Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  

                                           05.11.2020г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, граждански състав в съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

при секретаря  ТАНЯ И., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  №6373 по описа на съда за 2019 год., за  да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл.341 и следващите от ГПК и е за делба на недвижим имот. Фазата на процеса е по допускане на делбата.

В исковата си молба ищцата твърди, че ответникът е неин брат, като по отношение на сграда с идентификатор 67338.528.109.2, находяща се в гр. Сливен, същите са съсобственици при равни квоти от правото на собственост. Твърди се, че това е сграда построена от бащата на страните, като преди смъртта му той е продал заедно с майка им на ответника недвижим имот описан в нот. акт от 1997 г., в който не фигурира процесната жилищна сграда, поради което за нея се твърди, че е налице съсобственост между страните.

От съда се иска да постанови решение, с което да допусне до делба процесната сграда при равни квоти на съделителите, а освен това е предявена и претенция по чл.344, ал.2 от ГПК за заплащане на обезщетение за ползване на имота в размер на 80 лева месечно.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва нейната основателност, като се твърди, че сградата не е съсобствена между страните, а е индивидуална собственост на ответника и неговата съпруга. Изложени са подробни съображения в подкрепа на твърдението за липса на съсобственост между страните, като се прави позоваване на института на приращението, а в случай, че се приеме, че не следва да се прилага, се прави позоваване за придобиване от ответника и неговата съпруга на сградата по давностно владение. Поради това се иска отхвърляне на иска като неоснователен както и да бъдат присъдени разноските по делото, като се иска отхвърляне и на претенцията по чл. 344 ал.2 от ГПК.

       В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. В писмени молби се поддържат предявените претенции.

       Ответникът се явява лично и с пълномощник в съдебно заседание. Иска се отхвърляне на претенциите и присъждане на разноските по делото.

       Третото лице-помагач се явява лично в съдебно заседание и моли за отхвърляне на иска.

      От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

       Ищцата е сестра на ответника, като последният е съпруг на третото лице-помагач. Последните са съпрузи от 1985г.и от тогава владеят процесната сграда с идентификатор 67338.528.109.2, находяща се в гр. Сливен. Владението им е било постоянно, несмущавано, непрекъснато и с ясна демонстрация от тяхна страна за своене на имота.

      Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които са безпротиворечиви, допустими и относими.

       Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

       Претенцията  за делба на недвижимия имот, представляващ сграда с идентификатор 67338.528.109.2, находяща се в гр. Сливен е  допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

       Безспорно процесното жилище е придобито от ответника и неговата съпруга по давност, по време на брака им в условията на съпружеска имуществена общност, в резултат на упражнявано непрекъснато владение в продължение на повече от 10 години. По тази причина между ищцата и ответника не е налице съсобственост по отношения на процесната сграда.

       Предвид изложеното, съдът намира, че исковата претенция за делба следва да се отхвърли като неоснователна поради липса на съсобственост между страните по отношение  на процесната сграда, която е собственост на ответника и неговата съпруга.

       Поради липса на съсобственост е неоснователна и претенцията по чл.344, ал.2 от ГПК.

       С оглед изхода на процеса следва на ответника да бъдат присъдени претендираните разноски, които са в размер на 1000 лева.

       По правилата на процеса следва ищцата да бъде осъдена да заплати в полза на съдебната власт дължимата държавна такса при отхвърляне на иск за делба, която съдът определя на 100 лева.

       Ръководен от горното, съдът

                                                       Р  Е  Ш  И  :

       ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.В.Д. с ЕГН-********** *** ПРОТИВ И.В.И. с ЕГН-********** *** иск с правно основание чл.34 от ЗС за делба на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор 67338.528.109.2, находяща се в гр. Сливен, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

       ОТХВЪРЛЯ предявената от Д.В.Д. с ЕГН-********** *** ПРОТИВ И.В.И. с ЕГН-********** *** претенция с правно основание чл.344, ал.2 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

       ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.В.И. с ЕГН-********** *** сумата 1000 /хиляда/ лева, представляваща разноски по делото.

       ОСЪЖДА Д.В.Д. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд-Сливен държавна такса в размер на 100 /сто/ лева.

       Решението е постановено при участие в процеса на С.А.И. с ЕГН-********** ***, в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника.

       Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: