№ 99
гр. Велико Търново, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛИНСКА
Членове:МАЯ НЕДКОВА
ЖЕНЯ И.А
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело №
20244000500443 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по:
1.Въззивна жалба вх.№10451/05.09.2024г. на Прокуратурата на Р.България против
Решение № 315/4.06.2024 г. по гр. д. № 87/2024 г. по описа на ОС- Велико Търново, В
ЧАСТТА, с която е уважен предявения от И. Х. И. иск с право основание чл. 2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата: 100 000 лева – обезщетение за причинени
неимуществени вреди от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на
престъпление от общ характер по чл. 206, ал. 1 от НК, по което И. Х. И. е признат за
невиновен и оправдан с влязла в сила на 06.12.2023г. Присъда № 52/6.12.2022г. по НОХД №
74/2022г. на Районен съд Велико Търново, ведно със законната лихва от 06.12.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Считайки решението в обжалваната част за неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска за обезщетение
за неимуществени вреди да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, а в условията
на евентуалност - уважен до по –малък размер, съобразно критерия за справедливост и
съдебната практика по аналогични случаи. Изложени са доводи, че при определяне на
размера на обезщетението за неимуществени вреди е нарушена разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД и обезщетението е завишено, спрямо доказаните и действително търпените от ищеца
вреди, не са съобразени обществено – икономическите условия и стандарта на живот
относими към периода на увреждането. Излагат се подробни доводи, че за периода от м.май
2016г. , когато е започнала предварителна проверка по жалба на А. К. З. – бивша
възпитаничка на сдружение „SOS Детски селища България“ до 30.05.2019г. , когато на
ищеца е било повдигнато обвинение, Прокуратурата не е упражнявала наказателна репресия
по отношение на И. И., както и , че органите на прокуратурата и МВР имат задължение да
1
съдействат на гражданите, когато те ги сезират с оплакване за нарушаване на правата им.
Предвид изложеното, счита, че обезщетение се дължи само за периода от 11.06.2019г. ,
когато на И. официално му е било предявено обвинение по ДП до 06.12.2023г., когато е
влязла в сила постановената спрямо него оправдателна присъда. Изложени са подробни
аргументи, че с оглед спецификата си, воденото спрямо ищеца наказателно производство се
отличава с фактическа сложност, която обосновава и правната такава, като допълнително
основание в подкрепа на това твърдение е, че основният свидетел по делото -А. З. е с
констатирана умствена недоразвитост и емоционална нестабилност. Оспорва се наличието
на пряка причинно –следствена връзка между здравословното състояние на ищеца и
воденото наказателно производство, вкл. и, че същото е причина за кардиологичното и
онкологичното му заболявания, като се излага, че от събраните по делото доказателства
такава не е установена. Оспорва интензитета на претърпените от ищеца неимуществени
вреди, както и, че в резултат на воденото против него наказателно производство авторитета
му в обществото сред възпитаниците на детското селище е пострадал съществено,
доказателство за което е удостояването му през м.10.2023г. с първия по рода си „SOS
Оскар“, озаглавен „30 години окрилен от обичта“. Излага, че при определяне на
обезщетението съдът не е отчел обстоятелството, че през 2020г. са починали родителите на
И. И., от което обстоятелство същият също е изпитал стрес и негативни преживявания,
както и, че в периода за който се претендира обезщетение за неимуществени вреди е
включено и времето, през което в страната обявено извънредно положение поради ковид
пандемията.
С жалбата си въззивникът е релевирал възражение за съпричиняване на
увреждането от И. И. с около 40 процента, като следва: „А. К. З. е лице с умствена
недоразвитост, като способностите й за самооценка и оценка на хората и събитията носят
белезите на инфантилност и незрялост. Тя е възпитаник на „SOS Детски селища гр. Трявна"
и именно с оглед на това на И. Н. И. служебно е било вменено да й оказва помощ и
съдействие при оперирането с паричните средства по сметката й и при закупуването на
уреди за жилището й. С оглед на изложеното ищецът е следвало да се грижи за интересите
на З. и е дължал отчетна сделка за изразходването на средствата, които е теглил от сметката
й и за закупените с тях вещи, а същият не е имал дължимото поведение в случая и с
действията си е станал повод З. да потърси съдействие от органите на МВР за да бъдат
защитени правата й. Още повече, по делото чрез експертиза е установено, че сметката на А.
З. в „Райфайзенбанк" е била открита с подпис, който не е бил положен от А. З. и със
спесимен от подпис, който не е нейният, както и това, че при закупуването на част от
вещите с платежното нареждане от 18.02.2016 г. И. Н. И. е подписал А. З., а вторият подпис
в използвания от него документ пред банката е на непознато лице. Това поведение на И. Н.
И. противоречи на добрите нрави и на морала и чрез него той до голяма степен е дал
основание по образуваното наказателно производство да бъде повдигнато обвинението
срещу него, което впоследствие се е оказало неоснователно.“
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК И. Х. И., чрез пълномощник - адвокат Т. М. е
депозирал отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за нейната
неоснователност, като се отричат всички твърдения за неустановеност на фактическия
състав на предявения иск , както и относно размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди. Претендира оставянето й без уважение.
2.Въззивна жалба вх.№7362/17.06.2024г. против Решение № 315/4.06.2024 година по
гр. д. № 87/2024 г. по описа на ОС- Велико Търново, В ЧАСТТА, с която e отхвърлен
предявения от И. Х. И. против Прокуратурата на Р. България иск с правно основание чл. 2
ал.1 т.3 от ЗОДОВ вр. чл.86 от ЗЗД , за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди, от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на
престъпление от общ характер по чл. 206, ал. 1 от НК, по което И. Х. И. е признат за
невиновен и оправдан с влязла в сила на 6.12.2023 г. Присъда № 52/6.12.2022 г. по НОХД №
2
74/2022 г. на Районен съд Велико Търново, за разликата над 100 000 лева до претендираните
300 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.12.2023г. до датата на
окончателното и изплащане.
Считайки решението в обжалваните части за неправилно и необосновано, моли за
изменението му и постановяване на друго, с което иска да бъде уважен за пълния размер на
заявените неимуществени вреди, които счита за доказани, а претендирания размер -
справедлив за обезвредата им. Излага, че при определяне обезщетението за неимуществени
вреди съдът не е обсъдил в пълнота доказателствата, сочещи степента и вида на засегнатите
блага в неимуществената сфера на И., както и не е зачетено изключителното по вида си
усилие положено от И. за опазване на постигнатото от него през годините трудова кариера в
полза на нуждаещите се групи от обществото и защитата на интереса на децата по време на
процеса. Твърди и излага подробни аргументи за пълно и главно доказване на причинно –
следствена връзка между здравословните му проблеми, включително и диагностицираното
тежко онкологично заболяване и воденото наказателно преследване. Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАд.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК от Прокуратурата на Р. България не е депозиран
отговор на въззивната жалба.
3. Въззивна частна жалба от Прокуратурата на Р. България против Определение №
1008/5.08.2024 г. по гр. д. № 87/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което по реда на
чл.248 от ГПК , постановеното по делото решение е изменено, като присъденото в полза на
адв. Т. М. от ВТАК адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАд. е намалено от
9660.00 лева на 7000.00 лева.
В частната жалба се излагат подробни доводи относно неправилна преценка от
страна на първоинстанционния съд на дължимия размер на адвокатското възнаграждение
при съобразяване на разпоредбите на Наредба № 1/2004г. относно минималните размери на
адвокатските възнаграждения, приложимостта на практиката на СЕС, дължимостта на
възнаграждение по всеки от исковете по отделно, както и фактическата и правна сложност
на делото и обема на оказаната правна помощ.
Претендира се отмяна на обжалваното определение и присъждане в полза на
адвокат М. на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАд. в размер под 4 000.00
лева.
В срок, отговор на частната въззивната жалба е депозиран от И. Х. И., чрез
пълномощник адвокат Т. М., в който излага доводи за нейната неоснователност, претендира
оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното определение.
В съдебно заседание И. Х. И. не се явява лично , чрез процесуален представител,
оспорва жалбите/въззивна и частна / на Прокуратурата, поддържа депозираните отговори на
същите както и подадената от него жалба. Претендира уважаването й и отхвърляне на
жалбите на насрещната страна. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗАд. Представя подробни писмени бележки.
В съдебно заседание по същество, Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при
Апелативна прокуратура –Велико Търново, поддържа подадената въззивна и частна жалби и
претендира уважаването им, моли да се отмени първоинстанционното решение в
обжалваната част, алтернативно да бъде намален размера на присъденото обезщетение,
както и на определеното в полза на адв. М. адвокатско възнаграждение. Прави възражение
по чл.78 ал.5 от ГПК.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред ОС –Велико Търново е образувано по предявени от И. Х. И.
ЕГН********** срещу Прокуратурата на Р. България искове с правно основание чл. 2,
ал.1, т. 3 от ЗОДОВ вр.чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да му заплати, както следва :
3
сумата 300 000.00лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди и
сумата 7100.00лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди(заплатено адвокатско възнаграждение в хода на досъдебното и съдебното наказателно
производство), в следствие на незаконното обвинение от Прокуратурата на Р. България в
извършване на престъпление по чл.206 ал.1 от НК, по което с влязла в законна сила на
06.12.2023г. Присъда№52/06.12.2022г. по НОХД№74/2022г. на ВТРС, е признат за
невиновен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.12.2023г. до датата на
окончателното и изплащане;
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАд.
В исковата молба, ищецът твърди, че в качеството му на Директор на първото за
страната SOS Детско селище гр.Трявна, структурна част па SOS Детски селища България и
Международната организация „SOS Киндердорф Интернационал“ от 15.06.1999г., а от 2009г.
и Директор на Програма „SOS Детско селище В.Търново-Габрово Трявна“, член на
националното ръководство на Сдружение SOS-Детски селища България и ръководител на
направление за регион В.Търново-Габрово-Трявна, след подадена от А. К. З. /бивша
възпитаничка на SOS Детски селища гр.Трявна/жалба, с Постановление за привличане на
обвиняем от 30.05.2019г. по ДП№ЗМ-161/2017г. на РУ МВР-Трявна(пр.пр.№1315/2017г. на
ВТРП, бил привлечен към наказателна отговорност за това, че в периода: 06.01.2016г.-
02.03.2016г. в гр.В.Търново, противозаконно присвоил чужди движими вещи — пари на
обща стойност 2031.72лв., собственост на А. К. З. от гр.Трявна, които владеел, поради
достъп до банкова сметка, открита на името на А. К. З. и И. Х. И. в “Райфайзенбанк”ЕАД
ф.София - клон В.Търново — престъпление по чл.206 ал.1 от НК. НП било инициирано във
връзка с неусвоени средства от А. К. З., след проведен контрол по отношение начина на
разходване на определените й такива по Програма „Спестени парични подаръци“, с
прокурорска проверка(повече от 12 месеца) по преписка №249/2016г., по която е водено
УРИ 360000 — 1202/2016г. на РУ МВР-Трявна. По внесен на 06.12.2019г. против него
обвинителен акт ,на 10.12.2019г. било образувано НОХД№2161/2019г. по описа на ВТРС.
По същото били проведи 14 съдебни заседания, като на 18.05.2021г. била произнесена
осъдителна присъда. С Решение от 05.01.2022г. по ВНОХД№394/2021г. по описа на ВТОС,
по което били проведени 3 открити съдебни заседания, поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните нравила, осъдителната присъдата била отменена и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на ВТРС. При повторно разглеждане на делото
пред ВТРС било образувано НОХД№74/2022г., което протекло в 9 съдебни заседания, като с
Присъда от 06.12.2022г. по НОХД№74/2022г. ВТРС признал И. за невиновен и го оправдал
по така повдигнатото му обвинение поради несъставомерност на обвинението. По протест
на Прокуратурата, пред ВТОС било образувано ВНОХД№380/2023г., по което са проведели
2 съдебни заседания и с Решение от 06.12.2023г.,оправдателната присъда била потвърдена
изцяло и влязла в законна сила. В проведените 28 открити съдебни заседания, ищецът не е
присъствал само един път и то по здравословни причини. Твърди, че за периода от общо 7г.,
7м. и 7дни , през който бил обект на проверки и по отношение на него се водело наказателно
производство в досъдебна и съдебна фаза, понесъл неимуществени вреди - изразяващи се в
емоционални и душевни болки и страдания, стрес, изпитване на безпокойство и безсъние,
срам и неудобство в професионален и личен план, засегната чест и достойнство, в изпитвани
години наред безсилие, напрежение, липса на спокойствие, унижение, поставяне в риск на
доброто му име, както и в разбИ.е на здравето му до степен на 95% нетрудоспособност,
призната с Решение на ТЕЛК. Отключил също хипертонична болест през 2019г., поради
което за овладяване на нивата на кръвното му налягане, се наложило постоянно лечение с
предписаните му за ежедневен прием от специалист по кардиология, антихипертонични
лекарствени продукти, отключил онкологично заболяване „Карцинома колонис
сигмоидеи“.За същото бил диагностициран два месеца след произнасяне на присъдата по
НОХД№74/2022г. на ВТРС. Наложила се оперативна намеса, химеотерапия и всички
4
съпътстващи с тежката диагноза процедури. Твърди, че към настоящия момент борбата с
коварното заболяване продължава. Излага ,че само като подсъдим по внесения обвинителен
акт от 10.12.2019г.-06.12.2023г., общата продължителност, през който е била ангажирана
наказателната му отговорност по посоченото обвинение е 4 години 6 месеца и 7 дни. Целият
процес оказал трайно отражение върху личния, обществения и професионалния му живот.
Наказателно преследване станало достояние на широк кръг от обкръжението му - роднини,
колеги, ръководство, общественост, като достойнството му на човек и гражданин било
погазено. Действията по разследването и след това при поддържане на обвинението, са
доведи до отзвук и разгласа на същото както пред обществеността и цялото ръководство и
екип на национално и местно ниво на SOS Детски селища - България, така и сред настоящи
и бивши възпитаници на SOS Детско селище — Трявна, а на ищеца се наложило да положи
огромни усилия, това да не се отрази на децата в селищата и на институцията SOS Детски
селища, като цяло. С повдигането и поддържането години на ред на неоснователно
обвинение по отношение на ищеца, в качеството му на ръководител на институцията ,
доколкото в това си качество същият провеждал постоянно кампании за набиране на
средства, от които се издържа детското селище, бил поставен в риск интереса на децата в
нужда , ползващи услугата SOS детски селища.
Твърди, че наказателното производство против него, като единствен обвиняем
продължило прекалено дълго. Събираните от наблюдаващия прокурор множество
доказателства, без каквато и да е връзка с конкретно предявеното обвинение и настояването
за неколкократно изслушване на свидетелите и във всички съдебни производства,
причинило многократно необосновано отлагане на производствата и довело до
допълнително забавяне на наказателното производство с години. В резултат на
повдигнатото обвинение, през 2019г. на И. била наложена и забрана за носене на ловно
оръжие, като той бил лишен от възможността да упражнява това занимание през свободното
си време и да участва на ловни излети с ловната дружинка, към която бил регистриран,
което допълнително го лишило от възможността да води обичайния си живот , както и
попречило на възстановяването му ,т.к. бил лишен от любимото си хоби.
Ищецът претендира и претърпени имуществени вреди в размер на заплатеното от
него адвокатско възнаграждение в общ размер на 7100.00лв, в хода на водените наказателни
производства, за които представя доказателства - Договори за правна защита и съдействие.
Претендира законна лихва върху претендираните обезщетения от дата на влизане в
сила на оправдателната присъда- 06.12.2023г.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по основание и размер, като неоснователен и недоказан. Сочи, че не са налице
доказателства за действително претърпени от ищеца вреди, като и, че те са в пряк резултат
от процесното обвинение. Ако иска се приеме за основателен, прави възражение, че
ищецът е допринесъл със собственото си поведение за настъпването на претендираните от
него психически и морални вреди. Оспорва претендираното обезщетение за
неимуществените вреди, като прекомерно завишено т.к. наказателното дело е с фактическа
и правна сложност, което не води до неразумен срок за разглеждането му. При преценката на
продължителността на наказателното производство, не следвало да се включи и обсъжда и
периодът на предварителната проверка, както и времето от образуването на наказателното
производство до привличането на ищеца като обвиняем, а срокът от привличането на ищеца
като обвиняем до влизането на присъдата в сила не бил неразумен. Излага, че
претендираното обезщетение не е съобразено с липсата на взета мярка за неотклонение и с
липсата на каквито и да е други мерки за процесуална принуда от предвидените в НПК.
Оспорва по основание и размер и претенцията за имуществени вреди в размер на 7100.00лв.
Твърди,че за защитата по ДП били сключени два договора с различни адвокати, а за
заплащане се дължи само за един адвокат съгласно чл.78 ал.1 от ГПК. Оспорва договорите за
5
правна помощ и съдействие като частни документи и характерът им на разписка за
направените плащания за осъществената правна защита по наказателното производство.
Прави възражение, че делото не представлявало фактическа и правна сложност, поради
което определеният от съда адвокатски хонорар по чл.38 ал.2 от ЗАдв. с оглед решение на
СЕС С438/2022г. следва да бъде определен под минимума по Наредба№1/2004г. на Висшия
адвокатски съвет. Претендира отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.
Настоящият състав на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като
съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбите, след
съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна инстанция
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По въззивните жалби.
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне са подадени в срок, от
надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната
власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и
липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбите оплаквания.
Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Държавата
отговоря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето
бъде оправдано.
Решението, в частта, с която е уважен искът на ищеца за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди, не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Съобразно изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и заявения
петитум, съдът приема, че с предявения иск, ищецът търси защита и обезщетение и от
нарушаване на правото по чл.6, §1 ЕКЗПЧ за разглеждане и решаване на делото в разумен
срок, като твърдението за „неразумен срок“ се включва в обстоятелствената част на иска по
чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и води до претендиране на по- голям размер на глобалното
обезщетение.
За да бъде уважен иска за неимуществени вреди по чл.2 от ЗОДОВ, ищецът следва
да установи и докаже, че е осъществен фактическият състав на визираната правна норма:
неправомерно предявяване на обвинение, оправдаването на ищеца с влязъл в сила съдебен
акт, причинените вреди и причинно- следствената връзка между неправомерното
привличане към наказателна отговорност и настъпилия вредоносен резултат .
От анализа на събраните пред Окръжен съд –Велико Търново гласни и писмени
доказателства се извежда извода, че ищецът е установил твърдения от него факт, че за
времето от 30.05.2019г./когато е привлечен в качеството му на обвиняем по ДП №ЗМ-
161/2017г. на РУ МВР-Трявна(пр.пр.№1315/2017г. на ВТРП /сл.дело/ до 06.12.2023г.,когато е
постановено Решение № 17 от същата дата на ВТОС по ВНОХД № 380/2023г., с което е
потвърдена Присъда от 06.12.2022г. на ВТРС по НОХД № 74/2022г., с която е признат за
невиновен в престъплението, за което му е повдигнато обвинение, спрямо него се е водело
наказателно производство в досъдебна фаза и съдебна фаза, приключило с оправдателна
присъда.
Действията по привличане към наказателна отговорност на ищеца са започнали по
ДП и с първото предявяване на обвинение и под контрола на наблюдаващият делото
прокурор при РП-Велико Търново. Именно от датата на предявяване на първото обвинение
6
за извършване на престъпление от общ характер, ищецът е придобил процесуалното
качество обвиняем по досъдебното производство. Не само предявяването на обвинение
става под контрола и ръководството на Прокуратурата. Същата е поддържала обвинението в
съдебна фаза пред първа инстанция, както и е протестирала оправдателната присъда. Под
надзора на Прокуратурата / РП-Трявна и РП-Велико Търново и ОП-Габрово/се е извършвала
и предварителната проверка от органите на МВР.
Оспорвайки иска, Прокуратурата не отрича и оспорва, че И. И. е имал качество на
обвиняем и подсъдим, като воденето срещу него наказателно производство е приключило с
оправдателна присъда – т.е. налице е първата от всички кумулативни предпоставки.
Наведените с въззивната жалба от Прокуратурата оплаквания относно решението в
частта, в която са приети за установени претърпени от И. неимуществени вреди както и
липсата на причинно следствена връзка с повдигнатото и поддържано обвинение, са
неоснователни.
Видно от приложената по делото присъда, ищецът не е осъждан. По делото няма
представени доказателства за процесния период спрямо него да се е водило друго
наказателно производство.Следва да се вземе предвид и, че макар на ищеца да не е
налагана мярка за неотклонение, извършваните с него процесуално- следствени действия са
му причинили неудобства и негативни преживявания. Не следва да се неглижира и това, че
в подобни случаи, често с оглед нивото на правосъзнание у околните, самия факт на
повдигане на обвинение се приема като равнозначен на извършване на престъпление.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи на ищеца обезщетение за
неимуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това дали са причинени виновно или не от длъжностно лице. Според § 1 от
ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и
трудовите закони.
Съдебният състав намира, че е установена и доказана причинно-следствената връзка
между незаконосъобразното обвинение и претърпените на ищеца неимуществени вреди.
Доказателства в посока на опровергаване на тази връзка не са ангажирани от ответната
страна.
Спорен пред настоящата инстанция е вида, характера и интензитета на
претърпените от ищеца неимуществени вреди, респективно справедливия размер на
дължимото обезщетение за тяхната обезвреда.
Възраженията на въззивника-Прокуратурата, че присъденото на ищеца
обезщетение е завишено спрямо установения по делото размер на вредите, както и, че не
отговоря на критериите за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съдът счита за
неоснователно със следните аргументи.
Споделят се мотивите на първоинстанционния съд, че воденото срещу ищеца
наказателно производство в досъдебната и съдебна фаза не е приключило в разумен срок.
Безспорно, от привличането на ищеца в качеството му на обвиняем на 30.05.2019г.
за тежко умишлено престъпление от общ характер по чл. 206 , ал. ал.1 от НК, за което се
предвижда наказание “лишаване от свобода“, до влизане в сила на оправдателната присъда
за това престъпление на 06.12.2023г., е изминал продължителен период от време – 4 години
6 месеца и 7 дни, като в този период с ищеца са провеждани процесуално – следствени
действия, включително - проведени 28 бр. открити съдебни заседания, от които ищецът е
присъствал на 27. Действията по привличане към наказателна отговорност на ищеца са
предшествани от извършването на проверка по прокурорска преписка № 249/2016г. по описа
на РП-Трявна, по която на ищеца са снемани обяснения, извършвано е претърсване на
помещения по местоработата му, изисквани са документи. С две постановления на РП-
Трявна / от 29.10.2016г. и 26.01.2017г./е постановен отказ от образуване на ДП, като и двете
7
са отменени от ОП-Габрово. С Постановление от 30.05.2017г. преписката на РП-Трявна е
изпратена по компетентност на РП-Велико Търново, където е образувано ДП № 161/2017г.
по описа на прокуратурата. Разследването е предявено на ищеца на 14.08.2019г., а
обвинителния акт е внесен едва на 06.12.2019г. Прокуратурата е поддържала обвинението в
съдебна фаза пред първа инстанция, както и е протестирала оправдателната присъда. Така
общата продължителност на търпените от ищеца негативни последици от образуваното и
воденото против него наказателно преследване са в интервал от 7 години, 7 месеца и 7 дни.
При отчитане на фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде отчетено, че се
касае за установяване съставомерността на едно деяние по отношение на един обвиняем,
който видно от материалите от приложените към настоящото дело досъдебни и съдебни
производства е съдействал изцяло на разследването и не е ставал причина за неоснователно
отлагане на процесуално – следствени действия и съдебни заседания. Възраженията на
Прокуратурата за фактическа и правна сложност поради това, че основният свидетел по
делото А. З. е с констатирана умствена недоразвитост и емоционална нестабилност, са
неоснователни, доколкото като част от съдебната власт – защитаваща правата и законните
интереси на гражданите/ чл. 117 от КРБ/, Прокуратурата разполага с ресурс за ефективно
осъществяване на законово вменените й функции, като случая не се характеризира с
уникалност.
За установяване на твърдените в исковата молба неимуществени вреди, настъпили в
пряка причинна връзка с образуваното наказателно производство, както и за техния
интензитет, ищецът е ангажирал гласни доказателства чрез разпит на свидетелите: К. С. А.-
И.а/негова съпруга/чиито показания съда цени в условията на чл.172 от ГПК/, Д. Т. Б. и А.
Д. Л. / и двамата без дела и родство със страните, чиито показания съда кредитира като
обективни, базиращи се на лични впечатления и непротиворечащи на останалия събран по
делото доказателствен материал/. Съвкупно от показанията им се установява , че ищецът и
съпругата му от 25г. живеят в SOS-селището, като собствените им деца, които вече са
големи, са израснали с децата ползващи услугата. И. е много отдаден на работата си и
всички деца го обичат. Не само успешно се справя с работата си , но и развил идеята за
„SOS ДЕТСКИТЕ СЕЛИЩА“ ,която се издържа единствено и само от дарения и затова
голяма част от задълженията му са и пиар дейност, като в тази връзка бил домакин на
няколко президента, на международни делегации, на представители на министерствата, на
много хора от бизнеса, и др. Когато започнало наказателното преследване (според съпругата
му през 2016г.) И. коренно се променил - не можел да спи, непрестанно се тревожел,
„затворил се в себе си“. Започнал да вдига кръвно налягане през 2018г.- 2019г., а
злокачественото заболяване било диагностицирано от края на 2022г. Разчуло се в гр.Трявна,
в селището и извън селището, тъй като много хора го познавали и се ползвал с много добро
име и авторитет. Зле на ищеца И. се отразил и фактът, че следвало да предаде ловното си
оръжие. Св. Б. излага, че И., като него бил страстен ловец, като това не е само хоби, а спорт,
общуване с природата. Освен това се притеснил и да не загуби оръжията си / да не ги
продадат принудително, след отнемане на разрешителното му/. Въпреки, че И. бил спортист
и не взимал никакви лекарства, изведнъж се задълбочили здравословните му проблеми.
Химиотерапията била „убийствена“ за ищеца , повръщал през цялото време, получил „виене
на свят“ и не бил в състояние да стане от леглото. Въобще не можел да се храни, само пиел
по малко вода. Трудно се възстановявал в периода „от влИ.е до влИ.е“(през период от две
седмици). Свидетелите са категорични , че когато стартирали проверките всички били много
учудени и И. много болезнено го изживявал. Казвал: „Момчета, вие нали знаете, че нищо не
съм направил лошо…“/Св. Б./. Споделял, че го викат на разпит и имало заведени действия
срещу него и това много му тежало, тъй като е човек, който се ползвал с изключително
уважение и доверие от всички хора, които работят в обществената сфера. Това за него било
изключителен удар. И. станал затворен в себе си, по-неконтактен. Страшно много се
притеснявал за имиджа на организацията, вкл. и за продължаване на дейността й ,
8
доколкото същата се издържа от дарения, а воденото наказателно производство станало
достояние на обществото. Тази година /2024г./ учредили награда за първи път за И. Хр.И.,
която била за принос към организацията по повод 30 годишнината на детското селище.
В хода на настоящото производство, ищецът е доказал настъпването на негативни
преживявания в интензитет довел до сериозно влошаване на здравословното му състояние
и дълбока промяна на начина му на живот, а възраженията на Прокуратурата за липса на
такива или недоказаност на същите са неоснователни.
Освен обсъдените гласни доказателства, приетите по делото писмени такива
/медицинска документация/, в основата на този си извод, съдът поставя кредитираните
като изчерпателни и обосновани и неоспорени от страните заключения по приетите в
първоинстанционното производство заключения по комплексната съдебно-медицинска
експертиза и психологическа експертиза. Вещото лице-онколог дава заключение, че само два
месеца след произнасянето на присъдата по НОХД№74/2022г. на ВТРС И. получил
типичните оплаквания за проблеми в корема и дебелото черво. От м.февруари.2023г. вече
бил диагностициран с карцином на дебелото черво и в началото, когато бил опериран, още в
оперативния протокол било описано, че туморът е 4/5 см(IVстадий), но при червата и
стомасите има и обхващане на слоеве. Хистологичнят резултат е „Умеренодиференциран
аденокарцином, филтриращ трансморално чревната стена, периколичната масна тъкан и
огнищно надлежащата сероза“. Аденокарцином означава жлезист карцином. Той произлиза
от жлезите, които секретират определени ензими в червото. Самото заболяване е в IIIа
стадий, т.е. възникнало е поне 2 години по-рано. На всеки 14дни на И. били правени
влИ.ия(много тежка химиотерапия с няколко вида медикаменти), при която количеството
червените и бели кръвни клетки „пада“ много ниско. Настоящото заболяване довело до
тежки необратими промени в живота и здравето на И., който понастоящем се борел за
оцеляване, а не да оздравее(заболяването е в четвърти стадий, с метастази в черния дроб).
Не би могло да се определи, дали е налице генетичен фактор, предизвикващ заболяването,
още повече, че в настоящия случай ищецът не е бил изследван генетично. Според вещото
лице -кардиолог И. е с „хипертонична болест на сърцето, тежка степен, II стадий“. Обичайно
заболяването е хронично и изисква лечение дълги години, респ. до живот. Основното му
заболяване е онкологичното, като в такива случаи всички останалите заболявания са
придружаващи. Преди онкологичното заболяване, при липса на други, хипертоничното
заболяване е било основно заболяване. Вещото лице е категорично, че обективно не е
възможно да се посочи началото на заболяването(хипертонична болест на сърцето).
Хипертоничната болест на сърцето е полиетиологично заболяване(с много причини), без
ясно изразено начало. Поради естеството на протичането си, И. трябва да ползва
кардиологична медицинска помощ веднъж годишно или при влошаване на симптомите и
усложнения. В тази връзка възраженията на ответника, че не е установена пряка връзка
между онкологичното заболяване и незаконното обвинение в престъпление е
неоснователна. От една страна Прокуратурата не е ангажирала никакви доказателства в
подкрепа на твърденията си , че има друг освен посочения от ищеца фактор отключващ
заболяването, а от друга в периода на диагностициране на заболяването не е установен друг
стресов фактор в интензитет по-голям от причинения на ищеца от воденото наказателно
производство. За такъв не може да се приеме и фактът, че през 2020г. са починали
родителите на И. И., доколкото по това време под надзора на Прокуратурата ищецът вече е
бил привлечен в качеството му на обвиняем. В подкрепа на пряката връзка между воденото
наказателно производство , причинения от него на ищеца стрес и отключените заболявания
е и заключението по СПхЕ, от което се установява, че наказателните производства през
периода 2017г.-2023г. са довели до влошаване на психологическото му състояние:
предизвикали са преживяване на продължителен хроничен стрес(безпокойство, тревога,
напрежение, притеснение, срам, несигурност, унижение, силно чувство за несправедливост и
обида). Продължителното стресово състояние довело до изразени психосоматични
9
нарушения - безсъние, високо кръвно налягане, отключвано на тежко онкологично
заболяване. Въпреки благоприятния развой на делата, мисловният процес на И.
продължавал да е ангажиран със случилото се и използвал компенсаторни
механизми(предимно през работа и контакти), за да преодолее изпитваните унижение,
разочарование, страдание от накърнения му образ. Наказателното производство е нарушило
качеството на живот на ищеца, тъй като всяка от основните области на психична енергия е
силно повлияна и носи психичния заряд на страх и заплаха от разпад: психосоматични
нарушения в областта на тялото, вкл. тежко онкологично заболяване. Силната конфликтна
реакция в област тяло/психосоматични нарушения, вкл. тежко онкологично заболяване/ все
още била актуална и активна.
Изложеното от вещите лица се подкрепя от ангажираните от ищеца писмени
доказателства – медицинска документация, подробно описани в първоинстанционното
решение, вкл. и приетото във въззивното производство изследване от ПЕТ скенер от
12.03.2025г.
Настоящият съдебен състав счита, че при определяне размера на присъденото в
полза на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от 100 000 лв., първоинстанционният
съд не е спазил критерия за справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД, преценявайки възрастта
на ищеца, общественото му положение,тежестта на неоснователно повдигнатото му
обвинение, продължителността на воденото наказателно производство в досъдебна и
съдебна и съдебна фаза, характера и степента на доказаните преживени в резултат на
същото негативни емоции, отражението им върху здравословното състояние на ищеца,
както и икономическата конюнктура в страната, поради което така определеното
обезщетение не представлява справедлива обезвреда на претърпените от ищеца вреди.
Въз основа на всичко изложено, съобразявайки, че И. И. е обвинен за тежко
умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ и същото е с пряко отношение към изпълняваната от него длъжност „Директор“,
респективно накърнен е професионалният му авторитет, че наказателното преследване е
продължило 7г.7м. , като в този период с него са провеждани многобройни процесуално –
следствени действия в досъдебна и съдебна фаза и същото е станало достояние на широк
кръг лица. Че ищецът е обществена фигура, която с името и авторитета си е допринесъл за
създаването и развитието на каузата „SOS Детски Селища“ , зад която стоят съдбите на
десетки деца и именно с името си и благодарение на посвещаването си на тази кауза е
привличал финансиране чрез дарения на селищата. Че от един здрав и енергичен човек, от
преживения стрес е отключил заболявания – хипертония и онкологично такова, което не
само не е преодоляно, но и към дата на устните състезания пред настоящата инстанция
продължава да застрашава живота му. Че воденото наказателно производство е променило
начина на живот на ищеца и извън необходимостта от продължително и тежко лечение – не е
могъл активно да изпълнява професионалните си ангажименти, лишило го е от възможност
да упражнява обичайното си хоби- лов, довело е до ограничаване на контактите му, както и
отчитайки икономическата конюнктура в страната счита, че обезщетение от 150 000 лева
представлява справедлива обезвреда на претърпените и доказани от ищеца в следствие на
незаконно воденото наказателно производство, по което е оправдан, неимуществени вреди.
Аргумента на Прокуратурата, че имиджа на ищеца не е пострадал , доколкото през
м.10.2023г. е удостоен с награда „SOS Оскар“, озаглавен „30 години окрилен от обичта“,
е несъстоятелен. По изложените мотиви за прякото рефлектиране на повдигнатото
обвинение в професионалната сфера и имидж на ищеца, както и като цяло към
функционирането на SOS Детски селища , получаването на тази награда е единствено и
само доказателство, за това колко са били накърнени честта и достойнството на една
обществено призната личност от неоснователно водено срещу него наказателно
производство и колко усилия е положил той, това да не се отрази на дейността на детските
10
селища.
Съгласно нормата на чл.5 от ЗОДОВ - ако увреждането е причинено поради
изключителна вина на пострадалия, обезщетение не се дължи/ чл.5 ал.1 от ЗОДОВ/, а когато
пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, обезщетението се намалява /чл.5 ал.2 от
ЗОДОВ/. Недопустимо е съдът да извлича фактически основания за съпричиняващо
поведение на увреденото лице от събраните по делото доказателства, без те да са надлежно
релевирани от лицето, което цели да намали отговорността си за причинените вреди от
деликта. Настоящия съдебен състав счита, че с исковата молба не е въведено конкретно
основание за съпричиняване от страна на ищеца, а именно в какво се изразява поведението
му, с което е допринесъл за настъпването на твърдените психически и морални вреди.
