Р Е Ш Е Н И
Е
262708 / 28.10.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември 2021 година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на
секретаря Кичка И. като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 8496 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно съединени установителни искови претенции с пр.осн.чл.422 ГПК от Е.П. АД, *** за установяване на вземането
на кредитора по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.1721/20 г. на ВРС с която е разпоредено длъжник М.С.Й. с ЕГН ********** и с адрес: *** да
заплати на кредитор „Е.П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова, Георги Коршия
СУМАТА от 173.86 лв. (сто седемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки),
представляваща главница за консумирана и незаплатена ел. енергия, начислена за
периода от 12.09.2017г. до 13.03.2018г., за обект с аб. № ********** и с
кл.№**********, находящ се на адрес: гр.Варна, ул.“Пробуда“ 194, по фактури с №
ФП0257038409/12.09.2017г.,
№ФП0259157995/13.11.2017г.,
№ФП0260332510/13.12.2017г.,
№ФП0261463947/15.01.2018г., №ФП0262620283/13.02.2018г.
№ФП0263796621/13.03.2018г.,
както и за заплащане на сумата от 34.35 лева (тридесет и четири лева
и тридесет и пет стотинки), представляваща сбор от дължима и незаплатена
мораторна лихва върху всяка от горните главници, подробно описани по основание,
размер и период в табличен вид в заявлението, считано от датата на падежа на
всяка от тях до 17.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 10.02.2020г., до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 25.00 лева /двадесет
и пет лева/ заплатена държавна такса за заповедното производство и сумата от 50
лева /петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение.
Обстоятелства
от които ищецът черпи права:
Твърденията
в молбата са, че вземането произтича от следните обстоятелства: консумирана и незаплатена ел. енергия,
начислена за периода от 12.09.2017г. до 13.03.2018г., за обект с аб. №
********** и с кл.№****, находящ се на адрес:
гр.Варна, ул.“Пробуда“ 194, по фактури с №№
ФП0257038409/12.09.2017г.,
ФП0259157995/13.11.2017г.,
ФП0260332510/13.12.2017г.,ФП0261463947/15.01.2018г.,
ФП0262620283/13.02.2018г., ФП0263796621/13.03.2018г.
На
осн.чл.410 ГПК във вр.чл.107 от Закона за енергетиката ищецът е подал пред РС
Варна заявление по чл.410 ГПК и същото е било уважено от заповедния съд като е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 8879/19 г. Длъжникът е
подал възражение по чл.414 ГПК и заповедният съд е дал указания за подаване на
иск за установяване на вземането на кредитора по заповедта за изпълнение,
поради което за ищеца е налице правен интерес от подаване на исковата
молба.
Твърденията
в молбата са, че вземането, което е конкретизирано по размер представлява
цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия в размер
по издадени 6 броя фактури с посочени
номера за периода 12.9.2017 г. –
13.3.2018 г. и се дължи от ответника на основание чл.17, т.2 от Общите условия
на договорите за продажба на ел.енергия на Е.ОН България Продажби АД /ОУДПЕЕ/,
приложими към момента във вр.чл.79,
ал.1, вр.чл.200, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Отношенията между страните са уредени от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД
/ОУДПЕЕ/ и от Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Е.П.“ АД /ОУПЕЕ/. Ищцовото дружество е оператор на разпределителна
мрежа по смисъла на пар1, т.34б, б.“а“ от ДР на ЗЕ и е собственик на средствата
за търговско измерване според чл.116, ал.6 от ЗЕ и съобразано ПИКЕЕ има право
да извършва технически проверки на място на измервателната система и на
средствата за търговско измерване. На
последните се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията и нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото
състояние на измервателните уреди като резултат на такава проверка и е
констатирано несъответствие при отчитането на потреблението на електрическа
енергия от абоната. „Електроразпределение Север“ АД изпълнява договорните си
задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД. Съгласно чл.17,
т.2 от
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“
АД потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната ел.енергия в
сроковете и по начина, определен в същите Общи условия – чл.26 на ОУДПЕЕ и в
чл.16, т.2 на ОУПЕЕ. Потребител, който
не изпълни задълженията си за плащане в срок дължи обезщетение за забава на
осн.чл.38 от ОУДПЕЕ. Ищецът в качеството на доставчик на ел.енергия е изпълнил
пълно и точно г. задълженията си по
договора, но ответникът като потребител не е заплатил цената на доставена и
потребена ел.енергия по посочената фактура. Същият дължи и обезщетение за
забава върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът
моли на осн.чл.84 от ЗЗД да се уважи и акцесорния иск за обезщетение за забава,
считано от деня на забавата до окончателното погасяване на задължението.
Направил
е искане за присъждане на разноски за заповедното и за исковото
производство.
