№ 355
гр. *** , 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на тринадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Виолета Г. Николова
при участието на секретаря ПЕТЯ С. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Виолета Г. Николова Гражданско дело №
20214430102522 по описа за 2021 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съдът взе
предвид следното:
Производството е образувано по молба на *** представлявана от директора
***. Посочва се в молбата, че по отношение на детето Д. В. А. е била
приложена мярка за закрила в периода от м.01.2018г. до 04.01.2021г. въз
основа на Решение № 352/14.03.2018г. по гр.д.№ 828/2018г. по описа на РС
***, като малолетната е била настанена в семейството на роднини - при Д. В.
А. (*** линия) с настоящ адрес: гр.***, ет.1. Твърди се, че в Д*** е
постъпило заявление с вх.№ СЛ/Д-ЕН/318-016/02.12.2020г., в което Д. В. А.
заявила желание да продължи да се грижи за детето. Посочва се в молбата,
че майката на детето В. И. А. живее на семейни начала от една година с лице,
като живеят под наем. Твърди се, че майката е безработна и в тежко
имуществено състояние, поради което не може да се грижи за детето.
Посочва се, че майката посещава детето в дома на бабата и контактува с
малолетното. Със заповед № ЗД/Д-ЕН-007/05.02.2021г. е прекратено
настаняването в семейството на Д. В. А., а със Заповед № ЗД/Д-ЕН-
008/05.01.2021г. на *** детето е настанено по административен ред отново
при бабата по майчина линия до произнасяне на съда с решение. Иска се от
съда да постанови решение, с което да прекрати настаняване на детето и на
1
основание чл.28, ал.1 вр. чл. 25, ал.1 т.3 ЗЗД да вземе мярка за закрила по
отношение на Д. В. А. с ЕГН ********** в семейството на неговата роднина
- Д. В. А. (*** линия), настоящ адрес: гр.П***, ет.1 за срок от 5 години или
до промяна на обстоятелствата, считано от датата на настаняването по
административен ред.
ДСП-***, редовно призована, се представлява от ю***, който поддържа
молбата и моли съда да уважи изцяло като основателна и доказана.
Заинтересованата страна – В. И. А., нередовно призована, се явява лично,
като не възразява срещу неспазения срок за призоваване. Моли съда да уважи
молбата на ***р.***.
Заинтересованата страна – Д. В. А., редовно призована, се явява лично.
Моли съда да уважи молбата на ***р.***.
Особения представител на детето – адв.В.***, редовно призована, се явява
лично и моли съда да уважи молбата на ***р.***.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и взаимовръзка, приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно по делото е и се установява от заверено копие от удостоверение за
раждане, че родител на детето Д. В. А. с ЕГН **********, родена на
07.07.2013г. в гр.***, е В. И. А. с ЕГН **********, а бащата е неизвестен.
Не се спори и се установява от представеното от молителя заверено копие на
Решение № 352/14.03.2018г. по гр.д.№ 828/2018г. по описа на РС-***, че
детето е било настанено на основание чл. 28 вр. чл. 25 т.3 ЗЗДетето в
семейството на Д. В. А. с ЕГН **********, за срок от три години или до
промяна на обстоятелствата, свързани с детето, ако е в негов интерес ,
считано от 04.01.2018г.
Установява се от заверено копие на Заповед № ЗД/Д-ЕН-007/05.01.2021г. на
*** на Ди***- ***, че детето е настанено по административен ред при Д. В.
А. до произнасяне на съда с решение.
Спорно по делото е налице ли са предпоставките на на чл. 25 от Закона за
закрила на детето, детето в риск ли е, коя от мерките за закрила е най-
подходяща и следва ли да бъде настанено детето в семейството на Д. В. А..
Видно от становището на представителя на ДСП-*** към датата на съдебното
заседание не са настъпили промени в статута на детето и изложените в
социалния доклад по делото факти, както и в интерес на детето да продължи
2
да се отглежда от неговата *** линия - Д. В. А.. Детето е привързано към
последната и становището на институцията е, че А. има родителски
капацитет.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от
правна страна:
С оглед Конвенцията за правата на детето и чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила
на детето, всяко дете има право на закрила за нормалното му физическо,
умствено, нравствено и социално развитие и защита на неговите права и
интереси. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че
поведението на майката на малолетното дете създава реална опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и
социално развитие, и то представлява "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б.
"в" от Допълнителната разпоредба на ЗЗДетето. Посредством предприетата
мярка /чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗД/ се постига целта на закона да бъдат защитени
интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. В случая
административният орган е преценил, че са изчерпани възможностите за
оставането на детето в семейна среда, и е пристъпил към настаняването му в
дома на негов близък, с цел защита на висшите интереси на детето, които
имат приоритет пред желанията или интересите на родителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 125 от СК, родителите имат задължение да се
грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето,
за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
Родителите отглеждат детето, формират възгледите му и осигуряват
образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и
наклонностите на детето с цел израстването му като самостоятелна и
отговорна личност. 3а да бъде счетено, че родителят би могъл да полага
адекватни грижи за детето, следва да се установи възможността за
комплексно изпълнение на всичките задължения, които той има спрямо
детето. Следва да се има предвид също, че изпълнението на задълженията на
родителя спрямо детето се дължи постоянно. Интересите на детето са
определящи, поради което от тях следва да се ръководи съда при преценката
по Закон за закрила на детето.
В конкретния случай са налице предпоставките на чл.25, ал.1 т.3 от Закона за
закрила на детето.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.1 ЗЗДетето, може да бъде настанено извън
3
семейството дете: 1. чиито родители са починали, неизвестни, лишени от
родителски права или чиито родителски права са ограничени; 2. чиито
родители, настойници или попечители без основателна причина трайно не
полагат грижи за детето; 3. чиито родители, настойници или попечители се
намират в трайна невъзможност да го отглеждат; 4. което е жертва на насилие
в семейството и съществува сериозна опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие; 5. в
случаите по чл. 11 от Конвенцията от 1996 г.; 6. чиито родители, настойници
или попечители са се съгласили и отказват да прекратят участието му в
предаване по смисъла на Закона за радиото и телевизията и с това се създава
опасност за неговото физическо, психическо, нравствено и социално
развитие.
В конкретният случай единственият родител на детето е в трайна
невъзможност да отглежда малолетната. Майката В. И. А. няма собствено
жилище, безработна е, декларира невъзможност финансово да издържа
дъщеря си и няма доходи. Видно от писмените доказателства от близкия
роднински кръг единствено бабата по майчина линия е заявила категорично
желание да отглежда детето. Детето е отглеждано при добри условия,
ученичка е в първи клас, намира се в добро здравословно състояние.
Емоционалната връзка на детето и родителя е съхранена, но единствената
възможност за отглеждане на малолетната в семейна среда е чрез
настаняването и при Д.А.. Между последната и детето е изградена и силна
емоционална връзка.
С оглед на гореизложеното при преценка най-добрия интерес на детето, съда
счита, че предвид възрастта и миналото на детето, способността на Д. В. А.
да се грижи за Д. В. А. и най-вече негативните последици, които биха
настъпили, ако бъде откъсната от формираната вече семейната среда, най-
подходящата мярка за закрила по отношение на детето е да бъде настанено
дългосрочно в семейството на близки и роднини, а именно в семейството на
Д. В. А.. Срокът за настаняване на детето обаче е завишен. Съдът приема, че
адекватен такъв срок, съответстващ на духа и разпоредбите на Конвенцията
за правата на детето е срок от 2 години. През този период следва да бъде
предоставена възможност на майката да повиши своя родителски капацитет и
реинтегрира детето в семейството си.
Воден от горното и на основание чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 пр.1 вр. чл.25, ал.1
4
т.3 вр. чл.4, ал.1 т.2 от Закона за закрила на детето, съдът
РЕШИ:
ВЗЕМА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА „настаняване в семейството на роднини"
по отношение на Д. В. А. с ЕГН **********, родена на 07.07.2013г. в гр.***
като я настанява в семейството на близки и роднини, а именно в семейството
на Д. В. А. (*** линия) с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.П***, ет.1 за
срок от 2 години или до промяна на обстоятелствата, считано от датата на
настаняването по административен ред.
Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.28 ал.4 от
Закона за закрила на детето.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд в 7- дневен срок от
получаване на съобщението, на основание чл.28, ал.6 ЗЗД.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5