РЕШЕНИЕ
№124
гр.Поморие, 25.08.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен
съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на пети май през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: Димитър Димитров
при
участието на секретаря Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от
районния съдия г.д.N
234 по описа за
Производството е образувано по искова молба от А.И.П., руски
гражданин, чрез
пълномощника и съдебен адреса*** – адв.Т.С.-Ш.
против А.
Н. П. и И.И.А.,
двете руски гражданки, постоянно пребиваващи в РБългария, с адреси в гр.Поморие.
Ищецът твърди, че с двете ответници и
С..А. Е. е сключил договор за продажба на дружествени дялове от 19.04.2012 г.,
с нотариална заверка на подписите на страните, по силата на който всяка
ответница придобила 2 533 дружествени дяла, на обща стойност 253 300 лв.,
от капитала на „Минъч” ЕООД гр.Бургас, ЕИК *********, преименувано в „Ютокар”
ООД. Сочи, че при сключване на договора страните са представлявани от трето
лице-пълномощник. Ответниците не изпълнили задължението си да заплатят на ищеца
цената на придобитите дружествени дялове, поради което ищецът подал против
тях заявление
по чл.417 ГПК, за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист за вземания в размер на по 25 000
лв., представляващи част от дължимите от ответниците суми от 253 300 лв. Въз основа на
заявлението било образувано ч.гр.дело № 489/2015 г., по описа
на РСПмр и издадена заповед за незабавно
изпълнение № 272/02.10.2015 г. и изпълнителен лист. Срещу издадената
заповед длъжниците подали възражение, поради което ищецът предявява
настоящата претенция за установяване на оспорените от ответниците вземания. Претендира
и разноските по настоящото дело, а така също и тези, извършени от него в
заповедното производство.
Правното основание на иска е чл.124, ал.1 вр.с чл.422 вр. с
чл.415, ал.1 ГПК вр.с чл.79, ал.1 ЗЗД.
Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от
нея е връчен на ответниците, които в законоустановения в чл.131, ал.1 ГПК
срок, чрез пълномощник са подали отговор.
Ответниците оспорват предявения иск като неоснователен с
твърдението, че не дължат на ищеца нито частично, нито общо посочените в
исковата молба суми. Признават, че процесният договор за продажба на
дружествени дялове от 19.04.2012 г. е сключен и подписан за страните от
пълномощник, в хипотезата на договаряне на пълномощника сам със себе си.
Твърдят, че заплащането на уговорената цена по договора е извършено извън
страната – в Русия и ищецът е получил цената по договора. В условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че цената на дружествените дялове не е
заплатена от тях, твърдят, че в частта му относно уговорената цена, начина и
датата на плащане на цената, договорът е привиден, прикрива действителната
уговорка между страните да не се заплаща цената в този размер и по посочения
начин, поради което договорът му в тази част е нищожен.
В съдебно заседание ищецът се представлява от
пълномощника си и процесуален представител – адв.Т.С.-Ш., която
поддържа
исковата претенция, счита я за напълно основателна и моли съда да я уважи изцяло.
В съдебно заседание за ответниците се явява техен
пълномощник и процесуален представител – адв.Е.М., който поддържа застъпеното в
отговора становище за неоснователност на иска.
За да разреши така поставения за решаване спор съдът се
запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните
по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие
следното:
По делото е приложено ч.гр.дело № 489/2015 г., по описа на
РСПмр, образувано по подадено заявление от ищеца против
ответниците, в производството по което е издадена заповед за
незабавно изпълнение № 272/02.10.2015 г. (л.25 от ч.г.д.),
с която е разпоредено всяка от длъжниците и ответници да заплати
на заявителя и ищец сумата 25 000 лв.,
представляваща част от дължима по договор за продажба на дружествени дялове от
19.04.2012 г., с нотариална заверка на подписите на страните, цена в размер 253 000 лв., както и сумата 1
600
лв., представляваща разноски по заповедното производство.
Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист. Заповедта е връчена на
длъжниците и ответници на 07.03.2016 г. от ЧСИ Т.Д., рег. № 801, по
образуваното въз основа на издадения изпълнителен лист изпълнително дело №
20158010400279 (л.42 и л.47, л.55 и л.63 от ч.г.д.). На
14.03.2016 г., по пощата (л.32 и л.34 от ч.г.д.), длъжниците са
подали писмени възражения по образец (л.31 и л.33 от ч.г.д.)
срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. С
определение от 01.04.2016 г. (л.49 от ч.г.д.), заповедният съд е
указал на заявителя-ищец, че в едномесечен срок може да
предяви иск за установяване на вземането си срещу длъжниците-ответници. Определението
е получено от пълномощника на заявителя на 11.04.2016 г. (л.51 от ч.г.д.) На
11.05.2016 г., в срока по чл.415, ал.1 ГПК, ищцът – заявител в
заповедното производство е предявил против ответниците настоящият
положителен установителен иск, който е допустим и като такъв следва да бъде
разгледан по същество, тъй като за ищеца е налице правен интерес да предяви иск
за установяване съществуването на вземането си по заповедта за изпълнение,
против която е подадено възражение от длъжниците – ответници.
По съществото на претенцията съдът намира следното.
Представен е заверен препис от пълномощно от 28.02.2012
г.(л.14-15 от делото), с което ответницата И.А. е упълномощила адв.А.И.П. да я
представлява пред „Минъч” ЕООД, ЕИК ********* и да закупи от ищеца дружествени
дялове в това дружество по номиналната им стойност, от нейно име и за нейна сметка,
с право да се договаря сама със себе си и като
представител на продавача. Подписът на упълномощителката
е заверен от нотариус Ц.А., с район на действие – района на РС –
Бургас.
Представен по делото е и заверен препис от пълномощно от 12.03.2012
г.(л.10-11), с което ответницата А.П. е упълномощила адв.А.И.П. да я
представлява пред „Минъч” ЕООД, ЕИК ********* и да закупи от ищеца дружественни
дялове в това дружество по номиналната им стойност, с право да се договаря сама със себе си и като представител на продавача. Подписът на упълномощителката е заверен от
нотариус Г..Н., с район на действие – района на РС – Поморие.
По делото е представен заверен препис от пълномощно от
14.03.2012 г. (л.12-13), с което ищецът е упълномощил адв.А.И.П. да го
представлява пред „Минъч” ЕООД, ЕИК ********* и да продаде дружествените му
дялове в това дружество по номиналната им стойност, от негово име и за негова
сметка, на И.А., С. Е. и А.П., с право да се
договаря сама със себе си и като представител на купувачите. Подписът на упълномощителя е заверен от лице с
нотариални функции по чл.84, ал.1, т.1 ЗННД – завеждащ „Консулската служба” при
Генералното консулство на РБългария в Санкт Петербург.
Представен е заверен препис от
договор за продажба на дружествени дялове, датиран от 19.04.2012 г. (л.6-7), сключен от
една страна от ищеца А.И.П., като продавач и от друга
страна от С. А. Е. и ответниците, като купувачи. Договорът
е сключен и подписан за продавача-ищец и купувачите-ответници от пълномощника
им адв.Ана И.П.. Подписите на пълномощника в договора са заверени от нотариус Ц.А.,
с район на действие – района на РС – Бургас.
Съгласно чл.1, ал.2 от договора продавачът
и ищец А.П., в качеството му на управител и едноличен собственик на капитала на
„Минъч” ООД, продава на купувача и втора
ответница И.А. 2 533 дяла, всеки от по 100 лв., на обща стойност
253 000 лв. от капитала на дружеството за сумата, посочена в чл.2 от
договора.
Съгласно чл.1, ал.3 от договора продавачът
и ищец А.П. продава на купувача и първа ответница А.П.
2 533 дяла, всеки от по 100 лв., на обща стойност 253 000 лв. от
капитала на „Минъч” ООД за сумата, посочена в чл.2 от договора.
С клаузата на чл.2 от договора страните са се уговорили
всяка от ответниците да заплати на ищеца цена в размер 253 000 лв. за
закупените дялове, които суми са платими в деня на подписване на договора.
Не се спори, а и се установява от справка в публичния
Търговски регистър, че прехвърлянето на дяловете с процесния договор е вписано
в регистъра, променена е правноорганизационната форма на дружеството от ЕООД в
ООД и наименованието му от „Минъч” ООД в „Ютокар” ООД.
Горепосочените обстоятелства относно упълномощаването на
пълномощника и сключването на договора се установяват и от показанията на св.
Ана И.П. (л.68) и обясненията на ищеца (л.85-86), дадени по реда на чл.176 ГПК.
Съдът е указал на ответниците, че в тяхна тежест е да установят твърдението си, че са заплатили на ищеца цената
по договора, както с определението си по чл.140 ГПК от 28.11.2016 г. (л.60-61),
с което е съобщил на страните проекта си за доклад по делото, така и с доклада по
делото по чл.146 ГПК (л.68).
Ответниците не са ангажирали
доказателства в подкрепа на твърдението им, че са заплатили на ищеца уговорената
цена.
На ответниците е указана и
носената от тях доказателствена тежест да установят евентуалното си възражение за нищожност на договора.
Ответниците не са представили доказателства за основателността на възражението им за абсолютна симулативност на
договора.
При така установените факти, съдът направи следните правни
изводи.
Ищецът основава претенцията си на неизпълнение на
задължението на ответниците за заплащане на цената на
дружествени дялове по сключен между страните договор за
продажба на дружествени дялове от 19.04.2012 г.
При така предявения иск, за да установи вземането си по
основание ищецът следва да докаже наличието на твърдяната облигационна връзка.
Съгласно нормата на чл.129, ал.2 от Търговския
закон (ред.
ДВ, бр. 48 от
Процесният договор е сключен от пълномощник, разполагащ с
валидна представителна власт, тъй като упълномощаването е направено при
спазване на изискуемата от чл.37 ЗЗД форма – с нотариално заверени подписи на
упълномощителите.
Спазена е изискуемата от закона форма за действителност на
договора – с нотариална заверка на подписите на страните, представлявани от
пълномощника.
Последният е представлявал и продавача и
купувача, но страните, видно от съдържанието на представените
по делото пълномощни,
са се съгласили с това, поради което съдът приема, че е налице изключението,
предвидено в забранителната норма на чл.38, ал.1 ЗЗД.
Възражението на ответниците за абсолютна симулативност на договора е изцяло недоказано. По
делото не е представено обратно писмо /пълен обратен документ/, не е представен
и непълен обратен документ /начало на писмено доказателство/. Доказателства в
подкрепа на твърдението на ответниците за симулация не се извличат от
показанията на св.П. или от обясненията на ищеца.
В съвкупност от посоченото съдът приема, че процесният
договор за продажба на дружествени дялове е обвързал валидно страните по него.
Ответниците са придобили дружествените дялове с
подписване на договора и на установяване по делото подлежи
изпълнението на задължението им по чл.200, ал.1 ЗЗД, да заплатят договорената
цена. Както бе посочено, тежестта да установят плащането
на цената е на ответниците, но те не са ангажирали по делото доказателства в
тази насока.
Предвид изложеното съдът приема, че ответниците
дължат на ищеца уговорената в договора цена, ето защо вземанията на ищеца към
тях са
установени по основание и размер, поради което предявеният
иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло.
Ищецът е направил искане за присъждане на разноските,
сторени от него в настоящото производството,
на основание чл.78, ал.1 ГПК, на което искане ответниците
са
противопоставила възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
Ищцът е представил доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер 2 600 лв.
Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно 36 от Закона за адвокатурата.
При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е
обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален
размер – т. 3 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012
г. ОСГТК на ВКС, а и § 2 от Наредата е обявен за нищожен с Решение № 14820 на
ВАС, в сила от 05.02.2016 г.
При относим към казуса минимален размер на
възнаграждението по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата от
1 280 лв. ( 830 лв. + 450 лв. – 3 % за горницата над 10 000 лв. до 25 000
лв. или общ размер на възнаграждението в размер 2 560 лв. и предвид действителната
правна и фактическа сложност на делото възражението на ответниците е изцяло
неоснователно, ето защо и с оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер 3 900 лв., от които 1 000 лв.,
заплатена държавна такса за образуване и водене на делото, 300 лв.,
възнаграждение на вещо лице и 2 600 лв.,
заплатен адвокатски хонорар. От
така посочената сума за разноски в тежест на всяка от ответниците следва да
бъде възложена сума в размер 1 950 лв.
Ответниците също са направил
искане за присъждане на разноски, което предвид уважаването на иска изцяло е
неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.
Ищецът е направил искане и за присъждане на разноските,
направени от него в заповедното производство, което предвид установяването на
вземането му също е основателно, ето защо ответниците следва да
бъдат осъдени да заплатят на ищеца
разноските на последния, направени в производството по ч.гр. дело № 489/2015 г.,, по
описа на РСПмр, в общ размер 3 200 лв.,
по 1 600 лв. за всяка от ответниците.
Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на А.Н.П., гражданка на Руската федерация,
построянно пребиваваща в Република България, ЕГН **********,***, със
съдебен адреса***2 – адв.Е.М., че дължи на А.И.П., гражданин
на Руската федерация, род. на *** г., с адрес в ***, със
съдебен адреса*** – адв.Т. Т. С.-Ш., сумата 25 000
лв. (двадесет и пет хиляди лева), представляваща част от
цена в размер 253 лв., дължима по договор за продажба на дружествени дялове от
19.04.2012 г., с нотариална заверка на подписите на страните, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
272/02.10.2015 г. по ч.гр.дело № 489/2015 г., по описа
на РСПмр.
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по
отношение на И.И.А., гражданка на Руската
федерация, построянно пребиваваща в Република България, ЕГН ***********, с
постоянен адрес ***, със съдебен адреса***2 – адв.Е.М., че дължи на А.И.П., гражданин
на Руската федерация, род. на *** г., с адрес в ***, със
съдебен адреса*** – адв.Т. Т. С.-Ш., сумата
25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева),
представляваща част от цена в размер 253 лв., дължима по договор за продажба на
дружествени дялове от 19.04.2012 г., с нотариална заверка на подписите на
страните, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
272/02.10.2015 г. по ч.гр.дело № 489/2015 г., по описа
на РСПмр.
ОСЪЖДА А.Н.П., ЕГН **********,***, със
съдебен адреса*** – адв.Е.М., да заплати на А.И.П., гражданин
на Руската федерация, род. на *** г., със съдебен адреса*** – адв.Т. Т. С.-Ш., сума в
размер 1 950 лв. (хиляда деветстотин и
петдесет лева),
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА А.Н.П., ЕГН **********,***, със
съдебен адреса*** – адв.Е.М., да заплати на А.И.П., гражданин
на Руската федерация, род. на *** г., със съдебен адреса*** – адв.Т.
Тодорова С.-Ш., сума в размер 1
600
лв. (хиляда и шестстотин лева), представляваща разноски
в производството по ч.гр. дело № 489/2015 г., по описа
на РСПмр.
ОСЪЖДА И.И.А., ЕГН ***********, с
постоянен адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.Е.М., да заплати на А.И.П., гражданин
на Руската федерация, род. на *** г., със съдебен адреса*** – адв.Т. Т. С.-Ш., сума в
размер 1 950 лв. (хиляда деветстотин и
петдесет лева),
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА И.И.А., ЕГН ***********, с
постоянен адрес ***, със съдебен адреса*** – адв.Е.М., да заплати на А.И.П., гражданин
на Руската федерация, род. на *** г., със съдебен адреса*** – адв.Т. Т. С.-Ш. сума в
размер 1 600 лв. (хиляда и шестстотин лева),
представляваща разноски в производството по ч.гр. дело № 489/2015 г., по описа
на РСПмр.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.Н.П., ЕГН **********,
със съдебен адреса*** – адв.Е.М. за присъждане на разноски по делото.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.И.А., ЕГН ***********,
със съдебен адреса*** – адв.Е.М. за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :