Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260570
гр. Пловдив 18.12.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански състав, в публичното заседание на двадесет и седми октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
Пламен Чакалов
Членове:
Румяна Андреева
Бранимир
Василев
при секретаря Бояна Дамбулева, като
разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №1603 по описа за 2020г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Решение № 1398/14.04.2020г. па Пловдивския районен
съд, ХІV-ти гр. с, с което се отхвърлят
предявените от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис– сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, срещу К.Г.П., ЕГН **********, искове за
признаване за установено в отношенията между страните, че К.Г.П. дължи на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, следните суми: 1000.00 лева, представляваща дължима
главница по договор за паричен заем № 5352072 от 22.04.2017 г., сключен с „Вива
кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 02.02.2018
г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
22.01.2013 г. сключен с „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто
правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” ЕАД; 175.31 лева- договорна лихва за периода 22.05.2017 г. – 17.01.2018 г.; 424.44 лева- такса за
експресно разглеждане на искане за отпускане на кредит за периода 22.05.2017 г.
– 17.01.2018 г.; 175.00 лева- такси
разходи за извънсъдебно събиране на вземания; 70.00 лева- такса разходи за дейност на служител; 424.44 лева- неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение за периода
22.05.2017 г.– 17.01.2018 г.; 57.95 лева-
лихва за забава за периода 23.05.2017 г. – 29.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 30.08.2018 г. до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед
№ 7992 от 03.09.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
частно гр. дело № 14212/2018 г. на ПРС.
Жалбоподателят „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис – сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 моли съд да отмени
решението на районния съд и постанови друго, с което се произнесе по съществото
на спора, като при констатирана нищожност на клаузи от процесния договор иска
да се приложи разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна К.Г.П., ЕГН **********, чрез особения си представител адв. М., счита
решението на районния съд за правилно и моли съда да го потвърди.
Предвид доказателствата съдът установи следното:
Няма спор, а и от представените
преписи от кредитна документация се установява, че К.Г.П., в качеството му на заемател, е сключил с „Вива
Кредит“ ООД, като заемодател, договор за паричен заем „Вивакредит ПЛАН“ №
5352072 – 22.04.2017г. от същата дата, според който заемодателят се задължава
да предаде в собственост на заемателя сумата 1 000лв, като с подписването
на договора заемателят удостоверява, че е получил от заемателя заемната сума –
чл. 3, ал.1 и ал.2 от договора. В алинея първа от същия договор са посочени
условията, при които следва да се върне сумата а именно: погасителната вноска е
в размер на 177.75лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и
такса за експресно разглеждане. Посочени са срока на договора, броя и датите на
вноските, фиксирания годишен лихвен процент – 40.30%; общия брой на всички
плащания с включена такса за експресно разглеждане – 1 599.75лв.и годишния
процент на разходите на заема в размер на 49.47%.
Длъжникът възразява против
действието на цесията извършена между „Вива Кредит“ ООД и „Агетция за събиране
на вземания“ ООЗ, тъй като тя не е съобщена на длъжника. Предвид трайната
съдебна практика (Р. № 78/09.07.14г. на ВКС, ІІ т.о. по т. д. № 2352/13г. и Р.
3/16.04.14г. на ВКС, І т. о. по т. д. № 1711/13г.) представеното с исковата
молба уведомление следва да бъде съобразено по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК, а
според Опр. № 987/18.07.11г. на ВКС по гр. д. № 876/11г. ІV г. о. длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението.
В настощия казус подобри твърдения
няма и затова договорът цесия от 02.02.2018г. инкорпориран в Приложение № 1 от
същата дата към договор от 22.01.2013г. е произвел своето действие.
В отговора на
исковата молба се правят възражения за недействителност на договора за паричен
заем от 22.04.17г. по чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 – 12 и т.20 и чл. 12,
ал.1, т. 7 – 9 от Закона за потребителския кредит.