Заявеното за първи път възражение във въззивната жалба е преклудирано. Дори и да бъде
разгледано, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния казус приложението на чл.5
ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ е лишено от основание, доколкото с въведените твърдения
Прокуратурата се опитва да обвини ищеца в извършване на деяние/престъпление/ , за което
същия е оправдан с влязла в сила присъда.
Поради несъвпадане на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено , частта с която иска за обезщетение на неимуществените
вреди е отхвърлен за сумата от 50 000 лева, представляваща разликата от присъденото
обезщетение от 100 000 лв. до приетия за справедлив размер от 150 000 лева.
С оглед формирания извод за основателност на главния иск, основателен е и
акцесорния такъв за присъждане на законна лихва от датата на влизане в сила на акта, с
който се признават за незаконни действията на държавния орган, в случая 06.12.2023год., на
която дата е осъществен деликта по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
По въззивна частна жалба от Прокуратурата на Р. България против Определение №
1008/5.08.2024 година по гр. д. № 87/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново, с което по
реда на чл.248 от ГПК , постановеното по делото решение е изменено, като присъденото в
полза на адв. Т. М. от ВТАК адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗАд. е
намалено от 9660.00 лева на 7000.00 лева.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение , а обжалваното определение потвърдено.
В случаите на оказана безплатна правна помощ, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с
чл. 38, ал. 2 от ЗАд., адвокатът има право на възнаграждение, което се определя от съда по
всеки един от предявените искове и се възлага на осъдената насрещна страна. С оглед
приложението на решение на СЕС по дело С-438/22, при определяне на възнаграждението
по чл. 38, ал. 2 от ЗАд., съдът не е обвързан от предвидените в НМРАВ минимални размери.
В този смисъл е и практиката на ВКС обективирана в Определение № 50015/16.02.2024г. по
т.д. № 1908/2022г. на първо т.о., Определение № 2349/28.08.2024г. по т.д. № 678/2024г. на
първо т.о.,която настоящият съдебен състав споделя. Правилно и законосъобразно
първоинстнционният съд е определил дължимото адвокатско възнаграждение в полза на адв.
Т. М., представлявала ищеца по реда на чл.38 от ЗАд., в размер на 7000.00лева,
съобразявайки положените усилия от процесуалния представител на страната при
съблюдаване на фактическата и правна сложност на делото по смисъла на разясненията
дадени в т. 3 на Тълкувателно решение № 6/2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС.
По разноските.
При този изход на спора, с изложените по-горе мотиви, на основание чл.10 от
ЗОДОВ, Прокуратурата на Р.България следва да бъде осъдена да заплати на адв. Т. М.,
11
представлявала ищеца по реда на чл.38 от ЗАд.,адвокатско възнаграждение в размер на 3000
лева, съразмерно с уважената въззивна жалба. Доколкото, в случаите на оказана безплатна
правна помощ, съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗАд., адвокатът има право
на възнаграждение, което се определя от съда по всеки един от предявените искове и се
възлага на осъдената насрещна страна, както и с оглед приложението на решение на СЕС по
дело С-438/22, при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 от ЗА, съдът не е
обвързан от предвидените в НМРАВ минимални размери, поради което възражението на
Прокуратурата по чл.78 ал.5 от ГПК е неоснователно.
По изложените съображения, Апелативен съд Велико Търново,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 315/04.06.2024 г. по гр. д. № 87/2024 г. по описа на ОС-
Велико Търново, В ЧАСТТА, с която e отхвърлен предявения от И. Х. И. ЕГН**********
против Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл. 2 ал.1 т.3 от
ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди,
пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на
престъпление от общ характер по чл. 206, ал. 1 от НК, по което И. Х. И. е признат за
невиновен и оправдан с влязла в сила на 06.12.2023 г. Присъда № 52/6.12.2022 г. по НОХД
№ 74/2022 г. на Районен съд-Велико Търново, за сумата от 50 000/петдесет хиляди/
лева, представляваща разликата над присъдената сума от 100 000 лева до сумата от 150 000
лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.12.2023г. до датата на
окончателното и изплащане, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДА ЗАПЛАТИ на И.
Х. И. ЕГН**********, сумата от още 50 000/петдесет хиляди/ лева представляваща
разликата над присъдената сума от 100 000 лева до сумата от 150 000 лева , представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл.
206, ал. 1 от НК, по което И. Х. И. е признат за невиновен и оправдан с влязла в сила на
06.12.2023 г. Присъда № 52/6.12.2022 г. по НОХД № 74/2022 г. на Районен съд Велико
Търново, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 06.12.2023г. до датата на
окончателното и изплащане, на основание чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 315/04.06.2024 г. по гр. д. № 87/2024 г. по описа на
ОС- Велико Търново в останалата обжалвана част.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1008/05.08.2024 г. по гр. д. № 87/ 2024 г. на
Окръжен съд Велико Търново.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА ЗАПЛАТИ на адв.Т. М. от
ВТАК, със съдебен адрес: гр.В.Търново бул.“България“№2 ет. II, сумата 3000.00/три хиляди
/лева, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство
по делото на И. Х. И., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАд.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13