Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, XXXVI – ти състав
На осемнадесети март
две
хиляди двадесет и първа година
В публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа докладваното от съдията
а.н.д. № 305 по описа за 2021 година, установи следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С.И.П., с ЕГН **********
против Наказателно постановление № 20-0819-001799/04.06.2020 год. на Началника
на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца за допуснато
нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
В жалбата, се сочи, че издаденото НП е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като жалбоподателят твърди, че не е бил
уведомен за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила, като в хода
на проведената проверка е представил на контролните органи всички изискуеми
документи. Наред с посоченото се твърди, че в разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП са посочени три отделни изисквания към МПС за движение по пътищата, като
на нито едно място в издаденото НП не е посочено кое от предложенията АНО счита, да е било
нарушено. Посочва още, че доколкото за същото нарушение е имало образувано
досъдебно производство (понастоящем прекратено), то в случая била налице
забраната ne bis in idem. Поради изложеното се моли за отмяна на издаденото НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от процесуален представител, който поддържа
депозираната жалба и пледира за отмяна на издаденото НП с присъждане на
сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
представител – депозира единствено писмено становище, с което моли за
потвърждаване на издаденото НП и присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 29.12.2019г. около 11.58 часа в гр. Варна, на южен
пътен възел „Аспарухов мост“ в посока центъра на града служители на Сектор
„Пътна полиция“ извършили проверка на лек автомобил „Хонда
ЦРВ“ с ДК № В5438НР с водач С.И.П..
В хода на проверка било установено, че автомобилът е
собственост на С.И.П., като същият е със служебно прекратена регистрация на
18.12.2019г., тъй като в регистъра на Информационния център на „Гаранционен
фонд“ няма данни за сключен и действащ договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. По преписката няма данни за служебно
прекратената регистрация да са били уведомявани собственика или водача на МПС.
Във връзка с установеното било образувано досъдебно
производство във ВРП
пр.пр. № 2282 по описа за 2020г.
за престъпление по чл. 345, ал.2 НК, която приключила с прекратяване
на наказателното производство поради липса на субективна страна.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и представените такива
в о.с.з.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна
страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане,
но по същество е основателна.
Наказателно постановление № 20-0819-001799/04.06.2020 г. е
издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед на Министъра на
вътрешните работи, като същото е било издадено въз основа на постановление за
прекратяване на образувано НП, поради което и отсъствието на АУАН не съставлява
нарушение на процесуланите правила.
Възражението за непрецизно описание на нарушението не се
споделя от настоящия съдебен състав, тъй като в текста на обжалваното НП
достатъчно ясно е отразено, че в случая АНО е ангажирал отговорността на
жалбоподателя, че управлява нерегистрирано МПС – или по-конкретно такова със
служебно прекратена регистрация.
От друга страна възражението за приложение на принципа ne bis in
idem на следващо място не следва да се сподели
доколкото при наличието на тези факти прокурорът е приел, че не се касае за
престъпление по чл. 345 НК, но не е от компетентността му да обсъди наличието
или липсата на извършено административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 140, ал.1 ЗДвП (ред. ДВ, бр. 14 от
2015 г.) посочва, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на
определените за това места.
Конкретно допълващата
разпоредба на чл. 175, ал.1, пр.1 ЗДвП визирана от АНО посочва, че се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6
месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е регистрирано по надлежния ред или което е регистрирано, но
е без табели с регистрационен номер или табелите с регистрационния номер не са
поставени на определените за това места.
В конкретния случай съдът
намира, че нарушението е доказано от обективна страна доколкото по делото се
установи, че в процесния ден именно жалбоподателят е
управлявал МПС-то, което е било констатирано като такова със служебно
прекратена регистрация поради несключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
При все това обаче, за да ангажира
административно-наказателната отговорност на П. по този текст в тежест на АНО е
било да докаже, че в процесния ден жалбоподателят е имал
ясното съзнание, че управлява МПС нерегистрирано по установения за това ред или
по-конкретно с прекратена регистрация.
В случая по преписката отсъстват каквито и да било данни,
че водачът на лекия автомобил е бил уведомен за служебно прекратената регистрация
към момента в който е привел автомобила в движение.
Поради посоченото според съда от същия не би могло да
бъде търсена административно-наказателна отговорност, което от своя страна
налага отмяна на издаденото НП.
Предвид изхода на спора, съдът намира, че следва да
присъди разноски на жалбоподателя за осъщественото процесуално представителство
на адв. А., като по делото са представени
доказателства да сторени такива в размер на 360 лева, което е в съответствие с
изискванията на Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения,
отчита правната и фактическа сложност на делото и съдът не намери основания да
намали размера на същото поради прекомерност.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ №
20-0819-001799/04.06.2020 год. на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР - Варна, с което на С.И.П. е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест
месеца за допуснато нарушение по чл. 140, ал.1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД НА МВР – Варна
да заплати на С.И.П., с ЕГН ********** сумата от 360 лева, представляваща
сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Варна на основанията, по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: