№ 84
гр. Шумен, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Валентина Люб. Тонева
при участието на секретаря Й.Р.К.
като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно
наказателно дело № 20233630200013 по описа за 2023 година
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 680236-F686727/ 06.12.2022г. на Директора на
офис гр. Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, на
„КАЗИНО ЕСКЕЙП гр. Исперих“ ООД, ЕИК ПО БУЛСТАТ: *********, представлявано от
С.Н.Т., е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по
чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.
Жалбоподателят иска отмяна на наказателното постановление, като в депозираното в ШРС
заявление твърди, че не е подал в срок декларацията си, поради срив на информационната
система на НАП. В съдебно заседание се явява процесуален представител който поддържа
жалбата.
Процесуалният представител на ТД на НАП гр.Варна – административно - наказващ орган,
издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61,
ал.1 от ЗАНН, не се явява в съдебно заседание. Депозира молба, с която моли съда
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 15.11.2022г. в ТД на НАП –Варна, офис Шумен, било
констатирано, че „КАЗИНО ЕСКЕЙП гр. Исперих“ ООД , ЕИК*********, представлявано
от С.Н.Т., не е изпълнило задължението си да подаде в законовия срок справка –
декларация по ЗДДС, заедно с Дневник за покупките и Дневник за продажбите, за данъчен
период от 01.10.2022г. до 30.10.2022г. Справката е следвало да бъде подадена не по-късно
от 14.11.2022г.
Съгласно чл. 125, ал.1 от ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното по чл. 96, 97, 97а,
99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация, съставена въз основа на отчетните
регистри по чл. 124като съгл. ал. 5 на нормата от ЗДДС декларациите по ал. 1 и 2 и
отчетните регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят.
Справката - декларация за данъчен период от 01.10.2022г. до 30.10.2022г. е била подадена
1
на 28.11.2022г.
Била изпратена покана изх. №2765#4/17.11.2022г., за съставяне и връчване на АУАН до
„КАЗИНО ЕСКЕЙП гр. Исперих“ ООД, като е получена обратната разписка с отразена дата
на получаване на поканата 25.11.2022г. от упълномощено лице.
В посочения в поканата срок представител на ООД се явил за съставяне на акт.
На 28.11.2022г., в присъствие на представител, бил съставен акт за установяване на
административно нарушение, № F686727 от 28.11.2022г., в който е посочено, че е нарушена
разпоредбата на чл.125, ал.1 ЗДДС, чл. 125, ал.5 от ЗДДС, а именно, че данъчно
задълженото лице не е подало в законоустановения срок справка – декларация по ЗДДС, за
данъчен период 01.10.2022г. до 30.10.2022г. Посочена е дата на нарушението 15.11.2022г.
Съставения АУАН бил връчен на 28.11.2022г.
В АУАН като обяснения и възражения е посочено, че на 14.11.2022г. е била подадена СД по
ЗДДС, но, поради срив в системата на НАП се е стигнало до неполучаване на подадената
информация. Изразява се съжаление, че не са проверили дали информацията е получена.
Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал
допълнителни възражения в законоустановения срок.
Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-
наказателната преписка, е издадено Наказателно постановление № 680236-F686727/
06.12.2022г. на Директора на офис гр. Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на
основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, на КАЗИНО ЕСКЕЙП гр. Исперих ООД , ЕИК*********,
представлявано от С.Н.Т. , е наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/
лева, за нарушение по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.
Констатирано е, че нарушението е осъществено за първи път.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава както от всички събрани по
делото писмени доказателства, така и от събраните гласни доказателства и по-специално от
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел, извършил проверката и
актосъставител. Обстоятелствата по делото се изясняват и от проведения разпит на
свидетеля Х.Т. - счетоводител на дружеството жалбоподател.
При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в
наказателното постановление, съдът приема от правна страна следното:
„КАЗИНО ЕСКЕЙП гр. Исперих“ ООД е данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, във
вр. с чл.5 от ЗДДС и е било задължено, съгласно разпоредбата на чл.125, ал.1 от ЗДДС, да
подаде справка- декларация в законово установения в чл.125, ал.5 от ЗДДС срок, а именно
до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно
разпоредбата на чл.115, ал.6 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху
добавената стойност, декларациите по ал.1 се подават в компетентната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите лично от представляващия регистрираното
лице или упълномощено от него лице.
Безспорно установено по делото е, а и не се оспорва от данъчно задълженото лице, че
същото не е изпълнило задължението си да подаде справка -декларация за данъчен период
01.10.2022г. до 30.10.2022г. лично или чрез упълномощено лице, в компетентната
териториална дирекция на НАП, която в настоящия случай се явява ТД на НАП гр. Шумен.
Такава е била подадена по – късно, след законовия срок.
При така установеното, съдът намира, че данъчно задълженото лице, като не е подало
изискуемата по ЗДДС справка- декларация в срок, на 15.11.2022 год., е било в неизпълнение
на задължението по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.
За нарушение на данъчното законодателство по чл. 179, ал.1 от ЗДДС, се налагат следните
видове административни наказания - „глоба“ - за физическите лица, които не са търговци и
„имуществена санкция“ - за юридическите лица и еднолични търговци. В конкретния казус е
безспорно, че „КАЗИНО ЕСКЕЙП гр. Исперих“ ООД се явява годен субект на
административно - наказателна отговорност за нарушения на данъчното законодателство,
като подлежи за санкциониране с „имуществена санкция“,като съдът приема, че в случая
правилно е преценен видът на санкцията за конкретното нарушение .
Същевременно съдът кредитира показанията на св. Х.Т. относно сочения срив в системата
на НАП при подаване на процесната декларация .
Същата, в с.з. на 07.03.2023г. заяви: “ На 12-ти или на 13.10.2022г. се опитах да подам
декларация за м. октомври 2022г., но имаше срив в системата на НАП. Точно тогава
преминаваха от единия портал към другия портал. Няколко пъти се опитах да подам.
Останах с впечатлението, че съм подала декларацията. Заредих самата декларацията в сайта.
В сайта си има поле, в което се избира, излиза съобщението за месеца, за който се подава,
прикачва се файл, подписва се с електронния подпис и аз останах с впечатление, че съм
2
успяла да изпратя файла. На 14-ти сутринта влязох, но по погрешка разпечатах последния
файл, който е, но се оказа, че не е бил за текущия месец, за който е трябвало да бъда
подаден, но тогава не обърнах внимание. Аз присъствах при съставянето на акта. Там писах
14 -ти. На 14 -ти още веднъж опитах, защото през цялото време имаше проблеми. На 14-ти
разбрах, че предния път не съм успяла и отново подадох същите данни. На 14-ти реших, че е
подадена и е подадена в срок, защото успях да разпечатам формуляр, който се оказа, че е от
предния месец. Новия не го виждах като подаден. Това, което съм писала на 12-ти, не беше
отразено в системата. На 14 - ти пак въведох данните и оставих по - късно отново да го
погледна. Като го погледнах, видях, че има файл, който разпечатах, но се оказа, че не е за
текущия месец. На 14 - ти, след като разпечатах самия дневник, погледнах, че имам входящ
номер, но не погледнах самия месец, който съм разпечатала. Когато подавам тези справки -
декларации, се праща от системата имейл, но тогава нямам спомен да е получен. Аз нямам
достъп до имейла, който е даден за връзка и няма как да го проверя. …..„
Въпреки горното, при преценка на нарушението, съдът, приема, че по същество деянието
представлява “маловажен случай”. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на
понятието "маловажен случай", следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93,
т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление
с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съгласно
константната съдебна практика, при преценката дали случаят е маловажен или не, значение
имат способът и начинът, по който е осъществено деянието, личността на дееца, мотивите и
подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е. следва да
бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. Безспорно
е, че обществените отношения, които регулира ЗДДС, са от особена обществена важност, но
това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира
задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената
опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител. Този критерий на преценка се
прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали случаят е маловажен
или не. Наложилият се в теорията и част от съдебната практика принцип, че нарушаването
на данъчните и осигурителни норми не може да се квалифицира като маловажен случай,
доколкото засяга базови обществени отношения, не представлява абсолютен императив и не
следва да изключва автоматично извършването на съвкупна преценка на всички
обстоятелства, характеризиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др.
Съдът намира, че независимо от наличието на осъществена противоправна деятелност са
налице предпоставки за квалифицирането на деянието като "маловажен случай" на
административно нарушение, доколкото от наличните писмени доказателства се установява,
че това е първото нарушение на ЗДДС от страна на данъчния субект. Допълнителен
аргумент при обосноваване на "маловажността" на конкретната деятелност е и факта, че от
процесното неизпълнение не са настъпили неблагоприятни вредни последици, които да
бъдат ценени като отегчаващо обстоятелство. Забавеното депозиране на справката-
декларация не е довело до ощетяване на фиска, тъй като през процесния период фирмата не
е осъществявала дейност и неподадената декларация е била нулева, няма данни за други
нарушения и наложени наказания по ЗДДС, нарушението е извършено за първи път, което
показва, че случаят е инцидентна проява в дейността на санкционираното ООД. Тези
обстоятелства сочат с категоричност, че конкретното нарушение и неговият извършител се
отличават с по-ниска обществена опасност, при което извод за приложимост на чл. 28 от
ЗАНН е напълно оправдан и съответства на духа на закона. С приложението на този
институт биха били постигнати и целите на генералната и индивидуалната превенция, без за
целта да е необходимо да се ангажира отговорността на субекта. Още повече, че
преценявайки наложеното за това нарушение наказание, съдът счита, че същото се явява
прекалено тежко, съобразявайки тежестта на извършеното и неговата обществена опасност.
Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното
наказателно постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от
страните или не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на
административно -наказващия орган по отношение приложението на чл.28 от ЗАНН. При
преценка на това обстоятелство, съдът съобрази константната съдебна практика по този
въпрос и по-специално ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС,
съгласно което, когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 ЗАНН са налице, но
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното
3
постановление, поради издаването му в противоречие със закона. С действащата правна
норма на чл.28 от ЗАНН се предвижда, че "За маловажен случай на административно
нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава
писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.“
Доколкото към момента на издаване на наказателното постановление са били налице
предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със
закона.
Съобразявайки изхода на делото и обстоятелството, че от страна на жалбоподателя е
направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в производствата пред
районен и административен съд, както и в касационното производство, страните имат право
на присъждане на разноски по реда на АПК.
Съобразно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или
отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв,
се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В тази връзка съдът
съобрази и обстоятелството, че в настоящото производство жалбоподателят е направил
разходи за адвокатско възнаграждение и намира, че искането за присъждане на разноски се
явява основателно и доказано.
Видно от представените от жалбоподателя писмени доказателства във връзка с депозираната
жалба за процесуално представителство е било заплатено възнаграждение за един адвокат в
размер на 400 лева без ДДС.
Имайки предвид естеството на производството, както и правилата за определяне на
съответното минимално възнаграждение, визирани в разпоредбата на чл.18, ал.2, във вр. с
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, настоящият състав намира, че възнаграждението е определено в
минималния размер, посочен в разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 1 от същата наредба / в сила
към датата на сключване на договора за правна помощ и защита/.
С оглед на изложеното въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя разноски в размер на 400 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 680236-F686727/ 06.12.2022г. на
Директора на офис гр. Шумен при ТД на НАП гр. Варна, с което на основание чл.179 ал.1
от ЗДДС, на „КАЗИНО ЕСКЕЙП гр. Исперих“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ *********,
представлявано от С.Н.Т., е наложена имуществена санкция в размер на 500лв. /петстотин/
лева, за нарушение по чл.125, ал.1 и ал.5 от ЗДДС.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, ТД на НАП гр. Варна да заплати на
„КАЗИНО ЕСКЕЙП гр. Исперих“ ООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, представлявано от
С.Н.Т. сумата от 400 лв. (четиристотин лева), представляваща направени в настоящото
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд,
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
4