Решение по адм. дело №1024/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Дял Трети, Г. Д., Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Д. Н. Т., [ЕГН], от [населено място], [жк], чрез адв.А. С., против заповед за прилагане на ПАМ № 25-0333-000037 от 17.03.2025 г., издадена от началник група към ОД МВР - Пловдив, РУ – Стамболийски, с която на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “a“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Пежо Боксер”, с per. № [рег. номер] за срок от 6 месеца, а именно 180 дни.

Според жалбоподателя заповедта е нищожна, алтернативно незаконосъобразна. Твърди се, че е издадена в несъответствие с целта на закона, противоречие с материалноправните разпоредби и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Изложени са доводи за липса на фактически и правни основания в заповедта.

Ответникът – началник група към ОД МВР – Пловдив, РУ Стамболийски в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение и да се потвърди обжалваната заповед като правилна и законосъобразна. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, като се запозна със становищата на страните по делото и прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното:

Видно от заповедта, същата е връчена на 05.05.2025 г. лично на жалбоподателя, а жалбата е подадена направо в съда на 19.05.2025 г., при наличието на правен интерес, тъй като е адресат на оспорената заповед., подари което се явява допустима.

Разгледана по същество, същата е неосноваттелна.

Процесната заповед е издадена на 17.03.2025 г. на жалбоподателя Д. Т. за това, че като собственик на лек автомобил “Пежо Боксер” с рег. № [рег. номер] допуска да бъде управляван на 17.03.2025 г. около 08.39 часа в [населено място] от лицето Н. Д. Т., [ЕГН], без да притежава СУМПС - неправоспособен водач. На водача е съставен АУАН серия GA № 3795814 от 17.03.2025 г., с който са иззети 2 бр. Рег.табели и СРМПС ***, с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП.

Представена е пълната административна преписка по издаденият акт, като към нея са приложени оправомощителни заповеди по отношение на правомощията на лицата, съставили АУАН и ЗНПАМ.

Приобщени са и писмени доказателства - ЗНПАМ № 25-1030-000114 от 21.02.2025 г., издадена от началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР Пловдив, с която на Н. Д. Т. е наложена ПАМ по чл. 171, ал. 4 от ЗДвП - “изземване на свидетелство за управление на водач на МПС, на който са му отнети контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП”, както и заверен препис от Решение № 4124/07.05.2025 г. постановено по адм.дело № 704/2025 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което НПАМ № 25-1030-000114 от 21.02.2025 г. е оставена в сила.

При така установеното от фактическа страна, като прецени събраните писмени доказателства, съдът прие следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5 б. а, т. 6 и т. 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Със заповед № 317з-3162 от 15.04.2022 г. (в I. т.6) на директора на ОД на МВР-Пловдив е делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и същата се приема за издадена от компетентен орган.

Неоснователни са изложените от жалбоподателя възражения за липса на правни основания и факти, мотивирали административния орган да издаде ЗППАМ. Същата е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната пред поставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а б. „а“ ЗДвП в хипотезата на налагане на ПАМ на собственик на МПС, управлявано от неправоспособен водач. Поради тези съображения възражението за нищожност е необосновано, недоказано и неоснователно.

По отношение на съответствието на жалбата с материалноправните разпоредби, съдът съобрази, че нормата на чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП, посочена като правно основание за издаване на оспорения административен акт, се прилага в случаите на необходимост за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, се прилага принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" за срок от 6 месеца до една година. Тази ПАМ се налага и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът на управляваното превозно средство както, когато той лично управлява автомобила, така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните обстоятелства, какъвто е настоящия случай. При тази нормативна уредба законът изисква от административния орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и неговия собственик.

Не се спори, че МПС “Пежо Боксер”, рег. №[рег. номер] е собственост на Д. Н. Т.. Не е спорно и обстоятелството, че лицето което е управлявало това МПС на 17.03.2025 г. в 08:39 ч. в [населено място] е Н. Д. Т., като не се спори, че същия не притежава СУМПС (факт, който се потвърждава и от приобщените по делото доказателства). Спорът се концентрира върху въпроса дали спрямо жалбоподателя, който не е управлявал процесното МПС, правомерно е постановена ограничителната мярка по ЗДвП. Посочената от административния орган правна норма на чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП регламентира налагането на ПАМ на собственика на МПС, което е управлявано от лице, при наличие на обстоятелствата, посочени правната норма. Жалбоподателят не е адресат на съставения и цитиран в заповедта АУАН, но това обстоятелство е ирелевантно за налагане на ПАМ, доколкото законът изисква самото нарушение /управление на МПС от водач, който няма СУМПС/ да е констатирано с АУАН, което в случая е направено.

При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки, административният орган не само е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в чл. 171, т. 2а от ЗДвП принудителна административна мярка, доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Т. е. преценката и мотивите за прилагане на принудителната мярка са направени от законодателя при създаване на самата правна норма. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че в заглавната част на обжалвания административен акт е посочено изрично, че се касае за заповед за налагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. “а” от ЗДвП, посочен е и нормативният акт, послужил за правно основание за издаването й.

За разлика от реализирането на административнонаказателната отговорност по конкретно административнонаказателно производство, наложената принудителна административна мярка има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. От друга страна мярката има преустановяващ ефект, тъй като е насочена към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния закон. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие – за срок от 6 месеца. Също така с прилагането на ПАМ се изпълнява целта на чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171 от ЗДвП, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водача, управлявал пътно превозно средство.

Приложимата правна уредба не обвързва мярката с установяване на вина на собственика, поради което без правно значение е обстоятелството дали жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, в чие владение е автомобилът и по какви причини. В този смисъл са неотносими към спора и сочените в жалбата обстоятелства във връзка с причините, поради които управлението на МПС е предоставено на неправоспособното лице. Законът допуска засягане на правата на собственика на МПС, с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Следователно възприетата от административния орган фактическа обстановка съответства на посоченото правно основание за налагане на ПАМ.

По тези съображения съдът намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя за допуснато нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила при издаване на оспорената заповед след като ПАМ е приложена спрямо надлежен субект, при безспорно установено наличие на необходимите материалноправни предпоставки и по начин, който не накърнява правото му на защита.

С оглед гореизложеното съдът счита, че оспорваната заповед за налагане на принудителна административна мярка № 25-0333-000037/17.03.2025 г. по чл. 171, т. 2, б. “а” от ЗДвП, издадена от началник група към ОД на МВР Пловдив, РУ Стамболийски, е правилна и законосъобразна и издаването ѝ съответства на целта на ЗДвП.

С оглед изхода на спора, разноски се дължат на ответника, който не е направил своевременно искане за тяхното присъждане, поради което съдът не дължи произнасяне по тях.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен съд, XIV състав,

 

Р E Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Н. Т., [ЕГН], от [населено място], [жк], против заповед за прилагане на ПАМ № 25-0333-000037 от 17.03.2025 г., издадена от началник група към ОД МВР - Пловдив, РУ - Стамболийски. Решението не подлежи на обжалване.