РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Пловдив, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Данаила Ст. Станкова.
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20245300601974 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С присъда № 26 от 07.02.2024г. по НОХД № 3497/2022г. РС – Пловдив, X н.с., е
признал подсъдимия Г. К. Ж. за виновен в това че на 12.02.2021 г. в село Р., обл. Пловдив, с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и до 13.02.2021 г. поддържал заблуждение
у А. А.ов М. с ЕГН ********** и с това на 13.02.2021 г. в село Р., обл. Пловдив му причинил
имотна вреда в размер на 7 000 /седем хиляди/ лева, поради което и на основание чл. 209, ал.
1 вр. чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца, като го признал за невиновен по същото обвинение да е причинил имотна
вреда за сумата над 7 000 лв. до сумата с парична равностойност от 11 734,98 лв., поради
което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал за тази част от обвинението.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното
на подсъдимия Г. К. Ж. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК съдът е приспаднал от така наложеното
на подсъдимия Г. К. Ж. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 20.10.2021
г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Със същата присъда РС-Пловдив е признал подсъдимия К. Н. Ж. за виновен, в това,
че на 15.02.2021 г. в село Р., обл. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага
поддържал заблуждение у А. А. М. с ЕГН ********** и с това на същата дата му причинил
имотна вреда в размер на 2500 евро /с левова равностойност 4898,58 лева/, поради което и
на основание чл. 209, ал. 1 вр. чл.54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за
1
срок от една година и шест месеца
На основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното на
подсъдимия К. Н. Ж. наказание лишаване от свобода за срок от от една година и шест
месеца с изпитателен срок от три години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК съдът е приспаднал от така наложеното на
подсъдимия К. Н. Ж. наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца
времето, през което е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа на 20.10.2021 г., като
един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Районен съд е осъдил подсъдимия К. Н. Ж. да заплати на частния обвинител и
граждански ищец А. А. М. с ЕГН ********** сумата от 2 500 евро /с левова равностойност 4
898,58 лева/, представляваща обезщетение за нанесени имуществени щети, причинени от
престъплението по чл. 209, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на извършване
на престъплението – 15.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
Районен съд е осъдил подсъдимия К. Н. Ж. да заплати да по сметка на Районен съд
гр.Пловдив сумата от 195,94 /сто деветдесет и пет лева и деветдесет и четири стотинки/
лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.
Съдът е постановил веществените доказателства – оригинал на договор за строително
ремонтни работи, находящ се на л. 93 от досъдебното производство, както и дискове,
находящи се на л. 91 и л. 107 от досъдебното производство, да останат по делото до
изтичане на срока му за съхранение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият Г. К. Ж., е осъден да заплати по
сметка на ОД на МВР гр.Пловдив направените разноски в хода на досъдебното производство
в размер на 158,60 /сто петдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ лева, както сумата от
725 /седемстотин двадесет и пет/ лева по сметка на Районен съд гр.Пловдив в полза на ВСС,
представляваща направени разноски в хода на съдебното производство.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия Г. К. Ж. е осъден да заплати по сметка
на ОД на МВР гр.Пловдив направените разноски в хода на досъдебното производство в
размер на 158,60 /сто петдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ лева, както сумата от 725
/седемстотин двадесет и пет/ лева по сметка на Районен съд гр.Пловдив в полза на ВСС,
представляваща направени разноски в хода на съдебното производство.
Присъдата е обжалвана като неправилна и незаконосъобразна от подсъдимите Г. К. Ж. и К.
Н. Ж., които чрез защитника си- адв. Д. М., молят същата да бъде отменена и да бъде
постановена нова такава, с която да бъдат признати за невиновни и оправдани по така
повдигнатото им обвинение или делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново
разглеждане. Алтернативно се иска изменение на присъдата и намаляване на размера на
наложеното наказание на всеки един от двамата подсъдими.
В съдебно заседание, подсъдимите Г. К. Ж. и К. Н. Ж. поддържат жалбата, а защитникът им
– адвокат Д. М., иска отмяна на присъдата и постановяване на нова оправдателна такава или
връщане на делото на ПРС за ново разглеждане поради допуснати отстраними съществени
процесуални нарушения. Алтернативно се иска изменение на присъдата и намаляване на
размера на наложеното наказание на всеки един от подсъдимите.
В последната си дума подсъдимите искат да бъдат оправдани.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата на
подсъдимите е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Прокурорът счита, че
първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като правила и законосъобразна.
Частният обвинител и граждански ищец А. А. М. не се явява в съдебно заседание.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността
на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе
предвид следното:
2
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Частният обвинител и граждански ищец А. М. и св. А. М. работели във Федерална
Република Германия. През 2021 г. св. А. М. поискал да направи ремонт на притежавана от
семейството му къща в с. Р., обл. Пловдив. Потърсили със семейството му в интернет обяви
за строителство, като попаднал на конкретна обява. Св. Ал. М. се свързал на посочения
телефонен номер *** и обяснил какви ремонтни и строителни дейности желае да бъдат
направени в къщата в с. Р., обл. Пловдив, като по телефона се уговорил за среща на спирката
на градския транспорт пред сградите на „Международен панаир Пловдив“ в гр. Пловдив. На
12.02.2021г. около 11,00ч. свид. А. М. отишъл на уговореното място, където се срещнал с
подс. Г. Ж.. Подсъдимият пристигнал с л.а. „Опел Астра“ с рег. № ****. Двамата се качили в
колата и заедно отишли до къщата в с. Р., обл. Пловдив, ул. ***. Подсъдимият Г. Ж. я огледал
и заявил, че може да извърши желаните строителни и ремонтни дейности по нея. Подс. Г. Ж.
предложил на св. А. М. договор, но свидетелят му отговорил, че иска да сключи договор
пред нотариус. Подсъдимият му обяснил, че ако се сключи при нотариус, договорът ще е
значително по-скъп и трябвало да доплати още сума пари над 2500 лева. Разбрали се да се
видят на следващия ден. На 13.02.2021г. подсъдимият Г. Ж. отишъл отново до къщата в с. Р.
и се срещнал пак със свидетеля А. М.. Представил му бланка на договор за строително-
ремонтни работи, в която имало данни за изпълнителя - „Билдинг строй 17“ ЕООД с ЕИК
********* и адрес: гр. Варна, ул. „Княз Дондуков“ № 10, както и данни за банковата сметка,
по която ще се осъществи крайното плащане - сметка в Банка ДСК с *** А. М. я одобрил и
попълнил собственоръчно датата, мястото на сключване на договора и данните на
възложителя, а подс. Г. Ж. попълнил данните относно предмета на договора: направа на нова
постройка 105 м², демонтаж на стара къща, покрив, полагане на плоча, направа на втори
етаж, направа на нов покрив. Записал и договорената цена: 22 500 лева, включваща труд и
материали, както и срока за изпълнение-30 календарни дни, считано от датата на подписване
на договора. После отбелязал и размера на дължимия аванс-6000 евро. Накрая двамата се
подписали собственоръчно в договора, А. М. - за възложител, а подсъдимият Г. Ж. - за
изпълнител, от името на „Билдинг строй 17“ ЕООД. Екземпляр от договора останал у
възложителя А. М., който заплатил на подсъдимия 1000 лева за съставянето на договора.
Макар в договора да било записано, че след подписване на договора възложителят следва да
преведе аванс от 6000 евро /с левова равностойност 11734,98 лева/, свидетелят А. М. нямал
толкова, като имал в себе си още 8000 лева. Подсъдимият Г. Ж. го попитал какво ще
направят с парите, тъй като са се разбрали за 6000 евро, като свидетелят А. М. му отговорил,
че в момента може да му даде тези, като останалите може да му даде след връщането на
баща му от Германия. Разбрали се свидетелят М. да му даде засега 8000 лева, от които 1000
лева били за подписването на договора и подготвянето на документацията, а останалата
сума от 7000 лева била дадена за изпълнение на договора за ремонт. Подсъдимият Г. Ж. се
съгласил и приел предоставените му 8000 лв. и си тръгнал. На следващия ден в къщата в с.
Р. дошли работници, включително подс. К. Ж., който бил представен като брат на подс. Г. Ж.
с име Н., както и братът на подс. Г. Ж. – С. Ж. и свидетелите Д И. и Г. Г.. Започнали работата
по строежа, като няколко дни работели по кофража на къщата. Междувременно частният
обвинител и гр.ищец А. М. бил уведомен от сина си за предприетите строителни и ремонтни
дейности в къщата им в с. Р. и за необходимостта да бъдат доплатени още пари. На
15.02.2021г. той се прибрал от Германия. Още същата вечер, в присъствието на внуците си
В. К. и К.К. се срещнал с подс. К. Ж.. Разговаряли за извършените до момента и предстоящи
дейности по строежа. Подс. К. Ж. попитал пострадалия А. М. каква сума пари има готовност
да добави към дадената от сина му до момента сума. Последният му предал 2500 евро /с
левова равностойност 4898,58 лева/, за което не бил съставен никакъв писмен документ.
Пострадалият А. М. му дал и още 2500 евро във връзка с ремонт, който искали да бъде
направен на къщата на зетя му. Подс. К. Ж. си тръгнал с уговорката, че на следващия ден ще
докара още работници и материали и ще продължат с работата по къщата. На 16.02.2021г.
3
никой не дошъл да работи в къщата в с. Р., поради което пострадалият А. М. позвънил по
телефона на подс. К. Ж. на предоставения от него номер ****, регистриран в „Теленор
България“ ЕАД на името на „Силва -77“ ООД, с управител св. Д., водещ скитнически начин
на жИ.т и представляващ още множество фирми, за да го пита защо никой не е дошъл да
изпълнява уговорените дейности. Телефонът обаче бил изключен и затова той позвънил на
подс. Г. Ж.. Последният му отговорил, че не знае какво става и поискал време, за да разбере
причината за това. В следващите дни подс. Г. Ж. се обадил на А. М. и му казал, че брат му
Н., който ръководел бригадата, е задържан в гр. София, защото карал колата си пиян. Два
дни по-късно пак му се обадил и поискал още малко отсрочка, защото само брат му можел да
прави нивелация и трябвало да изчакат да излезе от ареста. В следващите дни двамата
продължили да поддържат връзка по телефона, но подс. Г. Ж. продължавал да отлага
договорените дейности под различни предлози. Накрая пострадалият А. М. достигнал до
извода, че е измамен и на 24.02.2021г. подал жалба в РУ Труд при ОДМВР-Пловдив, довело
впоследствие до образуването на досъдебно производство. След извършена проверка в
информационните масиви на "Банка ДСК" ЕАД не се установило наличие на банкова сметка
с IBAN ***. При търсене по идентификационен критерий-име „Билдинг строй 17“ ЕООД не
се установили данни за наличие на сметки. Била изискана и справка от Регионална
инспекция „Автомобилна администрация“-Пловдив, като се установило, че л.а. „Опел
Астра“ с рег. № **** е преминал първоначална проверка на уредба за втечнен нефтен газ на
01.03.2021г. Лицето, представило превозното средство за преглед, било С. К. Ж. ЕГН
**********, брат на подс. Г. Ж. и син на подс. К. Ж..
По делото е приета съдебно-почеркова експертиза, от заключението на която се
установява, че в представения за изследване документ в оригинал договор за строително-
ремонтни работи от 13.02.2021г. ръкописният текст, изписан на позиция I.-Предмет на
договора, позиция II. и III.-Задължения на възложителя и положеният подпис на мястото
„Изпълнител“ са изпълнени от лицето Г. К. Ж., ЕГН **********.
По делото с протокол за доброволно предаване от 29.10.2021г. пострадалият А. М.
предал 1 брой компактдиск, за който пояснил, че съдържа записи от проведени телефонни
разговори между сина му А. М. и лицето, с което бил сключен договора за
строителноремонтни работи. На вещественото доказателство е бил извършен оглед.
Назначена е била и фоноскопна експертиза, от чието заключение се установява, че звуковият
съпровод на записа е негоден за извършване на сравнително идентификационно фоноскопно
изследване.
Горната фактическа установка, първостепенният съд е приел за безспорно установена
от събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства – от показанията на
свидетелите Д Димов Г. Д., Д И., Г. Г., както и от показанията на свидетелите: А. М. –
дадени в съдебно и тези, дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени при
условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. II-ро от НПК; А. М. – дадени в съдебно
заседание и тези, дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени при
условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. II-ро от НПК; В. К. – дадени в съдебно
заседание и показанията, дадени пред орган на досъдебното производство и прочетени при
условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. ІІ-ро от НПК; К.К. – дадени в съдебно
заседание, показанията, дадени пред съд и прочетени при условията на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т.
2 от НПК, както и показанията, дадени пред орган на досъдебното производство и
прочетени при условията на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 от НПК; както и от обясненията на
двамата подсъдими.
Първата инстанция е приела и кредитирала с доверие горните гласни доказателства,
както и писмените доказателства и доказателствени средства – договор за строително-
ремонтни работи от 13.02.2021г. (копие и оригинал), справка за собственост на л.а. Опел
Астра с рег. № ****, справка от А1 България вх. № УРИ 6207 03-45/13.05.2021г., справка от
4
Теленор България вх. № УРИ 6207 03-35/30.03.2021г., справка от БТК-ЕАД с вх. № УРИ
6207 03-38/31.03.2021г., справки за съдимост, характеристични справки, Протоколи за
разпознаване на лица и предмети от 20.10.2021г., ведно с албуми към тях, справка от Банка
ДСК вх. № УРИ 6207 00- 8160/07.09.2021г., справка от РД „Автомобилна администрация“ –
Пловдив вх. № УРИ 6207 00-5834/15.06.2021г., ведно с документи за техническа изправност
на ППС, справка от Агенция „Пътна инфраструктура“ вх. № УРИ 6207 00-7378/06.08.2021г.,
Протоколи за доброволно предаване от 20.10.2021г. и 29.10.2021г., Протокол за оглед на
веществени доказателства, писмо вх. № 9143/30.01.2023г. от Кеш Експрес, Договори за СМР
от 08.04.2020г., 10.05.2020г., 03.02.2021г., писмо от Банка ДСК вх. № 51239/05.06.2023г.,
писмо от Д Банк вх. № 52223/06.06.2023г., писмо от Пощенска банка вх. №
52463/07.06.2023г., писмо от Ийзи Пей вх. № 52501/07.06.2023г., писмо от Фи Банк вх. №
53727/12.06.2023г., писмо от ЦКБ вх. № 54012/12.06.2023г.,
Първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на изготвените съдебно-
графологична експертиза и съдебно-фоноскопна експертиза;
Анализирайки и съпоставяйки обясненията на подсъдимата, писмените
доказателства, свидетелските показания и заключенията на изготвените експертизи,
първостепенният съд е стигнал до правния извод, че подсъдимите са осъществили
вмененото им във вина обвинение, а именно :
Подс. Г. К. Ж. е извършил престъпление по чл. 209, ал.1 от НК за това, че на
12.02.2021г. в село Р., обл. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и до
13.02.2021г. поддържал заблуждение у А. А.ов М. с ЕГН ********** и с това на 13.02.2021г.
в село Р., обл. Пловдив му причинил имотна вреда в размер на 7000 лева, поради което и е
признат за виновен за тази част на обвинението, като първоинстанционният съд е приел, че
подс. Г. Ж. не е причинил имотна вреда за сумата над 7 000 лв. до сумата с парична
равностойност от 11 734,98 лв., поради което и го е признал за невиновен и на основание чл.
304 от НПК го е оправдал за тази част от обвинението.
Подс. К. Н. Ж., ЕГН ********** е извършил престъпление по чл.209, ал.1 от НК за
това, че на 15.02.2021г. в село Р., обл. Пловдив, с цел да набави за себе си имотна облага
поддържал заблуждение у А. А. М. с ЕГН ********** и с това на същата дата му причинил
имотна вреда в размер на 2500 евро (с левова равностойност 4898,58 лева).
Районен съд – Пловдив е приел, че от субективна страна престъплението е извършено
от двамата подсъдими умишлено, при форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили
общественоопасни последици.
При индивидуализация на наказанието на всеки един от подсъдимите съдът е отчел
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. При преценка на наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимия Г. Ж., съдът е взел предвид степента на
обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването на деянието. Като
смекчаващо обстоятелство съдът е отчел младата възраст на подсъдимия (към момента на
извършване на деянието на 20 години), липсата на предходни осъждания и семейното
положение на подсъдимия, който макар и да не е женен, има две деца – син и дъщеря. Съдът
е приел за отегчаващо обстоятелство, престъпната упоритост на подсъдимия Г. Ж., изразила
се в осъществяването и на двете форми на изпълнителното деяние – както въвеждането в
заблуждение, така и поддържането на заблуждение, както и високият размер на предмета на
престъплението – сума в размер на 7000 лв. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1
от НК, приемайки че целите на личната и генералната превенция биха могли да бъдат
постигнати с условно наказание, като е отложил изпълнението на същото с изпитателен
срок от три години.
При преценка на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия К. Ж. е
взел предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, всички смекчаващи и
5
отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващо обстоятелство съдът е отчел семейното
положение на подсъдимия – същият има две деца, както и че не е осъждан (реабилитиран).
Съдът е приложил разпоредбата на чл.66, ал. 1 от НК, приемайки че целите на личната и
генералната превенция биха могли да бъдат постигнати с условно наказание, като е отложил
изпълнението на същото с изпитателен срок от три години.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за установено следното:
Жалбата на подсъдимите Г. К. Ж. и К. Н. Ж. е процесуално допустима, но разгледана
по същество е неоснователна по следните съображения:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. Същата съдът е
приел за установена след внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал
и в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Налице са достатъчно
доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение,
което е отразено в мотивите. Въззивната инстанция изцяло възприема анализа на
доказателствата, направен от състава на Районен съд. Правилно е преценено авторството на
подсъдимия Г. К. Ж. и на подсъдимия К. Н. Ж. във вмененото им във вина престъпно
деяние по чл.209, ла.1 от НК. Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал като
логични, последователни и непротИ.речиви показанията на свидетелите Д Димов Г. Д., Д И.,
Г. Г., А. М., А. М., В. К. и К.К..
При проверка на първоинстанционната присъда въззивната инстанция не констатира
да са били допуснати нарушения на материалния закон. Релевантните факти сочат
престъпление по чл.209, ал.1 от НК, а именно такава е в процесния казус възприетата правна
квалификация. Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на защитата,
че обвинението не е доказано по несъмнен начин. Първоинстанционният съд е обсъдил
подробно показанията на св. А. М. и св. А. М., както и протИ.речията между тях и
обясненията на подсъдимите К. Ж. и Г. Ж., като е изложил подробни аргументи защо
последните следва да бъдат разглеждани като защитна позиция. Не могат да бъдат
възприети доводите на защитата, че инкриминираното деяние се явява несъставомерно, тъй
като в случая се касае за гражданско-правни отношения, а именно неизпълнение на договор
за изработка. Първоинстанционният съд е изложил подробни довди, защо не може да бъде
споделена тази защитна теза, които аргументи настоящата инстанция изцяло споделя.
Анализът на събраните по делото доказателства и действията на подсъдимите обосновават
извода, че поведението им не представлява неосъществена гражданска сделка, а напротив-
налице в съставомерно деяние по чл.209, ал.1 от НК, като процесният договор за СМР се
явява единствено средство за въвеждане в заблуждение на дадено лице, в случая
пострадалия А. М., чрез което средство се е формирала невярна представа за
действителността, с оглед мотивиране на последния да извършат акт на имуществено
разпореждане, изразяващ се в предоставянето на парични суми на подсъдимите, с
произтичащата от това имотна вреда. Фактът, че в процесния договор за СМР е са отразени
данни на несъществуваща фирма и банкова сметка, както и че липсват данни касаещи подс.
Г. Ж. обосновават извода, че подсъдимите изначално са нямали намерение да осъществят
уговорените СМР, а със сключване на договора единствено са целели да въведат в
заблуждение пострадалия А. М.. Правилно първоинстационният съд е акцентирал на
обстоятелството, че така поставеният кофраж единствено е имал за цел да обоснове
заплащането на още суми по договора за СМР и допълнително да се затвърди у пострадалия
убеждението, че подсъдимите ще извършат договорените дейности по СМР. Същевременно
от показанията на свидетелите И. и Г. се установява, че на тях не им са били възлагани друго
дейности по осъществяване на договорените СМР освен полагане на кофража, което
обосновава извода, че подсъдимите са нямали намерение да осъществят уговорените в
договора дейности по демонтаж на стара къща, изграждане на нова постройка, полагане на
плоча, направа на втори етаж, направа на нов покрив.
Правилно ПРС е приел, че от субективна страна подсъдимите са осъществили
6
вмененото им във вина престъпно деяние по чл.209, ал.1 от НК, с пряк умисъл –искали са
настъпването на общественоопасните последици, които са пряка последица от действията
им по присвояване на чуждото имущество. Събраните по делото доказателства налагат
категоричния извод за наличие на пряк умисъл, обективиран в действията и поведението и
на двамата подсъдими.
Въззивният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда. Настоящата инстанция
намира за несонователно възражението на защитата, че първоинстанционният съдебен акт е
постановен при съществени нарушения на процесуалните правила, визирани в чл.14 и
чл.107, ал.1 от НПК. В конкретния случай съставът на Районен съд е обсъдил всички
наведени от защитата аргументи, обсъдил е протИ.речията в доказателствените материали,
като първостепенният съдебен акт не страда от пороци, които да са накърнили правото на
защита и съответно да налагат отмяната на присъдата.
Въззивнният съд счита, че правилно и справедливо Районният съд е определил
размера на наказанието лишаване от свобода, а именно в размер на по една година и шест
месеца, за всеки един от двамата подсъдими, като са обсъдени и отчетени наличните
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, и наказанието е определено
съобразно разпоредбата на чл.54 от НК, в размер под средния предвиден от законодателя, но
надвишаващ минимално предвидения такъв. Правилен е изводът на първоинстанционния
съд, че в случая не се констатират многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства, които да обосноват извода за приложение на чл.55 от НК.
Въззивната инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия Г. Ж. и на подсъдимия К. Ж., не се налага така наложеното
им наказание лишаване от свобода в размер на по една година и шест месеца, за всеки един
от тях, да бъде изтърпяно ефективно, и че с прилагането на чл.66, ал.1 от НК, успешно могат
да бъдат изпълнени, както специално превантивната, така и общо превантивната функция на
наказанието спрямо подсъдимите.
В гражданскоправната част въззивната инстанция намира присъдата за правилна, а
въззивната жалба – за неоснователна. По делото е бил приет за съвместно разглеждане
граждански иск за нанесени имуществени вреди. В случая са налице елементите на
фактическия състав на отговорността по чл. 45 от ЗЗД - протИ.правно поведение на
подсъдимия К. Ж., настъпили са имуществени вреди за гражданския ищец А. А. М. и е
налице причинна връзка между тях, което обосновава извода, че искът е доказан за сумата от
4898,58 лв., както по основание, така и по размер. Дължимата законна лихва върху
обезщетението за причинени имуществени вреди от престъплението е от датата на
довършване на деянието -15.02.2021 г.
С оглед изхода на делото, присъдата е правилна по отношение на разноските, които са
били присъдени в първоинстанционното производство в тежест на двамата подсъдими.
По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия
съдебен състав счита, че присъдата следва да бъде потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК, Пловдивският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26 от 07.02.2024г. постановена по НОХД № 3497/2022г. по
описа на Районен съд – Пловдив, X н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8