключен договор по смисъла на чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за продажбата на топлинна енергия за стопански нужди. Отношенията
между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са
регламентирани в ЗЕ. По силата на § 1, т. 33а ДР на ЗЕ „небитов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ
за небитови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между
топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. При това
положение съдът намира, че в случая не е налице облигационно отношение с предмет
продажба на топлинна енергия за стопански нужди съгласно сключен между страните
писмен договор за процесния имот, като ищецът основава претенцията си на твърдения за
наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.
С оглед гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 59 ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника по правилата за неоснователно обогатяване.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД ответникът дължи на ищеца сумата, с която се е обогатил до
размера на обедняването. В случая размера на обедняването и обогатяването е един и същ –
стойността на доставената до имота топлинна енергия.
2
По отношение на извършването на дялово разпределение в процесната сграда от
лице, различно от ищеца следва да се има предвид, че с представения договор, сключен
между „*“ ЕАД и „*“ ООД (с настояща фирма „*” ООД), се уреждат взаимоотношенията
между двете дружество по отношение на извършване на услугата „дялово разпределение“ от
третото лице – помагач, което се възлага в негова тежест от ищеца. За осъществяването на
това не е необходимо съгласие на абонатите, нито се изисква същите да бъдат страна по
сключения договор. Член 139, ал. 2 ЗЕ предоставя възможност дяловото разпределение на
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост да се извършва от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър.
Доколкото ответникът по делото се е обогатил с цената на реално потребената
енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите
по изравнителните сметки. Ето защо за определяне размера на дължимата цена, съдът
ползва данните на съдебно-техническа експертиза, според която за процесния период в
процесния имот ТЕ се отчита по показанията на апартаментен топломер. За периода 2022
г./2023 г. абонатът не ползва и не заплаща ТЕ за отопление на имот. За периода 2023 г./2024
г. му е начислена служебна ТЕ поради липса на достъп. ТЕ за БГВ се заплаща по показанията
на 1 водомер за топла вода в имота. Вещото лице е определило дължимата сума в размер на
675,40 лева, в която не са включени предишни просрочени и неплатени сметки,
изравнявания за периоди извън процесния, суми за дялово разпределение и лихви. Сумата за
дялово разпределение възлиза на 55,74 лева.
Ответникът с отговора на исковата молба упражнява правата си по чл. 120 ЗЗД като
прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните от
ищеца с исковата молба вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ
потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително
определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия
падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между
страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ и имат
съществения елемент на периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се
задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото
предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност. Предвид
нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, като давността се прекъсва на основание чл. 116 ЗЗД с предявяване на
3
иск, в случая на заявление по чл. **0 ГПК – на 06.02.2025 г. В този смисъл и вземането на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните
вноски с падеж след 06.02.2022 г. Доколкото процесният период е 05.2022 г. – 04.2024 г.
следва да се приеме, че претендираните вземания не са погасени по давност. С оглед факта,
че ответникът е бил собственик на процесния имот за периода 01.05.2022 г. - 25.03.2024 г.
предявеният иск следва да се определи до размера от 642,57 лева, определен на основание
чл. 162 ГПК.
По отношение на сумата за дялово разпределение съдът следва да съобрази изводите,
направени от СЕС в решение от 23.10.2025 г. по дело C‑760/23, според което допуска
национална правна уредба, съгласно която собственикът на апартамент в сграда - етажна
собственост, е длъжен да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия,
отдадена от всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна
енергия в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са
оборудвани с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя
апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват
разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна енергия за
отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди, гарантират
прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление. Размерът на иска
за заплащане на сума за дялово разпределение, определен на основание чл. 162 ГПК, е 53,04
лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение
на задължението длъжникът изпада в забава след като бъде поканен от кредитора.
Задължението за плащане на обезщетение за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е без
определен срок за изпълнение, поради което за изпадането на длъжника в забава е
необходимо той да е бил поканен от кредитора да му плати. По делото е представена покана,
за заплащане на задълженията на ответника за доставена топлинна енергия, получена на
27.12.2024 г. В поканата „*” ЕАД предоставя 7-дневен срок на ответника за изпълнение, след
изтичането на който вземанията ще бъдат предявени по съдебен ред. Поради това съдът
приема, че процесните задълженията са станали изискуеми на 04.01.2025 г. след изтичане на
7-дневния срок в поканата. Претендираната лихва за забава в настоящото производство е за
периода 01.07.2022 г. – 03.02.2025 г., поради което съдът намира предявения акцесорен иск
основателен за периода 04.01.2025 г. – 03.02.2025 г. На основание чл. 162 ГПК съдът
определя обезщетението за забава в размер на 1,61 лева, до която сума искът по чл. 86, ал. 1
ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен. Мораторната лихва върху главницата за дялово
разпределение е в размер на 0,35 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер на
349,46 лева (от общо направени разноски в размер на 50 лева – държавни такси в исковото и
заповедното производства, 300 лева – депозит за експертиза, като претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в
4
размер на 50 лева за исковото и заповедното производства). Ответникът има право на
разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съразмерно отхвърлената част от исковете, но
същият не е претендирал такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „*” ЕАД, ЕИК *, срещу „* АД,
ЕИК * по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, че „* АД дължи на „*” ЕАД на основание чл. 59
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 642,57 лева, представляваща стойност на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2022 г. – 25.03.2024 г., ведно със
законната лихва от 06.02.2025 г. до окончателното плащане, мораторна лихва в размер на
1,61 лева за периода 04.01.2025 г. – 03.02.2025 г., сума за дялово разпределение в размер на
53,04 лева, за периода 01.05.2022 г. – 25.03.2024 г., ведно със законната лихва от 06.02.2025
г. до окончателното плащане и 0,35 лева – мораторна лихва за периода 04.01.2025 г. –
03.02.2025 г. за топлоснабден имот – офис № 1 в гр. * за които суми е издадена Заповед за
изпълнение по чл. **0 ГПК по гр. д. № 7133/2025 г. на СРС, 82 състав, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата над 642,57 лева до пълния предявен размер от 678,32 лева и за периода
25.03.2024 г. – 30.04.2025 г., над 1,61 лева до пълния предявен размер от 52,71 лева и за
периода 01.07.2022 г. – 03.01.2025 г., над 53,04 лева до пълния предявен размер от 55,76 лева
и за периода 25.03.2024 г. – 30.04.2025 г. и над 0,35 лева до пълния предявен размер от 11,66
лева и за периода 01.07.2022 г. – 03.01.2025 г.
ОСЪЖДА „* АД, ЕИК * да заплати на „*” ЕАД, ЕИК *, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК разноски в исковото и заповедното производство в размер на 349,46 лева.
Решението е постановено при участието на „*” ООД – трето лице помагач на страната
на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5