№ 802
гр. Шумен, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, III-И СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петина Кр. Николова
при участието на секретаря Мариана Любч. Митева
като разгледа докладваното от Петина Кр. Николова Гражданско дело №
20233630101583 по описа за 2023 година
С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Енерго-Про Продажби” АД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. Варна, район Владислав Варненчик, бул.
“*** № 258, Варна Тауърс, кула Г, представлявано от Яна Димитрова и Пламен Стоянов С. –
членове на управителния съвет, с пълномощник юрк. Елка Манолова, срещу К. С. А. с ЕГН
********** от гр. Шумен, ул. „***” № 57. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от
ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 928 по описа на ШРС за 2023 г. Вземането на
дружеството за продажба на електроенергия касаело неплатени главница и лихва за забава
по няколко фактури относно неплатена ел. енергия от абоната за два различни обекта,
находящи се в гр. Шумен, ул. „***” № 3 вх. А, ап. 23 и гр. Шумен, ул. „***“ № 40, в размер
на 596,69 лв. главница, 15,30 лв. мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до
13.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане. Съдът
издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но заповедта била връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на
заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът
изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в
дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че
дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане
на разноските и по настоящото исково производство.
1
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но е подадено писмено
становище, в което юрк. Манолова заявява, че в хода на настоящото производство
ответникът е направил плащане на дължимите суми за консумирана ел. енергия. Ответникът
не заплатил само направените разноски в заповедното и настоящото исково производство,
затова моли съда да отхвърли исковете, но да присъди направените разноски.
В предоставения на ответника едномесечен срок не е постъпил отговор, независимо,
че с разпореждането си от 11.05.2023 г. по реда на чл. 130 от ГПК съдът е указал на
ответника възможността да подаде такъв, както и последиците при неподаване на отговор.
Ответникът обаче е подал молба, към която има приложени писмени доказателства за
плащане по задължението.
В съдебно заседание ответникът не се явява, но е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие. Моли съда да съобрази подадената вместо отговор молба като е направил
и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако ищецът поиска такова.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото
доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените по делото като писмени доказателства се установява, че ответникът
К. С. А. е потребител на ел. енергия и съответно клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, гр.
Варна, с кл. № *** във връзка с доставка на ел. енергия в обекти с абонатен номер №
**********, намиращ се на адрес гр. Шумен, „***“ № 40 и с абонатен номер № **********,
намиращ се на адрес гр. Шумен, „***“ № 3, вх. А, ап. 23.
В периода от 14.06.2022 г. до 01.03.2023 г. ответникът е ползвал електро енергия,
която е останала неплатена. За ползваната ел. енергия били издадени 7 бр. фактури за
консумирана и незаплатена електрическа енергия на обща стойност 596,69 лв. Сумата не
била заплатена от потребителят в срок.
Натрупала се и мораторна лихва в общ размер на 15,30 лв. за периода от падежа на
всяка фактура до 13.04.2023 г.
Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 928/2023 г.
на ШРС. Съдът издал заповед за изпълнение № 401 от 02.05.2023 г., за посочените суми –
главница и мораторна лихва, както и за разноските по заповедното производство. Заповедта
за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Видно е, както от становището на представителя на ищеца по делото, така и от
приложеното по делото доказателства, предоставени от самия ответник, че задължението по
търсената главница и мораторна лихва е било погасено в хода на настоящото установително
производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр.
с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
2
Правният интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е
разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно
производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за
претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 928/2023 г. на ШРС. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако
длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. С оглед
разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този иск е акцесорен и
разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска досежно главницата.
От доказателствата по делото се установи, а и ответникът не оспорва, че е било
потребител на ел. енергия – абонат на „Енерго-Про Продажби” АД, гр. Варна до продажбата
на обекта касателно който е сключен договорът за доставка на електрическа енергия, а
именно обекти с абонатен номер № **********, намиращ се на адрес гр. Шумен, „***“ №
40 и с абонатен номер № **********, намиращ се на адрес гр. Шумен, „***“ № 3, вх. А, ап.
23. Установява се също, че задължението за главница и мораторна лихва в претендираните
от ищеца размери е заплатено от ответното дружество в хода на установителното
производство.
Предвид това и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и с оглед разрешението
на ВКС по т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за
2013 г. на ОСГТК, установителният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът с поведението си е станал причина за завеждането, както на ч.гр.д. №
1354/2021 г. на ШРС, така и на настоящото установително производство. Поради това
следва да отговаря за направените от ищеца разноски в двете производства. Наистина
буквалният прочит на разпоредбата на чл. 78 от ГПК предполага тълкуването, че във всички
случаи на отхвърлен иск, ищецът няма право да получи направените по делото разноски.
Когато съдът прилага законовите разпоредби обаче следва да се води не само от буквата на
закона, но и от неговия дух. Идеята на целия текст на чл. 78 от ГПК е страната, която
неоснователно с поведението си е довела до това другата страна да направи разноски за
водене на съдебен спор, да поеме отговорността за тези разноски. Затова в случаите. Когато
делото е образувано въз основа на виновно поведение на едната страна, ако иска бъде
отхвърлен само заради изпълнение в хода на процеса, то страната, която виновно е
причинила завеждането на делото, следва да понесе и отговорността за разноските, ако ще и
решението да е в нейна полза като краен резултат. Това е основният смисъл на закона и
друго тълкуване би представлявало твърде буквалистичен подход към закона и би
противоречало на неговия смисъл.
В заповедното производство направените по делото разноски са 25 лв. - държавна
такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В настоящото исково производство
ищецът е заплатил държавна такса в размер на 75 лева и следва да му се присъди
3
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. С оглед решението по т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС
съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе
и по дължимостта на разноските по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на
съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно
разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж
петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид това по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК той
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите за водене на заповедното и на исковото
производство в общ размер на 250 лв.
С оглед направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът следва да посочи следното: Тъй като ищецът е бил представляван в
заповедното и в исковото производство от юрисконсулт, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът
е този, който определя размера на дължимото в производството юрисконсултско
възнаграждение. Страната може да поиска възнаграждение в определен размер, но съдът
преценява какво е дължимото в дадено производство юрисконсултско възнаграждение в
рамките на Наредбата за заплащане на правната помощ. В конкретния случай
възнагражденията са определени в размера на минималния за съответното производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и във вр. с чл. 86 от ЗЗД, предявен от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление – гр. Варна 9009, район Владислав Варненчик, бул.
„*** № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от Управителите Пламен С. и Георги Кошия, с
който се иска да бъде установено, че К. С. А. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „***” №
57, ДЪЛЖИ на ищеца СУМАТА от 596,69 лв. (петстотин деветдесет и шест лева и
шестдесет и девет стотинки) главница, 15,30 лв. (петнадесет лева и тридесет стотинки)
мораторна лихва за периода от падежа на всяка фактура до 13.04.2023 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.05.2023 г. до окончателното плащане, за които е
издадена заповед за изпълнение № 401 от 02.05.2023 г. по ч.гр.д. № 928/2023 г. на ШРС,
поради изпълнение на ответника в хода на производството.
ОСЪЖДА К. С. А. с ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „***” № 57, ДА ЗАПЛАТИ
на „Енерго-Про Продажби” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление – гр. Варна
9009, район Владислав Варненчик, бул. „*** № 258, Варна Таурс Г, представлявано от
Управителите Пламен С. и Георги Кошия, направените по заповедното и исковото
производство деловодни разноски в общ размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева).
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да
4
тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5