В
срока за отговор ответникът М.С.Й. признава
изцяло предявения иск и моли за
уважаването му. Не възразява да се присъдят разноски на ищеца.
Съдът на осн.чл.146 ГПК е обявил, че не са налице спорни факти и обстоятелства във
връзка с производството по предявения иск на кредитора, както и че искът
се признава изцяло от ответника.
В съдебно заседание страните чрез процесуални представители поддържат становищата си.
Съдът
след преценка на събраните в производството доказателства както поотделно, така
и в тяхната съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 1721/20 г.
на ВРС се установява, че е издадена заповед № 689 от 11.2.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК като е уважено заявлението на ищеца срещу ответника за заплащане на
исковите суми при разделна отговорност, както
и за разноски за заповедното производство.
Посочено
е, че вземането произтича от задължения
за консумирана и незаплатена ел.енергия за обект на потребление начислена за периода от 12.09.2017г. до
13.03.2018г., за обект с аб. № ********** и с кл.№**********, находящ се на
адрес: гр.Варна, ул.“Пробуда“ 194, за което вземане са издадени фактури с номера ФП0257038409/12.09.2017г.,
№ФП0259157995/13.11.2017г., №ФП0260332510/13.12.2017г.,
№ФП0261463947/15.01.2018г., №ФП0262620283/13.02.2018г. и фактура
№ФП0263796621/13.03.2018г.
От
представен справка за потреблението към 25.09.2020 г. се установява, че абонат на
партида с кл.№ ********** е ответника по иска М.Й..
Представена
е справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца и за начислени суми
по фактури за периода от 07.09.2015 г. до 15.06.2020 г. вкл. с титуляр същото
лице.
Издадената
от ищеца фактури, приложени на
листи 7, 8, 9, 10, 11 и 12 от делото не
се оспорват от ответника. Основанието за плащане е електрическа енергия за
периода от 27.7.2017 г. до 25.02.2018 г. Между страните няма спор, че процесната сума
не е заплатена.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По предявения положителен установителен иск с пр.осн. чл.422 ГПК в
тежест на ищеца е да докаже факта от
който произтича вземането му. Този иск е специален
установителен за установяване
съществуването на вземането на кредитора по издадена в негова полза заповед за
изпълнение на парично задължение и предвид разпределението на доказателствената
тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането
е върху ищеца, който следва да установи
по пътя на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на
претендираната сума и наличието на
задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на
задълженията си или други правно релевантни факти и обстоятелства по възраженията си, водещи до неоснователност на исковата претенция.
В настоящият случай съдът намира, че от доказателствата по
делото и предвид изявлението на ответника с което същият признава иска се установяват твърденията в
молбата. Й. има качеството потребител по смисъла на § 1, т. 2а ЗЕ, същият не оспорва
задължението по издадените фактури, поради което съдът намира, че
вземането на ищцовото дружество по издадената заповед по чл.410 ГПК е
установено по безспорен начин.
От изложеното
следва, че предявения иск е основателен и следва да се уважи.
По
въпроса за разноските:
С оглед изхода на спора и молба
на ищеца с пр.осн.чл.78 ГПК, ответникът следва
да му заплати разноски за производството
в размер на 400.00 лева общо за заповедното и за исковото производство, съгласно представените доказателства и списък
по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на ответника М.С.Й. с ЕГН **********
и с адрес: ***, че съществува вземането на ищеца „Е.П.“ АД, *** по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по
ч.гр.д.1721/20 г. на РС Варна с която е разпоредено
длъжник М.Й. да заплати на кредитор
„Е.П.” АД, ЕИК ***** сумата 173.86
лв. (сто седемдесет и три лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща
главница за консумирана и незаплатена ел. енергия, начислена за периода от
12.09.2017г. до 13.03.2018г., за обект с аб. № **** и с кл.№****, находящ се на адрес:
гр.Варна, ул.“****“ 194, по фактури с № ФП0257038409/12.09.2017г., №ФП0259157995/13.11.2017г., №ФП0260332510/13.12.2017г., №ФП0261463947/15.01.2018г., №ФП0262620283/13.02.2018г. №ФП0263796621/13.03.2018г., както и сумата
34.35 лева (тридесет и четири лева и тридесет и пет стотинки),
представляваща сбор от дължима и незаплатена мораторна лихва върху всяка от
горните главници, считано от падежа до
17.01.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 10.02.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.422 ГПК ичл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.С.Й. с ЕГН ********** и с адрес ***
да заплати на „Е.П.”
АД ЕИК ***** със седалище и
адрес на управление *** разноски за заповедното
и за исковото производство в общ размер на 400.00 /четиристотин/ лева, на
осн.чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
Районен
съдия: