№ 209
гр. Пловдив , 20.09.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Вера Ив. Иванова
Катя Ст. Пенчева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000231 по описа за 2021 година
Производството е по чл.248 от ГПК.
С решение №37/25.06.2021г., постановено по в.т.д. №231/2021г. по
описа на ПАС, е уважена насрещна въззивна жалба /подадена от ищеца в
първоинстанционното производство/, като е отменено решение
№260041/30.11.2020г., постановено по търг.д. №274/2019г. по описа на
окръжен съд П., в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Н.Е.К.“ ЕАД,
ЕИК ********** срещу „В.ик.и.т.в.“ ЕООД гр. В., ЕИК********** иск за
разликата над 3 013.89лв. до 3 989,92лв. – мораторна лихва за забава върху
главница от 90 071,88лв., изчислена за всяка дължима сума по фактури,
издадени по договор №************/28.10.2014г., договор
№************/28.10.2014г., договор №*************/20.06.2019г. и
договор №*************/20.06.2019г. за периода - м.март 2018г. до
м.септември 2019г., след изтичане на 15 дневния срок от получаването на
съответната фактура до датата на предявяване на иска - 16.12.2019г., вместо
което е осъдено „В.ик.и.т.в.“ ЕООД гр. В., ЕИК********** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК ********** допълнително сумата от 976,03лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главница от 90 071,88лв.,
изчислена за всяка дължима сума по фактури, издадени по договор
№************/28.10.2014г., договор №************/28.10.2014г., договор
№*************/20.06.2019г. и договор №*************/20.06.2019г. за
1
периода - м.март 2018г. до м.септември 2019г., считано след изтичане на 15
дневен срок от получаването на съответната фактура до датата на предявяване
на иска - 16.12.2019г.
По подадена от ответника въззивна жалба е потвърдено решението в
частта, с която „В.ик.и.т.в.“ ЕООД е осъдено да заплати на „Н.Е.К.“ ЕАД
сумата в общ размер на 90 071,88лв., от които 75 059,89лв. - стойност на
услугата и 15 011,99лв. - ДДС, представляваща цена на услугата
„водоподаване“, дължима по договор за водоподаване
№************/28.10.2014г., договор №************/28.10.2014г., договор
№*************/20.06.2019г. и договор №*************/20.06.2019г. и
съставени въз основа на тях фактури за периода - м.март 2018г. до
м.септември 2019г., ведно с мораторни лихви за забава в размер на сумата 3
013,89лв., изчислени за всяка дължима сума по фактурите, след изтичане на
15- дневния срок от получаването на съответната фактура до датата на
предявяване на иска - 16.12.2019г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба - 16.12.2019г. до
окончателното й изплащане и сторените по делото разноски в размер на 4
220,93лв. и юрисконсултско възнаграждение - 370лв.
Обезсилено е определение №260083/05.02.2021г., постановено по реда
на чл.248 от ГПК по търг.д. №274/2019г. по описа на окръжен съд П., В
ЧАСТТА, с която е изменено решение №260041/30.11.2020г. в частта за
разноските, като „В.ик.и.т.в.“ ЕООД гр. В., ЕИК********** е осъдено да
заплати на „Н.Е.К.“ ЕАД, ЕИК ********** разноски в размер на 4 310,93лв.,
от които 4 020,93лв. – ДТ и депозити за изготвяне на експертизи и 290лв.
юрисконсултско възнаграждение – като недопустимо.
Отменено е същото определение в ЧАСТТА, с която „Н.Е.К.“ ЕАД,
ЕИК ********** е осъдено да заплати на „В.ик.и.т.в.“ ЕООД гр. В.,
ЕИК********** разноски в размер на 300лв., от които 100лв. – депозити за
изготвяне на експертиза и 200лв. адвокатски хонорар;
„В.ик.и.т.в.“ ЕООД гр. В. е осъдено да заплати на „Н.Е.К.“ ЕАД
допълнително разноски за първоинстанционното производство в размер на
100лв. и юрисконсултско възнаграждение – 130лв., както и разноски за
въззивното производство в размер на 39,59лв. и юрисконсултско
2
възнаграждение - 300лв.
Постъпила е молба с вх.№2517/02.08.2021г. от „В.ик.и.т.в.“ /ВКТВ/
ЕООД гр. В. – ответник в първоинстанционното производство, съдържаща
искане по чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на така постановеното решение в
частта за разноските. Въведени са твърдения, че произнасяйки се по
насрещната въззивна жалба, която, според молителя, е с обжалваем
материален интерес 4 242,66лв. и уважавайки я до размера на сумата от
3 989,92лв., въззивният съд не е присъдил в полза на „В.ик.и.т.в.“ ЕООД
разноски по съразмерност – съобразно материалния интерес от 4 242,66лв.
Иска се въззивното решение да бъде изменено в частта за разноските, като се
намалят присъдените в полза на НЕК ЕАД разноски съразмерно с уважената
част от насрещната въззивна жалба, съответно – да се присъдят такива в
полза на ВКТВ ЕООД съобразно неуважената част от същата.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна – на „Н.Е.К.“ ЕАД.
Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба
намира, че същата е подадена в законния срок, от легитимирана страна,
поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна по следните
съображения :
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба, подадена от
ответника в първоинстанционното производство ВКТВ ЕООД срещу
осъдителната част на решение №260041/30.11.2020г., постановено по търг.д.
№274/2019г. по описа на окръжен съд П., както и по насрещна въззивна
жалба, подадена от ищеца – НЕК ЕАД. Насрещната въззивна жалба е срещу
отхвърлителната част на първоинстанционното решение – с нея е отхвърлен
предявеният иск за мораторна лихва за разликата от 3 013.89лв. до размера от
3 989,92лв. за периода 01.02.2019г. до 31.10.2019г. Наред с въведени
оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, са въведени и
такива за непроизнасяне от първоинстанционния съд по цялата заявена
претенция – първоначално предявената акцесорна претенция е за сумата от 3
989,92лв., която е посочена в диспозитива на решението, но не е съобразено
процесуалното действие по предявеното и допуснато увеличение на
3
акцесорния иск за сумата от 5 451,38лв.
В мотивите на въззивното решение при произнасяне по насрещната
въззивна жалба, съответно – по акцесорната претенция за мораторна лихва, е
прието, че същата е в размер на 5 451,38лв. - съгласно заключение от приета в
първоинстанционното производство съдебноикономическа експертиза. С
исковата молба акцесорната претенция е предявена за сумата от 3 989,92лв. В
последното съдебно заседание по реда на чл.214 ал.1 от ГПК е допуснато
увеличение за сумата от 5 451,38лв. С постановеното първоинстанционно
решение, както в мотивната част, така и с диспозитива, съдът се е произнесъл
по първоначално заявения иск – за сумата от 3 989,92лв. Окръжният съд е
уважил иска до размера на сумата от 3 013.89лв. и е отхвърлил същия за
разликата до 3 989,92лв. Касае се за процесуален пропуск на първостепенния
съд, който обаче би могъл да бъде отстранен само по реда, предвиден в чл.250
от ГПК, тъй като е налице непроизнасяне по цялото заявено искане от
страната. Страната жалбоподател – ищецът – НЕК ЕАД, обаче не е упражнила
правото си по чл.250 от ГПК пред първоинстанционния съд, който е
компетентен да се произнесе по искане за допълване на постановеното от
него решение. Този процесуален пропуск на първоинстанционния съд не
може да бъде саниран от въззивната инстанция и същата да присъди сума
/мораторна лихва/ в размер на 4 242,66лв., тъй като в обжалваното решение
липсва произнасяне за такава претенция, макар и в резултат на процесуален
пропуск. По същата причина, независимо, че в насрещната въззивна жалба се
съдържа искане „да осъдите ответника да ни заплати…….мораторна лихва в
размер на 4 242,66лв.“, с въззивното решение не е налице произнасяне по
въззивна жалба с материален интерес 4 242,66лв. Първоинстанционното
решение, предмет на насрещната въззивна жалба, е отменено в частта, с която
искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата над 3 013.89лв. до 3
989,92лв. и е постановено друго, с което да са присъдени допълнително
мораторна лихва в размер на 976,03лв. Т.е. – тъй като не може да се приеме,
че въззивният съд е сезиран с жалба с материален интерес 4 242,66лв. /поради
факта, че първоинстанционният съд се е произнесъл за претенция само до
размера от 3 989,92лв. и не е в правомощията на въззивния съд да „допълва“
първоинстанционното решение, несъдържащо произнасяне по цялото заявено
искане/, то с въззивното решение липсва произнасяне по претенция за
4
разликата над 3 989,92лв. до 4 242,66лв. – отхвърляне или прекратяване. На
практика въззивният съд е уважил насрещната въззивна жалба до пълния
размер, по който е налице произнасяне от първоинстанционния съд – т.е. –
насрещната въззивна жалба е уважена изцяло. При това положение не се
дължат и не могат да бъдат присъдени разноски по съразмерност в полза на
молителя, като ответник по насрещната въззивна жалба, както и да се
намаляват по съразмерност присъдените в полза на НЕК ЕАД разноски.
Ето защо искането по чл.248 ал.1 от ГПК, заявено с молба вх.№
2517/02.08.2021г., се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №2517/02.08.2021г., подадена
от „В.ик.и.т.в.“ ЕООД, гр. В., ЕИК**********, съдържаща искане по чл.248
ал.1 от ГПК за изменение на въззивно решение №37/25.06.2021г., постановено
по в.т.д. №231/2021г. по описа на Пловдивския апелативен съд в частта за
разноските.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок
от получаване на съобщението от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5