Тези възражения
са основателни. Достатъчно е да се посочи само размера
на общата дължима сума по договора от 1599.75
лева, включваща и таксата за експресно разглеждане на документи. Разпоредбата
на чл. 10а от ЗКП дава възможност
на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни
за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Обаче
тук става дума за услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения
на страните по договора, а именно предоставяне на паричната сума и нейното
връщане, ведно с договорената възнаградителна лихва и на определения падеж. По същността си това е допълнително плащане за
покриване на разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и
следва да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би
надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и
съотношението между главницата, възнаградителната лихва от
40.30 % и
-стр.3 от
решение по в. гр. д. № 1603/20г. на ПдОС-
таксата, представляваща 42.44% от заема,
при срок за погасяване 9 месеца.
Вън
от това тази стойност не съответства на реално
дължимата по договора, понеже в нея не са включени допълнителните плащания,
които потребителят ще понесе заради уговорката по чл. 5, предвиждаща
предоставянето на обезпечение. Отделно от това предварително е уговорена
неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни
вноски. По този начин, неустойката реално увеличава
печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения (каквото се
иска и в настоящото производство) се получава едно допълнително възнаграждение.
С тези клаузи в обсъждания договор се нарушават чл. 11, ал.1, т.7 и т.11 и чл. 12, ал.1, т.9 от ЗПК, а съгласно нормата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.1, т. 7 – 12 и т.20 и чл. 12, ал.1, т. 7 – 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ето защо искът за признаване за
установено, че процесният договор е недействителен е основателен.
Този правен извод обосновава
основателността на иска за осъждането на длъжника да върне чистата стойност на
кредита по реда на чл. 23 от ЗПК, която е специална и урежда по императивен
начин отношенията между потребителя е кредитора по повод потребителски кредит,
който е недействителен на основанията, уредени в нормата на чл. 22 от ЗПК.
В случая не се спори, че чистата
стойност на кредита е 1000лв., която сума се дължи със законната лихва от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
– 30.08.18г. до окончателното изплащане на сумата.
С
оглед изхода на спора въззиваемият следва да заплати на жалбоподателя разноски
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 745.48лв.
Изложеното
налага извода, че решението на районния съд следва да се отмени в частта, с
която отхвърлен иска за признаване дължимостта на сумата от 1 000лв.
главница по процесния договор като се постанови друго, с което се уважи този
иск, а в останалата част решението ще се потвръди.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
1398/14.04.2020г. па Пловдивския районен съд, ХІV-ти гр. с. в частта
с която се отхвърля предявения от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис– сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, срещу К.Г.П., ЕГН **********,
иск за признаване за установено в отношенията между страните, че К.Г.П. дължи
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, сумата 1000.00 лева, представляваща
дължима главница по договор за паричен заем № 5352072 от 22.04.2017 г., сключен
с „Вива кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от
02.02.2018 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 22.01.2013 г. сключен с „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто
правоприемник е „Агенция за събиране на вземания” ЕАД ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
30.08.2018г. до окончателното погасяване,
за които суми е издадена Заповед № 7992 от 03.09.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 14212/2018
г. на ПРС и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.Г.П., ЕГН **********
дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис– сграда
„Лабиринт”, ет. 2, офис 4 сумата 1000.00 (хиляда) лева, представляваща дължима
главница по договор за паричен заем № 5352072 от 22.04.2017 г., сключен с „Вива
кредит” ООД, вземанията по който са прехвърлени с Приложение № 1 от 02.02.2018 г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.01.2013
г. сключен с „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
30.08.2018г. до окончателното погасяване,
за които суми е издадена Заповед № 7992 от 03.09.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 14212/2018
г. на Пловдивския районен съд, ХХІ-ви граждански състав.
ПОТВРЪЖДАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА К.Г.П., ЕГН ********** да заплати на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис– сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4 сумата 745.48 (седестотин
четиридесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки) резноски.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.