№ 2223
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря М. Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20221100112376 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ .
В исковата молба на М. А. П. се твърди, че на 17.04.2022 г., около 11.30
часа, в гр. София водачът на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ******* –
А. Д. Х. в района на кръстовището, образувано от ул. „Деян Попов“ с ул.
„Самоковско шосе“ при извършване на маневра ляв завой не пропуснал и
блъснал движещата се на пешеходна пътека ищца. Твърди се, че същата била
транспортирана до УМБАЛ „Света Анна“ АД, където й била поставена
диагноза – фрактура кондили латералис син. РСОМ /счупване на горния край
на тибията /голям пищял/ закрито/. Извършена била хирургическа
интервенция – открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибия и
фибула. Проведено било и медикаментозно лечение. Твърди се, че
възстановителния период бил дълъг и била временно нетрудоспособна в
периода 17.04.2022 г. – 12.11.2022 г. Сторила и имуществени разходи в
размер на 2 897, 12 лв. Изложени са твърдения, че пътният инцидент й
причинил болки и страдания, негативни емоционални реакции, ограничения
при извършване на елементарни дейности, включително ежедневни битово-
хигиенни нужди. Не можела да спи спокойно, сънувала кошмари, станала
плаха и неуверена.
1
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен
интерес от предявяване на исковете и иска от съда да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на
водача на лек автомобил „Рено Меган”, да й заплати сумата от 100 000 лв. –
обезщетение за причинени неимуществени вреди и сумата от 2 897, 12 лв. –
обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законна лихва и сторени
разноски, съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът ЗАД „А.“, редовно уведомен, е депозирал писмен отговор с
релевирани в същия възражения. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на
чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429 ал.1 от КЗ установява, че с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от
застрахователя. За да се породи това право следва да бъдат изпълнени
изискванията на нормата на чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена
претенция до застрахователя по риска „ГО” и изтичане на срока за
окончателно произнасяне от страна на застрахователя, визиран в
разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месеца, считано от предявяване на
претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са ангажирани доказателства за заявена
писмена претенция пред застрахователя – ответник / на 03.06.2022 г. – стр. 37
в делото/ като към датата на заявяване на иска в съда срокът, посочен в чл.
496 ал.1 от КЗ е изтекъл, поради което същият е процесуално допустим.
Правно релевантните факти по отношение на предявения иск са
установяване на договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска «Гражданска отговорност», сключен между деликвента и
ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са
2
настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка с
деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца. В тежест на
ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност, залегнала
в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът – застраховател е в застрахователно правоотношение, покриващо
риска «гражданска отговорност» със сочения деликвент. Това обстоятелство е
обявено и за безспорно и ненуждаещо се от доказване с нарочно определение
на съдебния състав.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на
ПТП-то и неговите участници.
Субективният елемент от фактическия състав на деликта е установен от
наказателния съд с оглед сключеното пред него споразумение по нохд
8720/23 г. на СРС, 16 състав, което е задължително за настоящия такъв с
оглед нормата на чл. 300 от ГПК респ. чл. 413 ал.3 от НПК /стр. 240 и сл. в
делото/.
Настъпилите вреди за ищцата и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото СМЕ, изготвена
от вещото лице д-р К. А. С.. В заключението си, експертът посочва, че при
процесното ПТП ищцата е получила счупване на големия пищял на лява
подбедрица в областта на коляното. Обоснован е извод за проведена
оперативна интервенция с голям обем и сложност на таза и долния крайник.
Обективиран е извод за възстановителен период от 7 месеца с оглед
приложените болнични листи респ. извод за търпени болки и страдания през
периода на лечение, които са били с по-голям интензитет през първите 30
дни. Вещото лице е посочило, че при ищцата е наличен дъговиден надлъжен
белег по външната страна на лява колянна става с дължина 15 см и ограничен
обем движение в лява колянна става при свиване от 90 градуса, при норма от
130 градуса. Обоснован е извод за наличие на постоянна болка в областта на
счупването и оток при левия глезен вечерно време респ. невъзможност да
кляка. Вещото лице е посочило, че финансовите документи и направените
разходи по тях са във връзка с проведеното лечение.
Понесените от ищцата неблагоприятни последици се установяват и от
3
свидетелските показания на Б.П. П., дъщеря на ищцата, разпитана в съдебно
заседание на 09.10.2023 г., кредитирани от състава на съда при съблюдаване
правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се
в болки, страдания и ограничения, представляват пряка и непосредствена
последица от деянието, същите подлежат на репарация, като обезщетението
следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При
определяне на размера на обезщетението съдът следва да има предвид
възрастта на ищеца, вида на увредите, периодът, в който същите са търпени и
други обстоятелства. Под други обстоятелства следва да се имат предвид
конкретните болки и страдания, претърпени от ищеца. В тази връзка следва
да се вземе предвид сложната претърпяна хирургическа интервенция при
ищеца, ограничения обем движения, наличния оперативен белег, които са с
траен характер, постоянния болков синдром на мястото на счупване и
оточността на глезена вечерно време. Настоящият съдебен състав счита, че
при преценка на посочените по-горе критерии справедливо би било да се
присъди сума в размер на 35 000 лв. като за горницата до пълния предявен
размер от 100 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед приложените писмени доказателства, установяващи заплащане
на сума в размер на 2 897, 12 лв. за закупени медицински консумативи и
медикаменти искът за имуществени вреди е изцяло основателен.
Заявеното възражение за съпричиняване в писмения отговор и при
ангажираните от страните доказателства, настоящият съдебен състав намира
за неоснователно. С оглед изводите на САТЕ, изготвена от вещото лице В. Д.
ударът е технически предотвратим. Осъществен е на място, обозначено като
пешеходна пътека, регулирана със светофарна уредба. Видно от показанията
на свидетелката А.И., разпитана в съдебно заседание от 09.10.2023 г.,
светофарната уредба е била със зелен сигнал по отношение на движението на
пешеходци. Идентични показания е дал и самият деликвент, разпитан като
свидетел в същото съдебно заседание. Поради което, настоящият съдебен
състав намира, че с поведението си ищцата по никакъв начин не е допринесла
за настъпване на вредоносния резултат.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва съдът
намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата за
4
забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете
дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми
по чл. 106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от
ГПК. Следва да си има предвид обаче, че в хипотезата на пряк иск от
увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „ГО“ в
застрахователната сума по чл. 429 от КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лица обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя / в този смисъл решение
128/04.02.2020 г. по дело 2466/2018 г. на Първо ТО на ВКС, решение
167/30.01.2020 г. по дело 2273/2018 г. на Второ ТО на ВКС/ т.е.
обезщетението за забава се следва от 03.06.2022 г., съобразно датата на
уведомяване на застрахователя – ответник относно претенцията за
неимуществени вреди респ. от датата на исковата молба за претенцията за
имуществени вреди, така както е поискано в нея.
По разноските: В съдебно заседание на 25.03.2024 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане да му се заплати възнаграждение по
реда на чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА. Направеното искане е заявено в преклузивния по
ГПК срок. С оглед извършените процесуални действия и при съблюдаване
фактическата и правна сложност на делото, адвокатското възнаграждение
съразмерно с уважената част от исковете възлиза на сумата от 3 617, 21 лв.
Върху тази сума и с оглед данните, че процесуалният представител е лице,
регистрирано по ЗДДС следва да се начисли и дължимия ДДС т.е. размерът
възлиза на 4 340, 65 лв.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва припадащата се
част от разноските, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК сумата от 404, 29 лв.
с оглед отхвърлената част от исковете.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на СГС сумата от 4360, 88 лв. – ДТ и съдебни разноски,
платени от бюджета на съда.
Въз основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19
състав
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да
заплати на М. А. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
******* – адв. Р. М. сумата от 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано
на 17.04.2022 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 03.06.2022 год. до окончателното й изплащане като отхвърля искът за
горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв., както и сумата от 2 897,
12 /две хиляди осемстотин деветдесет и седем лева и дванадесет стотинки/ лв.
– обезщетение за имуществени вреди по фактури №№ ********** и
********** и касови бонове №№ 50183581, 50198519, 02798865, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2022 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* да заплати на основание чл. 38 ал.1 т.2 от
ЗА на адв. Р. М. сумата 4 340, 65 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС.
ОСЪЖДА М. А. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ул. ******* – адв. Р. М. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД
„А.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„******* на основание сумата от 404, 29 лв. – разноски.
ОСЪЖДА ЗАД „А.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „******* на основание чл. 78 ал.6 от ГПК да внесе
по сметка на СГС сумата от 4360, 88 лв. – ДТ и съдебни разноски, платени от
бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в
двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6