Решение по дело №137/2020 на Районен съд - Сливница

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Сливница, 05.10.2020 г.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

           

            РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в публично заседание, проведено на шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                              

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 137 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК от П.М.Т. срещу А.П.П., с който се иска бракът им да бъде прекратен, като непоправимо и дълбоко разстроен по вина на ответната страна.

Ищецът твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 25.03.1990 г., за което бил съставен акт за граждански брак № 23 / 25.03.1990 г. на Столична община, район Люлин. От брака си имат родени две деца, които са пълнолетни. След сключването на брака, страните живели заедно в продължение на 5 години. След това ответницата напуснала семейното жилище в гр. ., като е взела със себе си и децата и отишла да живее при майка си в гр. София. От момента на фактическата им раздяла, страните не са правили опити да се съберат, като ищецът изтъква, че не са имали проблеми с грижите около децата, плащал им е издръжка и ги е виждал когато поиска. Поради дългата фактическа раздяла ищецът счита, че отношенията с ответницата са изчерпани от съдържание, помежду им няма емоционална връзка и желае бракът им да бъде прекратен по вина на последната.

В едномесечния срок по чл. 131 ГПК от получаване на исковата молба   ответната страна не е депозирала писмен отговор.

С допълнителни молби страните са депозирали постигнато помежду им споразумение, в което подробно са уредили личните и имуществените си отношения, упражняването на родителските права по отношение на детето, ползването на семейното жилище и фамилното име, което ще носи ответницата. Отправят молба към съда за промяна на основанието на предявения иск от такъв по чл.49, ал.1 СК в такъв по чл.49, ал.4 СК.

Искът е с правно основание чл.49, ал.4 вр. ал.1 СК.

В съдебно заседание ищецът чрез адв. Г. поддържа предявения иск за прекратяване на брака.

В съдебно заседание ответницата също изразява становище за прекратяване на брака като дълбоко и непоправимо разстроен.

Страните са представили споразумение с оглед разпоредбата на чл.49, ал.4 от СК, като са поискали от съда да го утвърди.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Видно от удостоверение за граждански брак (дубликат) от 13.02.2020 г., издадено от Столична община, район Люлин, въз основа на акт за граждански брак № 0023 от 25.03.1990 г. е, че страните са сключили граждански брак на 25.03.1990 г.

От представеното удостоверение за семейно положение, съпруг/а и деца № РЛН20-УГ01-2419 от 13.02.2020 г., издадено от Столична община, район Люлин, се установява, че децата на страните М. П. Т. и Д. П. К. са пълнолетни.

След прекратяване на брака молителката ще продължи да носи предбрачното си фамилно име – П., което не е променяла.

След прекратяване на брака молителите не си дължат издръжка помежду си.

Съпрузите не притежават недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност.

Страните не са придобивали по време на брака си моторни превозни средства или движимо имущество на значителна стойност.

Ползваното от страните семейно жилище, представляващо апартамент в гр. София, ж.к. „Света Троица“, е продадено от тях по време на брака им.

Съпрузите нямат регистрирани общи фирми и нямат общи влогове и кредити.

Придобитите по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност движими вещи са поделени между съпрузите извънсъдебно.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.4 СК.

Безспорно е установено между страните, а и е доказано от приложените към делото доказателства, че ищцата и ответникът са сключили граждански брак на 25.03.1990 г., по време на който са родени двете им деца, които са пълнолетни.

Установява се, че страните не живеят заедно и не се интересуват един от друг. Бракът им е формален и лишен от съдържание. Съдът намира предявения от ищцата иск за основателен и доказан. Между страните липсват нормалните съпружески отношения особено през периода, през който са разделени и не живеят заедно. Липсва чувство за семейна общност, което прави брака между съпрузите дълбоко и непоправимо разстроен. Той съществува само формално без да е изпълнен с предписаното от закона съдържание. Липсват усилия и желание за запазване на брачната връзка.

С оглед на правното основание на предявения иск – чл.49, ал.4 СК страните са представили споразумение съгласно изискванията на същата разпоредба, като са поискали съдът да не се произнася по въпроса за вината при прекратяване на брака. От представеното споразумение е видно, че  страните са уредили личните и имуществените си отношения, нямат претенции за ползване на семейно жилище, не са придобили по време на брака недвижими и движими вещи, които представляват съпружеска имуществена общност. По време на брака страните нямат регистрирани фирми и дялово участие в търговски дружества, собственост на двамата съпрузи. Страните не претендират издръжка един към друг. След прекратяване на брака А.П. ще продължи да носи предбрачното си фамилно име, което не е променяла – П.. Разноските по делото се поемат от всеки така както са направени, а присъдената окончателна държавна такса – съразмерно от всеки.

Представеното споразумение урежда пълно и законосъобразно личните и имуществените отношения между двамата съпрузи. Същото не противоречи на закона и правилата на морала. На основание чл.49, ал.4 СК съдът не следва да се произнася по въпроса за вината за разстройството на брака, защото е десезиран от страните по този въпрос чрез представеното от тях споразумение.

Споразумението пълно урежда въпросите посочени в чл.49, ал.4 СК, поради което следва да бъде утвърдено.

С оглед представеното от страните споразумение, разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК и чл.6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, молителката А.П.П. ще следва да довнесе по сметка на РС – гр. Сливница държавна такса по производството в размер на 7,50 лева, и молителят П.М.Т. ще следва да довнесе по сметка на РС – гр. Сливница държавна такса по производството в размер на 7,50 лева.

Воден от горното, съдът

Р   Е    Ш    И:

 

ПРЕКРАТЯВА брака между А.П.П., с ЕГН **********,*** П.М.Т., с ЕГН: **********,***, сключен на 25.03.1990 г.

УТВЪРЖДАВА постигнатото между А.П.П., с ЕГН ********** и П.М.Т., с ЕГН: **********, споразумение на основание чл.49, ал.4 СК, както следва:

След прекратяване на брака молителката ще продължи да носи предбрачното си фамилно име, което не е променяла - П..

Страните не притежават семейно жилище.

След прекратяване на брака страните не си дължат издръжка помежду си.

Съпрузите не притежават недвижими имоти в режим на съпружеска имуществена общност.

Съпрузите нямат регистрирани общи фирми и нямат общи влогове и кредити.

Придобитите по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност движими вещи са поделени между съпрузите извънсъдебно.

ОСЪЖДА А.П.П., с ЕГН **********,***, да заплати на ДЪРЖАВАТА по сметка на РС – гр. Сливница сумата от 7,50 лв. - такса за производството.

ОСЪЖДА П.М.Т., с ЕГН: **********,***, да заплати на ДЪРЖАВАТА по сметка на РС – гр. Сливница сумата от 7,50 лв. - такса за производството.

Решението е окончателно.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: