РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Добрич, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20223230103523 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното :
Постъпила е искова молба от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, /с предходно
наименование "ТЕЛЕHOP БЪЛГАРИЯ"/, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция
по вписванията, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, с която срещу С. Д. К.,
ЕГН: **********, с адрес: *** с. ***, е предявен установителен иск за постановяване на
решение, по силата на което да се признае в отношенията на страните, че ответникът дължи
на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д№ 2126/2022г. по описа
на РС Добрич, както следва:
-79,45лв.,, представляващи дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по договори за мобилни услуги за периода от 20.03.2020г.-
19.06.2020г.;
-201.21 лв. дължими лизингови вноски за устройство *** и допълнително плащане по
чл.1 ал.2 по Договор за лизинг от дата 17.02.2020г., сключен във връзка с договорен
абонамент за номер ***;
-32.70 лв. (тридесет и два лв. и 70 ст.) представляваща стойността на 3 месечни
абонаментни такси - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
17.02.2020г. за мобилен номер ***;
-109.88 лв. (Сто и девет лв. и 88 ст.) представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство *** Grey, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за
мобилни услуги от дата 17.02.2020г.;
-49.98 лв. (четиридесет и девет лв. и 98 ст.)- неустойка за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент от дата 17.02.2020 г. за мобилен номер ***, представляваща стойността
на 3 месечни абонаментни такси;
-96 лв. (деветдесет и шест лв. и 0 ст.) представляваща неустойка за предоставено за
ползване устройство *** от договора за мобилни услуги от дата 17.02.2020г.;
С исковата молба се претенидрат разноските в заповедното и установителното
производство, както и адвокатско възнаграждение.
Твърдения в исковата молба:
Ответникът С. Д. К., с ЕГН: ********** и „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД сключили
Договор за мобилни услуги от дата 17.02.2020г. с предпочетен мобилен номер ***, като е
1
уговорен краен срок на действие до 17.02.2022г., с предпочетена абонаментна такса
Интернет за дома 19.99лв., съгласно който абоната е взел мобилно устройство ***.
Абонатьт е сключил втори договор за мобилни услуги от дата 17.02.2020г., за
предпочетен мобилен номер ***, с предпочетен абонаментен план Интернет 10.99лв., за
срок на действие 24 месеца до дата 07.12.2020г. Към него е сключен и договор за лизинг от
дата 17.02.2020г., съгласно конто е взел мобилно устройство ***, като е уговорена месечна
лизингова вноска за 23 месеца, в размер на 10.59лв. Във връзка със сключения договор за
мобилни услуги абонатьт е получил лизинговото устройство с отстъпка от стандартната
цена, както следва:
1.Цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план-254.16лв.
2.Стандартна цена на устройството - 409.90лв.
3.Отстъпка от стандартната цена - 155.74лв.
Въз основа на посочения договор ответникът е ползвал предоставяните от
Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския номер на
абоната №*********.
За потребените от абоната-ответник услуги за периода 20.03.2020г. до дата
19.0б.2020г. ЙЕТТЕЛ е издал:
-Фактура №***/20.04.2020г. за отчетния период на потребление от 20.03.2020-
19.04.2020 с дължима стойност за плащане в размер на 39.57лв. за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги.
Дължимата сума е платима в срок 05.05.2020г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;
-Фактура №******/20.05.2020г. за отчетния период на потребление от 20.04.2020-
19.05.2020 с дължима стойност за плащане в размер на 39.57лв. за месечни абонаментни
такси за потребените от абоната по договора услуги.
Дължимата сума е платима в срок 04.06.2020г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
-Кредитно известие фактура №***/05.06.2020г. за отчетния период на потребление от
20.05.2020г. - 19.0б.2020г. с което е редуцирана дължимата сума с 10.28лв., като са начислени
и лизинговите вноски в размер а 10.59лв., при което задължението възлиза в размер на
79.45/седемдесет и девет лв. и 45ст./лв.
Дължимата сума е платима в срок до 05.07.2020г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
За посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си
да заплати на ЙЕТТЕЛ дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него
услуги в общ размер на 79.45/седемдесет и девет лв. и 45ст./лв.
Неизпълнението на абоната - ответник да заплати стойността на потребените и
фактурирани услуги на стойност 79.45/седемдесет и девет лв. и 45ст./лв., е ангажирало
договорната отговорност на абоната по т. 11 от процесния договор за услуги, като във връзка
с чл.75, вр.с чл. 196, в) от ОУ на мобилния оператор, ЙЕТТЕЛ е прекратил едностранно
индивидуалните договори на ответника С. Д. К. за ползваните абонаменти и е издадал
крайна фактура №***/20.06.2020г.
В издадената крайна фактура №***/20.06.2020г. е начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 288.56/двеста осемдесет и осем
лв. и 56ст./лв.; фактурирана е цената, дължима се за оставащите незаплатени лизингови
вноски, съгласно уговорения погасителен план в размер на 201.21/двеста и един лв. и
21ст./лв. и е включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни
периода в размер на 79.45/седемдесет и девет лв. и 45ст./лв.
Операторът е уведомил абоната за прекратяването по реда на чл. 31а от Общите
условия. След изтичането на срока за плащане, указан във всяка от издадените месечни
фактури и при нерегистрирано плащане на дължимата сума, последователно се ограничават
първо изходящите обаждания, впоследствие и входящите обаждания на абоната, като
операторът неколкокоратно праща смс - напомняне за налична незаплатена месечна фактура.
При нерегистрирано плащане, въпреки напомнянията от страна на Оператора, ползваният
телефонен номер е двустранно спрян, за което абонатьт е уведомен с поредно смс-
известяване. Предоставен е пореден шанс за плащане на дължимите месечни суми.
Датата на деактивация на процесния абонамент се генерира автоматично по
вградената електронна система на Оператора при нерегистрирано плащане и наличието на
незаплатени суми след изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за
заплащане и съобразно уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатьт е в неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния
2
срок за ползване на абонаментите, изчерпателно посочено по-горе.
Неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща се в
т11 от Договора, като начисли в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно
прекратяване на сключения абонамент. Начислената на абоната неустойка в размер
288.56/двеста осемдесет и осем лв. и 56ст./лв. е формирана съобразно новите правила за
изчисление, уговорен в т,11 от Договора.
В случаите, в които на абоната е предоставено мобилно устройство за ползване на
услуги, съгласно посоченото в подписания договор или по предходно подписан документ,
чийто срок не е изтекъл, Потребителят дължи такава част от разликата между стандартната
цена на устройството(в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаша към
момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето МУ (В брой
или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), какъвто съответства на
оставашия срок на договора.
От „Йеттел България“ ЕАД е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд
- Добрич, въз основа на което е образувано частно гражданско дело № 2126/2022 г. и
издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, представляван от назначения му особен
представител адв. Д.Д., депозира отговор на исковата молба.
Релевантни възражения на ответника:
-клаузата за неустойка в договора е нищожна, а отделно е прекомерна.
-липсват доказателства за прекратяване на договора, респ. по какъв начин точно е
прекратено договорното правоотношение и по какъв начин страната, която е прекратила
едностранно договора е уведомила другата страна за това.
Разпоредбите на Общите условия не предвиждат едностранното прекратяване на
сключен индивидуален договор да настъпва автоматично поради изпадане на потребителя в
забава, а само дават право на оператора да прекрати договора. Ищецът не твърди, нито по
делото има доказателства ответницата да е уведомена писмено за разваляне на договора за
мобилни услуги преди изтичането му. Исковата молба и заповедта за изпълнение са много
след изтичане на този срок и не могат да предизвикат правните последици на развалянето.
Или: процесният договор за мобилни услуги не е предсрочно прекратен, респ. не е
осъществен фактическият състав, при който за потребителя би възникнало задължение да
заплати неустойка и поради това претенцията за неустойка следва да бъде отхвърлена, като
неоснователна.
-договор за лизинг на мобилно устройство от 17.02.2020г. не е сключен по ясен и
разбираем начин. В тази връзка следва да се подчертае, че същият е с нечетлив и дребен
шрифт и поради тази причина от неговото съдържание не могат да се извлекат данни за
договорната регламентация на правата и задълженията на страните и в този смисъл не е ясно
въобще каква е тяхната воля по отношение на изпълнението на съглашението. Практически
нечетливостта на този договор означава липса на такъв, защото шрифта, с който е изготвен
не позволява на потребителя да се запознае с условията по него, а това нарушава
изискването на закона за сключване на договора по ясен и разбираем начин.
-съгласно чл.12, ал.2 от Общите условия на договора за лизинг, въз основа на която
ищецът претендира, че е възникнало и съществува това неговото вземане за предсрочно
изискуеми лизингови вноски е уговорено, че месечните вноски и другите дължими
възнаграждения по договора за лизинг стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора за мобилни услуги, както и в случай на забава на дължими
съгласно същия плащания . Тази клауза е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗПК. В
случая клаузата на чл.12, ал.2 от Общите условия на договора за лизинг урежда условията за
настъпване на автоматична предсрочна изискуемост на лизинговите вноски, както и
произтичащите от това последици за потребителя -ответник. Същата не би била
неравноправна само, ако съдържаше достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното
неизпълнение, при проявлението на което настъпва предсрочна изискуемост на лизинговите
вноски, а случаят не е такъв. При него е несъстоятелно да се приеме, че във формулировката
-„месечните вноски и други дължими възнаграждения стават предсрочно изискуеми в
случай на прекратяване на договоpa/договорите за мобилни и/или фиксирани услуги,
сключен/сключени от лизингополучателя, както и в случай на забава в плащането на
дължими съгласно този договор плащания", е заложен „ясно и недвусмислено обективен и
безспорен критерий" /съгласно Р 109-2019-II т.о., ВКС/ за предсрочна изискуемост на тези
вноски. Не само защото същата клауза очевидно не съдържа указание нито за причината за
прекратяването на договора за мобилни услуги, сключен с лизингополучателя /безвиновно
3
или не/, нито дали просрочието съгласно същия договор следва да обхваща едно или няколко
дължими плащания по една или различии фактури по договора за мобилни услуги или само
част от тях, нито какво трябва да е естеството на тези плащания -месечни абонаментни такси
и/или мобилни услуги. Нещо повече, същата клауза обуславя предсрочна изискуемост на
лизинговите вноски за неизпълнение не конкретно на договора за лизинг, а и на друг
договор - и за мобилни услуги, сключен от лизингополучателя. Освен това формулировката
й не държи сметка за продължителността на срока на договора за лизинг, нито за размера на
задълженията по него, а тези обстоятелства несъмнено имат значение за преценката, дали
прекратяването или неизпълнението/ неплащането на задължения по сключения от
ответницата в случая друг договор за мобилни услуги, дори и в незначителен размер, е
съществено за интереса на ищеца -кредитор, за да може той добросъвестно да я лиши от
преимуществото на срока и обяви за предсрочно изискуеми на основание същата клауза
оставащите до края на срока на договора за лизинг месечни лизингови вноски с ненастъпил
падеж. Липсата на ясни критерии в съдържанието на същата клауза препятства
възможността правилно да се прецени дали е осъществено предвиденото в тази клауза
основание и то, за автоматична предсрочна изискуемост. Поради тази неяснота за тежестта
на неизпълнението и то по друг /и договор/ за мобилни услуги, обуславящо тази
автоматична предсрочна изискуемост на лизинговите вноски с настъпил падеж по
процесния договор за лизинг, клаузата на чл.12, ал.2 от Общите условия на договора за
лизинг поставя ответницата в значително по-неблагоприятно положение спрямо ищеца-
кредитор, който може да се позове на нея винаги, когато същата забави което и да е плащане
по договора за мобилни услуги или последният бъде прекратен/развален , дори за
незначително неизпълнение, дори забавата да е частична или да касае само акцесорни и/или
незначителни с оглед интереса на кредитора задължения по същия договор. Същевременно
тази клауза е и в разрез и с принципа за равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение,
-Оспорва подписите в поле „потребител" в Договор за мобилни услуги, Декларация -
съгласие от 17.02.2020г. и приложение - ценова листа, както и от Договор за лизинг, да са
положени от С. Д. К..
Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното от фактическа страна :
По делото е представен Договор за услуга интернет за дома от дата 17.02.2020г. с
предпочетен мобилен номер ***, съгласно който С. Д. К., с ЕГН: ********** и „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД се договорили на абоната да се доставя интернет за дома до 17.02.2022г., с
предпочетена абонаментна такса Интернет за дома 19.99лв.
Съгласно т.8 от Договора на абоната е предоставено мобилно устройство –рутер ***.
В т.12 от Договора страните договорили, че в случай на предсрочно прекратяване на
договора по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на задълженията по
настоящия договор и Общите условия по него, абоната дължи заплащане на неустойка за
всяка СИМ карта в размер на оставащите абонаменти до края на договора, но не повече от
трикратния им размер.
Уговорено в същия текст е при предсрочно прекратяване на договора абонатът следва
да върне получения рутер, като в противен случай дължи 96лв.неустойка с ДДС.
По делото е представен приемно- предавателен протокол от същата дата, съгласно
който устройството рутер е предадено на абоната.
По делото е представен и втори договор, сключен между страните по делото- за
мобилни услуги от дата 17.02.2020г., за предпочетен мобилен номер ***, с предпочетен
абонаментен план Интернет 10.99лв., за срок на действие 24 месеца до дата 07.12.2022г. В
договора е отбелязано предаването на дата 17.02.2020г. мобилно устройство ***, като е
уговорена месечна лизингова вноска за 23 месеца, в размер на 10.59лв.
В делото е приложен и договора за лизинг/л.19 гръб/ на мобилно устройство ***, като
е уговорена месечна лизингова вноска за 23 месеца, в размер на 10.59лв, т.е до 17.01.2022г.
Приложени са Общите условия на договор за лизинг.
Съгласно чл.10 от ОУ Всяка от страните може да развали договора в случай на
неизпълнение на задължение от другата страна по него. Развалянето се извършва с
едностранно писмено изявление.
Съгласно чл.12 ал.1 от Общите условия, в случай на неизпълнение на задължения от
страна на лизингополучателя, последния има право, в съответствие с разпоредбата на
договора, настоящите Общи усливия и действащото законодателство:
-с писмено уведомление до Лизингополучателя да се откаже едностранно от
изпълнение на задълженията си по договора и Общите условия и /или
4
-да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и всички други суми,
посочени в договора за лизинг, дължими и платими и /или
-да поиска връщане на устройството и да удовлетвори вземането си и чрез продажба,
прехвърляне или последващо отдаване на лизинг на устройството,
Чл. 12 ал.2 от ОУ предвижда месечните вноски и други дължими възнаграждения
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора/договорките за
предоставяне на мобилни /или фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя, както и
в случай на забава в плащане на дължими съгласно тези договори плащания.
Във връзка със сключения договор за мобилни услуги абонатьт е получил лизинговото
устройство с отстъпка от стандартната цена, както следва:
1.Цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план-254.16лв.
2.Стандартна цена на устройството - 409.90лв.
3.Отстъпка от стандартната цена - 155.74лв.
За потребените от абоната-ответник услуги ЙЕТТЕЛ е издал:
-Фактура №***/20.04.2020г. за отчетния период на потребление от 20.03.2020-
19.04.2020 с дължима стойност за плащане в размер на 39.57лв.
Дължимата сума е платима в срок 05.05.2020г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;
-Фактура №******/20.05.2020г. за отчетния период на потребление от 20.04.2020-
19.05.2020 с дължима стойност за плащане в размер на 39.57лв.
Дължимата сума е платима в срок до 04.06.2020г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
-Кредитно известие фактура №***/05.06.2020г. за отчетния период на потребление от
20.05.2020г. - 19.04.2020г. с което е редуцирана дължимата сума с 10.28лв., като са начислени
и лизинговите вноски в размер а 10.59лв., при което задължението възлиза в размер на
79.45/седемдесет и девет лв. и 45ст./лв.
Дължимата сума е платима в срок до 05.07.2020г. Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
По делото не са представени доказателства за посочените месечни отчетни периоди
длъжникът да е изпълнил задължението си да заплати на ЙЕТТЕЛ дължимите месечни
абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 79.45/седемдесет и
девет лв. и 45ст./лв.
Видно от представените Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги е, че в чл. 71, гл. 13 е
предвидено задължение за потребителя да заплаща определените цени по начин и срокове,
предвидени в чл. 27 от ОУ. Според чл. 75 от ОУ, при неспазване на което и да е задължение
по част 13 от ОУ, Теленор има право незабавно да ограничи предоставянето на услугите или
да прекрати едностранно индивидуалния договор с потребителя.
Според чл. 31а от Общите условия, операторът се задължава предварително и по
подходящ начин/чрез кратко текстово съобщение, писмо с обратна разписка, записващ
телефонен разговор, писмо по електронна поща на ел. адрес, посочен от абоната за контакти
в договора, чрез куриерска пратка, да уведоми абоната, че ще започнат действия по събиране
на негови неплатени парични задължения.
От приложеното ч.гр.д. № 2126/2022 по описа на РС Добрич се установи, че ищецът
„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 21.07.2022 г., по
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
958/26.07.2022г. за сумите, предмет на предявения в настоящото исково производство
установителен иск и за разноски в общ размер 205,00 лв., направени по заповедното
производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съобразно
дадените указания на заповедния съд, връчени на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД на
16.11.2022г., заявителят е предявил в едномесечния законов срок настоящия иск.
Във връзка с оспорване подписите на абоната върху процесните договори е открито
производствоза оспорване автентичността им по реда на чл.193 от ГПК. Съгласно
представената и приета по делото съдебнографологическа експертиза, подписите в
процесните договори са изпълнени от С. Д. К..
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
По допустимостта на установителния иск:
Искът е предявен от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, /с предходно наименование
"ТЕЛЕHOP БЪЛГАРИЯ"/, по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу
5
ответника С. Д. К. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 958/26.07.2022 г. по ч.гр.д. № 2126/2022 г. на ДРС, и след
връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземане,
съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение, след частичното
обезсилване. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и
заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.
По основателността на исковете:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от
Закона за електронните съобщения:
Представените договори отговарят по съдържание на изискванията на глава ХIV,
раздeл I от Закона за електронните съобщения. Доколкото се установи, че са подписани от
ответника, доказват, че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно
облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл. 286 от
ТЗ, създадено чрез сключване при условията на чл. 298 от ТЗ (търговска сделка при общи
условия) за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на
договорите ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като
потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение на
последния да заплаща цената на тези услуги.
В съдържанието им съдът не намира пороци, разчетени са от особения представител
на ответника и съда, въпреки по- малкия шрифт, поради което намира, че страните по него
са обвързани със задължения, респективно права по повод предоставяне и ползване на
услуги .
По иска за незаплатена стойност на ползваните мобилни услуги:
Основателността на този иск предполага между страните по делото да е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги, ищецът-оператор да
е предоставил мобилни услуги на потребителя през исковия период и да е настъпил
уговореният срок за плащане.
Конкретното потребление и цената на предоставените услуги са посочени в
издадените от ищеца фактури за месечно потребление, неоспорени от ответника, които
установяват реалното потребление на интернет за дома с предпочетен мобилен номер *** и
за предпочетен мобилен номер ***. Поради това, в тежест на ответника се е породило
насрещното задължение да заплати уговорената абонаментна цена и ползваните
допълнителни услуги. Ответникът не твърди, нито сочи доказателства да е заплатил същите,
поради което в полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземане за
стойността на ползваните интернет и мобилни услуги, установени с представените по
делото Фактура №***/20.04.2020г. на стойност за плащане в размер на 19.99лв. и 8,99лв.,
съответно за всеки от договорите е Фактура №******/20.05.2020г. на стойност за плащане в
размер на 19.99лв. и 8,99лв., съответно за всеки от договорите.
На осн. чл.86 ал.1 от ЗЗД върху паричното задължение се дължи и законна лихва за
забава считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
21.07.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги: За
уважаване на този иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване по делото предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
ответника-потребител или поради нарушения на задълженията му по договора.
Съгласно сключените на 17.02.2020г. между страните договори за интернет в дома и
за мобилни услуги, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на уговорения 24-
месечен срок по вина или инициатива на потребителя или при нарушения на задълженията
му по договора или други документи, свързани с него, в т.ч. приложимите Общи условия,
потребителят дължи: неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на
неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти,
а когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част
от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно
ценова листа, действаща към момента на сключване на договора, и заплатената от него при
предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг),
каквато съответства на оставащия срок на договора.
Заплащането на неустойка е свързано с предсрочното прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя, по негова инициатива или при нарушение на
задълженията му по договора, в т.ч. Общите условия.
6
По същество предсрочното прекратяване на договора представлява разваляне на
договора по смисъла на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма. Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята
на страните, тъй като нито в договора за мобилни услуги, нито в Общите условия е
предвиден друг ред за разваляне на договора. В този смисъл разпоредбите на чл. 19б и чл. 75
от Общите условия не предвиждат едностранното прекратяване на сключен индивидуален
договор да настъпва автоматично поради изпадане на потребителя в забава, а само дават
право на оператора да прекрати договора.
Ищецът твърди, но не представя доказателства ответникът да е уведомен писмено за
разваляне на договорите за мобилни услуги преди изтичането им на 17.02.2022г. Исковата
молба и приложенията към нея, а дори и заповедта за изпълнение са връчени на ответника
след изтичане на този срок, поради което не могат да предизвикат правните последици на
развалянето. Следователно процесният договор за мобилни услуги не е предсрочно
прекратен преди изтичане на 24-месечния срок, както твърди ищецът, респективно не е
осъществен фактическият състав, при който за потребителя би възникнало задължение да
заплати неустойка за предсрочно прекратяване на договора. Поради това претенцията за
неустойка следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение вземането от 201.21 лв. дължими лизингови вноски за устройство ***
и допълнително плащане по чл.1 ал.2 по Договор за лизинг от дата 17.02.2020г., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер ***: Между страните е сключен договор, въз основа
на който ищецът оператор е предоставил на ответника мобилно устройство. Цената на
устройството е посочена в самия договор, както и отделните лизингови вноски.
Към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК- 21.07.2022г. срокът на
сключения договор е изтекъл. При това не е необходимо да се изследват предпоставките за
предсрочното му прекратяване. Ответната страна не твърди, нито представя доказателства
да е върнала лизинговата вещ на лизингодателя, при което за него е възникнало безусловно
правото да получи уговорените лизингови плащания до края на периода. Вземането не е
оспорено по размер. При тези доказателства искът за установяване дължимостта му се явява
основателен.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК в тежест на ответната страна следва да се възложат
разноските по делото и заплатения адвокатски хонорар съразмерно на уважената част от
исковите претенции, съгласно представен списък на разноските –л.99 .
Ищецът е представил доказателства за платена ДТ в размер на по 50лв. за двата иска
за такси по двата договора, както и 50лв. по договора за лизинг. Тези разноски следва да
възстанови ответника на ищеца.
От договореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 480лв.,
съразмерно на уважените искове в тежест на ответника следва да се възложи сумата от
236,67лв.
Заплатените разноски за експертиза от бюджета на РС Добрич следва да се репарират
в полза на съда от ответната страна до размер на 246,53лв.
Разноските в заповедното производство следва да се възложат в тежест на ответника
съразмерно на уважената част от исковете, а именно в размер на 12,33лв. държавна такса и
88,75лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: *** с. ***,
дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, /с предходно наименование "ТЕЛЕHOP
БЪЛГАРИЯ"/, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление в ***, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д№ 2126/2022г. по описа на РС Добрич, както следва:
-79,45лв. (седемдесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
сбор от незаплатени далекосъобщителни услуги (в това число неплатени абонаментни такси
и използвани услуги) по договор за телекомуникационни услуги от 17.02.2020г. за
предпочетен номер +*** и по договор за телекомуникационни услуги от 17.02.2020 г. за
предпочетен номер +*** (в това число сумата от 39.57 лева по фактура №***/20.04.2020 г. за
отчетния период от 20.03.2020 г. до 19.04.2020 г., сумата от 39.57 лева по фактура
№******/20.05.2020 г. за отчетния период от 20.04.2020 г. до 19.05.2020 г. и сумата от 0.31
7
лева по фактура №***/20.06.2020 г. за отчетния период от 20.05.2020 г. до 19.06.2020 г.),
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата
(21.07.2022 г.) до окончателното плащане.
-201.21 лв. 201.21 лева (двеста и един лева и двадесет и една стотинки),
представляваща сбор от неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 17.02.2020 г. за
предпочетен номер +*** за мобилно устройство *** , заедно със законната лихва върху нея
от датата на подаването на заявлението по пощата (21.07.2022 г.) до окончателното плащане;
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, /с предходно наименование
"ТЕЛЕHOP БЪЛГАРИЯ"/, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, срещу С. Д. К., ЕГН: **********, с
адрес: *** с. ***, иск за постановяване на решение, по силата на което да се признае в
отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 142.58 лева (сто
четиридесет и два лева и петдесет и осем стотинки), представляваща дължимата неустойка
за предсрочното прекратяване на договор за телекомуникационни услуги от 17.02.2020 г. за
предпочетен номер +***, от които 32.70 лева представлява стойността на 3 месечни
абонаментни такси и 109.88 лева представлява неустойка за предоставено за ползване
устройство *** с отстъпка от стандартната цена съгласно т.7 от договора.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, /с предходно наименование
"ТЕЛЕHOP БЪЛГАРИЯ"/, вписано в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***, срещу С. Д. К., ЕГН: **********, с
адрес: *** с. ***, иск за постановяване на решение, по силата на което да се признае в
отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 145.98 лева (сто
четиридесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки), представляваща дължимата
неустойка за предсрочното прекратяване на договор за телекомуникационни услуги от
17.02.2020 г. за предпочетен номер +***, от които 49.98 лева представлява стойността на 3
месечни абонаментни такси и 96 лева представлява неустойка за предоставено за ползване
устройство *** съгласно т.12 буква Б) от договора.
ОСЪЖДА С. Д. К., ЕГН: **********, с адрес: *** с. ***, да заплати на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕАД, /с предходно наименование "ТЕЛЕHOP БЪЛГАРИЯ"/, вписано в
Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ***, сторените разноски в установителното производство в размер на 150лв. за
държавна такса, 236,67лв. адвокатско възнаграждение,
246,53лв. разноски за експертиза, както и сторените разноски по ч.гр.д№ 2126/2022г.
по описа на РС Добрич, в размер на 12,33лв. държавна такса и 88,75лв. адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Добрички окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8