Р Е Ш Е Н И Е
Номер 196 от 10.02.2021г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на двадесет и осми януари две хиляди двадесет и първа година в публично заседание
в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря И. Г. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно
административен характер дело номер 2362
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка
с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН).
Образувано е по
касационна жалба на А.И.А. ***, с ЕГН **********, против Решение №1023/30.07.2020г., постановено
по НАХД №982/2020г. по описа на Районен съд -Бургас, с което е потвърдено
наказателно постановление №19-0434-000079/20.12.2019г., издадено от Началник на
Второ РУ към ОДМВР Бургас, с което на А., за нарушение на чл. 140, ал.1
от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
6 месеца. Иска се от съда да отмени оспорваното решение като незаконосъобразно,
постановено в нарушение на процесуални правила и на материалния закон, както и
поради неговата необоснованост. Посочените в жалбата оплаквания съдът
квалифицира по чл.348, ал.1 от НПК, във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ
от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са посочени нови доказателства.
В съдебно
заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не се представлява и не ангажира
становище по оспорването.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност
на жалбата, като иска от съда да остави в сила обжалваното решение.
Касационната
жалба e
подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.
210, ал. 1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав,
намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С Решение
№1023/30.07.2020г., постановено по НАХД №982/2020г. по описа на Районен съд
-Бургас, е потвърдено наказателно постановление №19-0434-000079/20.12.2019г.,
издадено от Началник на Второ РУ към ОДМВР Бургас, с което на А., за нарушение
на чл. 140, ал.1
от ЗДвП, е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 200 лева и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от
6 месеца.
Касаторът
е наказан за това, че на 26.09.2019г.,
около 13.15 часа, в гр.Бургас по бул.“Даме Груев“ до очна клиника „Николай
Чудотворец“, управлява собствения си лек автомобил мерцедес, с рег. № А 2143
МР, като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред (МПС е с прекратена регистрация от
25.09.2019г.) За така установеното нарушение на място в момента на проверката
бил съставен АУАН, а впоследствие издадено и наказателно постановление.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането
на административнонаказателното производство са спазени всички процесуални
правила. Съставения АУАН и издаденото НП съдържат изискуемите от закона
реквизити, като нарушението е безспорно установено и доказано.
Решението на
първата инстанция е правилно, като съображенията за това са следните.
Съгласно
чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред
административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съгласно
чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Разпоредбата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП предвижда, че по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата
на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси
по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата. Санкцията за
нарушаване на тези изисквания е предвидена в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП,
съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но
е без табели с регистрационен номер.
Настоящият съдебен състав
намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изцяло
съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в
съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение,
съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното
нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във
връзка с чл. 14 от НПК, е
постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения
му контакт с разпитания свидетел, представените писмени доказателства, степента
на обществената опасност на нарушението, както и тежестта на наложеното
административно наказание.
От анализа на доказателствата по
делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да са
довели до ограничаване правото на защита на касатора. Районният съд е изяснил
всички релевантни за спора факти, при редовно събрани и обсъдени доказателства.
Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд в съответствие с приобщените
писмени и събраните гласни доказателства и настоящата инстанция я възприема
изцяло.
Касаторът, управлявайки собствения си
автомобил, е бил наясно с предвидените от закона последици и е осъществил
състава на вмененото му нарушение на нормата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност, на посоченото основание. Да се приеме
обратното би означавало да се толерира неправомерното поведение на лицето и то
да черпи права от него, което е недопустимо.
Съдебният състав намира за неоснователни
възраженията в касационната жалба, идентични с част от възраженията, направени
и пред въззивната инстанция, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК /в сила от 01.01.2019 г. /, съдът препраща към тези мотиви, без
да е необходимо тяхното преповтаряне.
Съдът не споделя и възражението,
изложено в касационната жалбата, че Заповедта за прилагане на принудителна
административна мярка от 25.09.2019г., не е породила правно действие, тъй като
не е влязла в сила. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 172, ал. 6 ЗДвП,
обжалването на заповедите за прилагане на ПАМ не спира изпълнението им, като
заповедта има предварително изпълнение.
Заповедта за прилагане на ПАМ е
връчена на касатора на 25.09.2019г. при условията на отказ, надлежно оформен,
поради което възражението за липсата на умисъл също е неоснователно.
С оглед изложеното
и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от
изложеното, Административен съд - гр.Бургас, ХV състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1023/30.07.2020г., постановено по НАХД №982/2020г. по
описа на Районен съд –Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.