№ 1619
гр. Варна, 27.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Диана К. Стоянова
Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500749 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 260494 от
30.01.2023г. на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ ЕИК *********, чрез пълномощник адв. Е.З.
срещу Решение № 260461 от 23.12.2022г., постановено по гр.д. №
9738/2019г. по описа на ВРС, с което Сдружение НББАП е осъдено да
заплати на „И ейч ен финанс“ ЕООД ЕИК *********, с променено
наименование след подаване на въззивната жалба на „ЕМ БИ УИЛС“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Крали
Марко“ №26, офис 1, следните суми
1. 8 521.88лв. главница за обезщетение за вреди по собствен на ищеца
л.а.“***“ д.к.№***, в резултат на ПТП, настъпило на 26.07.2017г. по вина на
водач на МПС с застраховка ГО при дружество, намиращо се в Румъния,
2. 274.62лв. лихви върху тази сума за времето от 12.08.2017г. до
31.01.2019г., заедно със законната лихва върху главницата от 1.02.2019г. до
окончателното й изплащане, присъдени на осн. чл.511 от КЗ вр.380 вр.чл.497,
ал.1, т.1, вр. чл.513 ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД и
1
1 426.76лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.
Въззивникът в подадената от него жалба, излага оплаквания за
неправилност на постановеното решение, с което е уважен предявения иск.
На първо място, се настоява за недопустимост на иска, доколкото Сдружение
НББАЗ не е материалноправно легитимирано по иска, като се позовава на
разпоредбата на чл. 511, ал.3 от КЗ и твърди, че ищецът не е предявил
претенция по чл.380 от КЗ пред сдружението. На следващо място,
въззивникът оспорва извода на съда, като поддържа, че не е проведено
доказване относно размера на исковата претенция по главния, съотв. относно
основателността и размера на акцесорната претенция за лихви.
Моли се за отмяна на първоинстанционния акт и присъждане на
разноски за двете съдебни инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна
жалба от въззиваемата страна е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата
като неоснователна. Счита, че решението е правилно и следва да бъде
потвърдено. Настоява се за присъждане на разноски.
Въззивната жалба е допустима, подадена от лице, легитимирано чрез
правен интерес от обжалване решението на ВРС.
Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата
инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на
доказателствена тежест между страните.
Разпоредбата на чл.162 от ГПК изисква след като съдът установи иска
по основание да се произнесе и по неговия размер, като при липса на данни за
него, то следва да го определи по своя преценка или да вземе заключението
на вещо лице. В настоящия случай първоинстанционният съд не е събрал
достатъчно данни относно елементите, посредством които следва да се
формира размера на исковата претенция, а именно относно средната пазарна
стойност на части и труд за възстановяване на автомобила при използване на
алтернативни части, а оригинални само при невъзможност за замяната им с
алтернативни, както и относно на стойността на запазените части. Предвид
оспорването на исковите претенции по отношение на техния размер,
поддържано и във въззивната жалба, и по изложените съображения, пред
въззивния съд следва да бъде проведена САТЕ за обследване на поставените
въпроси.
За изготвяне на САТЕ е необходима цялата преписка по щета №
1021/17/2017/500052 от 26.07.2017г., включващ и снимков материал, направен
при огледа на процесния автомобил. Посочените доказателства са изискани
по гр.д. № 9738/2019г. по описа на ВРС и представени от трето за делото лице
2
ЗАД Алианц България АД ЕИК ********* с молба вх. № 93854 от
16.12.2019г. на диск (лист 51). Дискът е напълно негоден за ползване по
предназначение, тъй като е счупен, а видно от преписката, документите,
съдържащите се в него, не са възпроизведени на хартиен носител. Това налага
повторно изискване на преписката.
На въззивника следва да се укаже да представи доказателства за
довнесена сума за държавна такса за въззивно обжалване в размер на 19.51
лева в едноседмичен срок от съобщаването с предупреждение, че при
неизпълнение на задължението в срок производството по делото ще бъде
прекратено, а въззивната жалба върната.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 260494 от
30.01.2023г. на Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ ЕИК *********, чрез пълномощник адв. Е.З.
срещу Решение № 260461 от 23.12.2022г., постановено по гр.д. №
9738/2019г. по описа на ВРС, с което Сдружение НББАП е осъдено да
заплати на „И ейч ен финанс“ ЕООД ЕИК *********, с променено
наименование след подаване на въззивната жалба на „ЕМ БИ УИЛС“ ЕООД
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Крали
Марко“ №26, офис 1, следните суми
1. 8 521.88лв. главница за обезщетение за вреди по собствен на ищеца
л.а.“***“ д.к.№***, в резултат на ПТП, настъпило на 26.07.2017г. по вина на
водач на МПС с застраховка ГО при дружество, намиращо се в Румъния,
2. 274.62лв. лихви върху тази сума за времето от 12.08.2017г. до
31.01.2019г., заедно със законната лихва върху главницата от 1.02.2019г. до
окончателното й изплащане, присъдени на осн. чл.511 от КЗ вр.380 вр.чл.497,
ал.1, т.1, вр. чл.513 ал.1 от КЗ и чл.86 ЗЗД и
1 426.76лв. сторени по делото разноски на осн. чл.78 от ГПК.
ДОПУСКА НАЗНАЧАВАНЕТО на съдебно-автотехническа
3
експертиза със задача на вещото лице – след като се запознае с исковата
молба и отговора на ответника, доказателствата, приети по гр.д. №
9738/2019г. на ВРС и преписката по щета № 1021/17/2017/500052 от
26.07.2017г., да отговори на следните въпроси:
1. Каква е средната пазарна стойност на части и труд за възстановяване на
автомобила при използване на алтернативни части, а оригинални само
при невъзможност за замяната им с алтернативни
2. Каква е стойността на запазените части
НАЗНАЧАВА за вещо лице Г.Й.Д. от гр.Варна.
ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение на вещото лице в размер
на 200 лева, платими от „ЕМ БИ УИЛС“ ЕООД ЕИК ********* в 3-дневен
срок от съобщаването.
ДА СЕ ИЗИСКА ОТ ЗАД Алианц България АД ЕИК ********* цялата
преписка по щета № 1021/17/2017/500052 от 26.07.2017г., включваща и
снимков материал, направен при огледа на процесния автомобил.
Същата следва да бъде представена в 1-седмичен срок от
съобщаването, което да се извърши по телефон – л. 49 от
първоинстанционното дело, друг, известен телефон и с призовка.
ЗАДЪЛЖАВА Сдружение „Национално бюро на българските
автомобилни застрахователи“ ЕИК ********* в едноседмичен срок от
съобщаването да представи доказателства за довнесена сума за държавна
такса за въззивно обжалване в размер на 19.51 лева.
Предупреждава страната, че при неизпълнение на задължението в срок,
производството по делото ще бъде прекратено, а въззивната жалба върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.05.2023г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5