М О Т И В И към НОХД № 1746/2012
г.
Съдебното
производство е образувано по обвинителен акт на Бургаската районна прокуратура
против П.К.Н. с
обвинение за престъпление по по чл. 325, ал.2, във вр.ал.1 от НК И по чл.131,
ал.1, т.1, т.9 и т.12 вр. чл.130,ал.1 вр.чл.20,ал.2, вр.чл.23, ал. 1 от НК, А.Н.Р. с обвинение за престъпление по по
чл.131, ал.1, т.1, т.9 и т.12 вр. чл.130,ал.1 вр.чл.20,ал.2, вр.чл.23, ал. 1 от НК и М. Ж. К. с обвинение за престъпление по по чл.131, ал.1, т.1, т.9 и
т.12 вр. чл.130,ал.1 вр.чл.20,ал.2, вр.чл.23, ал. 1 от НК.
Представителите
на държавното обвинение поддържат
обвинението и пледират за наказания лишаване от свобода и за тримата подсъдими,
които да се изтърпят ефективно.
Защитниците на подсъдимите пледират за оправдателни
присъди.
Подсъдимите отричат да са извършили престъплението,
в което са обвинени. Молят за оправдателна присъда.
Съдът
след като се съобрази със събраните и проверени в хода на съдебното
производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
следното:
Бургаската
районна прокуратура е внесла в съда обвинителен акт, в чиято обстоятелствена
част е описана следната фактическа обстановка:
„Около 03.00 часа на 12.02.2012 г. обв. П. Н. се пресегнал към масата
на св. Кр. С., св.С. А. и св.А.Т., и взел поръчаната от жените бутилка с уиски.
Налял си уиски в чашата. Св.А.Т. върнала обратно бутилката с уиски на масата,
на която се намирала. Веднага след това обв. П. Н. взел отново бутилката с
уиски на трите свидетелки.
Св.З.С. отишъл при обв.П.Н. и му
направил забележка да не взема бутилките с алкохол на другите клиенти и върнал
бутилката с уиски на масата на свидетелките. Св.З.С. се върнал на мястото си.
В този момент обв.П.Н. взел една
кутийка с кока кола и залял с течността св.Кр.С., св.С.А. и св.А.Т.. След това
обв.П.Н. започнал да чупи различни стъклени предмети – пепелници и чаши. Обв.П.Н.
хвърлил в непосредствена близост до трите свидетелки съдове, в които се
намирали кубчета лед.
Св.З.С. отишъл при обв.П.Н. и поискал
от него да напусне заведението. Обвиняемият отказал. При това св.З.С. го хванал
за ръката, за да го изведе навън, а обв.П.Н. посегнал да го удари с юмрук. Св.З.С.
хванал П.Н. за ръцете в опит да му попречи да му нанесе удари и се опитал да
изведе обвиняемия извън дискотеката. Обв.П.Н. нанесъл няколко удари с юмрук в
лицето на св.З.С.. В този момент обв.А.Р. и обв.М.К. обградили св.З.С. и
започнали да му нанасят удари с ръце и крака по цялото тяло, включително по
задната част на главата. К. нанесъл удари отзад по главата на З. С. с бутилка.
Св.З.С. почувствал, че ударите отзад по главата са нанесени с твърд предмет –
бутилка, като забелязал, че ги нанесъл обв.М.К..
Тримата обвиняеми завлекли св.З.С. към вътрешността на дискотеката.
Обв.П.Н., обв.А.Р. и обв.М.К. повалили на земята св.З.С. и продължили да му
нанасят удари с ръце и ритници по тялото, лицето и тила. Обв.А.Р. започнал да
скача с крака върху главата на св.З.С. и да го рита в лицето.
Св.З.С. успял да се изправи и се
насочил към св.Кр.С., св.С.А. и св.А.Т., като им махнал с ръка да излизат от
заведението. В този момент тримата обвиняеми отново го нападнали с удари с ръце
и крака. Обв.М.К. нанесъл удар с бутилка отзад по главата на св.З.С., при което
бутилката се счупила.
Св.З.С. припаднал и се свлякъл на
земята – бил загубил съзнание. Св.З.С. бил целия в кръв и лежал в локва кръв.
Веднага след нанесения побой обв.П.Н., обв.А.Р., и обв.М.К., избягали
от заведението”.
