Присъда по дело №7501/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 99
Дата: 19 февруари 2025 г.
Съдия: Кирил Георгиев Димитров
Дело: 20231110207501
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 юни 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 99
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:К Г. Д.
СъдебниЕ.Н.

заседатЕ.:Е.Т. Т.
при участието на секретаря З. С. А.
и прокурора Н. Цв. И., И. Д. П., М. К. К., Г. Ст., Б. Кр. Г., И. Хр. Д., Б. Кр. Г.,
М. К. К., М. К. К., П. Сл. П. Д. и С. Ив. С.
като разгледа докладваното от К. Г. Д. Наказателно дело от общ характер №
20231110207501 по описа за 2023 година
Въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П. А. А. - роден на *** г. в гр. ***, българин, с
българско гражданство, с висше образование, осъждан, женен, работи в
транспортна фирма „***“ ЕООД, живущ в гр. ***, с ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 25.06.2022 г., за времето от около 22.00 часа до 23.20
часа, в гр. София, ул. „Бесарабия“ № 100, ет. 3, като извършител, в съучастие с
П. - извършител; С. - извършител и Ю. - извършител, от жилище на
горепосочения адрес, чрез използване на техническо средство - раздвижен
ключ, повредили преграда, здраво направена за защита на имот – разбили
брава и патронник на входна врата на жилището, чрез използване на моторно
превозно средство лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рама № ***, с
поставени на него рег. табЕ. № ****, като предмет на кражбата са и
1
боеприпаси за огнестрелни оръжия (съгласно чл. 7, ал. 1 от Закон за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите издЕ.я), отнел чужди
движими вещи – метална каса с размери 50 см х 70 см на стойност 400
(четиристотин) лева, съдържаща сумата от 14 500 (четиринадесет хиляди и
петстотин лева) в различни банкноти с номинал по 100 лева и по 50 лева, 70
бр. банкноти с номинал 50 евро на обща стойност 3 500 евро – с
равностойност 6 845.41 лева, 1 бр. ловен патрондаш на стойност 15.00
(петнадесет) лева, пластмасов монетник на стойност 2.00 (два) лева, метална
кутия с надпис „Cheressimo“ на стойност 1.00 (един) лев, 50 бр. патрони
калибър 22 Long Rifle с периферно възпламеняване, предназначени за стрелба
с огнестрелно оръжие от същия калибър на обща стойност 14.50 лева
(четиринадесет лева и петдесет стотинки), 38 бр. патрони калибър 9х19 мм.,
предназначени за стрелба с огнестрелни оръжия от същия калибър на обща
стойност 30.40 лева (тридесет лева и четиридесет стотинки), 11 бр. ловни
патрони 12-ти калибър, предназначени за стрелба с гладкоцевни огнестрелни
оръжия от същия калибър на обща стойност 14.30 лева (четиринадесет лева и
тридесет стотинки), 1 бр. патрон калибър 9х18 мм Макаров, предназначен за
стрелба с огнестрелни оръжия от същия калибър на стойност 0.79 лева
(седемдесет и девет стотинки), синьо полиетиленово пликче, съдържащо
следните монети и вещи: 1 бр. провинциална монета на град Никея, Витиния,
ІІ-ІІІ век, на стойност 15.00 (петнадесет) лева, 1 бр. средновековна монета
(скифат), ХІІ-ХІІІв., на стойност 3.00 (три) лева, 3 бр. римски монети от
периода на т. нар. „Войнишки императори“, края на ІІІ век на обща стойност
15.00 (петнадесет) лева, 58 бр. късноантични римски монети от периода ІV-V
век на обща стойност 58.00 (петдесет и осем) лева, всичко на обща стойност
21 914.40 лева (двадесет и една хиляди деветстотин и четиринадесет лева и
четиридесет стотинки), от владението на В. М. П., без неговото съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои, като А. е извършил престъплението
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението не е отложено по чл. 66 от НК, както следва:
1. Със Споразумение по НОХД № И-654/2010 г. на Софийски районен съд,
в сила от 17.02.2010 г., за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1
2
от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години.
2. С Присъда по НОХД № 340/2014 г. на Окръжен съд-Варна, в сила от
07.11.2019 г., за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. чл. 215, ал. 1, вр.
чл. 18, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от три години и глоба в размер на 5000 лева –
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 10, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ и б. „Б“
от НК, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1,
т. 3, т. 4, т. 10, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „А“ и б. „Б“ от НК и чл. 54, ал. 1 НК го ОСЪЖДА на наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 5 (ПЕТ) ГОДИНИ и 6 (ШЕСТ)
МЕСЕЦА, като го признава за НЕВИНОВЕН за това, че на
горепосочените дата и място противозаконно е отнел от владението на В.
М. П. следните чужди движими вещи, негова собственост, без неговото
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои: парична сума в
размер над 14 500 лева до 32 500 лева в различни банкноти с номинал 100
лв. и 50 лв., бижута: гривна на стойност 15.73 лева (петнадесет лева и
седемдесет и три стотинки), обеца на стойност 1.00 (един) лев, обеца с
треперушка на стойност 1.00 (един) лев, обеци с камъни на стойност 2.00
(два) лева, обеци с камък на стойност 2.00 (два) лева, 3 бр. фрагменти от
зелена стъклена паста без стойност, 1 бр. съвременен кръст, счупен в
единия край без стойност, като на основание чл. 304 НПК го
ОПРАВДАВА в тази част на повдигнатото му обвинение, както и относно
общата стойност на противозаконно отнетите чужди движими вещи в
размера над 21 914.40 лева до вменения му с обвинителния акт размер от
39 936.13 лева.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" и „б“ ЗИНЗС така
наложеното на подс. П. А. наказание „лишаване от свобода“ да се изтърпи при
първоначален СТРОГ режим.
ПРИСПАДА основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК от определеното за
изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ времето, през което подс. П. А.
е бил задържан по настоящото наказателно производство по реда на НПК и
ЗМВР, считано от 25.06.2022 г. до 07.07.2022 г., включително, като един ден
задържане се зачита за един ден „лишаване от свобода“, както и времето, през
3
което подс. А. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“, считано от
08.07.2022 г. до 20.12.2022 г., включително, като два дни домашен арест се
зачитат за един ден „лишаване от свобода“.
ОТНЕМА на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК в полза на държавата
средството за извършване на престъплението - 1 бр. раздвижен ключ,
запечатан в полиетиленов плик с картон Серия А 0515010 и печат 023 НЕКД-
СДВР.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК приложените по делото като
веществени доказателства 4 броя оптични носитЕ. - компактдискове (л. 112 и
л. 114 от том 2 от ДП), следва да останат на съхранение по делото.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК иззетите като веществени
доказателства - 1 бр. чук, 1 бр. раница, съдържаща 1 бр. флекс, 3 бр. отвертки
с метално острие, 1 бр. гаечен ключ, 5 бр. дискове, запечатани с картон Серия
А 0253963 и СП 044 НЕКД-СДВР; 1 бр. хартиен плик с картон Серия А
0253954 и печат 044 НЕКД СДВР, съдържащ 2 броя текстилни ръкавици и 2
броя радиостанции; 1 бр. ръкавици, маска и шапка, запечатани в хартиен плик
с картон Серия А 0253957 и печат 044 НЕКД СДВР; 1 бр. козикрак, запечатан
в хартиен плик с картон Серия А 0250953 и печат 044 НЕКД-СДВР, 1 брой
раница с инстР.ти, запечатани в хартиен плик картон Серия А 0253961 и печат
044 НЕКД СДВР; чифт ръкавици, запечатани в хартиен плик с картон Серия А
0253956 и печат 044 НЕКД СДВР; 2 броя мобилни телефони, запечатани в
полиетиленов плик с картон Серия А 0253958 и печат 044 НЕКД СДВР,
следва да останат на съхранение по делото до изясняване на въпроса за
тяхната собственост.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК иззетите като веществени
доказателства - част от патронник, запечатан в полиетиленов плик с картон
Серия А 0515015 и печат 023 НЕКД СДВР; част от патронник, запечатан в
полиетиленов плик с картон Серия А 0515011 и печат 023 НЕКД СДВР; ½
патронник от брава на входна врата, запечатан с картон Серия А 0253964 и СП
044 НЕКД-СДВР и 1 бр. дактилоскопна следа, запечатана в хартиен плик с №
002946 и СП 044 НЕКД-СДВР, като вещи без стойност се отнемат в полза на
държавата, като след влизане в сила на присъдата следва да бъдат унищожени.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК подс. П.
А. (със снета по делото самоличност) да заплати в полза на Софийски районен
4
съд сумата от 705 (седемстотин и пет) лева, представляваща направени
разноски за експертизи в съдебната фаза в размер на 700 лева и 5 лева
държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Софийски градски
съд по реда на Глава XXI от НПК в 15-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
ЗаседатЕ.:
1._______________________
2._______________________

5

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда по НОХД № 7501/2023 година по описа на СРС,
НО, 96-ти състав

Софийска районна прокуратура (СРП) е повдигнала обвинение против П.
А. А. за това, че на 25.06.2022 г., за времето от около 22.00 часа до 23.20 часа, в
гр. София, ул. „Бесарабия“ № 100, ет. 3, като извършител, в съучастие с П.
Василев Димитров - извършител; Светослав Чавдаров Т. - извършител и
Юлиан Г. Ценев - извършител, от жилище на горепосочения адрес, чрез
използване на техническо средство - раздвижен ключ, повредили преграда,
здраво направена за защита на имот – разбили брава и патронник на входна
врата на жилището, чрез използване на моторно превозно средство лек
автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рама № W0L0AHL4855205795, с
поставени на него рег. табели № СВ 7729 РХ, като предмет на кражбата са и
боеприпаси за огнестрелни оръжия /съгласно чл. 7, ал. 1 от Закон за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия/, отнел чужди
движими вещи – бижута: гривна на стойност 15.73 лева /петнадесет лева и
седемдесет и три стотинки/, обеца на стойност 1.00 /един/ лев, обеца с
треперушка на стойност 1.00 /един/ лев, обеци с камъни на стойност 2.00 /два/
лева, обеци с камък на стойност 2.00 /два/ лева, метална каса с размери 50 см х
70 см на стойност 400.00 /четиристотин/ лева, съдържаща 210 бр. банкноти с
номинал по 100 лева на обща стойност 21 000 лева, 230 бр. банкноти с
номинал по 50 лева на обща стойност 11 500 лева, 70 бр. банкноти с номинал
50 евро на обща стойност 3 500 евро – с равностойност 6 845.41 лева, 1 бр.
ловен патрондаш на стойност 15.00 /петнадесет/ лева, пластмасов монетник на
стойност 2.00 /два/ лева, метална кутия с надпис „Cheressimo“ на стойност
1.00 /един/ лев, 50 бр. патрони калибър 22 Long Rifle с периферно
възпламеняване, предназначени за стрелба с огнестрелно оръжие от същия
калибър на обща стойност 14.50 лева /четиринадесет лева и петдесет
стотинки/, 38 бр. патрони калибър 9х19 мм., предназначени за стрелба с
огнестрелни оръжия от същия калибър на обща стойност 30.40 лева /тридесет
лева и четиридесет стотинки/, 11 бр. ловни патрони 12-ти калибър,
предназначени за стрелба с гладкоцевни огнестрелни оръжия от същия
калибър на обща стойност 14.30 лева /четиринадесет лева и тридесет
стотинки/, 1 бр. патрон калибър 9х18 мм Макаров, предназначен за стрелба с
огнестрелни оръжия от същия калибър на стойност 0.79 лева /седемдесет и
девет стотинки/, синьо полиетиленово пликче, съдържащо следните монети и
вещи: 1 бр. провинциална монета на град Никея, Витиния, ІІ-ІІІ век, на
стойност 15.00 /петнадесет/ лева, 1 бр. средновековна монета /скифат/, ХІІ-
ХІІІ в., на стойност 3.00 /три/ лева, 3 бр. римски монети от периода на т. нар.
„Войнишки императори“, края на ІІІ век на обща стойност 15.00 /петнадесет/
лева, 58 бр. късноантични римски монети от периода ІV-V век на обща
стойност 58.00 /петдесет и осем/ лева, 3 бр. фрагменти от зелена стъклена
паста без стойност, 1 бр. съвременен кръст, счупен в единия край без стойност
1
лева, всичко на обща стойност 39 936.13 лева /тридесет и девет хиляди
деветстотин тридесет и шест лева и тринадесет стотинки/, от владението на В.
М. П., без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги присвоят,
като А. е извършил престъплението след като е бил осъждан за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, ако поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл. 66 от НК,
както следва: 1. Със Споразумение по НОХД № И-654/2010 г., на Софийски
районен съд, в сила от 17.02.2010 г., за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл.
18, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от три месеца, изпълнението на което е отложено за срок от три години; 2. с
Присъда по НОХД № 340/2014 г., на Окръжен съд-Варна, в сила от 07.11.2019
г., за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. чл. 215, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от
НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
години и глоба в размер на 5000 лева – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 10, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „а“ и б. „б“ от НК.
В проведеното съдебно заседание представителят на СРП поддържа
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия А.. Изложени са съображения, че
обвинението е напълно доказано от събраните по делото доказателства и по-
специално от показанията на полицейските служители, експертизите и
протокола за обиск и изземване на подс. А.. Твърди се, че от протокола за
обиск и изземване е установено, че от фактическата власт на подс. А. са иззети
половин патронник за врата, раздвижен ключ и десет броя метални инстР.ти,
като от трасологичната експертиза по несъмнен начин се установява, че
инстР.тите и раздвиженият ключ са послужили за разбИ.е на бравата на
вратата на процесното жилище. Изложено е, че показанията на свидетелите,
спрямо които наказателното производство е приключило с одобряване на
споразумение, нямат доказателствена стойност и целят да обезпечат
защитната теза на подсъдимия А.. С оглед на изложеното, от съда се иска да
признае последния за виновен по повдигнатото му обвинение, като му наложи
наказание над предвидения в закона среден размер, което да се изтърпи при
първоначален строг режим. От съда се иска да осъди подс. А. да заплати и
направените в хода на наказателното производство разноски, солидарно с
останалите осъдени лица.
Защитникът на подсъдимия пледира, че обвинението не е доказано, като се
твърди, че е налице противоречие между показанията на разпитаните
полицейски служители, а протоколът за обиск на подс. А. не установява с
категоричност твърдените обстоятелства. Твърди се, че не е доказано
обвинителното твърдение, че въпросната вечер е провеждана специализирана
полицейска операция по оперативни данни, че същата вечер предстои
извършване именно на разследваното престъпление. В този смисъл е
посочено, че е извършено проследяване на управлявания от Юлиян Ценев
2
автомобил, като не е доказано полицейските служители да се намирали около
адреса на ул. „Бесарабия“ и някой от тях да е наблюдавал лично качването на
въпросната каса в багажника на автомобила. Твърди се, че са нелогични
обясненията на полицейските служители относно причината за незадържане
на място на извършителите на деянието, в който случай последните биха били
лишени от каквото и да е възможност за съпротива. Нелогично е твърдението
им, че са ги оставили да натоварят процесната каса в автомобила, след което
са напуснали местопрестъплението, излизайки на един от най-скоростните
столични булеварди. На следващо място е изложено, че дори да се кредитират
показанията на полицейските служители, че непосредствено са наблюдавали
натоварването на касата в автомобила, то никой от тях не сочи
съпричастността на подс. А. към посочената деятелност. Твърди се, че
действително последният е бил установен в процесния автомобил при
спирането му на бул. „Ботевградско шосе“, но за присъствието му в същия са
събрани категорични доказателства, че подс. А. се е качил в него след като е
бил поканен от св. ***на кръстовището с бул. „Ботевградско шосе“.
Релевирани са и доводи, че от показанията на разпитаната свидетелка и на
тримата свидетели, спрямо които наказателното производство е приключило
със споразумение, се установява идентична фактическа обстановка, а именно,
че подс. А. се е качил впоследствие в задържания автомобил след извършване
на инкриминираното деяние. Изложено е, че не отговаря на обективната
истина и твърдението на прокуратурата, че в подс. А. са открити част от
взломения патрон, както и инстР.тите за взломяването му, доколкото същите
са установени в джобовете на яке, с което процесната вечер подс. А. не е бил
облечен. В тази връзка се твърди, че в неправилно неприетата от съда снимка
е било видно, че по време на задържането си подс. А. не е бил облечен с
процесното яке, а то се е намирало на паважа до лежащите едно до друго лица.
С оглед на изложеното, от съда се иска да приеме, че събраните в хода на
наказателното производство доказателства не установяват по несъмнен начин
участието на подс. А. в извършване на инкриминираното деяние, поради което
следва да бъде оправдан.
Подсъдимият се присъединява изцяло към казаното от неговия защитник,
като няма какво да добави.
В предоставеното му право на последна дума подсъдимият заявява, че иска
да бъде оневинен, защото това е истината.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
доказателствени средства, в контекста на доводите и възраженията на
страните, обсъдени и преценени при спазване на изискванията на чл. 13, чл.
14, чл. 18 и чл. 107 от НПК, намира за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

3
Подсъдимият П. А. А. е роден на ****. в гр. ****, българин, с българско
гражданство, с висше образование, осъждан, женен, работи в транспортна
фирма „****“ ЕООД, живущ в ***, с ЕГН **********.
Със Споразумение по НОХД № И-654/2010 г. на Софийски районен съд, в
сила от 17.02.2010 г., подс. П. А. А. е бил осъден за извършено престъпление
по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание три
месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за
изпитателен срок от три години. Наказанието е изтърпяно на 26.02.2020 г.
С Присъда по НОХД № 340/2014 г. на Окръжен съд-Варна, в сила от
07.11.2019 г., подс. П. А. А. е бил осъден за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1,
вр. чл. 215, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от три години и глоба в размер на 5000 лева. По
отношение на подс. А. е било постановено условно предсрочно
освобождаване на основание чл. 70 НК, считано от 02.09.2021 г. с изпитателен
срок от 7 месеца и 19 дни.
Пострадалият В. М. П. живеел в жилище, находящо се в ****. Същият
живеел на адреса във фактическо съжителство със св. М. Г. С..
На 24.06.2022 г., около 15.30 часа св. С. и пострадалият В. П. излезли от
горепосоченото жилище и заключили входната врата, след което отпътували за
гр. Видин.
На 25.06.2022 г., около 21.00 часа, се провела полицейска акция по сигнал,
че лица ще извършат кражба от къща, находяща се в гр.***. На същата дата
около 21.00 часа подс. П. А. А., заедно със свидетелите ***, П. В. Д. и С. Ч. Т.
(спрямо които наказателното производство е приключило по реда на Глава 29
от НПK със сключване на споразумение) се намирали в лек автомобил марка
„Опел“, модел „Астра“ с рама ***, като автомобилът се управлявал от св. Ю.
Ц. Колата заедно с горепосочените четири лица се придвижвала в гр. София,
по ул. „Тодорини кукли“, в посока на бул. „Ботевградско шосе“. В един
момент автомобилът спрял до бл. 3 в ж.к. „Сухата река“. След около 10
минути автомобилът потеглил отново, като същият бил с вече поставени
други регистрационни табели, а именно СВ 7729 РХ. Автомобилът се движил
по бул. „Ботевградско шосе“, като завил наляво по ул. „Витиня“ и малко след
това автомобилът спрял на ул. „Бесарабия“ пред № 100. За времето от 22.00
часа до 23.20 часа подс. А. заедно със свидетелите Ю. Г. Ц., П. В. Д. и С. Ч. Т.
слезли от автомобила и се насочили към къщата, находяща се на посочения
адрес в ***. След като влезли в нея, четиримата се качили на третия етаж,
където се намирало жилището на пострадалия В. М. П.. Тъй като входната
врата на жилището била заключена, четиримата, вкл. подс. А., разбили бравата
и патронника на входната врата посредством раздвижен ключ, като по този
начин повредили входната врата на жилището, тъй като вратата станала
негодна да изпълнява своите защитни функции.
След като влезли в жилището, четиримата, вкл. подс. А., отнели следните
движими вещи, а именно бижута: гривна на стойност 15.73 (петнадесет лева и
седемдесет и три стотинки) лева, обеца на стойност 1.00 (един) лев, обеца с
4
треперушка на стойност 1.00 (един) лев, обеци с камъни на стойност 2.00 (два)
лева, обеци с камък на стойност 2.00 (два) лева, метална каса с размери 50 см
х 70 на стойност 400 (четиристотин) лева, съдържаща 210 бр. банкноти с
номинал по 100 лева на обща стойност 21 000 лева, 230 бр. банкноти с
номинал по 50 лева на обща стойност 11 500 лева, 70 бр. банкноти с номинал
50 евро на обща стойност 3 500 евро (с равностойност 6 845.41 лева), 1 бр.
ловен патрондаш на стойност 15.00 (петнадесет) лева, пластмасов монетник
на стойност 2.00 (два) лева, метална кутия с надпис „Cheressimo“ на стойност
1.00 (един) лев, 50 бр. патрони калибър 22 Long Rifle с периферно
възпламеняване, предназначени за стрелба с огнестрелно оръжие от същия
калибър на обща стойност 14.50 (четиринадесет лева и петдесет стотинки)
лева, 38 бр. патрони калибър 9x19 мм., предназначени за стрелба с
огнестрелни оръжия от същия калибър на обща стойност 30.40 (тридесет лева
и четиридесет стотинки) лева, 11 бр. ловни патрони 12-ти калибър,
предназначени за стрелба с гладкоцевни огнестрелни оръжия от същия
калибър на обща стойност 14.30 (четиринадесет лева и тридесет стотинки)
лева, 1 бр. патрон калибър 9x18 мм Макаров, предназначен за стрелба с
огнестрелни оръжия от същия калибър на стойност 0.79 (седемдесет и девет
стотинки) лева, синьо полиетиленово пликче, съдържащо следните монети и
вещи: 1 бр. провинциална монета на град Никея, Витиния, II-III век, на
стойност 15.00 (петнадесет) лева, 1 бр. средновековна монета (скифат),
XII-XIIIв., на стойност 3.00 (три) лева, 3 бр. римски монети от периода на т.
нар. „Войнишки императори“, края на III век на обща стойност 15
(петнадесет) лева, 58 бр. късноантични римски монети от периода IV-V век на
обща стойност 58.00 (петдесет и осем) лева, 3 бр. фрагменти от зелена
стъклена паста без стойност, 1 бр. съвременен кръст, счупен в единия край без
стойност лева, всичко на обща стойност 39 936.13 лв.
Горепосочени бижута - гривна, обеца, обеца с треперушка, обеци с камъни
и обеци с камък, били собственост на св. М. Г. С.. Последната била собственик
и на част от паричната сума, намираща се в отнетата от извършителите
метална каса, а именно сумата от 18 000 лева в банкноти с номинал от 50 и
100 лева, която била получена от нея от продажба на наследствен имот.
Останалите вещи в отнетата метална каса, вкл. и последната, били
собственост на пострадалия В. М. П..
След като отнели посочените вещи, горепосочените четирима
извършители напуснали адреса. Същите поставили отнетата метална каса с
инкриминираните вещи и другите отнети вещи в багажника на посочения лек
автомобил, качили се в колата и потеглили. Автомобилът бил управляван от
св. Ю.Ц., до него на предна седалка седнал подс. П. А., а на задната седалка –
свидетелите С. Т. и П. Д.
Полицейските служители, осъществяващи непосредствено наблюдение
над автомобила и извършителите на престъплението, карали след
управлявания от св. Юлиян Ценев автомобил марка „Опел“, модел „Астра“
известно време, като от потеглянето им не ги изпускали от поглед. След
подминаване на отбивката на с. Чепинци полицейските служители спрели
5
принудително л.а. „Опел“, в който се намирали извършителите на
престъплението, и задържали лицата в него. Като водач на автомобила бил
установен св. Юлиан Ценев, отдясно на него на предната седалка седял подс.
П. А., а на задната седалка били св. П. Д. и до него св. С.Т.
В хода на образуваното наказателно производство били извършени оглед
на местопроизшествие на адреса на ул. „Бесарабия“ № 100, като бил иззет 1/2
патронник от брава на входната врата на жилището. Било извършено
претърсване и изземване на автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с
поставени на него рег. табели № СВ 7729 РХ, при което в багажника на
автомобила били намерени всички инкриминирани вещи. Били извършени и
обиски и изземвания на четиримата извършители, като при обиска на подс. П.
А. е иззет 1/2 патронник от врата и раздвижен ключ.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство
трасологична експертиза на намерените при обиските вещи - раздвижен ключ,
10 бр. метални инстР.ти и 1/2 иззет патронник, както и на иззетата 1/2 от
патронник при огледа на местопроизшествие от вратата на дома на
пострадалото лице, се установява, че 10-те броя метални инстР.ти са
предназначени за преодоляване на касови брави, патронникът на бравата на
жилището е разбит именно с раздвижения ключ, като предоставените за
изследване две части на патронник са били едно цяло преди счупването му.
На намерените в касата боеприпаси е назначена и изготвена балистична
експертиза за определяне на брой, вид и калибър.
По делото са назначени и изготвени две съдебно-оценителни експертиза и
съдебно-археологическа експертиза, от заключението на които е видно, че към
момента на извършване на деянието, стойността на инкриминираните вещи е
39 936, 13 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Съдът приема горната фактическа обстановка въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, вкл. и
приобщени експертни заключения, а именно: обясненията на подс. П. А.
(частично), показанията на свидетелите В. М. П. (вкл. приобщените по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л. 271-272 от том 1 от ДП), М.
Г. С. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК
на л. 281-282 от том 1 от ДП), В. К. Т. (вкл. приобщените по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 278-280 от том 1 от ДП), А. Е. П. (вкл.
приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК на л. 293 от том
1 от ДП), Н. Р. Т. (вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т.
2, пр. 2 НПК на л. 276-277 от том 1 от ДП и л. 283 от том 1 от ДП), В. Д. П.
(вкл. приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 НПК на л.
274-275 от том 1 от ДП и л. 284 от том 1 от ДП), Емил Сергеев Е., Радослав
Христов Тафров, Валентин Ангелов Ценкин, Светослав Чавдаров Т., Юлиян Г.
6
Ценев, П. Василев Димитров и Ели Е.а Митова, очна ставка между
свидетелите В. П. и М. С.; протокол за оглед на местопроизшествие (л. 13-14
от том 1 от ДП), протокол за оглед на местопроизшествие (л. 16-17 от том 1 от
ДП), протокол за претърсване и изземване (л. 18-21 от том 1 от ДП), 4 броя
протоколи за обиск (л. 37-58 от том 1 от ДП), протокол за оглед на веществени
доказателства (л. 62 от том 1 от ДП), протокол за оглед на веществени
доказателства (л. 63-65 от том 1 от ДП), протокол за оглед на
местопроизшествие (л. 66-67 от том 1 от ДП), протоколи за доброволно
предаване (л. 79-82 от том 1 от ДП), справка за л.а. „Опел“ (л. 81-84 от том 2
от ДП), справка СДВР (л. 86 от том 2 от ДП), протоколи за доброволно
предаване (л. 106-113 от том 2 от ДП), приемно-предавателни протоколи (л.
135-137 от том 2 от ДП), справка СДВР (л. 87 от съдебното производство),
справки от Агенция по вписванията (л. 178-183 от съдебното производство);
заключението на трасологична експертиза (л. 5-8 от том 2 от ДП),
заключението на дактилоскопна експертиза (л. 17 от том 2 от ДП),
заключението на съдебно-техническа експертиза (л. 27-29 от том 2 от ДП),
заключението на съдебно-археологическа експертиза (л. 34-37 от том 1 от
ДП), заключението на физико-химична експертиза (л. 48-49 от том 2 от ДП),
заключението на съдебно-оценителна експертиза (л. 56-57 от том 2 от ДП),
заключението на балистична експертиза (л. 64-65 от том 2 от ДП),
заключението на съдебно-оценителна експертиза (л. 69-72 от том 2 от ДП),
справка и преписи от бюлетини за съдимост на подсъдимия.
При анализа на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав счита, че възприетата от съда фактическа обстановка, съвпадаща в по-
голямата си част с изложената такава в обвинителния акт, се доказва по
безспорен начин.
На първо място, съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите В. М.
П., М. Г. С. и В. К. Т. като пълни, последователни и логични. Пострадалият В.
П. и св. М. С., с която живее във фактическо съжителство на процесния адрес
в гр. София, ул. „Бесарабия“ № 100, ет. 3, са категорични, че на 24.06.2022 г. са
напуснали процесното жилище, заминавайки за гр. Видин, като късно вечерта
на 25.06.2022 г. им се обадил синът им – св. В. Т., който им съобщил за
извършената кражба от жилището им, като била взета метална каса с
намиращите се в нея вещи. На 26.06.2022 г. св. В. П. и св. М. С. се върнали в
гр. София и предоставили на полицейските служители ключ, с който отворили
касата. Нещо повече, св. В. П. описва в своите показания вещите в отнетата
каса, като св. С. заявява, че 18 000 лева от намиращата се в касата парична
сума е била лично нейна, като е получена от продажба на наследствен имот в
област Ямбол. Предвид противоречието с показанията на св. П. относно това
чия собственост е паричната сума в банкноти от 50 и 100 лева, доколкото св.
С. не твърди да е предавала за съхранение на П. сума в евро, съдът допусна
очна ставка между посочените лица. В хода на същата по несъмнен начин и от
двамата свидетели се установи, че всички намиращи се в металната каса вещи
са били собственост на св. В. П., с изключение на сумата от 18 000 лева, която
7
била получена от С. от продажба на наследствен недвижим имот. Следва да се
отбележи, че в този смисъл е и справката от Агенция по вписванията на л.
184-194 от съдебното производство, от която се установява, че действително
св. С. е продавала недвижими имоти в област Ямбол и област Стара Загора. С
оглед на това съдът намира за безспорно установено от показанията на
свидетелите В. П. и М. С. и извършената помежду им очна ставка, че от
наличната в касата парична сума, 18 000 лева в банкноти по 50 и 100 лева е
била собственост на св. М. С., а останалата парична сума в лева и евро – на св.
В. П. (14 500 лева и 3500 евро). Противно на твърдението на прокуратурата, от
показанията на св. М. С. се установява и че отнетите бижута от жълт метал,
намерени във вътрешността на управлявания от св. Юлиян Ценев автомобил,
също са нейна собственост. Показанията на св. В. П. са информативни и
относно начина на противозаконното проникване в жилището им, а именно
чрез счупване на секретния патрон на бравата на външната врата.
Показанията на св. В. Т., син на пострадалия и св. С., са относими
касателно факта, че в инкриминираната вечер е бил потърсен от полицейски
служители, като при пристигане на място на адреса на неговите родители, е
установил, че външната врата на апартамента им е взломена, като от
вътрешността на същия липсвала метална каса, като баща му казал, че в нея
имало около 40 000 лева и стари монети. Съдържанието на металната каса се
установява по безспорен начин от протокола за оглед на веществени
доказателства (л. 62 от том 1 от ДП), от който е видно, че в същата са
намерени както старинни монети и боеприпаси (патрони), така и парични
суми в евро и лева, чиято обща стойност е била приблизително 40 000 лева,
както твърди св. В. П..
По отношение доказването на осъществяване на престъплението и
неговите извършители, съдът кредитира изцяло показанията на полицейските
служители, участвали в задържането на подс. А. и свидетелите Юлиян Ценев,
Светослав Т. и П. Димитров, а именно: свидетелите В. П., Н. Т., Е. Е., Р. Т. и В.
Ц. И петимата са категорични, че на 25.06.2022 г. са участвали в полицейска
операция по събрана оперативна информация за предстоящо извършване на
взломна кражба от жилище в района на кв. „Левски“, като са били разделени в
два екипа с отделни автомобили – в единия са били свидетелите П., Т. и Е., а в
другия – свидетелите Т. и Ц. От посочените полицейски служители
единствено свидетелите В. П. и Н. Т. са наблюдавали непосредствено
разположението на автомобила пред къщата на ул. „Бесарабия“ № 100 и
поведението на извършителите на престъплението. В този смисъл двамата са
категорични, че са наблюдавали ситуацията пред процесната къща на
разстояние от не повече от 50 метра, като въпреки тъмната част от
денонощието са възприели колко лица са се намирали в автомобила при
натоварване на металната каса и потеглянето му в посока бул. „Ботевградско
шосе“. Действително е налице известно противоречие между показанията на
свидетелите П. и Т., дадени в хода на съдебното следствие и прочетените им
такива от досъдебната фаза относно това дали са видели колко лица са слезли
8
от л.а. „Опел“ пред процесната къща. Така в хода на съдебното следствие
двамата са посочили, че от автомобила са слезли четири лица, докато в
показанията им в хода на досъдебното производство твърдят, че за момент са
изпуснали от поглед л.а. „Опел“, но след кратко време са го установили
паркиран пред къща в гр. София, ул. „Бесарабия“ № 100, след което са
наблюдавали непрекъснато поведението на четирите лица до тяхното
задържане. Доколкото след прочитане на показанията им, дадени в хода на
досъдебното производство, свидетелите П. и Т. заявиха, че поддържат изцяло
прочетеното им в хода на досъдебното производство, то следва да се приеме за
достоверно именно заявеното от тях, че са забелязали автомобила пред
къщата, след което и съответното поведение на четирите лица, свързано със
сваляне на касата и поставянето й в багажника на автомобила. Следва да се
посочи, че липсва каквото и да е противоречие в тази насока между
показанията на свидетелите, възпроизведено в съдебна и досъдебна фаза, като
П. и Т. са категорични, че са забелязали как едно от лицата е излязло от къщата
и е препаркирало л.а. „Опел“ с багажника към къщата, след което е отворило
багажника и с другите три лица, които са излезли след него от къщата, са
натоварили нещо обемно в багажника на автомобила. Свидетелите Т. и П. са
категорични, че след това и четирите лица са се качили в автомобила, като са
потеглили в посока бул. „Ботевградско шосе“, а те от своя страна са ги
последвали, като са се качили в попътно паркирания в посоката им на
оттегляне служебен автомобил, в който се е качил и св. Е. Е.. Важното в
настоящия случай е категорично заявеното от свидетелите В. П. и Н. Т., че не
са изпускали от поглед лекия автомобил „Опел“ след потеглянето му от
мястото на извършване на престъплението до момента на задържането му на
бул. „Ботевградско шосе“. Поради липса на ясен спомен, св. П. заяви в хода на
съдебното следствие, че има спомен за това, че за секунда л.а. „Опел“, в който
са се намирали извършителите, се е скрил зад завоя при потеглянето им със
служебния автомобил, но така заявеното от него не кореспондира с
показанията му, депозирани на л. 284 от том 1 от ДП, приобщени по реда на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 НПК, в които е категоричен, че след
потеглянето от процесния адрес не са изпускали от визуален контакт л.а.
„Опел“ с четиримата извършители в него. След прочитане на показанията му
от досъдебната фаза, св. П. бе категоричен, че поддържа прочетено му, както
и че не са изпускали от поглед автомобила, в който са се намирали четиримата
извършители. Още веднъж следва да се посочи, че свидетелите П. и Т. са
категорични, че от къщата са излезли общо четири лица, които след
натоварването на обемистия предмет в багажника на автомобила, са се качили
в него и заедно са потеглили в посока бул. „Ботевградско шосе“. Доколкото
свидетелите П. и Т., а и качилият се при тях в служебния автомобил Е. Е., са
категорични, че не са изпускали от визуален контакт л.а. „Опел“, както и че не
са видели последният да спира и да се качват или слизат пътници от него, то
следва да се приеме, че задържаните впоследствие четири лица в същия
автомобил са именно тези, които са извършили кражбата на инкриминираните
9
движими вещи. Следва да се посочи, че прочетените по реда на чл. 281, ал. 4
НПК показанията на свидетелите Т. и П. единствено прецизират подробно
възпроизведената от тях фактическа обстановка в хода на съдебното
следствие. От показанията на всички полицейски служители и приложените
по делото протоколи за обиск по несъмнен начин се установява, че при
принудителното спиране на автомобила на бул. „Ботевградско шосе“ в него са
се намирали свидетелите Юлиян Ценев, Светослав Т. и П. Д., както и подс. П.
А., който се возил на предната седалка до водача на автомобила.
Следва да се посочи, че показанията на свидетелите П. и Т. се подкрепят и
от заявеното от св. Е. Е., който макар и да не е наблюдавал района пред
процесната къща, където е бил паркиран л.а. „Опел“, в който е натоварена
металната каса, впоследствие се е качил в служебния автомобил заедно с П. и
Т., като са имали постоянен визуален контакт с л.а. „Опел“. Св. Емил Е. също
не споделя за качване в л.а. „Опел“ или слизане от него на лица по време на
следването му.
Показанията на свидетелите Р. Т. и В. Ц., също служители на СДВР, са
информативни относно обстоятелството, че са се намирали в другия служебен
автомобил, като са изчаквали на бул. „Ботевградско шосе“, след което по
дадено указание от св. Е. Е. са последвали л.а. „Опел“ до момента на
принудителното му спиране на бул. „Ботевградско шосе“ и задържане на
извършителите на деянието. Т. и Ц. са категорични, че св. Е. Е. им заявил при
водения помежду им разговор посредством мобилно приложение, че л.а.
„Опел“ се управлява от „Б.“ (св. Ц.), като се подозира, че е извършена кражба
от него и съучастниците му. Свидетелите Ц. и Т. заявяват, че след спирането
на л.а. „Опел“, в който са се намирали четиримата извършители на
престъплението, единият от тях е побягнал в посока, обратно на движението
му, като е бил задържан именно от тях и установен като св. С. Т.
