РЕШЕНИЕ № 1563

 

гр. Бургас, 06.10.2017 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Кина Киркова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2520/2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на З.С.В.,***, против „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 8200 лева, представляваща главница по Договор за кредит № FL443629/12.08.2008 год., сключен между ищеца и „Юробанк България“ АД, поради неспазване изискването на чл. 99, ЗЗД и поради изтекла погасителна давност; ангажира доказателства и претендира деловодните разноски.

Искът е уточнен с писмени молби от 20.04., 04.05. и 25.05.2017 год.

Правното основание на предявения отрицателен установителен иск е чл. 124, ал. 1, ГПК. В исковата молба не са изложени твърдения за висящо изпълнително дело между страните, нито за оспорване на изпълнението по него, поради което съдът намира, че не следва да квалифицира иска като отрицателна претенция по чл. 439, ГПК.

По молба на ищеца, с определение от 16.08.2017 год., „Юробанк България“ АД е конституирано като трето лице помагач.

Ответникът оспорва иска, моли за отхвърлянето му и за присъждане на разноските; ангажира доказателства.

Третото лице помагач не изразява становище по иска, не ангажира доказателства.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от данните по делото, ищецът е легитимиран като длъжник на „Юробанк България“ АД на основание Договор за кредит № FL443629/12.08.2008 год., сключен за сумата от 8200 лева, със срок за връщане до 12.08.2018 год. Ищецът твърди, че с телефонни обаждания служители на ответното ЕООД са предявили претенции за паричните вземания, прехвърлени му с договор за цесия, но длъжникът оспорва задължението си към цедента поради изтекла погасителна давност и неспазено задължение за уведомяване по чл. 99, ЗЗД.

По делото са представени преписи от заповед за изпълнение по чл. 418, ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 384/2013 год. на БсРС в полза на „Юробанк България“ АД, за главница от 6545,44 лева по договора за потребителски кредит от 12.08.2008 год. Тази главница е част и от предмета на висящото изп. д. № 244/2013 год. на ДСИС при БсРС, образувано по повод молба на банката-взискател от м. април 2013 год. С договор за цесия от 18.01.2016 год. и приложен към нея списък, сключен между третото лице помагач и ответника, правата по процесния договор за кредит са прехвърлени на „Еос Матрикс“ ЕООД. Уведомяването на длъжника по чл. 99, ЗЗД е извършено в писмен вид, на 02.02.2016 год., съгл. пълномощно от цесионера. В хода на изпълнението, с постановление от 03.05.2016 год., на основание чл. 429, ал. 1, ГПК, като взискател в производството е конституиран цедентът, а банката-цесионер е заличена като взискател.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения иск за частично основателен. Твърденият от ищеца отрицателен факт – липса на основание за дължимост на сумата от 8200 лева в полза на цедента, възлага на ответника тежестта за провеждане главно и пълно доказване наличието на облигационна или друг вид правна връзка, легитимираща го като кредитор на ищеца по процесния договор за спорната сума – чл. 154, ал. 1, ГПК. В настоящия казус такова доказване е проведено от ответника само за част от главницата – за 6545,44 лева. Действителността на договора за кредит от 12.08.2008 год. не е спорно обстоятелство, поради което съдът намира, че ищецът е материално-правно легитимиран като длъжник за главницата от 6545,44 лева (предвид липсата на данни за извършени плащания или други способи за погасяване), за която сума е издаден изпълнителен лист. Делото не съдържа данни за легитимация на З.В. като длъжник за горницата на главницата до 8200 лева, т. е. за сумата от 1654,56 лева. Видно от писмения отговор на ответника, изложени са твърдения, че процесната главница – в пълния й размер от 8200 лева, се дължи, но няма доказателства в тази насока, поради което искът е основателен само за разликата между 6545,44 лева и 8200 лева. 

Кредитор на вземането от 6545,44 лева е ответното ЕООД, в качеството на цедент по договора за цесия от 18.01.2016 год. и приложението към него. Съдът намира, че е спазено изискването за уведомяване по чл. 99, ЗЗД, тъй като длъжникът е получил лично писмото на упълномощения цедент от 02.02.2016 год. и приложенията към него (л. 56 и сл. по описа на делото), т. е. прехвърлянето е породило действие и за длъжника.

Съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца за недължимост на главницата поради изтекла погасителна давност. Видно от чл. 6 на договора, крайният срок за погасяване на задълженията по кредита е 12.08.2018 год. Длъжникът не е подал възражение по чл. 413 или чл. 423, ГПК, поради което в настоящото производство е недопустимо извършване на проверка за правилността на издадената заповед за незабавно изпълнение. От издаването на тази заповед е започнала да тече общата 5-год. давност по чл. 110, ЗЗД; тя е прекъсната през м. април 2013 год. с депозиране на искането за образуване на изпълнително производство и не е изтекла до настоящия момент.

Частичната основателност на иска налага уважаване молбата на ищеца за присъждане направените по делото разноски в съответен размер – 197 лева, съобразно платените държавна такса и адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК). Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за намаляване адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, чийто размер не е прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

Частичното отхвърляне на иска налага в полза на ответника да бъдат присъдени разноски от 160 лева – размер, съответен на определеното от съда юрисконсултско възнаграждение от 200 лева – чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3, ГПК.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1, ГПК, че ищецът З.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, не дължи на ответника „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Витоша, ж. к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, сума в размер от 1654,56 (хиляда шестстотин петдесет и четири запетая петдесет и шест) лева, представляваща част от главницата от 8200 лева по Договор за кредит № FL443629/12.08.2008 год., сключен между ищеца и „Юробанк България“ АД, вземането по който договор е предмет на договор за цесия от 18.01.2016 год., И ОТХВЪРЛЯ иска за горницата му над 6545,44 лева до 8200 лева.

 

Решението е постановено при участие на „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Витоша, ул. „Околовръстен път” № 260, в качеството на трето лице помагач.

 

ОСЪЖДА „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Витоша, ж. к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати на З.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 197 (сто деветдесет и седем) лева.

 

ОСЪЖДА З.С.В., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Витоша, ж. к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков – Казанджията” № 4-6, деловодни разноски в размер от 160 (сто и шестдесет) лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: