Решение по дело №65/2021 на Административен съд - Ловеч

Р Е ШЕНИЕ

№…

гр. Ловеч, 09.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен състав, в открито съдебно заседание на втори юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

 при секретаря Татяна Тотева, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА адм.дело № 65 по описа за 2021 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производство по чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Административното дело е образувано по жалба с вх.№ 2253/01.09.2019 г., подадена от Г.В.Д. *** чрез адв. В.Н.-ЛАК със съдебен адрес ***, ст.204, против Заповед № 3-907/13.06.2019 г. на Зам.Кмета на община Ловеч. С оспорения акт е наредено на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, констативен акт № 13/04.06.2019 г. и във връзка с чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ да се премахне един брой гараж № 6, с неустановен собственик, който е разположен в УПИ ІІ, кв. 42 по плана на гр. Ловеч, определен е срок за доброволно премахване до 12.07.2019 г., и е разпоредено, че при неспазването му, гаражът ще бъде премахнат принудително.

Делото е образувано след инстанционен контрол пред ВАС на РБ. С Решение № 2454/23.02.2021 г. по АД № 11738/2020 г. по описа на ВАС са дадени указания за конституиране на Кмет на Община Ловеч като ответник по делото. 

В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се представлява от адв.Н.. Поддържа жалбата, твърди се, че заповедта е издадена от лице без материална компетентност, иска се отмяната й като незаконосъобразна, и претендира възстановяване на сторените деловодни разноски.

Ответникът по жалбата, представляван от адв. К. в заседанието по съществото на спора, оспорва жалбата. Претендира сторените разноски.

Жалбата е подадена по реда и в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, от лице, което е адресат на акта, има правен интерес от обжалване на оспорения акт и за него е налице активна процесуална легитимация.

Следователно жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от Административно-процесуалния кодекс АПК/.

Актът е индивидуален административен акт по смисъла на чл.214, т.3 от ЗУТ, подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата е процесуално допустима.

          Съдът, след като прецени законосъобразността на обжалвания индивидуален административен акт с оглед разпоредбата на чл.168 ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

          В жалбата си жалбоподателят твърди, че процесният гараж не е незаконно строителство, тъй като е поставен точно на мястото, където по предходен план е било предвиден строеж на гаражи. В молба вх. № 2598/29.07.2019 г. /лист 43/ се твърди, че сградата е поставена през 1995 г. от С.С.и Г.С.. През 2008 г. С. продава на жалбоподателя Д. процесния гараж като движима вещ, за което има представен писмен договор с нотариално заверени подписи /лист 47/.

По делото няма представено разрешение за строеж. Навеждат се твърдения, че гаражът не представлява строеж, а движима вещ.

Представени са писмени доказателства и са събрани гласни доказателства при разпит на допуснати по делото свидетели. Приети са заключения по допуснати по делото съдебни експертизи от вещо лице архитект и вещо лице инженер-конструктор.

          С жалбата се иска отмяна на акта.

Строежът е описан в заповедта като „гараж” №6, разположен в УПИ №ІІ в  кв. 42 по плана на гр. Ловеч /лист 12/.

На 29.03.2019 г. на обект „гараж №6“ е поставено съобщение, с което се изисква представяне на строителни книжа за изграждането му /лист 21 и 23/, същото съобщение е поставено и на 09.04.2019 г. /лист 22 и 24/. Със съобщението от 09.04.2019 г. е определен срок до 16.04.2019 г. за представяне на строителни книжа и документи за собственост в Община Ловеч.

На 04.06.2019 г. в гр. Ловеч въз основа на установеното при проверката от комисията в поземлен имот представляващ УПИ №ІІ, кв. 42 по плана на гр.Ловеч, и с оглед липсата на представени в предоставения срок документи за собственост и строителни книжа, е установено, че в УПИ №ІІ, кв. 42 по плана на гр.Ловеч е изграден строеж „гараж“, обозначен с №6. Комисията е стигнала до извод, че сградата е изградена без строителни книжа и е с неустановен собственик. Изградена е в имот частна общинска собственост, без одобрен инвестиционен проект и без разрешение за строеж, не съответства на предвижданията на действащия ПУП.

За установеното при проверката е съставен Констативен акт №13/04.06.2019 г. /лист 14/, с който е установено извършване на строеж в процесния имот в нарушение на разпоредбите на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ от неизвестен извършител. В Констативния акт не се съдържа окомерна скица на строежа. В изпълнение на съдебно определение ответникът е представил изготвената схема на имота с местонахождението на процесния гараж /лист 34, 35 и 36/. При проверката жалбоподателят не е присъствал и не е представил доказателства за собственост и строителни книжа.

Констативният акт е съобщен чрез обявление на информационното табло на Община Ловеч, публикуване на интернет страницата на Община Ловеч и залепване на гаражна клетка №6 в УПИ №ІІ, кв.42 по плана на гр.Ловеч на 04.06.2019 г. на /лист 19, 20/. В констативния акт се съдържа изрично уведомление за започване на производство по чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ.

Заповедта е издадена на 13.06.2019 г. от „за кмет“ на общината, който е материално компетентния орган съгласно местонахождението на имота и разпоредбата на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ, тъй като строежът е от пета категория, което съдът приема за безспорно установено съгласно характеристиките му и изложеното от вещите лица по допуснатите съдебни експертизи при изслушването им от съда.

          Заповедта е валидна – издадена от материално компетентен орган, овластен надлежно, видно от представената по делото Заповед № 296/19.02.2018 г. на кмета на Община Ловеч /лист 80/ и с възможен предмет. Съдът счита, че не е налице липса на материална компетентност поради това, че в заповедта е посочена като основание Заповед № 3-834/29.05.2019 г. на кмета на Община Ловеч, тъй като безспорно по време на издаване на заповедта кметът на Община Ловеч е отсъствал поради служебно командироване и е била налице издадена Заповед № 296/19.02.2018 г. на кмета на Община Ловеч, която не е с ограничен срок на действие.

          При преценката за законосъобразност на оспорения акт съдът установи следното:

От данните по делото – писмени доказателства, съдържащи се в представената административна преписка, разпит на свидетели  и заключения на вещи лица, се установи, че процесният строеж е извършен през м. ноември 1995 г. от праводателя на жалбоподателя С.М.С..

Съдът е допуснал извършването на съдебно-технически експертизи от вещи лица архитект и инженер-конструктор. Заключенията са приети и приобщени към доказателствата по делото. Същите са изготвени компетентно и отговарят изчерпателно на поставените въпроси, не противоречат на събраните по делото писмени и гласни доказателства и съдът ги кредитира.

За поставянето на гаража няма издадено разрешение за строеж. Вещото лице архитект не е установило и наличие на одобрен инвестиционен проект, протокол за определяне на строителна линия и ниво. Гаражът не съответства на действащия ЗРП на ЦГЧ на гр.Ловеч, като попада отчасти върху УПИ ІІ в кв. 42 и отчасти върху паркинг, предвиден към вътрешно-обслужваща улица. По ЗРП няма отреждане на поземления имот за гаражи /лист 128/. Няма представени доказателства за  проведено производство по узаконяване на гаража по реда на ЗУТ /§16 от ДР, §127 от ПЗР и §183 от ПР към ЗИДЗУТ/.

Жалбоподателят поддържа пред съда и твърдението, че гаражът не представлява строеж по смисъла на ЗУТ, защото е преместваем обект /лист 190/, тъй като не е прикрепен трайно към поземления имот, а е закупен като готова гаражна клетка и само е поставен върху имота.

 Съгласно  чл. 56, ал. 1 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят  преместваеми увеселителни обекти /т.1/, преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности /т.2/ и преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия /3/. Чл. 57, ал. 1 от ЗУТ посочва като преместваеми обекти и рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи.

Гаражът е поставен по време на действието на ЗТСУ /отм./, в който не е са регламентирани преместваеми обекти, а гаражите към 1995 г. не са приравнени на второстепенни, стопански и временни постройки, а са разграничавани като отделен вид постройки, видно от разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от ЗТСУ /отм./.

Според § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, "строежи" са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

Според  § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, "преместваем обект" е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Дефиницията на „преместваем обект“ по  § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ следва да се има предвид при съобразяване с разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗУТ във вр. с § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място спорният гараж не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като няма техните характеристики: не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане, нито пък е рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент.

Разпоредбите не сочат изчерпателно обектите, които могат да бъдат поставяни в имотите по реда на чл. 56 и чл. 57 от ЗУТ. Независимо от това, същите очертават основните им характеристики и белези, на които те следва да отговарят, предвид целите, за които се поставят. В конкретния случай, процесният обект, представляващ стоманобетонова гаражна клетка с монтирани метални гаражни врати не попада в нито една от двете групи обекти, и по отношение на същата са приложими разпоредбите на чл. 148 от ЗУТ, съответно чл. 55 от ЗТСУ (отм.) /в този смисъл Решение № 2117/13.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15307/2011 г., Решение № 5798/23.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2428/2013 г., Решение № 2499/20.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14107/2012 г., Решение № 6734/9.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4499/2015 г., Решение № 3272/7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 835/2013 г., Решение № 1005/24.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7514/2017 г. и др./.

Вещото лице архитект и вещото лице инженер конструктор са посочили в заключенията си, че гаражът от конструктивна гледна точка е преместваем обект, тъй като не е трайно закрепен за терена, но видът му като строеж се определя от предназначението му на постройка на допълващото застрояване, поради което той не изпълнява всички условия за определяне като преместваем обект по смисъла на ЗУТ /лист 171/. Безспорно установеното предназначение на процесния гараж изключва приложимостта на чл. 56 ЗУТ, тъй като предназначението не е свързано с обществена нужда, а обслужва частен интерес. Предвид това се явява ирелевантно обстоятелството за начина на закрепване на гаража към терена.

Във връзка с изложеното, съдът счита, че гаражът е строеж по смисъла § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ от допълващото застрояване съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5, буква "в" от ЗУТ и чл. 10, ал. 3 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. За неговото поставяне е било необходимо издаването на разрешение за строеж.

Възражението, че е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на оспорената заповед, тъй като жалбоподателят не е бил уведомен лично като собственик на гаража за започване на производството по чл. 225а от ЗУТ, и обектът е описан като с неизвестен собственик, съдът намира за неоснователно. По делото няма представена декларация по ЗМДТ, подадена от жалбоподателя, с която да е декларирал процесния гараж. Представено е удостоверение за данъчна оценка на гараж, деклариран от С.М.С.от  2008 г. /лист 105/, посторен в гр.Ловеч, квартал 42, парцел 2 по ЗРП одобрен през 1989 г., но не са представени доказателства за наличие на вписан документ в Агенция по вписванията, удостоверяващ право на собственост на жалбоподателя върху процесния гараж. Освен това издаването на данъчна оценка за недвижим имот и дори плащането на данъци сами по себе си не удостоверяват законност на сградата. Видно от данните по делото /писмени и гласни доказателства/ жалбоподателят безспорно е придобил от извършителя С.С.процесния строеж и го владее и ползва, поради което същият има правен интерес да оспорва заповедта, но ответникът правилно и законосъобразно е издал процесната заповед против неизвестен собственик, защото данни за собствеността не са налице и в кадастралния регистър /лист 34/.

Съдът приема за установено по делото също така, че процесният строеж е изграден през 1995 г., а съгласно приложимата към времето на извършването му разпоредба на чл. 55 от ЗТСУ (отм.), строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон и разпоредбите по неговото приложение, а, в съответствие с разпоредба на чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), строителните работи в страната се извършват при спазване на закона и действащите правила, норми и наредби въз основа на разрешение за строеж.

По същия начин и съгласно сега действащата разпоредба на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само, ако са разрешени съгласно този закон.

В конкретния случай безспорно се установява от приетите по делото доказателства, че за изграждане на процесния гараж няма издадено разрешение за строеж и одобрени проекти. Той е изграден в нарушение както на чл. 55 от действащия тогава ЗТСУ (отм.) и чл. 224, ал. 1 от ППЗТСУ (отм.), така и на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. С оглед на това към годината на изграждане на процесния строеж, както и към датата на постановяване на оспорената заповед, е безспорно обстоятелството, че за процесния строеж липсват одобрени проекти и разрешение за строеж, което е било необходимо в съответствие с разпоредбата на чл. 55 от ЗТСУ (отм.) и чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Безспорно е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който подлежи на премахване по реда на чл. 225а от ЗУТ.

Административният орган е извършил проверка дали са налице предпоставките, установени в нормите на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, и е стигнал до извод, че строежът не е търпим и не е узаконен или в процес на узаконяване.  Съдът споделя този извод.

За да се приеме, че са налице предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ при първата хипотеза, строежът следва да е изграден до 07.04.1987 г. При втората хипотеза - от 08.04.1987 г. до 30.06.1998 г., и след 30.06.1998 г. в хипотезата на ал. 3 на цитираната разпоредба. В хипотезите на ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ е необходимо незаконните строежи, какъвто е настоящия случай, да е бил деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., съгласно ал. 2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ, съгласно ал. 3. Такива доказателства не са представени от жалбоподателя в настоящото производство.

По смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Съгласно цитираната разпоредба процесният строеж не се явява "търпим". За да са налице предпоставките на цитираната норма и на даден строеж да се придаде качеството "търпим строеж", следва да са налице три кумулативно дадени предпоставки, а именно: строежът да е изграден до 31.03.2001 г., за него да няма строителни книжа, т. е. да е незаконен, но същият да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, или съгласно изискванията на действащия ЗУТ. Съдът намира, че в настоящото производство остана недоказано от жалбоподателя, че процесният строеж, който е изграден до 31.03.2001 г. е търпим по смисъла на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Действително, по делото се установява, че две от предпоставките за приложимостта на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ са налице – строежът е изграден преди 31.03.2001 г. и за него няма издадени строителни книжа. За да бъде обаче един строеж търпим, следва да са налице и трите предпоставки, които законодателят е дал кумулативно, т. е. процесният строеж следва да бъде допустим и по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, алтернативно съгласно ЗУТ, нещо което в настоящото съдебно производство не се установи.

Гаражът безспорно попада в различни поземлени имоти – урегулиран поземлен имот ІІ в кв.42 по плана на гр.Ловеч, предвиден „за жилищно строителство и детски площадки“ и предвиден паркинг, който е част от улица о.т.т. 529-530-532, отделяща кв.42 от кв. 43 по действащия план от 1989 г. /лист 35  и 36/.

В тази връзка следва да се има предвид, че изискването за съответствие на незаконния строеж на правилата и нормативите, действали по време на извършването, е дадено от законодателя кумулативно, а не алтернативно, с наличието на съответствие с действащите по време на извършването му подробни градоустройствени планове. Видно от представената по делото административна преписка, изграждането на гаражни клетки не е предвидено по Застроителния и регулационен план на Централна градска част на гр.Ловеч от 1989 г., действащ към момента на поставяне на гаража.

От представената по делото скица на имота се установява, че имот с идентификатор 43952.514.41, в който отчасти е изграден процесния строеж, е вписан в кадастралния регистър като общинска собственост. Безспорно общинска собственост е и паркингът, който е част от улица. Съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗУТ, строежи в чужд урегулиран поземлен имот имат право да извършват лицата, в полза на които е учредено право на строеж или право на надстрояване или пристрояване на заварена сграда, както и строежи под повърхността на земята. Изрично също така в разпоредбата на чл. 56, ал. 2, т. 1 от ЗТСУ (отм.) е било предвидено, че имат право да строят в чужд имот лицата, в полза на които е учредено право на строеж, на надстрояване или пристрояване на заварена сграда. По делото не се установява за изграждане на процесния строеж да е било учредено право на строеж от страна на собственика на имота – Община Ловеч. Наличието на данни по делото, че е била учредена строителна кооперация и са били заплащани пари през 1983 г. за отстъпване на право на стоеж за 24 бр. гаражи по сметка на ОбНС – Ловеч, не доказва надлежно отстъпено и упражнено в срока по чл. 67, ал. 1 от Закона за собствеността право на строеж.

С констативния акт е установено съществуването на строежа, неговото предназначение и местоположение. Констативният акт изрично е посочен в обжалваната заповед, с което констатациите по него са приобщени като фактически мотиви на заповедта.

При така установеното по делото, настоящият съдебен състав намира извода на административния орган, че процесният обект е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, както и че същият не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, и подлежи на премахване, за правилен и законосъобразен.

Предвид гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че така подадената жалба е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото претенцията на ответника за присъждане на сторените деловодни разноски е основателна и жалбоподателят следва да заплати на ответника сума в размер на 320 /триста и двадесет/ лв., включващи  разноските сторени във всички инстанции, от предходното разглеждане на делото пред АдмСЛ и ВАС на РБ до настоящия процес на основание  чл. 226, ал. 3 от АПК. Надвнесените 20 лв. за депозит на вещо лице следва да се възстановят по молба на ответника, а не да се присъждат в негова полза в тежест на жалбоподателя.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Ловеч, шести административен състав,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалба с жалба с вх.№ 2253/01.09.2019 г., подадена от Г.В.Д. *** чрез адв. В.Н.-ЛАК със съдебен адрес ***, ст.204, против Заповед № 3-907/13.06.2019 г. на Зам.Кмета на община Ловеч. С оспорения акт е наредено на основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА, чл. 225а, ал.1 от ЗУТ, констативен акт № 13/04.06.2019 г. и във връзка с чл. 223, ал.1, т.8 от ЗУТ да се премахне един брой гараж № 6, с неустановен собственик, който е разположен в УПИ ІІ, кв. 42 по плана на гр. Ловеч, определен е срок за доброволно премахване до 12.07.2019 г., и е разпоредено, че при неспазването му, гаражът ще бъде премахнат принудително.

ОСЪЖДА Г.В.Д. с ЕГН ********** и посочен в нея адрес ***, да заплати на Община Ловеч, гр.Ловеч, ул.Търговска № 22, ЕИК000291591, представлявана от кмет на община, сума в размер на 320 /триста и двадесет/ лева, представляваща сторени разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му чрез Административен съд Ловеч пред Върховния административен съд.

Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                                           Административен съдия: