РЕШЕНИЕ
№ 1385
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000502010 по описа за 2025 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника- ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, срещу решение № 84 от 10.04. 2025 г., по гр.д.№ 638 по
описа за 2020 г. по описа за 2020 г. на ОС-гр.Перник, в частта, в която са
уважени предявените от ищците срещу ответника/въззивник, искове по
чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 50 хиляди лева до 170 хиляди лева за всяка една
от ищците, както и в частта, в която са присъдени лихви за този размер, както
и в негова тежест са възложени разноските в процеса за обжалваемата се част.
Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, както и за
постановяването му в нарушение на процесуалните правила във връзка с
обсъждането и допускането на доказателствата. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди не били съобразени критериите по
чл.52 ЗЗД и съдебната практика на ВКС. Сочи, че по делото били събрани
доказателства, че ищците и покойният не били живели на един и същ адрес.
1
След като ищците не били изпълнили задълженията си да регистрират новите
си адреси, то не можело да се приеме, че са живели с покойния в едно
домакинство, защото не можели да черпят права от това свое поведение.
Недоказани останали твърденията на ищците във връзка с психологичното им
състояние вследствие смъртта на пострадалия. Налице бил и принос на
пострадалия за настъпване на вредите. Неправилно съдът не бил взел предвид
възраженията за настъпила погасителна давност във връзка с увеличението на
ищцовите претенции на основание чл.214, ал.1 ГПК. Нарушени били
разясненията, дадени в ТР № 3/2016 г. на ОСГТК, т.1.
Иска се в обжалваната му част първоинстанционното решение да бъде
отменено и вместо това да се постанови друго, с което претенциите да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ищците пред
първата съдебна инстанция–Я. С. Р. и М. И. Б., действаща със съгласието на
майка си Я. Р., в който се излага становище за неоснователност на въззивната
жалба и правилност на така постановеното от СГС, решение в частта, в която
претенциите им са уважени. Считат, че не са допуснати сочените от
въззивника процесуални нарушения при събиране и обсъждане на
доказателствата. Доводите на въззивника не съответствали на събраните по
делото писмени доказателства. От последните се установявало, че
претенциите на ищците са доказани и основателни. Установено по делото
било фактическото съжителство между пострадалия и ищцата Я. С. Р.. Те
заедно били живели повече от 15 години на адрес: гр.***, ул.“***“ № 10 и
никога не се били разделяли. Без значение било дали ищците са допуснали
административно нарушение като не били сменили адресната си регистрация.
По този въпрос ищцата Я. С. Р. дала и разяснения в о.с.з. Присъдените
обезщетения за неимуществени вреди не били прекомерни, а били съобразени
с критериите по чл.52 ЗЗД, а освен това в тази й част въззивната жалба била
неконкретизирана. Търпените от ищците болки и страдания от смъртта на И.
Б. Л., който към момента на деликта бил на 38 години, били доказани от
свидетелските показания. Присъденото обезщетение било съобразено с
икономическите условия в страната към датата на настъпване на деликта -
******** г. Обезщетението било съобразено и със съдебната практика на
ВКС по аналогични случаи. Не било налице съпричиняване от страна на
пострадалия. Не били допуснати нарушения във връзка с приложението на
2
института на погасителната давност, тъй като към момента на увеличаване на
претенциите по размер по реда на чл.214, ал.1 ГПК, погасителната давност не
била изтекла. Освен това възраженията за изтекла погасителна давност били
преклудирани. Претендират се разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника – АПИ изразява
становище за основателност на въззивната жалба.
Апелативен съд- София, действащ като въззивна инстанция намира
следното:
По допустимостта на въззивната жалба:
Препис от обжалваното решение е връчено на въззивника на 30.04.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 14.05.2025 г. /по пощата/.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Въззивната жалба е допустима.
В частта, в която претенциите по чл.432, ал.1 КЗ са уважени за
сумата от по 50 хиляди лева за всяка една от ищците, решението като
необжалвано е влязло в сила.
Решението е влязло в сила и в частта, в която претенциите на
ищците са отхвърлени за разликата над присъдените суми от по 170 000
лв. на всяка една от ищците до пълния предявен размер от 200 000 лв.,
както и в частта в която е отхвърлена претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД за
периода от 04.11.2019 г. до 12.12.2019 г.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният
съд е приел следната фактическа обстановка:
3
Наследодателят на ищците И. Б. Л. работел като горски инспектор. На
******** г. общо около 6-7 служителни на горското стопанство в гр.Земен
сред които и И. Л., били изпратени от директора на горско стопанство Земен,
да почистват надвиснали дървета над пътното платно и опасни дървета за
движението, на път III-623, км.48, в участъка между с.Жабляно и гр.Земен.
Всички служители били с предпазни зелени светлоотразителни жилетки,
включително и И. Л.. За безопасността както на работещите, така и на
движещите се по пътя моторни превозни средства, била създадена временна
организация на движение: когато служителите работели по отстраняването на
надвиснали и опасни дървета за пътя, в посока от с.Жабляно към гр.Земен,
моторните превозни средства били спирани от служител на горското
стопанство, със светлоотразителна жилетка и стоп палка, който стоял до
служебен автомобил "Лада Нива", с буркан отгоре - тип "синя пеперуда",
който бил включен, а в насрещното движение с посока от гр.Земен към
с.Жабляно се намирал полицейски автомобил "Ситроен Ксара" с предната си
част към посока с.Жабляно, с включени сини лампи, до който стоял полицай
със стоп - палка и също със светлоотразителна зелена жилетка, който спирал
идващите МПС от посока гр. Земен към с.Жабляно. И двата автомобила се
намирали извън пътните платна, по посоката на движение - "Ладата Нива" на
затревен участък от банкета, а полицейският автомобил на стръмен възходящ
скат. В посока от с.Жабляно към гр.Земен, пътят правел десен плавен завой с
дължина 112,5метра. Пътят бил двупосочен, като двете платна били разделени
от бяла, единична, непрекъсната лента, силно износена. Пътната настилка
била суха, без съществени неравности, от износен асвалт. В дясно от платното
за движение /в посока от с.Жабляно към гр.*** имало монтирана таБ. "А17
/Опасност от срутване или наличие на паднали камъни и монтирана над нея
таБ. "Т2" с цифрово означение "1000" указваща дължината на този участък.
Към 10:50ч., работниците били в почивка, пътят бил разчистен и
движението било пуснато и в двете посоки. Работниците се намирали
разпръснати на затревения банкет, а И. Л.се намирал на отстрещния затревен
банкет, на около 0,5метра навътре в него, след свършване края на асфалта.
Същият стоял прав, с гръб към пътя и говорел по телефона си. След почивката
те следвало да се премястят на следващия участък.
По това време, при слънчево време и отлична видимост по пътя с посока
4
от с.Жабляно към гр.Земен се движел т.а. "Форд Транзит" с рег. № ********,
с водач И. М. В., като до него на предната седалка в дясно се возел свидетелят
Р. В. И.. Критичната скорост за настъпване на приплъзване в ляво на
движещия се товарен автомобил била 86,84км/ч. Товарният автомобил се
движел със скорост от 77,22км/ч., която била по - ниска от критичната
скорост, при която скорост и при конкретните условия и при правилни
действия с органите на управление, водачът на т.а. "Форд" бил разполагал с
възможността да поддържа траектория на масовия си център около средата на
своята пътна лента през целия завой, като по този начин не навлиза в лентата
за насрещно движение.
Товарният автомобил без никакъв спирачен път преминал покрая
стоящия на банкета в дясно от него свидетел Л. К. К. и стоящите там останали
работници и К. видял, че водачът е с отворени очи. И. В. обаче не предприел
своевременно завиване в дясно, а продължил напред, прекосил
непрекъснатата бяла лента, когато свидетелят Р. В. И. извикал "И.!", навлязъл
в насрещното платно и излизайки от него в ляво блъснал стоящия на около
0,5м. навътре на затревения банкет на нивото на пътната настилка /поради
което там нямало нормативна разпоредба за поставяне на мантинела/, И. Л.,
след което се хлъзнал с лявата си част по ската и ударил намиращия се там
спрял полицейски автомобил. Последният леко излязъл на пътното платно, а
товарния автомобил се установил по средата на пътното платно между двете
ленти. Към момента на удара между товарния автомобил и стоящият с гръб И.
Л., товарният автомобил бил със скорост не по - ниска от 70 км/ч. /около
74км/ч./, а към момента на удара между товарния автомобил и спрелия
полицейски автомобил, първият бил със скорост 63,32км/ч.
За да възприеме горната фактическа обстановка, първоинстанционният
съд се е позовал на свидетелските показания на Л. К. К., Р. В. И.,
заключението на съдебно -автотехническата експертиза, което не било
оспорено от страните и което заедно с приложените към него две скици,
изцяло е възприето от съда като компетентно и обективно изготвено, както и
частично от свидетелските показания на И. М. В..
С присъда № 8 от 10.05.2021 г. по НОХД № 202/2020 г. по описа на
Пернишкия районен съд, потвърдена с решение № 319/21.08.2023 г.,
постановено по ВНОХД № 106/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд,
5
потвърдено с Решение № 268 от 01.05.2024 г., постановено по КНД №
278/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, И. М. В.: бил признат за
виновен в това, че на ******** г., на път III623 на км.48, с.Жабляно- гр.Земен,
при управление на товарен автомобил "Форд Транзит"" с рег. № ********,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 16, ал. 1 от ЗДвП -
"на пътното с двупосочно движение като водач на ППС нарушил забраната 1.
Когато пътното платно има две пътни ленти - да не навлиза и да не се движи в
летната за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне" и
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - "като водач на ППС не изпълнил задължението си
непрекъснато да контролира пътното превозно средство, което управлява
/бездействал с органите за управление на автомобила/, с което по
непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца И. Б. Л., като на
основание чл. 343, ал. 1, б."в", вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК му
наложил наказание "лишаване от свобода за срок от три години", като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок
от четири години. Това се установявало от приложеното НОХД № 202/2020 г.
по описа на Пернишкия районен съд.
Първоинстанционният съд се е позовал на чл. 300 от ГПК, за да приеме,
че присъдата е задължителна за гражданския съд по отношение
обстоятелството, че е извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Относно търпените от ищците неимуществени вреди
първоинстанционният съд е счел, че независимо от това, че адресната
регистрация на ищцата Я. С. Р. , по лична карта е в гр.***, ул.“***“ № *, от
повече от 15г. /от около 20 години/ тя била живяла на съпружески начала с И.
Б. Л. на адреса на последния - къща, находяща се в гр.***, ул.“***“ № 10.
Съжителството на съпружески начала и живеенето на определен адрес, били
фактически положения, които в случая били установени. От съвместното си
съжителство двамата имали едно дете М. - Б. И. Б., родена на ******** г.
Тримата живеели винаги на адрес гр.***, ул.“***“ № 10 и никога не се били
разделяли. Имали чудесни взаимоотношения. Били сплотено и единно
семейство. Имали общи планове. Заедно ходели на екскурзии, почивки,
планински излети и т.н. По този начин те не само си били доставяли приятно
прекарване на времето, но и М. - Б. реално придобивала географски,
исторически и културни познания за страната ни, за нейните природни и
6
културни богатства. Били много привързани помежду си и много се обичали.
При инцидентен случай, когато детето било имало конфликт с класната си
ръководителка, въпреки, че бащата не бил повикан, той дошъл в училище
задно с Я. Р. и участвал в обсъждането и решаването на проблема.
Смъртта на И. Л.на ******** г. се отразила много тежко и на двете ищци
- както поради нейната внезапност и непредизвестеност, така и поради
загубата на най - значимия за тях човек. И двете не можели да отреагират
какво се случва. И двете били на успокоителни. В деня на погребението през
Я. можело все едно да се примине през нея. От тогава тя изглеждала състарена
и омърлушена и нищо не било както преди. И към настоящия момент тя
държала снимката на И. в стая от къщата. Спазвала всички църковни обичаи за
почитане паметта на И. М. - Б. била в шок, мълчала, затворила се в себе си и
била в много тежко състояние. От спокойно и самоуверено дете, тя била в
ступор и не знаела какво се случва. След около 40 дни тя започнала да
влошава успеха си. От почти пълна отличничка, тя започнала да получава
двойки, да бяга от училище и имала труден пубертет, като ако баща й бил
жив, това никога нямало да се случи. И към настоящия момент и двете ищци
не били преодоляли загубата на И. Л.. За тези си изводи първоинстанционният
съд се е позовал на приложените по делото удостоверение за раждане,
удостоверение за наследници /л.37 и 38/, свидетелските показания на Е. Д. Г. и
В. Н. С. - М., както и от обясненията на ищцата Я. С. Р., дадени по реда на чл.
176, ал. 1 от ГПК в с.з. на 19.11.2024 г.
Видно било от приложената застрахователна полица от 24.09.2019г.,
валидна за периода от 27.09.2019 г. до 26.09.2020 г., че товарният автомобил
марка "Форд Транзит", с рег. № ********, притежавал валидно сключена
застраховка "Гражданска отговорност" към датата на ПТП - ******** г.
/гърбът на л.166 и л.167/. Това давало основание от правна страна да се
реализира отговорността на застрахователното дружество за обезщетението за
неимуществените вреди, претърпени от ищците.
По отношение размера на неимуществените вреди
първоинстанционният съд се е позовал на чл. 52 ЗЗД, на раздел ІІ от ПП на ВС
на РБ-я № 4 от 23.12.1968 г., от възрастта на ищците към датата на смъртта на
И. Л. – Я. Р. била на 46 години, а М.-Б. на 12 години, от претърпените от тях
неимуществени вреди, подробно описани по - горе, от взнезапната загуба на
7
най - значимия за тях човек, от минималната работна заплата към датата на на
смъртта на И. Л.- 560 лв. и към настоящия момент - 1077 лв., от
инфлационните процеси в страната, които се били засилили особено в
последните три години. Затова Пернишкият окръжен съд е счел, че сумата от
170 000 лв. би обезщетила справедливо всяка една от двете ищци са
претърпените от тях неимуществени вреди.
Съдът е приел многобройните възражения на ответника за
съпричиняване на вредоносния резултат /за които възражения е посочил,
че често са и взаимно изключващи се/, от страна на И. Л., от страна на
ръководството на Горско стопанство - гр. Земен и от страна на Агенция
"Пътна инфраструктура", за неоснователни, тъй като не се доказало
наличието на нито едно от тях, независимо от твърденията на ответника за
извършване на действия или на бездействие.
По същите аргументи е приел за неоснователни и възраженията на
Агенция "Пътна инфраструктура".
Относно възражението за погасителна давност, че исковете след
увеличението им от 50 000 лв. са погасени по давност, първоинстанионният
съд също е приел, че се явява неоснователно. Първоначално исковите
претенции били предявени в размер на по 50 000 лв. за всяка от двете ищци,
като части от общите искови претенции за всяка от двете ищци в размер на по
200 000 лв. Исковата молба била депозирана на 02.11.2020 г., като
производството по делото било спряно до приключване на производството по
НОХД № № 202/2020 г. по описа на Пернишкия районен съд, поради което и
съгласно разпоредбата на чл. 116, б."ж" от ЗЗД, погасителна давност не била
текла, както за главниците, така и за лихвите за забава.
След като писмените застрахователни претенции били връчени на
ответното дружество с писмо с обратна разписка на 12.12.2019 г. /л.42/, то
ответното дружество следвало да бъде осъдено да заплати на всяка от двете
ищци по 170 000 лв. обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди, ведно със законните лихви, считано от 12.12.2019 г. до окончателното
изплащане. Исковите претенции за горниците над 170000 лв. до 2000 лв./в
мотивите е допусната техническа грешка, за разлика от диспозитива където не
е налице такава/, както и в частта, с която се претендират лихви за забава
за периода от 04.11.2019 г. до 12.12.2019 г., следвало да бъдат отхвърлени
8
като неоснователни.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като взе
предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото
доказателства /пред първата съдебна инстанция/, приема следното:
Установява се от данните по делото, че пострадалият И. Л. е работил
като горски инспектор. На ******** г. същият заедно с група служители на
горското стопанство в гр.Земен бил изпратен да почиства надвиснали дървета
над пътното платно и опасни дървета за движението, на път ІІІ-623, км48, в
участъка между с. Жабляно и гр.Земен.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата
обстановка по спора и по-конкретно механизма на ПТП, при който е загинал
И. Б. Л.. Този механизъм е установен от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, вкл. и от заключението на допуснатата, изслушана и приета по
делото съдебно-автотехническа експертиза, а именно: Към 10:50ч.,
работниците били в почивка, пътят бил разчистен и движението било пуснато
и в двете посоки. Работниците се намирали разпръснати на затревения банкет,
а И. Л.се намирал на отстрещния затревен банкет, на около 0,5метра навътре в
него, след свършване края на асфалта. Същият стоял прав, с гръб към пътя и
говорел по телефона си. След почивката работещите следвало да се премястят
на следващия участък.
По това време, при слънчево време и отлична видимост по пътя в
посока от с.Жабляно към гр.Земен се движел т.а. "Форд Транзит" с рег. №
********, с водач И. М. В.. Товарният автомобил без никакъв спирачен път
преминал покрай стоящия на банкета в дясно от него Л. К. К. /който е
разпитан като свидетел по делото/ и стоящите там останали работници. И. В.
не предприел своевременно завиване в дясно, а продължил напред,
прекосил непрекъснатата бяла лента, навлязъл в насрещното платно и
излизайки от него в ляво блъснал стоящия на около 0,5м. навътре на
затревения банкет на нивото на пътната настилка И. Л., след което се
хлъзнал с лявата си част по ската и ударил намиращия се там спрял
полицейски автомобил, който осигурявал безопасността на работещите в
участъка служители на горското стопанство. Полицейсккият автомобил леко
излязъл на пътното платно, а товарния автомобил се установил по средата на
пътното платно между двете ленти. Към момента на удара между товарния
9
автомобил и стоящият с гръб И. Л., товарният автомобил бил със скорост не
по - ниска от 70 км/ч. /около 74км/ч./, а към момента на удара между товарния
автомобил и спрелия полицейски автомобил, първият бил със скорост
63,32км/ч.
Относно търпените от ищците неимуществени вреди:
Първата предпоставка за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от причинена при деликт смърт, е ищецът да е
материално легитимиран за това.
Лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на
техен близък, не са уредени по законодателен път в националното право на
Република България. Липсата на законодателна уредба е наложила тези лица
да бъдат определени от Пленума на ВС, в последствие от ОСГТК на ВКС, като
за отправна точка е използван принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД -
Тълкувателно решение № 1/2016 г. от 21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС.
От представеното с исковата молба удостоверение за раждане, съставено
на 06.11.2017 г. от Община, гр.Перник, е видно, че ищцата М. Б. е дъщеря на
пострадалия И. Б. Л.. Нейна майка е другата ищца – Я. С. Р..
Действително, в удостоверението за наследници по закон на пострадалия
И. Л. е посочена само ищцата М. Б..
Съгласно приетото в ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 21.06.2018
Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2016 Г., ОСНГТК НА ВКС: МАТЕРИАЛНО
ЛЕГИТИМИРАНИ ДА ПОЛУЧАТ ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИМУЩЕСТВЕНИ
ВРЕДИ ОТ ПРИЧИНЕНА СМЪРТ НА ТЕХЕН БЛИЗЪК СА ЛИЦАТА,
ПОСОЧЕНИ В ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 4 ОТ 25.V.1961 Г. И
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 5 ОТ 24. ХI.1969 Г. НА ПЛЕНУМА НА ВЪРХОВНИЯ
СЪД, И ПО ИЗКЛЮЧЕНИЕ ВСЯКО ДРУГО ЛИЦЕ, КОЕТО Е СЪЗДАЛО
ТРАЙНА И ДЪЛБОКА ЕМОЦИОНАЛНА ВРЪЗКА С ПОЧИНАЛИЯ И
ТЪРПИ ОТ НЕГОВАТА СМЪРТ ПРОДЪЛЖИТЕЛНИ БОЛКИ И
СТРАДАНИЯ, КОИТО В КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ Е СПРАВЕДЛИВО ДА
БЪДАТ ОБЕЗЩЕТЕНИ.
10
ОБЕЗЩЕТЕНИЕ СЕ ПРИСЪЖДА ПРИ ДОКАЗАНИ ОСОБЕНО
БЛИЗКА ВРЪЗКА С ПОЧИНАЛИЯ И ДЕЙСТВИТЕЛНО ПРЕТЪРПЕНИ ОТ
СМЪРТТА МУ ВРЕДИ.
Първоинстанционният съд не е изследвал /и не се е позовал в мотивите
си на горецитираното ТР/ дали по отношение на ищцата Я. С. Р. е налице това
„изключение“ доколкото не се спори по делото, а и не се установява с
надлежни писмени доказателства /удостоверение за граждански брак/ същата
да е имала сключен брак с пострадалия И. Л..
Касае се до липса на мотиви по този въпрос, но не са налице пречки
такива мотиви да бъдат изложени от настоящата инстанция.
От страна на ищцата Я. С. Р. се твърди същата да е била във
фактическото съжителство с пострадалия И. Л..
В динамиката на съвременното общество все по-често се срещат
хипотезите на фактически сложили се съпружески отношения, с присъщите на
семейството отношения между мъжа и жената, на грижа и подкрепа, взаимно
уважение и взаимопомощ, включително към възрастните и децата, общи
грижи за домакинството според възможностите, взаимна отговорност за
благополучието на семейството, материална и морална подкрепа. В тази
връзка съдебната практика приема, че отношенията на партньорите, които
живеят заедно във фактическо съжителство не се различават от тези на лицата,
сключили граждански брак, т.е. приема се, че отношенията между тях са "като
между съпрузи", така и в РЕШЕНИЕ № 50077 ОТ 14.07.2023 Г. ПО ГР. Д. №
3413/2022 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС.
Същевременно от показанията на допуснатите и разпитани по делото
/пред първата съдебна инстанция/ на страната на ищците, свидетели – Г. и М.
се установява, че И. Л., Я. С. Р. и М. Б. са живеели заедно като И. и Я. повече
от 15 години, и са били семейство, виж л.201 и следв. от
първоинстанционното производство. Семейството е живеело на адрес: гр.***,
ул. „***“ № 10- къща. Не е имало случай те да се разделят и да не живеят
заедно. „Винаги живеели заедно и били пример като семейство“, както сочи
свидетелят Г., който е техен съсед и живее на ул. „В.“ № 3. Познава
пострадалия И. Л. още от дете, а ищцата Я. Р. от 20 години /разпита се
извършва 5 години след смъртта на И./, откакто е дошла да живее с И..
Свидетелката М., която е учителка на М. - Б., сочи, че И. Л. е присъствал на
11
родителска среща в училище като баща на Я.. Свидетелката назовава И. „мъжа
й /на Я./ И.“, а по отношение на М.-Б. /която свидетелката нарича Б./- „татко
й“. Дори свидетелката е била впечетлена, че баща идва на родителска среща,
тъй като обикновено на родителски срещи присъстват майките на децата.
Свидетелката прави извод, че И. е „пример за баща“. Свидетелката сочи, че
всеки който познава семейството, ще каже, че два или три пъти в месеца
цялото семейство имало традиция да ходят някъде заедно. Не е имало случай,
в който да изучават Копривщица, Шипка или някъй връх и Б. да не е казала, че
е посетила това място.
Ето защо настоящата инстания приема, че в случая е налице индиция за
реални съпружески взаимоотношения с обичайното за тях съдържание -
доверие, взаимопомощ, грижа за другия.
Без значение за наличието на реални съпружески взаимоотношения е
обстоятелството кой от съпрузите на каква възраст е и по –конкретно дали
съпругата е по-възрастна от съпруга.
Ирелевантно за това налице ли е „фактическо съжителство“ е
обстоятелството дали лицата са изпълнили задълженията си по Закона за
гражданската регистрация да посочат актуален настоящ адрес. Съдът приема
довода на въззивника в обратния смисъл, за неоснователен. Въпросът дали
ищците и пострадалия са допуснали административно нарушение във връзка
със ЗГР не подлежи на обсъждане в процеса по предявени искове по чл.432,
ал.1 КЗ.
Налага се извод, че ищцата Я. С. Р. е материално легитимирана по
така предявения от нея, иск по чл.432, ал.1 КЗ.
Относно размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Обезщетението за неимуществени вреди следва в най-пълна степен да
възмезди лицето, търпящо болки и страдания от конкретния деликт.
Размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на
понятието „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото и
стандартът на живот в страната.
Съгласно Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на Върховния
съд, както и съдебната практика на ВКС, размерът на обезщетението за
12
неимуществените вреди се определя от съда по справедливост, което по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда, с оглед на особеностите на всеки конкретен случай.
Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични
за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е
обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии -
момент и обстоятелства, при които е настъпила смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на
съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски
отношения. Изброените критерии са възприети и доразвити в практиката на
ВКС, създадена при действието на чл. 290 ГПК в редакцията преди
изменението от ДВ бр.86/2017 г. (напр. решение № 88/09.07.2012 г. по т. д. №
1015/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 302/04.10.2011 г. по гр. д. № 78/2011 г.
на ВКС, ІІІ г. о., решение № 114/03.11.2014 г. по т. д. № 1053/2012 г. на ВКС,
решение № 151/12.11.2013 г. по т. д. № 486/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
163/12.11.2014 г. по т. д. № 3450/2013 г. на ВКС, І т. о., решение №
130/09.07.2013 г. по т. д. № 669/2012 г. на ВКС, ІІ т. о., решение №
104/25.07.2014 г. по т. д. № 2998/2013 г. на ВКС, І т. о., и др.), която се
придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на
специфичните за конкретния спор факти, които формират съдържанието на
понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди.
Същевременно в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения (напр.
решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на ВКС, ІІ т.о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., решение № 83/06.07.2009
г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ІІ т. о., и др.) е прието, че удовлетворяването
на изискването за справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на
размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено
- икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито
промени намират отражение в нивата на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
съгл. чл. 266 във вр. с § 27 ПЗР на КЗ (отм.), съответно чл. 492 КЗ.
13
Следователно определянето от страна на съда на справедлив размер на
обезщетение е резултат от преценка на редица фактори, комбинирани по
различен начин и зависещи от конкретните обстоятелства на всеки случай,
конкретното им проявление по отношение на физическите, психически и
емоционални изживявания на увредения, както и също конкретните
възможности за тяхното репариране /заместване/ с парично определим
еквивалент от персонална, икономическа и социална гледна точка, в
зависимост от също конкретните икономически и социални условия по място
и време.
От показанията на допуснатите и разпитани по делото /пред първата
съдебна инстанция/ свидетели – Г. и М. се установява, че семейството е било
изключително сплотено- „Всичко са решавали заедно, всичко се обсъждаше
между тях“. Имали планове за ремонт на къщата, правене на ограда, планове
за почивка. „Я. гледаше И. в очите, той беше всичко за нея, той беше уникален
човек. Той беше опора за Я..“, л.201 от първоинстанционното производство.
Независимо, че Я. е работела като лелка в детска градина, е разчитала на И..
И. е треперел над детето си. Държал се с дъщеря си като с приятел.
„Отношенията му бяха невероятна любов“. Преди смъртта на И. са планували
рождения ден на Я. на 04.12., когато тя навършвала 12 години. Свидетелят Г. е
видял Я. непосредствено след смъртта на И., Я. била в в шок – не можела да
приеме смъртта на И.. Не можела да отреагира на това, което се случва.
Свидетелят Г. не е сигурен дали на погребението на И. Я. е била употребила
някакви успокоителни, но предполага, че е взела такива, защото „беше като да
минаваш през нея“, виж л.202 от първоинстанционното производство.
Свидетелката М. сочи, че Б. също била в шок от това, което се е случило с
баща й; мълчала. Тази свидетелка говори, че детето на погребението било
неадекватно, тъй като Б. била натъпкана с лекарства. Самата тя й предложила
успокоителни, но детето отказало като отговорило, че вече е взела много
лекарства. Според свидетеля Г. промЯ.та след смъртта на И. и в Я., и в М. била
доста голяма- при Я. нищо не било като преди – нямало ги усмивките и
вечерите, които си правели преди /свидетелят е семеен приятел/. Понастоящем
Я. изглеждала състарена и умърлушена. В нея нямало никакъв живот. Детето
/М./ се затворило в себе си, всичко затаявало. Свидетелката М. сравнява
психическото и физическо състояние на другите деца, на които е учителка и
които също са загубили родител, и прави извод, че най-тежко е състоянието на
14
Б.. „Тя беше излязла извън строй най-тежко“. Преди смъртта на И. Б. била
пример за самоуверено, спокойно и изпълнително дете. Била с изключително
богата обща култура и много добра памет. Първите месеци след смъртта на
баща й Б. била в ступор и не осъзнавала какво се случва. След около 40 дни и
един месец станало по-страшно. Б. била отличничка и успехът й бил 6,00,
рядко имала 5-тици в училище. Когато И. починал, Б. била в 6-ти клас.
Периодът 7-ми – 8 клас бил много тежък за Б.. Имала двойки и бягства от
училище, прояви на тежък пубертет. Според учителката /свидетел/, ако И. бил
жив това нямало да се случи. Смята, че дефицитът, който има Б. от липсата на
баща й оказва влияние върху всеки един аспект от живота на детето. Според
М. Б. не е преживяла смъртта на баща си. Сочи, че бащата е фигура, която
няма как да бъде заместена и забравена. Знае, че детето е било водено на
психолог в гр.Перник, което според М. е показателно какво е преживяло.
Свидетелят Г. също достигга до извода, че ищците още не са преживели
загубата на И.. Свидетелят сочи, че снимката на И. още седи в стаята, в която
семействата са се събирали преди смъртта на И.. Я. спазвала църковните
обичаи за почитане паметта на И.. Тези впечатления свидетелят има, тъй като
баща му е починал преди три години и гробовете на баща му и на И. са
съседни.
Касае се до загуба на млад човек- към деня на смъртта си И. е бил на 38
години; загубата е внезапна и непреодолима за двете ищци- И. е бил техен
най-близък, подкрепа в живота на всяка една от тях.
С оглед гореизложеното въззивната инстанция намира, че приетия от
първоинстанционния съд размер на обезщетението за неимуществени вреди в
полза на ищците за търпените от тях болки и страдания от преждевременната
загуба на И. Л., в размер на по 170 хиляди лева, е справедлив и отговаря
на критериите по чл.52 ЗЗД. Доводите в обратния смисъл са неоснователни.
Относно съпричиняването:
С присъда № 8 от 10.05.2021 г. по НОХД № 202/2020 г. по описа на
Пернишкия районен съд, потвърдена с решение № 319/21.08.2023 г.,
постановено по ВНОХД № 106/2023 г. по описа на Софийския апелативен съд,
потвърдено с Решение № 268 от 01.05.2024 г., постановено по КНД №
278/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, И. М. В. е бил признат за
виновен в това, че на ******** г., на път III623 на км.48, с.Жабляно- гр.Земен,
15
при управление на товарен автомобил "Форд Транзит"" с рег. № ********,
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 16, ал. 1 от ЗДвП -
"на пътното с двупосочно движение като водач на ППС нарушил забраната 1.
Когато пътното платно има две пътни ленти - да не навлиза и да не се движи в
летната за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне" и
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП - "като водач на ППС не изпълнил задължението си
непрекъснато да контролира пътното превозно средство, което управлява
/бездействал с органите за управление на автомобила/, с което по
непредпазливост е причинил смъртта на пешеходеца И. Б. Л., като на
основание чл. 343, ал. 1, б."в", вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 54 от НК му
наложил наказание "лишаване от свобода за срок от три години", като на
основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на наказанието за срок
от четири години.
С оглед наличието на осъдителна влязла в сила присъда по отношение
на водача на товарния автомобил И. В., която съобразно разпоредбата на
чл.300 ГПК е задължителна за гражданския съд, доводът за наличе на
„случайно събитие“ по смисъла на чл.15 НК е неоснователен.
По въпроса относно предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване
на обезщетението за вреди е формирана задължителна практика на ВС и ВКС,
намерила израз в ППВС № 17/1963 г. и Тълкувателно решение № 1 от
23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и постоянна
практика на ВКС, обективирана в решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. №
35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на
ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ВКС, ІІ т.о.,
решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,
решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение №
92 от 24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на ВКС, І т.о., решение № 117 от
8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от 27.06.2014
г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о., решение № 15 от 19.02.2020 г. по т. д. №
146/2019 г., ІІ т. о. и др., според която, за да бъде намалено на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да
бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се
16
основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат,
като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Принос за
настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото лице със своето
поведение е създало предпоставки за настъпването на вредите или е
допринесло за механизма на увреждането. При определяне на степента на
съпричиняване подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на
делинквента и това на увредения, за да бъде установен действителният обем, в
който всеки един от тях е допринесъл за настъпването на пътното
произшествие. Тежестта за доказване е върху позоваващата се на
съпричиняването страна в процеса – делинквент или застраховател.
С оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и
заключението на допуснатата, изслушана и приета /пред първата съдебна
инстанция/ съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните,
възражението за съпричиняване на деликта от страна на пострадалия И.
Б. Л. е недоказано: установява се, че инцидента е настъпил по време на
обедна почивка. Към този момент И. Л. се е намирал на отсрещния затревен
банкет, на около 0,5 м навътре в него. Това се потвърждава и от показанията
на свидетеля Р. И., разпитан на страната на ответника, който свидетел е
пътувал на първата седалка в дясно до вратата на товарния автомобил, виж
л.204 от първоинстанционното производство, както и от показанията на
свидетеля Л. К., колега на пострадалия, който е бил част от групата
осъществяваща почистването от паднали дървета, когато е настъпил деликта.
Свидетелят сочи: „Той /пострадалия/ се намираше извън пътя в района на
банкета“.
Съгласно данните от протокола за оглед на местопроизшестнието,
изготвен в деня на ПТП, в ляво от платното за движение, след края на
монтираната еластична ограда, който е приет за ориентир на огледа, се
наблюдава затревен банкет с варираща ширина, разположен на нивото на
настилката. Вляво от него се намира стръмен възходящ скат.
От заключението на допуснатата, изслушана и приета /пред първата
съдебна инстанция/ съдебно-автотехническа експертиза се установява, че в
дясно от платното за движение е монтирана таБ. „А 17“ /опасност от срутване
или наличие на паднали камъни/ и монтирана под нея таБ. „Т2“ с цифрово
17
означение „1000“, указваща дължината на участъка.
Водачът на товарния автомобил И. В. обаче не предприел своевременно
завиване в дясно, а продължил напред, прекосил непрекъснатата бяла лента
/“колата прегази осевата линия“, както сочи свидетеля Р. И./, навлязъл в
насрещното платно и излизайки от него в ляво блъснал стоящия на
около 0,5м. навътре на затревения банкет на нивото на пътната настилка И.
Л., след което се хлъзнал с лявата си част по ската и ударил намиращия се
там спрял полицейски автомобил, който е бил с включени светлини, виж
показанията на свидетеля К.: „Пресече осевата линия, пресече другото
насрещно пътно платно, излезе от банкета, удари И. и от там се заби в
патрулката, която също беше спряла с включени светлини на банкета“.
Съгласно наличните данни скоростта на товарния автомобил към момента,
когато МПС започва да отлага следа по настилката, която по-късно навлиза и
в затревения банкет, където се е намирал пострадалия И. Л., е била около 77
км/ч. При скорост на движение от около 74 км/ч товарния автомобил блъска с
предната си част тялото на пострадалия И. Л., който към този момент е бил в
изправено положение. В резултат на това пострадалият придобива скорост
приблизително равна на скоростта на автомобила, при което Л. бива
изхвърлен предимно напред и със значително по-малка компонента наляво.
Тялото бива отхвърлено на неизвестно разстояние след мястото на удара /от
мотивите на присъдата е видно, че пострадалия Л. е отхвръкнал в намиращото
се до пътя дере/. Вещото лице е категорично, че удара на пешеходеца е
настъпил извън платното на движение. В отговора на задача ХХ вещото
лице сочи, че водача на товарния автомобил е разполагал с техническа
възможност да възприеме предстоящата крива – десен завой, както и да
възприеме обектите около и извън границите на платното за движение и
по-конкретно възможност да възприеме пострадалия пешеходец. Ще
отбележим и, че в показанията си свидетеля К. сочи, че водача е бил с
отворени очи: „Водачът на камиончето гледаше към нас с отворени очи“, т.е.
възприел е намиращите се там работници, виж л.205 по делото пред първата
съдебна инстанция. Следва да отбележим, че наказателния съд не е споделил
тезата на защитата на подсъдимия И. В. за изпадането му в т.нар. „микросън“
като е приел, че тази теза не се подкрепя от нито едно от събраните по делото
доказателства.
При отговора на задача VІІІ вещото лице Б. В. сочи, че при правилни
18
действия с ограните на управление, водачът на товарния автомобил марка
„Форд“ е разполагал с възможността да поддържа траектория на масовия си
център около средата на своята пътна лента през целия завой, като по този
начин не навлиза в лентата за насрещно движение с последващо почти пълно
напускане на платното за движение, при което последователно блъска
пострадалия пешеходец и статичния лек автомобил марка „Ситроен“
/полицейския автомобил/. Вещото лице е категорично, че основната
техническа причина за настъпването на ПТП е неправилното действие с
органите на управление от страна на водача на товарния автомобил
марка „Форд“, което е довело до отклонение на МПС наляво и
последователно преминаване през насрещната пътна лента с последващо
почти пълно напускане на платното за движение вляво и движение през
затревения банкет, където в този момент са били разположени пострадалият
пешеходец и статичния лек автомобил марка „Ситроен“. Последният е бил
позициониран към момента на инициален контакт с товарния автомобил с
почти целия си габарит извън платното за движение. Видно от отговора на
задача Х спрямо посоката на товарния автомобил пострадалият И. Л. се явява
първи обект, спрения полицейски автомобил – втори. Затова и вещото лице
достига до категоричния извод, че лекият автомобил марка „Ситроен“ не е
възпрепятствал по какъвто и да е начин видимостта на пострадалия и водача
на товарния автомобил един към друг /виж л.222 от първоинстанционното
производство. При това положение неоснователно се явява и възражението,
че ПТП е съпричинено поради вина на други МПС-та, намиращи се на
мястото на инцидента.
ПТП е настъпило в светлата част на денонощието, при суха настилка.
Свидетелят Р. И. сочи: „Времето беше хубаво и сухо“. „Ние се движехме
съвсем нормално…мисля, че тогава не е имало неравност или дупка на пътя“.
Видно от показанията на самия водач на товарния автомобил И. В., разпитан
като свидетел: „Денят тогава беше слънчев и видимостта беше отлична“,
„настилката на пътя беше суха“. „Не мога да кажа дали е имало неравности по
пътя“. Свидетелят К. също сочи, че не е имало дупки и неравности на пътното
платно.
При това положение неоснователно се явява и възражението, че ПТП
е съпричинено поради наличие на неравностти на пътното платно, респ.
19
неполагане на дължимата грижа по поддръжката от страна на АПИ.
От показанията на свидетеля К. се установява, че за обезопасяване на
работещите на обекта движението се е спирало от едната страна от патрулката
/лекия автомобил марка „Ситроен“/ с включени светлини, а от другата страна
– от лек автомобил марка „Лада“, модел „Нива“ с буркан отговер – тип
пеперуда със синя светлина. Всички работещи са били със светлоотразителни
жилетки, полицаят, който е бил до работещите също е бил с такава жилетка.
При това положение неоснователно се явява и възражението, че е
налице съпричиняване на ПТП от страна на възложилия работата на
починалия, респ. от страна на пострадалия, тъй като и той е бил със
светлоотразителна жилетка.
С оглед горните мотиви въззивната инстанция приема, че не са налице
предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението за
неимуществени вреди.
По възражението за давност:
Не се спори по делото, че процесното ПТП е настъпило на ******** г.,
а това се установява и от събраните по делото писмени и гласни
доказателства.
Исковата молба е предявена на 02.11.2020 г.
Действително, претенциите си ищците са предявили като частични – за
сумата от 50 хиляди лева, от 200 000 лв. /впоследствие увеличена до 220 000
лв./.
Действително, съласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 3 ОТ
22.04.2019 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 3/2016 Г., ОСГТК НА ВКС, т. 1. предявяването
на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване
по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на
погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.
В конкретния случай, обаче, молбата по чл.214 ГПК, с която е поискано
от съда да допусне увеличение на ищцовите претенции от сумата от по 50 000
лв. на по 180 000 лв., частично от 200 000 лв., е подадена на 10.10.2024 г., виж
л.162 от първоинстанционното производство.
Претенцията по чл.432, ал.1 ГПК се погасява с общата 5-годишна
давност по чл. 110 ЗЗД, което води до извода, че изменението на иска в посока
20
увеличение е сторено преди изтичането на 5-годишни давностен срок.
Исканото от ищците изменение е било изрично допуснато от
първоинстанциония съд с нарочно определение, четено в закрито съдебно
заседание, състояло се на 11.10.2024 г., виж л.170 от първоинстанционното
производство.
Второто изменение на иска в посока увеличение е направено с молба от
25.10.2024 г., л.193 от първоинстанционното производство. В частта, в която
ищцовите претенции са отхвърлени като неоснователни, както вече беше
посочено по-горе, първоинстанционното решение не е предмет на въззивен
контрол.
Налага се извод, че макар и с други мотиви възражението за давност
относно претенцията по чл.432, ал.1 КЗ правилно е било прието от
първоинстанционния съд за неоснователно.
Относно претенцията за лихва:
Действително, претенцията за лихва се погасява с изтичането на 3
годишна давност, арг. от чл. 111, б.“в“ ЗЗД.
Противно на соченото от процесуалния представител на
ищците/ответници по въззивната жалба, възражението за погасяване на
претенциите по давност е направено своевременно в срока по чл.131 ГПК с
отговора по исковата молба, виж л.120 от първоинстанционното производство,
поради което не е преклудирано.
Спорно по делото е погасени ли са претенциите за лихва по отношение
на увеличената част на главницата.
При съдебно предявени вземания, както е прието и в посоченото
тълкувателно решение, на основание чл. 115, б. б от ЗЗД, давността се
прекъсва, относно съдебно предявената част от вземането. По силата на чл.
115 б. ж от ГПК давност не тече докато трае съдебният процес относно
съдебно предявената част от вземането.
Разпоредбата на чл. 116а. ЗЗД, също сочи, че когато вземането е
предявено частично, давността се спира или прекъсва само за предявената
част.
При това положение претенцията за лихва за увеличената част на
главницата за разликата над 50 хиляди лева до сумата от 170 000 лв. е
21
погасена по давност. Затова и обжалваното решение следва да бъде
отменено като неправилно в частта, в която главницата за разликата над 50
хиляди лева до сумата от 170 000 лв. по отношение на всяка една от ищците е
присъдена ведно с лихвата от 12.12.2019 г. до 09.10.2021 г. За последния
период ищцовите претенция по чл.86, ал.1 ЗЗД ще следва да бъдат отхвърлени
като неоснователни поради погасяването им по давност. Лихвата върху
главниците за разликата над 50 хиляди лева до 170 000 лв. по отношение
на всяка една от ищците, е дължима, считано от 10.10.2021 г. до
окончателното плащане.
В останалата част решението ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Доколкото се касае до „определяемо“ вземане, съдът приема, че
решението не следва да търпи промени в частта му за разноските; последните
първоинстанционният съд е определил въз основа на изхода по спора досежно
главниците, не и за лихвата. Същото се отнася и до разноските по чл.78, ал.6
ГПК.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника съдът приема като препраща към горния абзац, че
разноски за държавна такса не следва да му бъдат присъждани. Следва да му
бъде присъдено адв.възнаграждение съответно на уважената част на
въззивната жалба, а именно такова в размер на 600 лв.
По възражението по чл.78, ал.5 ГПК:
Претендираното адв. възнаграждение в размер на 20 520 лв. с ДДС е
прекомерно за положения труд, липсата на правна и фактическа сложност на
спора, както и във връзка с извода на въззивната инстанция досежно
частичната неправилност на обжалваното решение.
На въззиваемите разноски се следват, но такива не са правени поради
което не им се присъждат.
На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на адв. К. следва да бъде
присъдено адв.възнаграждение, което съдът определя в размер на 17 900 лв.
/с ДДС/ за процесуалното представителство на двете ответници по
въззивната жалба, ищци в първоинстанционното производство.
22
На третото лице помагач разноски не се присъждат, арг. от чл.78,
ал.10 ГПК.
Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД- СОФИЯ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 84 от 10.04. 2025 г., по гр.д.№ 638 по описа за
2020 г. по описа за 2020 г. на ОС-гр.Перник, в частта, в която претенциите
по чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от ищците Я. С. Р., ЕГН ********** и М. И. Б.,
ЕГН **********, действаща със съгласието на майка си Я. С. Р., ЕГН
**********, срещу ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********,
за присъждане на законна лихва върху главниците по исковете по чл.432,
ал.1 КЗ за сумата над 50 хиляди лева до 170 хиляди лева за всяка една от
ищците, са уважени за периода от 12.12.2019 г. до 09.10.2021 г., като
неправилно.
И вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенциите по чл.86, ал.1 ЗЗД, предявени от ищците Я. С.
Р., ЕГН ********** и М. И. Б., ЕГН **********, действаща със съгласието на
майка си Я. С. Р., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Казанлък,
ул.“Славянска“ №6, офис 10- адв. П. К., САК, срещу ответника ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.София, ул.“Уилям
Гладстон“ № 20-22, ет.6, офис 18- адв. Т.Т., за присъждане на законна лихва
върху главниците по исковете по чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 50 хиляди лева
до 170 хиляди лева за всяка една от ищците, за периода от 12.12.2019 г. до
09.10.2021 г., като неоснователни поради погасяването им по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 84 от 10.04. 2025 г., по гр.д.№ 638 по
описа за 2020 г. по описа за 2020 г. на ОС-гр.Перник, в частта, в която са
уважени предявените от ищците Я. С. Р., ЕГН ********** и М. И. Б., ЕГН
**********, действаща със съгласието на майка си Я. С. Р., ЕГН **********,
срещу ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, искове по
23
чл.432, ал.1 КЗ за сумата над 50 хиляди лева до 170 хиляди лева за всяка
една от ищците, представляващи застрахователни обезщетения за
неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, в резултат
на настъпило застрахователно събитие на ******** г., около 10:50 ч. на пътя
между с.Жабляно и гр.Земен, виновно причинено от И. М. В., при управление
на товарен автомобил марка "Форд Транзит", с рег. №********, притежаващ
валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" с ответното
дружество по застрахователна полица BG/23/119002716165 от 24.09.2019 г.,
валидна за периода от 27.09.2019 г. до 26.09.2020 г., който изгубил контрол над
МПС, преминал през лентата за насрещно движение и блъснал намиращия се
на банкета И. Б. Л., в резултат на което причинил смъртта на същия, ведно със
законната лихва за забава, считано от 10.10.2021 г. до окончателното
плащане, както и в частта за разноските в процеса.
ОСЪЖДА Я. С. Р., ЕГН ********** и М. И. Б., ЕГН **********,
действаща със съгласието на майка си Я. С. Р., ЕГН **********, съдебен
адрес: гр.Казанлък, ул.“Славянска“ №6, офис 10- адв. П. К., САК, да заплатят
на ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, съдебен адрес: гр.София,
ул.“Уилям Гладстон“ № 20-22, ет.6, офис 18- адв. Т.Т., сумата в размер на 600
лв., представляваща разноски за процесуално представителство пред
въззивната инстанция.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, ЕИК *********, съдебен
адрес: гр.София, ул.“Уилям Гладстон“ № 20-22, ет.6, офис 18- адв. Т.Т., на
основание чл.38, ал.2 от ЗАДв., да заплати на адв. П. Д. К., ЕГН **********,
сумата в размер на 17 900 лв./с ДДС/,представляваща
адв.възнаграждение за процесуалното представителство на Я. С. Р., ЕГН
********** и М. И. Б., ЕГН **********, действаща със съгласието на майка
си Я. С. Р., ЕГН **********, пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Агенция „Пътна
инфраструктура“ като трето лице помагач на страната на ответника.
24
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
25