Р Е Ш
Е Н И Е
№…………/15.07.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и шести март през 2021 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 4088
по описа за 2020
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 301739 от 15.12.2019
г. по гр.д. № 5187/2015 г. на СРС, 37 състав, e отхвърлeн предявения
Н.Х.К. срещу „Ч.Е.Б.”АД, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 962.70 лева,
представляваща получената от ответника без основание стойност на начислена за
периода 14.09.2014г. - 12.12.2014г. електрическа енергия за имот, находящ се в
гр. София, ул. „*****, с абонатен № ********** и клиентски № 310213519677,
ведно със законната лихва от 04.10.2016 г. до окончателното изплащане на
вземането, като е осъдена ищцата да плати на ответника 400 лева разноски по
делото.
Решението е
обжалвано от ищцата Н.Х.К.
чрез пълномощник адв.К.С., с
оплаквания за
неправилност неправилност на решението поради нарушения на процесуалния и
материалния закон, и необоснованост. Оплакванията се свеждат до несъгласие с
извода на първоинстанционния съд, че за ответника е налице правно основание да коригира едностранно сметката
за електроенергия на ищеца за посочения в исковата молба период, като необоснован и несъобразен
с материалния закон и съдебната практика. Възразява за липса на предвиден в
приложимите общите условия на договорите ред за уведомяване на клиента за
извършената корекция и за липса на основание за безвиновна отговорност на в противоречие със закрилата на потребителя,
както и за неприложимост на ПИККЕ като незаконосъобразен нормативен акт.
Оспорва и ищцата да е била надлежно уведомена за извършената корекционна процедура, тъй като
изпратеното известие за доставяне на уведомление с КП е върнато с отбелязване,
че е непотърсено/ непознат на адреса получателя. Моли решението да се отмени и
искът да се уважи, претендират се разноски.
Въззиваемата
страна – ответник „Ч.Е.Б.“
АД оспорва жалбата с
писмен отговор с възраженията, че решението не страда от сочения в жалбата пороци. Намира изводите на първоинстанционния съд за правилни, съобразени със
закона и съдебна практика по аналогични случаи. Счита, че в общите условия бил регламентиран както
редът, така и условията а уведомяването на потребителите при корекции на
сметките- чл.17, ал.2, чл.49, ал.2 от
общите условия /ОУ/ предвиждали ред за уведомяване на клиентите по смисъла на
чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ, в който смисъл имало формирана и съдебна практика на
съдилищата. Оспорва последващата отмяна на текстова от ПИККЕ с решението по адм.д.№
3879/2017 г. по описа на ВАС да има отражение към валидността на извършена по
рано през 2016 г. корекция по процесната фактура, тъй като чл.48 от ПИККЕ
съдържал и ред и методика за корекцията. Наред с това излага отново доводи за наличие
на правно основание ответникът да извършва едностранна корекция и при липсата
на вина при ищеца-клиент. Моли жалбата да се остави без уважение, претендира
разноски за въззивната инстанция съгласно списък по чл.80 от ГПК.
Страните
не са направили искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има
съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявената с исковата
молба претенция.
При произнасянето си по правилността на решението в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните
указания, дадени с т.
1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила, както обаче и трябва да провери правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.
Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи,
въз основа на които е приел, че иска е изцяло неоснователен, по фактически
доводи и правни съображения, че оспореното
от ищцата вземане на ответното дружество, с което е в договорни отношения за
доставка на ел.енергия и съгласно чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ,е коригирано по реда на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и
ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.З от Протокол №147 от 14.10.2013 г. на основание
чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, при което корекцията на сметката е направена въз основа
на влезли в законна сила по отношение на ищеца ЗЕ и ПИКЕЕ, към датата на
извършване на проверката на СТИ и съставянето на констативен протокол и към
датата на издадената фактура, също и че ответното дружество е уведомило ищцата-
потребител за дължими суми на адреса за кореспонденция на 17.12.2014 г., и редът
за уведомяване на ищеца за извършената корекция, предвиден в ОУ е спазен и така
ответната страна е изпълнила и изискването на чл.98а, ал.2, т.6 от ЗЕ. Приел е
още, че в случая е установено електромера, монтиран на адреса на жилището на
ищцата, да е бил годно СТИ, че заключението на вещото лице по назначената
повторна съдебно- техническа експертиза установявало отразените констатации в
процесния констативен протокол да представляват промяна в схемата на свързване
на електромера, която от своя страна е предпоставка за неизмерване на
доставената, консумиране, но неотчетена ел.енергия, при което общото количество
електроенергия неотчетено от СТИ е правилно определено и остойностено за
периода от 90 дни, от ответника по утвърдените за периода цени от ДКЕВР, при
спазване на ПИККЕ - разпоредбата на чл.48, ал.1, Т.1, б.”а” и чл.83, ал.1, т.6
от ЗЕ в сила от 16.10.2013 г., и в случая не се изисквало метрологична проверка
на СТЕ, и при проверката е присъствал служител на МВР.
Предвид оплакванията с въззивната жалба и възраженията на ищеца с отговора
на въззивната жалба, въззивният съд намира, че спорни и пред въззивния съд са
тези факти, които се отнасят до наличието/липсата на основание за едностранно
извършване на корекция на потребената ел.енергия за исковия период, посочена в
процесната фактура, правилността на
направената корекция.
Не е било спорно между страните, че ищцата е краен
клиент на ел.енергия като собственик на имот, за който има открита партида при
ответника с клиентски № 310213519677 отпреди 14.09.2014 г. В този смисъл страните по делото са
носители на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и по арг. от чл.
283 ТЗ са обвързани от клаузите на Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ -
059/07.11.2007 г. по арг. от чл. 298 ТЗ.
Налице е установена съдебна практика /напр. решение № 111/17.07.2015 г. по т.д. №
1650/2014 г„ ВКС, I ТО, решение № 173 от 16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г„
ВКС, II ТО и решение № 203/15.01.2016 г. по т.д. № 2605/2014 г., I ТО/ според която със ЗИД на Закона за енергетиката /обн. ДВ
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ е въведено законово основание
крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане
на потребената ел. енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2,
т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на
договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка и при наличие на одобрени правила за измерване количеството електрическа
енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда на тяхното обслужване, включително за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия и за извършване на корекцията на сметките за предоставената
електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното
дружество: 1/ да
създаде правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно
на новата законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г./ съдържание /в случая такива са създадени - цитираните по-горе
ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г./ и 2/ да създаде общи условия на договорите с
крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента
при наличие на основание за корекция/. Следователно правото за извършване на корекция на сметка възниква за доставчика
на електрическа енергия при кумулативното наличие на посочените две
предпоставки.
В разглеждания случай обаче, ответното дружество, чиято е
доказателствената тежест за установяване елементите на фактическия състав на
претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката
на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира доказателства в
посочения по-горе смисъл. Такива са били оплакванията на ищеца както с исковата молба, така и с
отговора на въззивната жалба, при което въззивният съд следва да прецени дали
такъв ред има предвиден. Ответната страна нито е релевирала твърдения, нито е
ангажирала доказателства за изменението на действащите общи условия или за влизането в сила на
нови общи условия, които да предвиждат ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметки /като в тази връзка следва да бъдат съобразени
и мерките за защита на потребителите, предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно
общите правила за вътрешния пазар на електрическа енергия, изцяло транспонирана
със ЗЕ/, следователно
и при прилагане
неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса доказване
следва извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да
коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.
енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е изпълнил задължението си по
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия или да измени
действащите до този момент така, че съдържанието им да отговаря на изискванията
в цитираната законова разпоредба, тъй като в заварените общи условия липсва
уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Представените по делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., не съдържат клауза, която да урежда реда за
уведомяване на клиента при наличие на основание за извършването на корекция на
сметка. Клаузите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ не отговаря на законовото
изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в тях е предвидено единствено
задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента за вече
извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан редът, по който следва
да стане това.
Клаузата на чл.49 от общите условия също няма значение на определяне на ред за уведомяване
на клиентите, тъй като определя само кои са адресите за кореспонденция между
страните.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че в случая не
се установи да е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител на електрическа енергия да коригира сметката на клиента при доказано
неточно отчитане на потребената енергия, тъй като не се доказа той да е
изпълнил задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да приеме нови общи
условия, в чието съдържание да е предвиден ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция, доколкото в заварените общи условия такъв
няма уреден. Това означава, че в тежест на ищеца не е възникнало задължение да
заплаща на крайния снабдител цената на неизмерената електрическа енергия,
определена след извършена корекция на сметката за минал период, което прави
предявеният осъдителен
иск за връщане на платената сума по корекционната фактура като платена без
основание, за доказан и основателен. Този извод не се променя от реферирането от ответника към решения на съдилища
в обратния смисъл, вкл. и решение
№ 124/18.06.2019 г. по гр.д.№ 2991/2018 г. на ГК, ІІІ г.о. на ВКС, доколкото с
последното сочи на противоречива практика на ВКС по въпроса спрямо посоченото в
по-горе цитираните други решения на ВКС, което противоречие може да
се преодолее само от ВКС с тълкувателно решение, но до
тогава настоящият състав споделя изложените по-горе доводи за липсата на предвиден ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в заварените общи
условия такъв няма уреден .
По изложените съображения се налага приемането на извод, че в тежест на
ищцата Н.Х.К. не е възникнало задължение да заплаща на
крайния снабдител-ответника, цената на неизмерената електрическа
енергия, определена след извършена корекция на сметката за минал период. Ето защо в случая не е необходимо да бъдат
разглеждани останалите, поставени от страните въпроси. Предявения осъдителен иск се явява основателен и доказан при приетото
за безспорно, а и доказано в процеса, че ищцата е заплатила на ответника сумата 962,70 лв. по корекционната
фактура преди 04.10.2016 г., и доколкото въззивиният съд прие, че за това плащане не е имало основание,
то е налице неоснователно разместване на имуществено благо, при което
ответникът дължи връщане на сумата на ищцата като получена без основание
съгласно чл.55, ал.1 от ЗЗД, поради
което първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло, вкл. и в обусловената отговорност
за разноските, и искът да се уважи.
На основание чл.81 от ГПК въззивният съд следва да се
произнесе по разноските в процеса, като ги определи според изхода на спора.
Направените от ответника разноски в процеса за двете инстанции
остават в негова тежест.
Ищцата е направила разноски за първата инстанция общо 350
лв., от които 300 лв. за адв. възнаграждение, което като такова в минимален
размер по Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС не може следва да намали по направеното възражение на ответника
по чл.78, ал.5 от ГПК. За въззивната инстанция е направила разноски общо 325 лв., от които 300
лв. за адв. възнаграждение, което се дължи в пълен размер поради липсата на
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК пред въззивния съд.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло решение № 301739 от 15.12.2019
г. по гр.д. № 5187/2015 г. на СРС, 37 състав, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.” АД, ЕИК:*****, със
седалище и адрес на управление *** Бизнес Център, ЗА ЗАПЛАТИ ОБРАТНО на Н.Х.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД сумата 962,70 лв.,
получена без основание стойност на
начислена по фактура № **********/17.12.2014 г. и по корекционна процедура за
периода 14.09.2014 г. - 12.12.2014 г. електрическа енергия за имот, находящ се
в гр. София, ул. „*****, с абонатен № ********** и клиентски № 310213519677 въз
основа на , ведно със законната лихва от 04.10.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати и
сумата 675 лв. разноски общо за двете съдебни инстанции.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.2, т.1, вр. чл.113 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.