Решение по дело №55585/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1339
Дата: 24 януари 2024 г. (в сила от 24 януари 2024 г.)
Съдия: Красен Пламенов Вълев
Дело: 20231110155585
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1339
гр. София, 24.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110155585 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111111111,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Ц. Г. А. с ЕГН:**********, с адрес:
АДЕРС с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи сумите: 410,27 лева -
главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ и
дялово разпределение за периода м.05.2019г, - м.04.2022г., ведно със законната лихва от
07.06.2023г, до окончателното изплащане на вземането, 82,71 лева - мораторна лихва за
забава от15.06.2020г. до 17.05.2023г., както и суми за дялово разпределение: 16,26 лева -
главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 07.06.2023г.
до окончателното изплащане на вземането, и 3,17 лева - лихва за периода от 16.07.2020г, до
17.05.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№31484/2023 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС Аб. №: 11111, ИД номер: 11111, като
спрямо ответницата се претендира 1/2 от сумата, дължима за имота.
Ищецът твърди, че ответницата в качеството си на наемател на топлоснабдения обект е
клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г.
за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
1
приемане от страна на клиентите, като ответницата не е упражнила правата си по чл. 150, ал.
3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо нея са влезли в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени
с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от 10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответницата е използвала доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент не е погасила задължението си.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ В изпълнение на разпоредбата на чл. 112 г,
ал. 1 от ЗЕЕЕ (чл. 139 б от ЗЕ) сградата - етажна собственост, в която се намира
топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „ФДР“ ЕООД
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист -
топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ФИРМА“ ЕАД и ФГР за
абонатен № 11111 и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице -
счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да
отговори на посочени въпроси.
Претендират се разноски.
Препис от исковата молба е връчен на ответницата и в срока по чл. 131 ГПК не е
депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание, ответницата, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, предвид направеното от
процесуалния представител на ищеца искане по чл. 238, ал. 1 ГПК намира, че следва да
постанови неприсъствено решение срещу ответницата по следните съображения:
В едномесечния преклузивен срок ответницата не е представила отговор на исковата
молба, не се е явила и не е изпатила представител в първото съдебно заседание по делото,
като не е направено искане за разглеждането на делото в нейно отсъствие.
От друга страна са налице и предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване
на неприсъствено решение, а именно: с акта на съда по чл. 131 ГПК и с призовките за
съдебно заседание (редовно връчени лично на ответницата) са указани последствията от
неспазването на сроковете за размяна на книжата и от неявяването в съдебно заседание. С
оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените с нея писмени
доказателства, неоспорени от насрещната страна, съдът намира, че исковете са вероятно
основателни. В този смисъл СРС счита, че са налице условията за постановяване на
2
неприсъствено решение за уважаване на предявения установителен иск, без да мотивира
съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 ГПК.
Основателността на иска налага уважаване молбата на ищеца с правно основание чл.
78, ал. 1 ГПК за присъждане на направените в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за държавна такса в размер на 37.50 лева и и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от
ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски в размер на 37.50 лева
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ФИРМА” ЕАД, ЕИК
111111111111, представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Ц. Г. А. с
ЕГН:**********, с адрес: АДЕРС искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във връзка с чл. 422 ГПК, че Ц. Г. А. дължи на „ФИРМА” ЕАД
сумите: 410,27 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия /ТЕ/ за ½ от топлоснабден имот с адрес:: АДРЕС Аб. №: 11111, ИД номер:
11111 за периода м.05.2019г., - м.04.2022г., ведно със законната лихва от 07.06.2023г, до
окончателното изплащане на вземането, 82,71 лева - мораторна лихва за забава от
15.06.2020г. до 17.05.2023г., както и суми за дялово разпределение: 16,26 лева - главница за
периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 07.06.2023г. до
окончателното изплащане на вземането, и 3,17 лева - лихва за периода от 16.07.2020г, до
17.05.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№31484/2023 г. на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА Ц. Г. А. с ЕГН:**********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на „ФИРМА” ЕАД, ЕИК 111111111111, съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство, в размер на 137.50 лева и съдебно-деловодни разноски за ч.гр.д.
№31484/2023 г. на СРС в размер на 37.50 лева.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване. Защитата срещу него може да
се осъществи по реда и в срока по чл. 240 от ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3