Решение по дело №266/2024 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на Ц. Ф. Й. от гр.Видин против Заповед № РД-14-2018/08.05.2024г. на Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“-Видин в частта относно наложената ПАМ-временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението-т.1 от заповедта, и по жалбата на Р. Ц. Ф. от гр.Видин против Заповед № РД-14-2018/08.05.2024г. на Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“-Видин в частта относно наложената ПАМ-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС-т.2 от заповедта.

Твърди се от жалбоподателите, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана, че не е посочено в какво се състои административното нарушение, че не е ясно по какъв начин е установено извършеното нарушение, както и че не е извършен таксиметров превоз на пътници, а споделено пътуване. Сочи се и че не е мотивиран размерът на мярката, като изобщо липсва срок и е посочен законовият максимум, а спирането на автомобила от движение, съответно лишаването от правоуправление, ги лишава от възможността да се придвижват, да посещават лечебни и здравни заведения.

Иска се от съда да се отмени оспорваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателите лично и чрез процесуалния си представител, подържат жалбата.

Ответникът по делото оспорва жалбите, като моли заповедта да бъде потвърдена.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Установява се от събраните по делото доказателства, че на 08.05.2024г. служители на ОО“АА“-Видин и ОДМВР-Видин извършвали съвместна проверка за спазване на разпоредбите на ЗАвтП, при която била извършена проверка на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 315 ЦДИ“ с рег.№ ВН7226АВ. Установено било, че автомобилът е собственост на жалбоподателя Ц. Ф. Й., който също бил в автомобила, и бил управляван от жалбоподателя Р. Ц. Ф.-син на Ц. Й.. Установено било, че водачът превозва още 1 бр. пътник- С. М. Д.. От водача и пътниците в автомобила-жалбоподателят Ц. Й. и С. Д., са снети сведения. Д. дава сведения пред административния орган, че се познава със жалбоподателите от около 10 години, като се е случвало да пътува с тях до Испания, където работила, а сега периодично пътува до Испания, за да се види с роднините си там. Същата дава сведения, че за сегашното си пътуване-на 08.05.2023г., се уговорила с Ц. да пътува с тях за Испания, като същите я взели от паркинга на м-н „Лидл“ с управлявания от Р. микробус. За пътуването се уговорила с Ц. да заплати сумата от 150 евро, като при тръгването му дала въпросната сума в евро, за да я закарат в близост до Мадрид. Не е получила за заплатената сума документ-касов бон, фактура, разписка, билет, но и не е искала такъв.

От дадените сведения контролните органи установили, че се касае за извършен превоз от водача срещу заплащане, поради което инспектор П. от ОО“АА“-Видин, съставил АУАН спрямо водача Р. Ц. Ф., в който приел, че от същия е извършено нарушение на чл.6,ал.1 от ЗАвтП, тъй като е извършил обществен превоз на 1 бр. пътник срещу заплащане без да има издаден лиценз на ЕО за превоз на пътници или удостоверение за обществен превоз на пътници на територията на РБългария. В акта подробно е изложена горната фактическа обстановка. Въз основа на съставения акт е издадена обжалваната заповед, в която е прието от административния орган, че след извършена справка в информационната система на Агенцията се установило, че водачът не притежава лиценз за извършване на обществен превоз на пътници на територията на РБългария, лиценз за извършване на международен превоз на пътници на Общността или удостоверение за регистрация на таксиметров превоз на пътници, поради което са приложени ПАМ , както следва :

-по чл.106а,ал.1,т.1,б.“а“ и ал.2,т.1 от ЗАвтП - временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 м. чрез сваляне и отнемане на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация №********* на лек автомобил „Мерцедес Спринтер 315 ЦДИ“ с рег. №ВН7226АВ-спрямо собственика на автомобила Ц. Ф. Й., и

-по чл.106а,ал.1,т.4, б.“б“ от ЗАвтП-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС с №********* до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца-спрямо водача Р. Ц. Ф..

По делото са събрани гласни доказателства.

Свид.Р. К. Р. дава показания, че се познава със жалбоподателите отдавна, като същите периодично идват в Испания и отсядат при него, като свидетелят сочи, че идват в Испания сезонно, когато има работа. Свидетелят сочи, че понякога идват сами, понякога с други хора, защото си делят разходите.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбите са допустими, като подадени в законоустановения срок за обжалване и от лица, за които е налице правен интерес да обжалват посочената заповед в частите, в които всеки от тях е адресат.

По същество жалбите са неоснователни.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган-Главен инспектор в ОО”Автомобилна администрация”-Видин с оглед приложената заповед № РД-01-67/29.02.2024г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” за делегиране на правомощия, тъй като съгласно чл.107,ал.1 ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а от ЗАвтП се прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.

Същата е законосъобразна като постановена в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила и съобразно целта на закона.

Съгласно чл.6,ал.1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари – лиценз на Общността или удостоверение за регистрация – за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Съобразно чл.7,ал.1 от ЗАвтП за всяко моторно превозно средство, с което превозвачът извършва дейността, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощени от него длъжностни лица издават съответно заверено копие на лиценза на Общността или удостоверение за обществен превоз на моторно превозно средство.

За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници без издаден лиценз или удостоверение в закона е предвидено налагането на ограничителните мерки, визирани в чл. 106а ЗАвП.

Според чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“а“ и б.“б“ от Закона за автомобилните превози, за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността, или което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община.

Съобразно чл.106а,ал.1,т.4,б.“б“ от ЗАвтП за преустановяване на административните нарушения се прилага и следната ПАМ: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността – до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Видно от горните разпоредби, ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т.1 от ЗАвтП се налага спрямо собственика на автомобила, с който се осъществява състав на административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с МПС, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността, а ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4 ЗАвП се налага спрямо водача, който осъществява състав на административно нарушение - извършване на обществен превоз на пътници или товари с МПС, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността.

По смисъла на ЗАвтП "обществен превоз" е превоз, който се извършва с МПС срещу заплащане и икономическа облага, предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтП.

В настоящия случай по делото безспорно се установява, че жалбоподателят Р. Ф. е извършил с процесния автомобил, собственост на жалбоподателя Ц. Й., превоз на пътник срещу заплащане, което сочи, че извършеният превоз от него е обществен по смисъла на §.1,т.1 от ДР на ЗАвтП.

От дадените сведения от пътника в автомобила и представения и приет като доказателства по делото АУАН от 08.05.2023г., се установява, че при извършена от контролните органи на ОО"Автомобилна администрация"-Видин, проверка е констатирано, че на 08.05.2023г. около 10,20ч., на път II-14 на км 3 + 200 в посока Видин-Кула Руслан Фавлиянов управлява лек автомобил марка Мерцедес Спринтер , собственост на баща му Цветан Йонов, като извършва обществен превоз на пътници – 1 бр, срещу заплащане. Посоченият АУАН е съставен от служител на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" на длъжност инспектор при ОО "Автомобилна администрация"-Видин, поради което е съставен от компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 92, ал. 1 във вр. с чл. 91, ал. 2 и ал. 3 от ЗАвтП. Съставеният АУАН е официален свидетелстващ документ, истинността на който не е оспорена от жалбоподателя в настоящото производство по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, поради което по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК, се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените в него обстоятелства. Описаната в АУАН фактическа обстановка не се опровергава от събраните по делото гласни доказателства. Същите не установяват обстоятелства, опровергаващи констатациите на административния орган. Конкретната причина за посещение на Испания от жалбоподателите-да извършват сезонна работа, не води до различни фактически установявания-извършен превоз на 08.05.2023г. срещу заплащане. За горното са дадени сведения от пътника в автомобила при извършената на посочената дата проверка от контролните органи на ОО "Автомобилна администрация"-Видин, и ОД на МВР-Видин, верността на които същият е удостоверил с подписа си.

Съдът намира доводите на жалбоподателите за липса на доказателства за извършването на обществен превоз за неоснователни. Безспорно, с оглед събраните по делото доказателства, се установява, че на посочената в заповедта дата жалбоподателят Руслан Фавлиянов е превозвал едно лице от Видин за Испания , като за превоза същият с баща му са получили сумата от 150 евро, която пътничката е заплатила изцяло още при потеглянето. Извършването на превоза е установено от служителите на ОО“АА“ въз основа на дадените сведени от превозваното лице. Установените от лицето обстоятелства в съответствие с разпоредбата на чл.39,ал.1 от АПК правилно са възприети от административния орган, тъй като съобразно разпоредбата на чл.39,ал.1 АПК фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства и др. Спазена е и предвидената в чл.44,ал.3 АПК форма за приобщаване на сведения в административното производство, като същите са дадени пред инспектор в ОО“АА“, като лицето е удостоверило с подписите си обстоятелството, че е дало тези сведения с посоченото в тях съдържание, както и верността на отразените в сведенията обстоятелства.

Не е без значение обстоятелството, че сведенията са дадени непосредствено при извършената проверка, а длъжностно лице в кръга на службата/функциите си, е удостоверило с името, длъжността и подписа си, че сведенията с това съдържание са дадени пред него. Видно от същите , не се касае за „споделено пътуване“ , тъй като е договорена и заплатена цена за пътуване. Липсват каквито и да е уговорки между лицата за поделяне на разходите за пътуването, поради което развитите доводи в тази насока са изцяло неоснователни.

С оглед гореизложеното съдът намира, че от жалбоподателя Руслан Фавлиянов е осъществен обществен превоз на пътници по смисъла на §.1,т.1 и т.2 от ДР на ЗАвтП.

Извършеният обществен превоз е в нарушение на разпоредбата на чл.6,ал.1 ЗАвтП, тъй като превозът е извършен без лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници.

В случая наложените с оспорваната заповед ПАМ-„временно спиране от движение на МПС“ и „временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС“ са законосъобразни. Изпълнени са предпоставките по чл.106а,ал.1,т.1 и по чл. 106а, ал. 1, т.4 за прилагане на оспорените ПАМ спрямо всеки от жалбоподателите съобразно посоченото по-горе. Наложените мерки са съответни по вид на предвиденото в закона.

Заповедта като издадена от компетентен орган, при наличие на посочените в нея фактически и правни основания е постановена в съответствие с изискванията на чл.59,ал.2 АПК, като са изложени съображенията на административния орган за налагане на ПАМ, а именно липсата на който и да е от всеки от посочените документи за процесното МПС, нито един от който не е налице в случая за автомобила, с който е извършен обществен превоз на пътници. Освен това в случая заповедта е издадена на основание констатациите в АУАН №341705/08.05.2024г., които съобразно ТР 16/75 г. на ВС допълват мотивите на акта . Развитите доводи в жалбите в обратната насока не съответстват на съдържанието на оспорената заповед, съдържаща както обстоятелствата, обуславящи налагане на процесните ПАМ, така и изрично позоваване на съставения АУАН.

Заповедта е постановена и съобразно целта на закона. Със временното спиране от движение на МПС и отнемането на свидетелството за правоуправление на МПС на водача обективно ще бъдат реализирани предвидените в закона цели - да се преустанови извършването на административни нарушения от характера на това, което е основание за прилагането на тази мярка, в случая недопускане и преустановяване използването на моторното превозно средство срещу заплащане без притежаване на изискваните от закона документи. В хипотезата на чл.106а,ал.1 от ЗАвтП административният орган действа при обвързана компетентност, поради което е длъжен да приложи предвидените мерки. Правилно в оспорения административен акт е посочено по отношение на всяка от мерките, че се налага до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, като оплакванията за незаконосъобразност на заповедта с оглед липсата на посочен срок за прилагане на мерките и посочване на максималния срок съобразно закона са неоснователни. Видно от посочените разпоредби в закона, съответно интерпретирани в оспорената заповед, продължителността на мерките зависи от активното поведение на нейния адресат, като е насочена към постигане на целите на мярката, а именно привеждане на извършвания обществен превоз в съответствие със законовите изисквания, поради което и същата не се определя от административния орган. Доколкото обаче се касае за държавна принуда тя не може да бъде неограничена, поради което при липса на активно поведение от нейния адресат същата все пак е ограничена със срок, а именно 12 месеца/1 година. Ето защо продължителността на мярката, посочена от административния орган, е в съответствие със законовото решение за продължителността на налаганата държавната принуда. В случая се касае за прилагане на принудителни административни мерки с преустановителна и превантивна цел, чието прилагане е предвидено в закона при разписаните в същия предпоставки, поради което развитите съображения от лицата за необходимост от използване на превозното средство, респ. от свидетелството за правоуправление, не могат да бъдат взети предвид. Административният орган е длъжен да приложи мерките при установените обстоятелства, като налаганите от същите ограничения спрямо жалбоподателите не са по-големи от обичайните такива, целени от законодателя.

Предвид гореизложеното жалбите като неоснователни следва да бъдат оставени без уважение.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона форма, спазени са процесуалните и материалните разпоредби при издаването ѝ и съответства и на целта на закона, поради което е законосъобразна и не са налице основания за отмяната й.

Воден от горното и на основание чл.172,ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Цветан Фавлиянов Йонов от гр.Видин против Заповед № РД-14-2018/08.05.2024г. на Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“-Видин в частта относно наложената ПАМ-временно спиране от движение на МПС до отстраняване на нарушението-т.1 от заповедта,

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Руслан Цветанов Фавлиянов от гр.Видин против Заповед № РД-14-2018/08.05.2024г. на Главен инспектор в Областен отдел „Автомобилна администрация“-Видин в частта относно наложената ПАМ-временно отнемане на свидетелството за управление на МПС-т.2 от заповедта.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.