Р
Е Ш Е Н И Е
№.....
гр. Плевен, 09.01.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, VІI-ми гр.състав, в публичното заседание на четвърти януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при
секретаря Поля Цанева като разгледа
докладваното от съдията Банкова гр.дело №7873 по описа за 2017 год. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „А.“ЕООД-с.Девенци против „В. А.Т.9.“ЕООД,
в която се твърди, че ищецът е извършил със свои транспортни средства:т.а
рег.№6101 КА и т.а.ЕН2911 ВХ по устна заявка, транспортна услуга през август
2016г. , в полза на ответника.Твърди се, че за тази цел е издал и два броя
фактури №**********/18.08.2016г. и №**********/24.08.202016г..Твърди се, че
ищецът е платил данъци, а ответника ги е осчетоводил.Твърди се, че не са
заплатени извършените услуги.Твърди се, че между страните има трайни търговски
отношения и са извършвани и други транспортни услуги , които са заплатени.Твърди
се, че е изпратена и нот. покана до ответника, но не
е постъпило плащане. Твърди се, че въз
основа на заявление, депозирано от ищеца за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК против ответника е образувано ч.гр.д.№6231/2017г. по описа на
съда, като е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата общо 4609,63лв.лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на заявлението 17.08.2017г. Сочи се, че от страна на длъжника
е постъпило възражение по реда на чл.414 от ГПК за недължимост
на сумата. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск,
като признае съществуването на вземането на ищеца спрямо ответника по издадената
заповед по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№6231/2016г. по описа на ПлРС, както и
направените в заповедното и настоящето
дело разноски.
Ответникът е оспорил предявения иск.
Съдът,
като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Безспорно между страните по делото е, а и видно от приложеното ч.гр.д.№6231/2017г. по описа на РС-Плевен
е, че е издадена на основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №4131 от 21.08.2017г., за 4609,63 лв. – главница, включваща 2014,94 лв. по фактура №
**********/18.08.2016 г. с включен ДДС и 2594,69 лв. по фактура
№ **********/24.08.2016 г. с включен ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на
издаване на фактурите до окончателното
изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски в размер на 92,20 лв. държавна
такса.
Вземането произтича
от следните обстоятелства: незаплатени задължения за извършени
транспортни услуги, обективирани в данъчни фактури № **********/18.08.2016 г. и № **********/24.08.2016
г.
Правната
квалификация на предявената искова претенция е по чл.124 от ГПК-положителен установителен иск за установяване, че се дължи сумата, за
които е издадена заповед по чл.410 по ч. гр.д.№6231/2017г. на РС-Плевен.Не се
спори , че между страните има трайни договорни отношения и са извършвани
транспортни услуги.
Спорен е въпроса относно наличието на договорни отношения между страните за процесните фактури.
По делото са
приложени процесните два
броя фактури, които не са двустранно подписани и са оспорени от ответника.Оспорени
са и представените товарителници серия Р№076309/17.08.2016г. и №V-3№022736/17.08.2016г.,
а именно, че ответника не фигурира като изпращач и получатели, а са посочени
други юридически лица.разпитан е и и свид.И.Я., барат на представителя на
ответника, който е заявил, че е договарял транспортните услуги устно с бащата
на едноличния собственик на капитала на ответното дружество.Назначеното ВЛ
заявява, че фактурите са осчетоводени сами при ищеца, начислено е ДДС и внесен
данъка.
Въз основа на представените
доказателства, съдът приема, че не е извършено пълно доказване на
обстоятелството, че сключен договор между страните за извършване на процесните услуги.не се установява от писмените
доказателства ответното дружество, да е
страна по договор, за който са издадени процесните
фактури, не е ползвал данъчен кредит, а и от друга страна е договоряно
с лице, за което няма доказателства, че
пълномощник и действал от името
на ответника.
При това положение следва да се отхвърли
предявения иск като неоснователен и недоказан,а ищецът да се осъди да заплати
на ответника сумата 550лв., представляваща направени разноски.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от кредитора „А.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище
и адрес на управление ***, Г. Г.Я. против „ВИ АЙ ТРАНС 96“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, законен представител В.И.И., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 вр. с чл.124 от ГПК, за
сумата 4609,63 лв. –
главница, включваща 2014,94
лв. по фактура
№ **********/18.08.2016 г. с включен ДДС и 2594,69 лв. по фактура
№ **********/24.08.2016 г. с включен ДДС, ведно със законната
лихва върху главницата, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 17.08.2017г. до окончателното
изплащане на вземането, за която
сума има издадена заповед по чл.410 от ГПК №4131/21.08.2017г. по ч.гр.д.№6231/2017г. по описа на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на осн чл.78, ал.3 от ГПК, А.“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес
на управление ***, Г. Г.Я.
, ДА ЗАПЛАТИ на
„ВИ АЙ ТРАНС 96“, ЕИК *********, седалище и адрес на управление
***, законен представител В.И.И.,
ЕГН **********, сумата общо
550лв., направени деловодни разноски,
по настоящето дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :