№ 311
гр. Пещера, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Гражданско дело
№ 20245240100221 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Г. К. Л. против Н. А.
Л., с която е предявен брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК за
развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без
произнасяне по въпроса относно вината. Ищецът Г. Л. твърди, че с
ответницата Н. Л. са сключили граждански брак на 14.02.1988 г. в гр. Пещера,
както и че от брака имат родени две деца – К. Г.ева Л., ЕГН ********** и К.
Г.ев Л., ЕГН **********, които понастоящем са пълнолетни. Сочи, че
страните сключили граждански брак с Н. за хармоничен семеен живот и
здраво и сплотено семейство. С течение на времето обаче отношенията им
охладнели. От шест години съпрузите били във фактическа раздяла. Дългият
период на фактическа раздяла довел до допълнителното отчуждаване на
страните като семейство и брачната им връзка съществувала само формално.
Бракът между страните бил изпразнен от съдържание. Връзката между ищеца
и ответницата била лишена от социалната си функция и безполезна за
двамата. Всеки от съпрузите поел по своя собствен път на развитие. Поради
разпадане на всички семейни отношения между съпрузите, не съществувала
възможност те да заживеят отново като семейство. Ищецът заявява, че не
претендира издръжка от съпругата си. Моли съда да постанови решение, с
което да прекрати брака им с ответницата, като дълбоко и непоправимо
разстроен, без да се произнася по въпроса за вината. Ангажира писмени
доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от ответницата Н. Л., в който заявява, че не се противопоставя
на искането на ищеца бракът им да бъде прекратен без произнасяне по
1
въпроса за вината. Не желае съдът да се произнася по въпроса за вината.
Сочи, че родените от брака им деца К. Г.ева Л. и К. Г.ев Л. са пълнолетни и не
се налага обсъждане на въпросите за родителските права, издръжка на децата
и режим на лични отношения. Изразява готовност за сключване на
споразумение с ответника, с което да уредят имуществените си отношения
след прекратяване на брака. Желае бракът им да бъде прекратен по взаимно
съгласие. Ангажира писмени доказателства.
В съдебно заседание ищецът Г. Л. поддържа исковата молба и моли
съда да прекрати брака му с ответницата, без произнасяне по въпроса за
вината. Твърди, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака
без изгледи за заздравяването му. Моли да му бъде предоставено за ползване
семейното жилище, находящо се на адрес: гр. Пещера, ул. „Г. З.“ № 11А.
Ответницата Н. Л., редовно призована, се явява лично в първото по
делото съдебно заседание. Изразява становище за основателност на
предявения иск и моли брака й с ищеца да бъде прекратен. Прави изрично
искане след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си фамилно
име „Л.“. Изразява готовност за прекратяване на брака по взаимно съгласие
само при положение, че страните постигнат споразумение, с което да уредят
имуществените си отношения след прекратяване на брака. Въпреки
предоставената на страните възможност да изложат пред съда споразумение
по делото относно всички последици на развода, в т.ч. и относно уреждането
на имуществените им отношения и разделянето на имуществото им при
прекратяване на брака, такова не беше представено по делото.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становището на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
От приетия като писмено доказателство по делото дубликат на
удостоверение за сключен граждански брак от 02.02.2024 г., издадено от
Община Пещера, въз основа на Акт за сключен граждански брак №
0007/14.02.1988 г., съставен в гр. Пещера, се установява, че страните са
съпрузи, сключили граждански брак на 14.02.1988 г. в гр. Пещера.
Преди брака съпругата е носила фамилното име „Игнатова“.
Няма спор между страните, а и от представените удостоверения за
раждане се установява, че съпрузите Н. А. Л. и Г. К. Л. имат две пълнолетни
деца – К. Г.ева Л., ЕГН ********** – дъщеря и К. Г.ев Л., ЕГН ********** –
син.
Семейно жилище на страните се намира на адрес: гр. Пещера, ул. „Г. З.“
№ 11А и е лична собственост на ищеца Г. К. Л., видно от приетия като
писмено доказателство по делото Нотариален акт за дарение на недвижим
имот № 1, том II, рег. № 1379, н.д. № 181/02.03.2007 г. на Нотариус Г.
Карамитрев, с рег. № 387 по регистъра на НК и район на действие Районен
съд – Пещера, вписан в СВ-Пещера под акт № 196, том I, н.д. № 223/2007 г.
2
С оглед становището на ответницата в отговора на исковата молба и
изявлението й в първото открито съдебно заседание по делото, съдът намира,
че между страните е безспорно, че бракът им е дълбоко и непоправимо
разстроен и няма възможност да бъде заздравен.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Предявен е брачен иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от СК,
съединен служебно, на основание чл. 322, ал. 2 от ГПК, с небрачни искове за
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното
име.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 от СК всеки съпруг упражнява
своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака
по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка,
при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е
пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение.
По делото се установи, че брака между страните е дълбоко и
непоправимо разстроен, предвид факта, че в отношенията между съпрузите е
настъпило трайно отчуждение и липса на желание за запазване на брачния
съюз. Страните са нарушили задълженията си за взаимно уважение и
разбирателство, както и за съвместно съпружеско съжителство, визирани в
чл. 14 и чл. 15 от СК, които обстоятелства в своята съвкупност са довели до
трайна и продължителна фактическа раздяла (над 6 години), която
продължава и към настоящия момент. Разстройството на брака съдът
квалифицира като непоправимо, тъй като същото е трайно и е невъзможно да
бъде преодоляно. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от
предписаното й от закона и добрите нрави съдържание. Между страните не
съществува физическа и духовна близост, изчезнали са любовта, взаимността,
разбирателството, топлотата в отношенията им, характерни за брачната
връзка и бракът им съществува формално, което не е в интерес както на
съпрузите, така и на обществото.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира, че
предявения иск с правна квалификация чл. 49, ал. 1 от СК се явява
основателен и следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде
прекратен с развод.
По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 от СК предвижда, че съда се произнася по
въпроса за вината за разстройството на брака, само ако някой от съпрузите е
поискал това. В случая съдът не обсъжда въпроса за вината, тъй като ищецът
изрично е заявил, че не желае да се издирват мотивите за прекратяване на
3
брака, респ. че не желае съдът да се произнася относно вината. Искане за
подобно произнасяне не е направено и от ответницата.
Съгласно чл. 322, ал. 2, изр. второ от ГПК с иска за развод
задължително се предявяват и разглеждат небрачните искове за упражняване
на родителските права, личните отношения и издръжката на децата,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното
име.
В случая въпросът относно упражняването на родителските права,
личните отношения и издръжка на децата не подлежи на уреждане, тъй като
родените от брака деца на страните понастоящем са пълнолетни.
Съгласно чл. 56, ал. 1 от СК при допускане на развода, когато
семейното жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът
предоставя ползването му на единия от тях, ако той е поискал това и има
жилищна нужда. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът
служебно се произнася за ползването на семейното жилище.
Претенция за предоставяне ползването на семейното жилище е
направена от ищеца, като ответницата не възразява в тази посока. Установи
се по делото, че семейното жилище на страните се намира в гр. Пещера, ул.
„Г. З.“ № 11А и е лична собственост на ищеца Г. К. Л., тъй като имотът е
придобит от него по време на брака чрез дарение. Като съобрази изложеното,
съдът намира, че семейното жилище следва да бъде предоставено за ползване
на ищеца.
Имуществени претенции, включително и за издръжка между съпрузите
не са предявени. Доколкото страните не претендират издръжка един от друг,
то съдът не дължи произнасяне и по този въпрос.
Относно фамилното име:
Съгласно чл. 326 от ГПК, в решението, с което се допуска разводът,
съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да
носят за в бъдеще.
Според чл. 53 от СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. Само от волята на ответницата зависи
дали ще възстанови предбрачното си фамилно име или ще запази фамилното
си име, което е израз на законова закрила на абсолютното субективно право
на име на всяко физическо лице.
В настоящия случай от представеното удостоверение за граждански
брак по безспорен начин се установява, че ответницата е променила
фамилното си име при сключване на брака. С разпоредбата на чл. 53 от СК
законодателят е предоставил възможността на съпруга, който при
сключването на гражданския брак е приел фамилното име на другия съпруг,
както да възстанови предбрачното си фамилно име, така и да запази брачната
4
си фамилия, като в случая съгласието или противопоставянето на другия
съпруг е ирелевантно. В процесния казус ответницата е направила искане да
продължи да носи брачното си фамилно име – „Л.“ след прекратяване на
брака. В съдебно заседание същата изрично заявява, че желае след
прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име „Л.“. Ето защо,
съдът намира, че следва да бъде постановено след прекратяване на брака
съпругата да продължи да носи брачното си фамилно име „Л.“.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 от ГПК при липса на установена по
делото вина на съпрузите или при обща вина за прекратяване на брака
разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. Поради
това платената първоначална държавна такса за завеждане на исковата молба
следва да остане в тежест на страната, която я е заплатила – в случая ищеца.
Страните не претендират разноски, поради което, а и с оглед липсата на
произнасяне по въпроса за вината, такива не им се следват.
Предвид изхода на делото всяка една от страните следва да заплати по
сметка на Районен съд - Пещера по 25,00 лв. - окончателна държавна такса
при решаване на делото по иска за развод, съгласно чл. 6, т. 2 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД ГРАЖДАНСКИЯ БРАК между Г. К. Л.,
ЕГН **********, с адрес: с. Радилово, общ. Пещера, обл. Пазарджик, ул. „Г.
А.“ № 78 и Н. А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Г. З.“ № 11А,
сключен на 14.02.1988 г. в гр. Пещера, за което е съставен Акт за сключен
граждански брак № 0007/14.02.1988 г. в гр. Пещера, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание чл. 49, ал. 1 от СК, без
произнасяне на съда по въпроса за вината, съгласно чл. 49, ал. 3 от СК.
СЕМЕЙНО ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр. Пещера, ул. „Г. З.“ № 11А,
след прекратяване на брака, се предоставя за ползване на Г. К. Л., ЕГН
**********.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 326 от ГПК във вр. чл. 53 от СК,
след прекратяване на брака Н. А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул.
„Г. З.“ № 11А, да носи брачното си фамилно име – „Л.“.
ОСЪЖДА Г. К. Л., ЕГН **********, с адрес: с. Радилово, общ. Пещера,
обл. Пазарджик, ул. „Г. А.“ № 78, да заплати по сметка на Районен съд –
Пещера, сумата в размер на 25,00 лв. – държавна такса при решаване на
5
делото по иска за развод.
ОСЪЖДА Н. А. Л., ЕГН **********, с адрес: гр. Пещера, ул. „Г. З.“ №
11А, да заплати по сметка на Районен съд – Пещера, сумата в размер на 25,00
лв. - държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
6