С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че показанията на
полицейските служители следва да се кредитират като вътрешно
непротиворечиви, последователни и логични. Неоснователно е възражението
на защитника на подсъдимия, че показанията на разпитаните полицейски
служители са недостоверни, доколкото последните не са дали логично
обяснение защо не са задържали на място извършителите на престъплението,
а се е наложило това да става на бул. „Ботевградско шосе“. Следва да се
отбележи, че свидетелите П. и Т. ясно посочиха при разпита им в хода на
съдебното следствие защо не са предприели задържане на извършителите на
престъплението на място още при натоварване на металната каса в
автомобила, а именно с оглед извършена преценка, че предвид броя на
извършителите и това, че последните са сами в близост до тях, не е оправдано
задържането им в този момент. Посочените твърдения се явяват логични, като
са подкрепени и от св. Е. Е. в дадените му показания пред съда. Не отговаря
на обективната истина и твърдението на защитника на подсъдимия, че от
доказателствата по делото не било установено в инкриминираната вечер да е
10
провеждана специализирана полицейска операция на СДВР, доколкото в тази
насока показанията и на петимата разпитани полицейски служители са
непротиворечиви и последователни, че такава е била проведена, макар и с
налични данни само по отношение на св. Ю.Ц. и ползваните от него
автомобили.
Показанията на разпитаните петима полицейски служители, установяващи
съпричастността на подс. П. А., св. С. Т., св. Ю. Ц. и св. П. Д. към
противозаконното отнемане на процесните движими вещи се подкрепя по
еднопосочен начин и от приобщените по делото писмени доказателствени
средства. В този смисъл, от протокола за оглед на местопроизшествие (л. 13-
14 от том 1 от ДП) се установява по несъмнен начин счупването на секретния
патрон на бравата на обитаваното от свидетелите В. П. и М. С. жилище, като
при извършване на посоченото действие по разследване е иззета ½ част от
счупения секретен патрон на бравата, останал на местопроизшествието. От
протокола за претърсване и изземване на л.а. „Опел“ (л. 18-21 от том 1 от ДП)
се установява, че в багажника на същия е била установена процесната метална
каса, както и множество маски, телефони, радиостанции, кози крак,
регистрационни табели, вкл. и инкриминираните бижута от жълт метал,
собственост на св. М. С.. Самото съдържание на противозаконно отнетата от
дома на пострадалия метална каса е установено по несъмнен начин от
протокола за оглед на веществени доказателства, приложен на л. 62 от том 1 от
ДП. Нещо повече, от протоколите за обиск на четиримата задържани на бул.
„Ботевградско шосе“ се установява, че в подс. П. А. са намери и иззети черна
чантичка, съдържаща различни вещи, вкл. и 1 брой френски раздвижен ключ и
1 брой парче от секретен патрон с надпис „Metal”. От заключението на
изготвената в хода на досъдебното производство трасологична експертиза (л.
5-8 от том 2 от ДП), което съдът кредитира изцяло, по несъмнен начин се
установява, че намерената във фактическата власт на подс. А. част от секретен
патрон е именно липсващата част от счупения патрон на бравата от
процесното жилище, иззет с протокола за оглед на същото. Нещо повече,
вещите лица по така изготвената експертиза са категорични, че видно от
оставените следи по повредения секретен патрон на бравата, същият е бил
счупен именно с раздвижен ключ, идентичен с иззетия такъв от фактическата
власт на подс. А. при извършения му обиск. С оглед на това, съдът счита, че
предвид показанията на свидетелите очевидци Т., П. и Е., които не са
изпускали от визуален поглед процесния л.а. марка „Опел“ до момента на
принудителното му спиране, и намирането във фактическата власт на подс. А.
на раздвижения ключ, с който е извършено взломяването на секретния патрон
на бравата на жилището на пострадалия, както и на част от същия секретен
патрон, то по несъмнен начин се установява, че подс. А. е участвал заедно със
свидетелите Ц., Т. и Д. при извършване на противозаконното отнемане на
инкриминираните движими вещи.
Следва да се отбележи за напълно неоснователно основното възражение на
подсъдимия и защитника му, а именно, че раздвиженият ключ и частта от
11
секретния патрон са били намерени в якето на св. Ю. Ц. който го бил дал на
подсъдимия, за да се стопли след качването му в л.а. „Опел“. Освен че тази
версия за случилото се се опровергава по категоричен начин от показанията на
свидетелите П., Т. и Е., които непосредствено са наблюдавали движението на
л.а. „Опел“ от тръгването му от процесната къща до спирането му на бул.
„Ботевградско шосе“, то следва да се отбележи, че видно от съдържанието на
протокола за обиск на подс. А. (л. 56-58 от том 1 от ДП) раздвиженият ключ и
частта от секретния патрон са намерени в черна кожена чантичка, преметната
през рамото на подс. А., а не в яке, стоящо до него.
Тук е моментът да се посочи, че 10-те броя инстР.ти, наподобяващи
тръбички, за които заключението на трасологичната експертиза твърди, че са
предназначени за отключване на касови брави, са намерени във владение на
св. П. Д. (видно от протокол за обиск на последния на л. 43-45 от том 1 от ДП),
а не във фактическата власт на подс. А., както твърди прокуратурата в
обвинителния акт, поради което в тази част изложената от нея фактическа
обстановка не кореспондира с обективната истина по делото.
Независимо от това, съдът счита, че от показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие полицейски служители и протоколите за оглед,
претърсване и изземване, както и обиск на подс. П. А., по несъмнен начин се
установява, че последният е бил едно четирите лица, които на
инкриминираната дата е участвало във влозмяване на жилището на
пострадалия, противозаконното отнемане и натоварване на инкриминираните
вещи в процесния лек автомобил марка „Опел“, като се е качил в същия заедно
със съучастниците си, пътувайки на предна дясна пасажерска седалка до
момента на принудителното им спиране от полицейските служители.
Съдът счита, че следва да кредитира показанията на свидетелите С. Т., Ю.
Ц. и П. Д., спрямо които наказателното производство е приключило с
одобрено от съда споразумение, единствено в частта им, в която последните не
отричат, че заедно са участвали в извършване на кражбата на
инкриминираните движими вещи от къща в гр. София, ул. „Бесарабия“ № 100.
В този смисъл показанията на последните относно начина на счупване на
секретния патрон на бравата, както и пренасянето на процесната метална каса
и съвместното й натоварване в багажника на л.а. „Опел“ кореспондира с
останалите доказателствени материали, приобщени в хода на съдебното
следствие. Изолирани обаче се явяват показанията на посочените трима
свидетели, че при извършване на кражбата не е имало четвърти човек с тях, в
частност това да е бил подс. А.. Както се посочи по-горе, свидетелите Т. и П.,
които са наблюдавали непрекъснато поведението на извършителите на
престъплението от разстояние по-малко от 50 метра, са абсолютно
категорични, че от къщата са излезли общо четири лица, които след
натоварване на металната каса в багажника на автомобила, са се качили в
последния, като нито едно от тези лица не е слизало и не се е качвало друго
лице в автомобила до тяхното задържане на бул. „Ботевградско шосе“. В този
12
смисъл съдът намира за изолирано и твърдението на свидетелите Т., Ц. и Д.,
че подс. А. се е качил в л.а. „Опел“ на кръстовището с бул. „Ботевградско
шосе“. Освен че това твърдение на горепосочените трима свидетели
противоречи на показанията на свидетелите Т., П. и Е., същото не може да
обясни по никакъв начин факта на намиране на техническото средство,
посредством което е счупен секретният патрон на бравата от процесното
жилище, както и на част от последния, именно в чантичката, която е била
преметната през рамото от подс. А.. В този смисъл, дори хипотетично да се
приеме версията на останалите трима извършители на престъплението, а
именно, че подс. А. се е качил по-късно в автомобила и някой му е подал якето
на подс. Ц., за да се стопли, то това обстоятелство не може да обясни
намирането на раздвижения френски ключ и частта от секретния патрон на
бравата в чантичката на подс. А. по време на извършения му обиск. Следва
още веднъж да се посочи, че при обискирането на подс. А. не е претърсвано
яке на последния, както твърдят подсъдимият и защитникът му, още по-малко
в същото са намирани горепосочените две вещи. С оглед на това, съдът счита,
че показанията на свидетелите Т., Ц. и Д. в тази им част, изключваща
участието на подс. А. в извършване на кражбата на инкриминираните
движими вещи, се явяват изолирани и некореспондиращи с останалите
обективни доказателства по делото, посочени по-горе при извършения
доказателствен анализ. Недостоверността в показанията им може да се обясни
с факта, че по отношение на тях наказателното производство вече е
приключило с влязъл в сила съдебен акт, като очевидно се опитват да
оневинят подс. А. относно съпричастността му към извършване на
инкриминираното деяние.
Освен всичко гореизложено, следва да се отбележи, че са налице и
съществени противоречия в показанията на посочената група свидетели – С.
Т., П. Д. и Ю. Ц.. Така, св. Т. заявява, че подс. А. се е качил в автомобила на
около 10-15 метра преди излизането им на бул. „Ботевградско шосе“, докато
свидетелите Ц.и Д. – на светофара на самото кръстовище. От друга страна,
свидетелите Т. и Д. заявяват, че не са възприели някой да подава вещи, в
частност якето на св. Ценев, на качилия се в автомобила П. А., докато св.
Ценев твърди, че някой от тях (свидетелите Д. и Т.) е дал якето му на А.. Св.
Ю. Ц. твърди, че на площадката пред взломената врата на жилището е взел
счупения секретен патрон от бравата и инстР.тите, които е сложил в якето си,
докато св. П. Д. заявява, че той, а не св. Ц., е взел счупения патрон и го е
сложил в якето си. По несъмнен начин се установява, че всяко едно от
заявените обстоятелства не кореспондира с обективната истина по делото,
доколкото, както се посочи по-горе, при извършените обиски на четирите
задържани лица се установява, че раздвиженият ключ и втората част от
счупения секретен патрон са намерени не в якето на някой от горепосочените
трима свидетели, а в черната чантичка на подс. П. А.. Следва да се отбележи
също така, че на л. 79 от том 1 от ДП е приложен протокол за доброволно
предаване, от който е видно, че св. Ю. Ц. предава доброволно черно-сиво яке,
13
с което самият той е заявил, че е бил облечен в процесната вечер. Отделно от
това, от протокол за доброволно предаване на л. 81 от том 1 от ДП е видно, че
подс. А. предава друго черно яке с качулка, с което твърди, че е бил облечен,
което очевидно е различно от якето на св. Ценев. Още веднъж обаче следва да
се посочи, че раздвиженият ключ и частта от секретния патрон са намерени не
в яке, а в черната чантичка на подс. А.. С оглед на това, съдът счита, че
показанията на свидетелите Т., Ц. и Д.не следва да се кредитират в частта им,
в която отричат подс. А. да е бил с тях по време на извършване на
инкриминираното престъпление, твърдейки, че се е качил по-късно в л.а.
„Опел“.
При преценка доказателствената стойност на обясненията на подсъдимия
А., съдът съобрази двойствената им природа – като гласно доказателствено
средство и като основно средство за защита в наказателния процес. В
конкретния случай обаче съдът намира обясненията на подсъдимия за
изолирани, доколкото не кореспондират с показанията на разпитаните
полицейски служители, както и с протокола му за обиск. По отношение на
твърдението на подсъдимия, че се качил в автомобила, в който е бил задържан,
на светофара на бул. „Ботевградско шосе“ отново следва да се посочи, че
същото е безспорно оборено от показанията на свидетелите Т., П. и Е., които
са категорични, че не са изпускали от поглед л.а. „Опел“ от потеглянето му от
къщата до спирането му на бул. „Ботевградско шосе“, като не споменават
същият да е спирал и в него да се е качвало друго лице. От друга страна
свидетелите Т. и П., които са наблюдавали натоварването на процесната
метална каса в л.а. „Опел“, са категорични, че от къщата са излезли общо
четири лица, които са се качили в горепосочения автомобил и същите са били
задържани при принудителното му спиране на бул. „Ботевградско шосе“. С
оглед на това, съдът намира обясненията на подс. А. за напълно недостоверни,
некореспондиращи с обективната истина и обслужващи защитната му
позиция по делото. Единственото вярно обстоятелство от заявените от
подсъдимия такива е, че се е намирал в автомобила, но не и относно това къде
се е намирал преди това и кога се качил в същия, за което подробни
показанията дават именно свидетелите Т. и П.. Следва да се отбележи и още
едно съществено противоречие между обясненията на подс. А. и това на
останалите трима извършители, а именно относно това кой и кога му е подал
якето на св. Ц. Така подс. А. заявява в обясненията си, че след качването си в
автомобила, именно „***“ (св. Ц.) е хвърлил якето му, като не го е обличал и
при претърсването го „писали“, че е на подсъдимия. Освен че такова
обстоятелство не е отразено в протокола за обиск на подс. А.,
възпроизведеното от него напълно противоречи на показанията на
свидетелите Д. и Т., които заявяват, че не са възприемали някой да е подавал
вещи или яке на подс. А. след качването му в автомобила. Нещо повече,
самият св. Ц. заявява, че не той, както твърди подсъдимият, а някой от
останалите двама (Т. или Д.) е дал якето му на А.. Видно е, че се касае за
съществени противоречия между възпроизведеното от подсъдимия и
14
останалите три лица, намиращи се в л.а. „Опел“, което още веднъж е
показателно за недостоверността на възпроизведеното от подсъдимия А. при
разпита му в хода на съдебното следствие.
Именно предвид недостоверността на обясненията на подс. А. и на
свидетелите Ц., Т. и Д., съдът счита, че не следва да се кредитират и
показанията на св. Е. М., която твърди, че до около 22.00-22.30 часа на
процесната вечер е била с подс. А. преди последния да тръгне да си хваща
такси на бул. „Ботевградско шосе“. Предвид заявеното от свидетелите Т., П. и
Е. за непрекъснато наблюдение на л.а. „Опел“ с намиращите се в него
четирима извършители, липсата на данни за качването/слизането на пътници в
същия по време на следването му, както и намирането във фактическата власт
на подс. А. на средството за счупване на секретния патрон на бравата на
жилището и на част от същия, то очевидно показанията на св. М. са
недостоверни и не кореспондират с обективната истина по делото, поради
което също не следва да се кредитират.
Показанията на св. А. П., собственик на „***“ ЕООД, на чието име е
регистриран процесният автомобил „Опел“, са неинформативни относно
главния факт на доказване по делото, като не допринасят за изясняване на
обективната истина по същото.
Съдът кредитира заключенията на останалите експертизи, изготвени в хода
на досъдебното производство като пълни, обосновани и изготвени от
компетентни вещи лица. В този смисъл, от заключенията на двете съдебно-
оценителни експертизи се установява стойността на бижутата от жълт метал,
собственост на св. М. С., както и стойността на вещите, намерени в металната
каса, вкл. и на последната. От заключението на съдебно-археологическата
експертиза се установява видът на старинните монети, намерени в металната
каса, както и тяхната парична равностойност към датата на деянието.
Същевременно, от заключението на балистичната експертиза се установява, че
намерените в металната каса патрони представляват стандартни огнестрелни
боеприпаси. Заключението на приетата съдебно-техническа експертиза
установява, че поставените на л.а. „Опел“ рег. табели № СВ 7729 РХ не са
изготвени съгласно техническите изисквания, за разлика от намерените във
вътрешността на автомобила такива с рег. № СВ 5749 НА. От заключението на
физико-химичната експертиза се установява, че иззетото от подс. А. при
извършения му обиск пликче с прахообразно вещество представлява екстази
от 0.20 грама със 78 % съдържание. Изготвената дактилоскопна експертиза не
допринася за изясняване на обективната истина по делото, доколкото
изследваната дактилоскопна следа, иззета при извършения оглед на
процесното жилище, е негодна за извършване на идентификация и
съпоставително изследване.
Съдът кредитира и останалите писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, като относими към предмета на доказване по
делото по чл. 102 НПК.
15

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че подс. П. А.
А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4, т. 10, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ НК.
От извършения доказателствен анализ по безспорен начин се установи, че
на 25.06.2022 г., за времето от около 22.00 часа до 23.20 часа, в гр. София, ул.
„Бесарабия“ № 100, ет. 3, подс. П. А. А. като извършител, в съучастие с П. В.
Д. – извършител, С.Ч. Т. - извършител и Ю. Г. Ц. - извършител, от жилище на
горепосочения адрес, чрез използване на техническо средство - раздвижен
ключ, повредили преграда, здраво направена за защита на имот – разбили
брава и патронник на входна врата на жилището, чрез използване на моторно
превозно средство лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рама № ***, с
поставени на него рег. табели № ***, като предмет на кражбата са и
боеприпаси за огнестрелни оръжия (съгласно чл. 7, ал. 1 от Закон за оръжията,
боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия), отнел чужди
движими вещи – метална каса с размери 50 см х 70 см на стойност 400
(четиристотин) лева, съдържаща сумата от 14 500 (четиринадесет хиляди и
петстотин лева) в различни банкноти с номинал по 100 лева и по 50 лева, 70
бр. банкноти с номинал 50 евро на обща стойност 3 500 евро – с
равностойност 6 845.41 лева, 1 бр. ловен патрондаш на стойност 15.00
(петнадесет) лева, пластмасов монетник на стойност 2.00 (два) лева, метална
кутия с надпис „Cheressimo“ на стойност 1.00 (един) лев, 50 бр. патрони
калибър 22 Long Rifle с периферно възпламеняване, предназначени за стрелба
с огнестрелно оръжие от същия калибър на обща стойност 14.50 лева
(четиринадесет лева и петдесет стотинки), 38 бр. патрони калибър 9х19 мм.,
предназначени за стрелба с огнестрелни оръжия от същия калибър на обща
стойност 30.40 лева (тридесет лева и четиридесет стотинки), 11 бр. ловни
патрони 12-ти калибър, предназначени за стрелба с гладкоцевни огнестрелни
оръжия от същия калибър на обща стойност 14.30 лева (четиринадесет лева и
тридесет стотинки), 1 бр. патрон калибър 9х18 мм Макаров, предназначен за
стрелба с огнестрелни оръжия от същия калибър на стойност 0.79 лева
(седемдесет и девет стотинки), синьо полиетиленово пликче, съдържащо
следните монети и вещи: 1 бр. провинциална монета на град Никея, Витиния,
ІІ-ІІІ век, на стойност 15.00 (петнадесет) лева, 1 бр. средновековна монета
(скифат), ХІІ-ХІІІ в., на стойност 3.00 (три) лева, 3 бр. римски монети от
периода на т. нар. „Войнишки императори“, края на ІІІ век на обща стойност
15.00 (петнадесет) лева, 58 бр. късноантични римски монети от периода ІV-V
век на обща стойност 58.00 (петдесет и осем) лева, всичко на обща стойност
21 914.40 лева (двадесет и една хиляди деветстотин и четиринадесет лева и
четиридесет стотинки), от владението на В. М. П., без неговото съгласие с
16
намерение противозаконно да ги присвои, като А. е извършил престъплението
след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по
чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях
изпълнението не е отложено по чл. 66 от НК, както следва: 1. Със
Споразумение по НОХД № И-654/2010 г. на Софийски районен съд, в сила от
17.02.2010 г., за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като му
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца,
изпълнението на което е отложено за срок от три години; 2. С Присъда по
НОХД № 340/2014 г. на Окръжен съд-Варна, в сила от 07.11.2019 г., за
престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. чл. 215, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК,
като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три
години и глоба в размер на 5000 лева.
На първо място, от извършения доказателствен анализ по безспорен начин
се установи, че подс. А. заедно с останалите трима извършители С. Т., Ю. Ц. и
П. Д. са се качили на трети етаж в къщата, находяща се в гр. София, ул.
„Бесарабия“ № 100, след което са счупили заедно секретния патрон на бравата
на жилището, проникнали са в същото, като са взели от него процесната
метална каса с намиращите се в нея вещи, както и бижутата от жълт метал,
намерени впоследствие също в л.а. „Опел“. В този смисъл свидетелите В. П. и
Н. Т. са категорични, че четири лица са излезли къщата, като заедно са
натоварили металната каса в багажника на автомобила, качили са се заедно в
последния и са напуснали мястото на извършване на престъплението, след
което са били задържани от служители на СДВР на бул. „Ботевградско шосе“.
Доколкото посочените двама полицейски служители, вкл. и св. Е.Е., са
категорични, че след качването на четирите лица в автомобила не са
изпускали същия от визуален контакт, като не се е качвало друго лице в
същия, то е безспорно установено, че задържаните в автомобила четири лица,
сред които и подс. А., са извършителите на престъплението. Аргумент в тази
насока е и обстоятелството, че при обиска на подс. А. в чантичката на
последния е открито средството за счупване на секретния патрон на бравата от
жилището, както и част от посочения секретен патрон. Съдът счита, че всички
горепосочени доказателства, анализирани подробно от съда при извършения
доказателствен анализ, установяват по несъмнен начин, че именно подс. П. А.
е четвъртото лице, което е участвало в извършването на престъплението
заедно със свидетелите Ю. Ц., С. Т. и П. Д. С оглед на това, съдът счита, че
подс. А. е осъществил от обективна страна състава на престъплението кражба,
доколкото е участвал в противозаконното отнемане на инкриминираните
чужди движими вещи, като след натоварването им в автомобила и
напускането на местопроизшествието, той и неговите съучастници са
осъществили трайна фактическа власт върху същите.
Съдът счита, че подс. А. следва да бъде осъден за кражбата на металната
каса и намиращите се в нея вещи, които имат стойност, с изключение на
17
сумата от 18 000 лева в купюри по 50 и 100 лева, за която се установи по
несъмнен начин, че е собственост на св. М. С.. Същевременно, подс. А. следва
да бъде оправдан за това, че на инкриминираните дата и място противозаконно
е отнел от владението на В. М. П. следните чужди движими вещи, негова
собственост, без неговото съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои: парична сума в размер над 14 500 лева до 32 500 лева в различни
банкноти с номинал 100 лв. и 50 лв. (явяваща се разликата между цялата
открита сума от 32 500 лева в банкноти от 50 и 100 лева и притежаваната от
св. С. сума от 18 000 лева като част от нея), бижута: гривна на стойност 15.73
лева, обеца на стойност 1.00 лев, обеца с треперушка на стойност 1.00 лев,
обеци с камъни на стойност 2.00 лева, обеци с камък на стойност 2.00 лева,
както и 3 бр. фрагменти от зелена стъклена паста без стойност и 1 бр.
съвременен кръст, счупен в единия край без стойност. Както се посочи при
извършения доказателствен анализ, бижутата с жълт цвят - гривна, обеца,
обеца с треперушка, обеци с камъни и обеци с камък са собственост на св. М.
С.. По идентичен начин от извършената очна ставка между нея и св. В. П. се
установи, че от намиращата се в металната каса сума от 210 бр. банкноти с
номинал по 100 лева (на обща стойност 21 000 лева) и 230 бр. банкноти с
номинал по 50 лева (на обща стойност 11 500 лева), 18 000 лева са били
собственост също на св. М. С., като са придобити от нея от продажба на
наследствени земи, което се потвърждава от приложената справка от Агенция
по вписванията. Доколкото св. М. С. и св. В. П. нямат граждански брак, то
придобитата сума от 18 000 лева се явява лична собственост на св. М. С.. С
оглед на това и посочената парична сума от 18 000 лева, както и
инкриминираните бижута от жълт метал, са собственост на св. М. С., а не на
пострадалия В. П., както се твърди в обвинителния акт. Доколкото се
установява ново фактическо положение, касаещо наличието на обективен
признак от състава на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК (собствеността на
част от отнетите чужди движими вещи), то е налице съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението. Съгласно константната съдебна
практика изменението на обстоятелствената част на обвинението е
съществено винаги, когато на подсъдимия се вменяват нови факти, по които не
се е защитавал, и които обуславят необходимост от нови усилия в линията му
на защита. В случая безспорно е налице такова съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението, доколкото се касае за установяване на
различен титуляр на правото на собственост върху част от противозаконно
отнетите чужди движими вещи, по които факти подсъдимият не се е
защитавал в хода на воденото срещу него наказателно производство.
Наличието на съществено изменение на обстоятелствената част на
обвинението винаги предполага изменение на обвинението от страна
представителя на прокуратурата по реда на чл. 287, ал. 1 НПК. При наличието
на проявено процесуално бездействие в тази насока, какъвто е настоящият
случай, съдът не би могъл за първи път с присъдата да осъди подсъдимия,
вменявайки му ново фактическо положение касателно собствеността на
18
паричната сума от 18 000 лева и бижутата от жълт метал, които са собственост
на св. М. С.. Доколкото в случая не е налице изменение на обвинението от
представителя на СРП по реда на чл. 287, ал. 1 НПК в тази част, изразяващо се
в посочване на действителния собственик на горепосочените чужди движими
вещи, съдът на основание чл. 304 НПК следва да оправдае подс. П. А. в тази
част на повдигнатото му обвинение за извършване на вмененото му
престъпление, изразяващо се в отнемане на вещите (сумата от 18 000 лева и
бижутата от жълт метал), които са собственост на св. С..
Подс. А. следва да бъде оправдан и по отношение противозаконното
отнемане на 3 бр. фрагменти от зелена стъклена паста и 1 бр. съвременен
кръст, счупен в единия край, доколкото посочените вещи нямат определена
стойност и поради това не могат да бъдат предмет на престъплението по чл.
194, ал. 1 НК (в този смисъл Решение № 482 от 17.01.2011 г. по н.д. №
421/2010 г. по описа на ВКС, I н.о.). С оглед на това и на основание чл. 304
НПК подс. А. следва да бъде оправдан в това на инкриминираните дата и
място противозаконно да е отнел от владението на В. М. П. следните чужди
движими вещи, негова собственост, без неговото съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои: парична сума в размер над 14 500 лева до
32 500 лева в различни банкноти с номинал 100 лв. и 50 лв. (доколкото сумата
от 18 000 лева е собственост на св. С.), бижута - гривна на стойност 15.73
лева, обеца на стойност 1.00 лев, обеца с треперушка на стойност 1.00 лев,
обеци с камъни на стойност 2.00 лева, обеци с камък на стойност 2.00 лева
(собственост също на св. С.), както и относно вещите без стойност - 3 бр.
фрагменти от зелена стъклена паста и 1 бр. съвременен кръст, счупен в
единия, както и относно общата стойност на противозаконно отнетите чужди
движими вещи в размера над 21 914.40 лева до вменения му с обвинителния
акт размер от 39 936.13 лева.
В случая престъплението е осъществено в съучастие със свидетелите С. Т.,
П. Д. и Ю. Ц., в хипотезата на съизвършителство и от четиримата, доколкото
всеки един от тях, вкл. и подс. А., е участвал в прекъсването на владението
върху чуждите движими вещи от страна на техния собственик, както и
установяването на своя обща трайна фактическа власт върху тях чрез
натоварването им в л.а. „Опел“ и напускане посредством него на
местопрестъплението. В този смисъл е налице съвместно умишлено
поведение на четиримата, насочено към постигане на престъпния резултат,
като в случая е без значение какво е било точното разделение на ролите между
извършителите при самото взломяване на жилището на пострадалия,
доколкото и четиримата са участвали в последващото изнасяне на вещите от
къщата и натоварването им в процесния лек автомобил, което е било
непосредствено възприето от свидетелите Т. и П..
Същевременно, престъплението е осъществено от страна на подсъдимия и
тримата му съучастници при наличие на квалифициращите признаци по чл.
195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 10 НК, доколкото за извършване на кражбата е
19
използвано техническо средство - раздвижен ключ, намерен при последващия
обиск в чантичката на подс. А., с който е повредена преграда, здраво
направена за защита на имот – разбита е бравата и патронникът на входна
врата на жилището, използвано е моторно превозно средство - лек автомобил
„Опел“, модел „Астра“ с рама № ***, с поставени на него рег. табели № ***за
установяване на трайна фактическа власт върху вещите, като предмет на
кражбата са и боеприпаси за огнестрелни оръжия съгласно чл. 7, ал. 1 от Закон
за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия,
доколкото в касата са се намирали патрони за огнестрелни оръжия. На
следващо място, подс. А. е извършил престъплението и при наличието на
квалифициращия признак по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК, доколкото деянието е
осъществено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29, ал. 1, б. „а“
и б. „б“ НК, а именно след като е бил осъден за извършено тежко умишлено
престъпление на „лишаване от свобода“ не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и след като е бил
осъждан два пъти на „лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението не е отложено по чл. 66 от
НК, а именно: по НОХД № И-654/2010 г. по описа на СРС, с протоколно
определение в сила от 17.02.2010 г. е одобрено споразумение за извършено
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, като на подс. А. е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението
на което е отложено за срок от 3 години, и с присъда по НОХД № 340/2014 г.
по описа на Окръжен съд-Варна, в сила от 07.11.2019 г., с която за извършено
престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК му е било
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години при
първоначален строг режим и глоба в размер на 5000 лева.
С оглед на всичко гореизложено, съдът счита, че е безспорно доказано, че
подс. П. А. е извършил престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3,
т. 4, т. 10, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“
от НК.
Извършеното от подс. А. деяние е съставомерно и от субективна страна,
като е осъществено при форма на вина пряк умисъл, доколкото последният е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е целял настъпването
на този престъпен резултат, като е действал и с присвоително намерение при
отнемане на вещите. Подс. А. е извършил деянието със свидетелите С. Т., П.
Д. и Ю.Ц. и при общност на умисъла, като всеки от тях е съзнавал, че
осъществява деянието съвместно с другите лица, като е целял извършването
му и настъпването на предвижданите от тях общественоопасни последици.

ПО НАКАЗАНИЕТО:

При преценка на размера на наказанието за така извършеното
20
престъпление съдът прецени, че законодателят е предвидил в разпоредбата на
чл. 196, ал. 1, т. 2 НК определянето на наказание „лишаване от свобода“ в
размер от 3 до 15 години.
При индивидуализацията на наказанието за така извършеното от подс. А.
престъпление съдът съобрази като смекчаващи отговорността обстоятелства
доброто му процесуално поведение, както и трудовата му ангажираност и
семейния му статус, предвид наличните данни, че е женен и има деца. Като
смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се отчетат и наличните
данни по делото при разглеждане на мярката за неотклонение на последния, че
подсъдимият страда от заболяване „дискова херния“. Въпреки това, предвид
доброто общо състояние на подсъдимия при явяването му в съдебните
заседания по време на разглеждане на делото, заболяването му не следва да се
отчита да е от естество, което да обуславя значителната му тежест при
определяне на наказанието на подсъдимия. Същевременно, като отегчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства следва да се отчетат
извършването на престъплението в тъмната част на денонощието в съучастие
с още три лица, което завишава обществената опасност на престъплението. На
следващо място, като отегчаващо отговорността обстоятелство следва да се
отчете извършването на престъплението едновременно при наличието на
множество квалифициращи признаци – при използване на техническо
средство и МПС, повреждане на преграда, здраво направена за защита на лица
и имот, като предмет на престъплението са и боеприпаси за огнестрелни
оръжия. Нещо повече, престъплението е извършено от подс. А. и при
наличието на двете хипотези на опасния рецидив по чл. 29, ал. 1 НК. Съдът
счита, че извършването на престъплението от страна на подс. А. при
наличието на всички горепосочени квалифициращи признаци завишава
значително обществената опасност на извършеното престъпление. На
следващо място следва да се отчете и значителната стойност на
противозаконно отнетите чужди движими вещи, а именно 21 914.40 лева,
което се равнява на повече от 30 минимални работни заплати за страната към
датата на извършване на инкриминираното деяние. Действително, посочената
равностойност на противозаконно отнетите движими вещи не покрива
квалифициращия признак „големи размери“, но безспорно високата стойност
на предмета на престъплението също завишава обществената опасност на
деянието и дееца. Въпреки оправдаването на подс. А. за противозаконното
отнемане на бижутата от жълт метал и паричната сума от 18 000 лева,
собственост на св. С., и то единствено поради проявено бездействие от страна
на прокуратурата по реда на чл. 287, ал. 1 НПК, отнемането на посочените
вещи също следва да бъде съобразено при преценка на обществената опасност
на деянието и дееца, като неминуемо ги завишава. Не на последно място
следва да се посочи, че подс. А. е извършил престъплението само два месеца
след като е изтекъл изпитателният срок на постановеното му условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложеното
му наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 340/2014 г. по описа на ОС-
21
Варна. В този смисъл съдът счита, че очевидно подсъдимият не се е поправил
и превъзпитал въпреки ефективно изтърпените от последния наказания
„лишаване от свобода“, като само няколко месеца след освобождаването му от
пенитенциарното заведение и само два месеца след изтичане на изпитателния
срок по постановеното му условно предсрочно освобождаване е извършил
настоящото тежко умишлено престъпление, което се характеризира с висока
степен на обществена опасност. Обобщавайки всичко гореизложено, съдът
счита, че в случая е налице превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, поради което наказанието на подсъдимия следва да се
индивидуализира в хипотезата на чл. 54, ал. 1 НК. Липсват множество или
изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства,
поради което и не са налице основания за определяне на наказанието в
хипотезата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Въпреки това, с оглед наличните данни за
заболяване на подсъдимия, без данни за пълното му оздравяване, съдът счита,
че наказанието на подс. А. следва да се определи между предвидения в
разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 2 НК минимален и среден размер.
Настоящият съдебен счита, че предвид високата степен на обществена
опасност на извършеното престъпление и на самия подсъдим, в контекста на
наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, на подс. П.
А. следва да се наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години и
6 месеца. Така наложеното наказание е под средния размер, който
прокуратурата е поискала да бъде наложен на подс. А., но съдът счита, че
същото се явява достатъчно строго, независимо от превеса на отегчаващите
отговорността обстоятелства, поради което би могло да изпълни в
кумулативно единство целите на наказанието по чл. 36 НК, като гарантира
както поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, така и постигането на
генерална превенция по отношение на останалите членове на обществото.
Съдът счита, че по изложените съображения не е необходимо
определянето в конкретния случай и на предвиденото в разпоредбата на чл.
196, ал. 2 НК факултативно наказание „конфискация“.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ и б. „б“ ЗИНЗС така наложеното на
подс. П. А. наказание „лишаване от свобода“ следва да се изтърпи от
последния при първоначален строг режим, доколкото надвишава 5 години и
касае умишлено престъпление, а едновременно с това не са изтекли 5 години
от изтърпяване на наказанието „лишаване то свобода“ по НОХД № 340/2014 г.
по описа на ОС-Варна.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК от така определеното за
изтърпяване наказание „лишаване от свобода“ следва да се приспадне
времето, през което подс. П. А. е бил задържан по настоящото наказателно
производство по реда на НПК и ЗМВР, считано от 25.06.2022 г. до 07.07.2022
г., включително, като един ден задържане се зачита за един ден „лишаване от
свобода“, както и времето, през което подс. А. е бил с мярка за неотклонение
„домашен арест“, считано от 08.07.2022 г. до 20.12.2022 г., включително, като
22
два дни домашен арест се зачитат за един ден „лишаване от свобода“.

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

При произнасяне относно веществените доказателства следва да се
посочи, че по отношение на по-голямата част от тях съдът се е произнесъл с
влязъл в сила съдебен акт, а именно с протоколно определение от 11.11.2022 г.,
с което СРС, НО, 22-ри състав е одобрил постигнатото между СРП и
защитниците на С. Т., П. Д. и Ю.Ц. споразумение. С оглед на това, настоящият
съдебен състав следва да се произнесе само относно веществените
доказателства, за които липсва произнасяне на съда с горепосочения съдебен
акт.
В този смисъл, съдът счита, че на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК в полза
на държавата следва да се отнеме средството за извършване на
престъплението - 1 бр. раздвижен ключ, запечатан в полиетиленов плик с
картон Серия А 0515010 и печат 023 НЕКД-СДВР, доколкото се установи, че
същият е собственост на единия от извършителите и е послужил за счупване
на патрона на бравата на жилището на пострадалия.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК приложените по делото като
веществени доказателства 4 броя оптични носители - компактдискове (л. 112 и
л. 114 от том 2 от ДП), следва да останат на съхранение по делото.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК иззетите като веществени
доказателства - 1 бр. чук, 1 бр. раница, съдържаща 1 бр. флекс, 3 бр. отвертки
с метално острие, 1 бр. гаечен ключ, 5 бр. дискове, запечатани с картон Серия
А 0253963 и СП 044 НЕКД-СДВР; 1 бр. хартиен плик с картон Серия А
0253954 и печат 044 НЕКД СДВР, съдържащ 2 броя текстилни ръкавици и 2
броя радиостанции; 1 бр. ръкавици, маска и шапка, запечатани в хартиен плик
с картон Серия А 0253957 и печат 044 НЕКД СДВР; 1 бр. кози крак, запечатан
в хартиен плик с картон Серия А 0250953 и печат 044 НЕКД-СДВР, 1 брой
раница с инстР.ти, запечатани в хартиен плик картон Серия А 0253961 и печат
044 НЕКД СДВР; чифт ръкавици, запечатани в хартиен плик с картон Серия А
0253956 и печат 044 НЕКД СДВР; 2 броя мобилни телефони, запечатани в
полиетиленов плик с картон Серия А 0253958 и печат 044 НЕКД СДВР,
следва да останат на съхранение по делото до изясняване на въпроса за
тяхната собственост. Видно от протоколите за претърсване на автомобила и
последващия му оглед, посочените вещи са установени в същия, но не е
доказано по несъмнен начин чия собственост са. Доколкото последните не се
явяват предмет или средство на извършване на престъплението, същите не
подлежат и на отнемане по реда на чл. 53 НК, поради което следва да останат
на съхранение по делото.
На основание чл. 301, ал. 1, т. 11 от НПК иззетите като веществени
доказателства - част от патронник, запечатан в полиетиленов плик с картон
23
Серия А 0515015 и печат 023 НЕКД СДВР; част от патронник, запечатан в
полиетиленов плик с картон Серия А 0515011 и печат 023 НЕКД СДВР; ½
патронник от брава на входна врата, запечатан с картон Серия А 0253964 и СП
044 НЕКД-СДВР и 1 бр. дактилоскопна следа, запечатана в хартиен плик с №
002946 и СП 044 НЕКД-СДВР, като вещи без стойност следва да се отнемат в
полза на държавата, като след влизане в сила на присъдата бъдат унищожени.

ПО РАЗНОСКИТЕ:

На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 190, ал. 2 НПК подс. П. А. следва да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд сума в общ размер на 705 лева, представляваща направени
разноски за изслушване на експертизите и явяване на вещите лица в съдебната
фаза в размер на 700 лева и 5 лева държавна такса за служебното издаване на
изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
24
Съобщи за изтекли лични данни