Решение по дело №4020/2016 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 12 декември 2016 г. (в сила от 20 януари 2017 г.)
Съдия: Росица Тодорова Кюртова
Дело: 20165330104020
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 март 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3812

гр.Пловдив, 12.12.2016г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХХІІ гр.с., в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав

 

Председател: Росица Кюртова

секретар: Ангелина Димитрова,

като разгледа докладваното от съдията гр.дело №4020 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.286 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът М.Т.К., ЕГН **********,***, твърди, че е сключила договор с ответния съюз, по силата на който се е задължила да оказва, в качеството си на *********, правна помощ на организацията, а ответникът се е задължил да заплаща ежемесечно възнаграждение в размер 700 лв. без ДДС в срок до 5-то число на всеки текущ месец. Договорът бил сключен за срок от една година, след което бил многократно подновяван. На 01.02.2013г. бил сключен анекс към договора, с който било увеличено месечното възнаграждение от 700 лв. без ДДС на 1 400 лв. без ДДС и уговорен срок на действие на договора до 01.06.2014г. Бил увеличен и обемът от работа, възложен на изпълнителя. Считано от 01.06.2014г., договорът бил прекратен с писмено уведомление от ответника, но между страните останали неуредени финансови отношения. Ответникът дължал на ищеца възнагражденията по договора за поръчка от месец април 2013г. до месец май 2014 г., включително, в общ размер 19 600 лв. Считано от 6-то число на всеки текущ месец ответникът изпаднал в забава, поради което дължал на ищеца и обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на забавата за всеки един месец, с най-ранна дата 06.04.2013г., до 30.03.2016г. – датата на исковата молба, в общ размер 4 865,86 лв. Въз основа на изложените твърдения, ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати неплатено месечно възнаграждение за периода от 01.04.2013г. до 01.06.2014г. по договора за поръчка в общ размер 19 600 лв., ведно със законна лихва от датата на  исковата молба до окончателното изплащане, както и да му заплати сумата 4 865,86 лв. – обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение, считано от 6-то число на всеки текущ месец, най-рано от 06.04.2013 г., до датата на исковата молба. Претендират се разноски.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника БЪЛГАРСКИ ВЕТЕРИНАРЕН СЪЮЗ, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, бул.”Пенчо Славейков” №15 А, представляван от Т.Д.Ц., по реда на чл.50, ал.4 ГПК на регистърния адрес на лицето. В законоустановения срок писмен отговор на исковата молба от ответника не е постъпил.

Ответникът е бил редовно призован по реда на чл.50, ал.4 и ал.2 ГПК за първото съдебно заседание, като в призовката, както и във връченото с нея определение по чл.140 ГПК, изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноски.

В съдебно заседание на 14.11.2016г. ответникът не изпраща законен или упълномощен представител, няма и направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си, желае на основание чл.238, ал.1 ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу него.

Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание, редовно призован на последния вписан в регистър БУЛСТАТ адрес на управление, и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. От приложените към исковата молба писмени доказателства може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл.238 ГПК, с което предявените искове да се уважат изцяло.

На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед заявеното искане в тази насока, на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски за държавна такса в размер 978,64 лв. Ищецът е защитаван от адвокат по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА, в която хипотеза на пълномощника адв.А.Н. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер 1 264 лв., определено по реда на чл.38, ал.2 ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС.

По изложените съображения, съдът 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА БЪЛГАРСКИ ВЕТЕРИНАРЕН СЪЮЗ, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, бул.”Пенчо Славейков” №15 А, представляван от Т.Д.Ц., да заплати на М.Т.К., ЕГН **********,***, сумата 19 600 лв. (деветнадесет хиляди и шестстотин лева), ведно със законна лихва от деня, следващ подаването на исковата молба – 31.03.2016г., до окончателното плащане, представляваща неплатено възнаграждение за периода от 01.04.2013г. до 31.05.2014г. (по 1 400 лв. месечно), дължимо по договор за абонаментно предоставяне на консултантски услуги от 01.06.2010г. и анекс към него от 01.02.2013г.; сумата 4 865,86 лв. (четири хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и 86 ст.), представляваща обезщетение за забава в плащането на горното парично задължение, считано от 6-то число на всеки текущ месец до 30.03.2016г.; както и сумата 978,64 лв. (деветстотин седемдесет и осем лева и 64 ст.) – държавна такса в производството по гр.д.№4020/2016г. по описа на ПРС, ХХІІ гр.с.

ОСЪЖДА БЪЛГАРСКИ ВЕТЕРИНАРЕН СЪЮЗ, БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на управление гр.София, р-н Красно село, бул.”Пенчо Славейков” №15 А, представляван от Т.Д.Ц., да заплати на ******* А.М.Н.,***, адрес на упражняване на дейността гр.П., ул.“**********“ №***, ет.***, офис ***, сумата 1 264 лв. (хиляда двеста шестдесет и четири лева) – адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

Решението е окончателно, като ответникът може да търси защита по реда на чл.240 ГПК пред ПОС в едномесечен срок от връчването му.  

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Росица Кюртова

Вярно с оригинала!

КЯ