РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

           № 2036/12.11.2020г.

 

 

гр. Пловдив,12.11.2020год.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав в открито заседание на тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

                   

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА

 

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

 

                                                                                   ПЕТЪР КАСАБОВ                     

               

           при секретаря М.Г.и с участието на прокурора Дилян Пинчев, като разгледа докладваното от съдията Л. Несторова КАНД № 2079 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

           Образувано е по касационна жалба, предявена от П.Б.Х., с ЕГН **********, в качеството си на управител на „АЛАЯ ПРОПЪРТИ-28“ с ЕИК *********, депозирана чрез адвокат Д., против Решение № 1054 от 06.07.2020г на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7951 по описа на същия съд за 2019г., с което е потвърден електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № ***, издаден от ОД на МВР гр. Пловдив, с което на П.Б.Х., с ЕГН **********, за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100лв.

          Касационният жалбоподател посочва, че решението на ПРС е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е необосновано и е издадено в съществено нарушение на съдопроизводствените правила като излага подробни съображения в тази посока.

          Претендира се отмяната на съдебния акт, респективно на електронния фиш и разноските по делото.

          Ответникът по касационната жалба изразява писменостановище по касационната жалба. Посочва, че по отношение на реквизитите на електронния фиш, то същите са определени с нормата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Представени са доказателства за вида и изправността на техническото средство, с което е заснето нарушението.

           Претендира се отхвърляне на касационната жалба и потвърждаване на решението на районния съд.

           Претендира се юрисконсултско възнаграждание.

           Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно.

            Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

           Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХII от АПК. Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

            Настоящата съдебна инстанция намира, че разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

            Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка:

             На П.Б.Х. е издаден Електронен фиш за налагане на административно наказание глоба за нарушение, извършено на 30.03.2019г., в 12:59ч., в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург”, срещу №1, установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR1-М № 648, за превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч. при управление на МПС – лек автомобил „БМВ 535 Д ХДРАЙВ“ с рег.№  ***. Установил е, че МПС, собственост на „АЛАЯ ПРОПЪРТИ-28“ ЕООД, се движело със 75 км/ч, при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Скоростта от 75 км/ч била с 3 км/ч по-ниска от отчетената от автоматизираното техническо средство от 78 км/ч – т.е. след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч.

               ПРС е обсъдил събраните доказателства и е приел, че П.Б.Х. е осъществила от обективна и от субективна страна състава на административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

              Приел е за доказано, че МПС е собственост на юридическото лице -„АЛАЯ ПРОПЪРТИ-28“ ЕООД като при това положение е приложима разпоредбата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП. Установил е, че П.Б.Х.  не се е възползвала от възможността по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и не е представила писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Приел е, че е изпълнена и хипотезата на чл. 188, ал.2 от ЗДвП като посочването и на фирмата на дружеството „АЛАЯ ПРОПЪРТИ-28“ ЕООД не създава неяснота или неопределеност относно наказаното лице, тъй като в хипотезата на чл. 188, ал. 2 от ЗДвП субектът на нарушението се индивидуализира чрез посочване първо на законния представител, но и на юридическото лице, собственик или ползвател на МПС, на което наказаният е представител, за да се разграничи от случаите, когато наказанието се налага на лицето в качеството му на водач на МПС. Изрично е изяснил, че използваната в конкретния случай формулировка - посочването на „АЛАЯ ПРОПЪРТИ-28“ ЕООД е единствено, за да се индивидуализира чий законен представител е наказаната П.Б.Х. .

              ПРС е обсъдил протокол № 8-32-18 от 26.10.2018г и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, със срок на валидност до 24.02.2020г  на автоматизираното техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М № 648.

             Приел е, че електронен фиш Серия К № *** е издаден в съответствие с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно задължителните реквизити.

               Районният съд е приел, че са спазени и изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредбата/ като е отчел, че представения по преписката протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата е коректно попълнен. Спазено е и изискването на чл. 10, ал.3 от Наредбата, представена е снимка на мястото, на което е бил разположен уредът. 

               Относно наличието на обозначителни знаци на мястото, където се намира техническото средство отново са изложени подробни мотиви като е посочено, че законодателният подход за премахване изискването за наличие на поставен пътен знак „Е24” за място на контрол е продължен и с промяна на Наредбата с изм. и доп. в ДВ бр.6/16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г., при която промяна е отменен чл.7 от същата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

               Касационният съд намира следното: Разпоредбата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на МПС, независимо от това кой е действителният извършител на нарушението. Чл. 189, ал. 5 от ЗДвП предвижда 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай, по делото липсва декларация от касационния жалбоподател, в която да е посочен друг водач на автомобила в деня и часа на нарушението, поради което правилно същият е бил санкциониран с издадения електронен фиш.

             Неоснователни са всички възражения на касационния жалбоподател за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на ЕФ и на съдебния акт. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г., легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Действително с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП е предвидено, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, но това приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановления и електронни фишове. Ето защо, то не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. Напротив, съгласно  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано това превозно средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволно плащане. Тези реквизити, в случая са налице в издадения електронен фиш и доколкото разпоредбата на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 57 от ЗАНН, същият не е незаконосъобразен.

           Неоснователни са възраженията касаещи автоматизираното техническо средство използвано за заснемане на скоростта на процесния автомобил. В случая са спазени изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредбата), доколкото от представените по делото доказателства се установява, че процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно. В този смисъл, нарушението е установено от  техническа система, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера–компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък, за което в административната преписка се съдържа нарочен протокол. С оглед на изложеното процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано и стационарно, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

          В приложения към преписката протокол за използване на АТСС по чл. 10 от Наредбата, са отразени номерата на първото и последното статично изображение. Действително, по делото е представена и снимка на разположение на АТСС, в съответствие с изискванията на чл. 10, ал. 3 от Наредбата. Протоколът съдържа цялата необходима информация, посока на движение на контр. МПС, ограничение на скоростта, включително режим на измерване – Д-движение, номер на служебния автомобил, в който е разположен уреда, номерата на протоколите, установяващи годност на уреда, началото и край на работа, номер на първото и последно статично изображение, като тази информация съответства на информацията съдържаща се в приложените към електронния фиш изображения на лекия автомобил собственост на касационния жалбоподател. Също така, съдържанието на протокола, който е официален документ, не е оспорено от санкционираното лице, поради което не е било необходимо и допълнително събиране на доказателства относно отразените в него обстоятелства.

         Вярно е също, че мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак "Е24" (или знак за зона под видеонаблюдение, както претендира  касационния жалбоподател). В тази връзка следва да се посочи, че ДВ, бр. 6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015 г., предписваща такова задължение на контролните органи.

         Предвид изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за валидно, допустимо и правилно, поради което същото следва да се остави в сила.

          При този изход на делото претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на ответната страна е основателна и следва да бъде уважена в размер на 120лв. /сто и двадесет лева/, на основание чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

           По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,                    Административен съд – Пловдив, ХХVІ  състав

 

Р Е Ш И:

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1054 от 06.07.2020г на Пловдивския районен съд, постановено по АНД № 7951 по описа на същия съд за 2019г.

            ОСЪЖДА П.Б.Х., с ЕГН **********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Пловдив сумата в размер на 120лв. /сто и двадесет лева/.

            РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ:   1.

 

 

                     2.