Тези обстоятелства, установени от
представителите на държавното обвинение са дали основание на прокуратурата да
обвинят подсъдимите Н., Р. и К. в извършване на престъпление по чл. 325, ал. 2
и чл. 131, ал. 1, т. 1, т. 9 и т. 12 от НК за подсъдимия Н. и чл. 131, ал. 1,
т. 1, т. 9 и т. 12 от НК за подсъдимите Р. и К.. До този правен извод
прокуратурата е стигнала в резултат на проведеното досъдебно производство и
събраните доказателства. Изградената в обвинителния акт теза се опира основно
на показанията на пострадалия свидетел З.С., неговата съпруга свид. К.С. и
свидетелките С.А. и А.Т. – приятелки на С.. Разпитани в хода на разследването,
четиримата свидетели са дали показания за случилото се около 3 ч. на 12.02.2012
г. в дискотека „Д.Б.” гр. Бургас. Свид. З.С. е заявил, че е бил нападнат и бит
от три лица, които познава като редовни клиенти на заведението, в което работи.
Посочил ги е като прякори, а в последствие при извършените разпознавания е
разпознал подсъдимите Н., Р. и К. като автори на престъплението. Свидетелките С.,
А. и Т. също са описали пред разследващите полицаи действията, които са
извършили лицата, дали са описания на външния им вид и впоследствие трите
свидетелки са посочили подсъдимите Н., Р. и К. като извършители на хулиганските
действия и нанасянето на побоя над свид. С..
Фактите, установени чрез показанията
на свидетелите и чрез извършените разпознавания, са дали основания на
прокуратурата да обвини тримата подсъдими.
В хода на съдебното следствие не се
потвърдиха фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебното производство
свидетелите З.С., К.С., С.А. и А.Т. се отричат от показанията си, дадени пред
разследващите полицаи. Заявяват, че не познават подсъдимите, както и това, че
не са това лицата, които са нанесли побой над пострадалия С..
Подсъдимите Н., Р. и К. отричат да
са извършвали хулигански действия и да са причинили лека телесна повреда на пострадалия
З.С.. И тримата твърдят, че са се държали прилично в дискотеката, не са
нарушавали обществения ред, не са влизали в пререкания с други посетители на
заведението, не са участвали в сбивания или нанасяне на побой.
Подсъдимият Н. твърди, че лицето,
което е чупило чаши и съдове за лед и пръскало клиентите на заведението с кока-кола,
е свидетелят З.А.. Твърди, че пострадалият З.С. го е съборил на земята и му е
удрял главата в пода. Категорично отрича да е участвал в нанасянето на побой на
свид. С..
Подсъдимият А.Р. в обясненията си
също отрича да е участвал заедно с подсъдимите Н. и К. в побой, нанесен над
свид. З.С.. Р. също твърди, че лицето, което е предизвикало скандала в
заведението, чупило инвентар и пръскало с кола посетителите е свид. З.А..
В същия смисъл са и обясненията на
подсъдимия К.. Той отрича да е нанасял удари с бутилка по главата на пострадалия
С. и въобще да е участвал в побой над него.
Свидетелите З.С., К.С., А.Т. и С.А.
в показанията си пред съда не потвърждават фактите, които са посочили в хода на
досъдебното производство и които са били в основата на изготвяне на
обвинителния акт. Принципно свидетелите поддържат обстоятелствата, които са
описали пред разследващия полицай за извършени хулигански действия и нанасяне
на удари по главата и тялото на пострадалия С.. Потвърждават, че едно от
лицата, които са били разположени в съседното сепаре е взело бутилката им с
уиски, чупило и съдовете за лед, пръскал ги е с кока-кола, но отричат това да е
подсъдимият П.Н.. По същия начин свидетелите заявяват, че не разпознават като
извършители на побоя и тримата подсъдими Н., Р. и К.. Твърдят, че лицата
извършили хулиганските действия и причинили телесна повреда на свидетеля З.С.
са други, а не подсъдимите по настоящото производство. Обясняват, че разлика в показанията
в досъдебното производство и тези пред съда се дължат на давление на
полицейските служители, които са им заявили, че те знаят кои са извършителите и
от тях се иска само да го потвърдят. Сочат като причина за разликата в показанията
си това, че снимките, по които е извършено разпознаването не са били много
ясни, заедно с това твърдят, че не си спомнят много добре случилото се, тъй
като в заведението било мрачно и не са имали възможност да запомнят добре
лицата на извършителите. Заявяват, че лицата, които са нанасяли побой на пострадалия
З.С. са били повече от трима.
Служителите в дискотека „Д.Б.” Д.О.С.
и П.О.С. и охранителите в същата дискотека Д.А.Ж., В.В.С. и К.Д.Р. в показанията
си също не сочат тримата подсъдими като извършители на хулигански действия и
действия, водещи до причиняване на лека телесна повреда на пострадалия З.С..
Свидетелите Г.Д. и З.А. в показанията
си признават, че двамата са нанасяли удари с юмруци по тялото на свидетеля З.С.,
тъй като последният нападнал подсъдимия П.Н. и подсъдимия М.К.. Ударил К. с
палка по главата, а на Н. нанасял удари с юмруци, повалил го на земята и му
удрял главата в пода. За да помогнат на приятелите си, Д. и А. започнали да
удрят С., за да прекратят нападението му спрямо подсъдимия Н..
Свидетелите Д.А.Т., Д.К.Д., Г.А.Л.,
Н.М.И., В.С.С., Ж.Ж.Н., които са присъствали в дискотеката и са посочени от
защитата, потвърждават тезата на подсъдимите, че тримата не са участвали в
извършването на хулигански действия и не са нанасяли побой над охранител от
дискотеката.
Обстоятелствата по обвинителния акт
не се потвърдиха и след предявяване на полицейските служители А.К. и Б.Б. на видеозаписите
от охранителните камери в дискотека Д.Б.. На предявените записи не се установи
да се съдържат факти, уличаващи подсъдимите Н., Р. и К. да извършват действия,
които могат да се квалифицират като хулигански или причиняване на лека телесна
повреда.
Обвинителната теза не се
потвърждава и от показанията на свид. С.С., който е посетил още същата сутрин пострадалия
З.С. ***. Пред него пострадалия С. е заявил, че е загубил за момент съзнание и
не може да си спомни за какво и как е станал побоя. Също така не е посочил и
лицата, които са му нанесли побой.
Свидетелските показания на свид. З.С.,
К.С., С.А. и А.Т. бяха приобщени към доказателствения материал по делото по
реда на чл. 281 от НПК. Съдът намери, че дори и тези факти, установени чрез показанията
на свидетелите и чрез извършеното разпознаване на подсъдимите от четиримата
свидетели, не могат да обосноват категоричен и безпротиворечив извод, че
тримата подсъдими са извършители на престъпленията, в които са обвинени. На
първо място, нито пострадалия З.С., нито свидетелките С., А. и Т. разпознават
лицето, което е ударило с бутилка по главата пострадалия. С. свидетелства, че
подс. М.К. го е удрял няколко пъти с бутилка по главата – л. 8, т. 2 от ДП, но
това е било доста преди да изпадне в безсъзнателно състояние.
Свидетелката С.А. – л. 11, т. 2 от
ДП, също не е видяла кой е ударил С. преди да припадне. В същия смисъл са показанията
на Т. – л. 16 и С. – л. 19 от т. 2 от ДП. Двете свидетелки не са забелязали кое
е лицето, нанесло удар по главата на С.. В разпита си на досъдебното
производство свидетелят З.С. съобщава за нанесени няколко удара с юмрук от „П.”.
Удари с бутилка по главата от М. и ритници по главата, нанесени от „М.”.
Свидетелят предполага, че са го ритали и други хора от компанията на М.. Общото
за показанията на свидетелките А., Т. и С. е, че те описват твърде общо
събитията. Заявяват, че няколко лица са нанасяли удари с юмруци и ритници върху
С., повалили са го на земята и са продължили да го бият. И трите свидетелки в
разпитите си не сочат конкретни лица, които да извършват конкретни действия.
Показанията на свидетелите С., С., А.
и Т., дадени в хода на досъдебното производство, извършеното от тях
разпознаване, не са достатъчни, за да се обоснове единствения и непротиворечив
извод, че подсъдимите Н., Р. и К. са автори на престъпленията, в които са
обвинени. Показанията на свидетелите са твърде общи, в тях се говори за лица,
които удрят, дърпат, ритат пострадалия, но тези показанията не са достатъчно
конкретни. В тях не се сочат конкретни действия, извършени от подсъдимите,
които да са довели до причиняването на лека телесна повреда на пострадалия.
Наказателната отговорност по нашия
наказателен кодекс е лична и за да се носи отговорност е необходимо да бъде
доказано, че определено физическо лице е извършило конкретни действия, които
могат да се квалифицират като престъпление по НК. От показанията на свидетелите
не може да се направи такъв извод. Чл. 303 от НПК забранява осъдителната
присъда да почива на предположения. Фактите, установени чрез показанията на
свидетелите С., С., А. и Т. на фона на всички останали доказателства, проверени
и събрани в хода на досъдебното производство не дават основание на съда да
приеме, че вината на подсъдимите П.Н., А.Р. и М.К. е доказана по несъмнен и
категоричен начин. Поради изложените по-горе аргументи съдът призна подсъдимите
за невиновни и ги оправда по повдигнатите им обвинения.
Мотивиран от горното съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
/Г.ГРЪНЧЕВ/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Т.М.