№ 294
гр. Русе, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20234520200425 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Л. М. Г. против електронен фиш серия „К“ №
6902726/04.01.2023г., издаден от ОД на МВР-Русе.
Същата моли съда да го отмени, като незаконосъобразен.
Жалбоподателката, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата;
вместо нея се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката е управител на „Голдън лайн“ ЕООД, което е ползвател на
лизингов т.а.“Тойота Пройес сити “ с ДК№ Р 41 14 КР. На 04.01.2023г. този автомобил се
движел в гр.Русе по бул.“България“ , в посока ГКПП “Дунав мост“. В района на
бул.“България“ № 134 автомобилът бил заснет от мобилно автоматизирано техническо
средство, измерващо скоростта със скорост от 92 км/ч при максимално разрешени в този
пътен участък 60 км/ч., въведени с пътен знак „В 26“. По тази причина с обжалвания
електронен фиш и било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 лв. за
нарушение по чл.182 ал.2 от ЗДвП, като бил приспаднат толерансът от 3 км/ч., доколкото
1
скоростта е била под 100 км/ч.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП и от лице,
което има право на това.
Разгледана по същество е неоснователна. Съдът намира, че правилно е приложен
материалният закон и в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Нарушението съдът намира,че е безспорно установено и доказано по несъмнен начин.
Съдът намира, че жалбоподателката, не оспорва нито пряко, нито косвено факта на
извършеното нарушение. В този смисъл нарушението се потвърждава по категоричен и
несъмнен начин от приложените към преписката доказателства –клип,удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, снимков материал, протокол от проверка № 3-37-21г.
Приложен и приет по делото е видеоклип, от който се установява датата на
нарушението, точния час, максимално разрешената скорост, скоростта на управлението,
отклонението от максимално разрешената скорост, марката на лекия автомобил и
контролния му номер. Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.7 от ЗДвП изготвените с
технически средства снимки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
Съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с техническо
средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш следва
да съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й
заплащане. Съгласно ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС "..електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189 ал.11 от
ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържане и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно
регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.
2
189, ал.4, изр.2 реквизити...". В случая съдът констатира, че обжалваният ел. фиш съдържа
реквизитите, изискуеми от чл.189 ал.4 и ал.8 от ЗДвП, налице е яснота относно
нарушението, вменено на жалбоподателката, поради което и възраженията относно
допуснати пропуски в тази насока са неоснователни.
От приложената снимка (разпечатка от клип) се установява мястото на нарушението
бул.“България“ № 134 в гр.Русе в посока ГКПП „Дунав мост“, GPS координати, времето,
превозното средство с което е извършено нарушението, както и техническото средство, с
което е засечена скоростта на движение. В случая е установено, че засечената скорост на
движение на автомобила с рег. № Р 41 14 КР е била 95 км/ч. В съответствие с методическите
указания за работа с техническото средство от така установената скорост е била приспадната
допустимата грешка в измерването от 3 км/ч при скорост под 100 км/ч и законосъобразно за
безспорно доказана в ел. фиш е приета скорост на движение на автомобила от 92 км/ч.
Нарушението е установено и заснето с дигитално мобилно техническо средство -„TFR1-M
655“, като по делото са представени доказателства за техническа годност и изправност на
същото към момента на констатиране на нарушението.
От преписката се установява ,че режимът на скоростта в този пътен участък е
определен на основание чл.21 ал.2 от ЗДвП, съгласно която максималната допустима
скорост за превозни средства от категория „В“, доколкото е била различна от установената в
чл.21 ал.1 от с.з. за населено място е 50 км/ч., е била ограничена със забранителен пътен
знак, въвеждащ ограничение от 60 км/ч.
С жалбата се правят няколко основни възражения – не е ясно дали е отчетен толеранса
за грешка, който е в съответните проценти, не е ясно дали жалбоподателката е
санкционирана като физическо лице или като законен представител на дружеството, което е
ползвател на лизинговото превозно средство. Тези възражения са неоснователни и като
такива следва да бъдат оставени без уважение . Както бе посочено по – горе от видеоклипа
на л.8 от делото се установява, че измерената скорост на превозното средство е 95 км/ч,
докато видно от съдържанието на електронния фиш жалбоподателката е санкционирана за
скорост от 92 км/ч, което безусловно води на извода, че е приспаднат толеранса от 3 км/ч
доколкото установената скорост е под 100 км/ч, видно от електронния фиш ; процентното
приспадане ( 3 % ) е при установена скорост над 100 км/ч. При това положение правилно е
ангажирана отговорността и за превишение на скоростта в интервала от 30 км/ч до 40 км/ч
и законосъобразно е санкционирана по състава на чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП. При това
положение не са налице и твърдените нарушения на чл.755 ал.1 т.3 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, още повече тази
разпоредба е отменена с ДВ бр.86 /2022г., в сила от 28.10.2022г.,т.е. налице е съобразяване с
чл.755 ал.1 т.2 от с.н. Също така от съдържанието на електронния фиш не оставя никакво
съмнение, че електронният фиш е издаден против жалбоподателката в качеството и на
физическо лице, вкл. идентифицирана с ЕГН. Обстоятелството, че е посочена и в качеството
и на законен представител на дружеството – ползвател на лизинговия автомобил по никакъв
начин не нарушава правото и на защита и същото е в изпълнение на разпоредбите на чл.189
3
ал.5 вр.чл.188 ал.2 от ЗДвП – доколкото жалбоподателката не е посочила лице , на което е
предоставила управлението на процесното МПС, същата не е оборила презумпцията по
чл.188 ал.2 от ЗДвП и в този смисъл напълно законосъобразно е ангажирана отговорността
и. АНО напълно законосъобразно е квалифицирал нарушението по състава на чл.182 ал.1 т.4
от ЗДвП, както бе посочено – посочването в електронния фиш на разпоредбата на чл.21 ал.2
вр.с ал.1 от ЗДвП означава, че превишената скорост е различна от стойностите , посочени в
ал.1 и същата е установена с пътен знак. Няма никакво нарушение, че в обжалвания
електронен фиш не е отразена конкретната категория на управляваното от жалбоподателката
превозното средства, а единствено е посочено, че е товарен, защото такова изискване в
чл.189 ал.8 вр.§ 6 т.63 от ДР на ЗДвП.
При това положение съдът намира,че издаденият електронен фиш е законосъобразен
и няма основание за неговата отмяна или изменение.
С оглед на изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр.ал.9 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия „К“ № 6902726/04.01.2023г., издаден от ОД
на МВР-Русе, с който на Л. М. Г. с ЕГН ********** й е наложено наказание „глоба“ в
размер на 400 лв. за нарушение по чл.182 ал.1 т.4 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенски
административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4