О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ …………..
гр.Плевен, 06.08.2020год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, гражданско отделение в закрито
заседание
на шести август, през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря ……. ………………………….….……………….в
присъствието на
прокурора ………………
………..…………………………….………като разгледа
докладваното от съдията……….. ТАТЯНА
БЕТОВА…..Ч.гр..д. N 550 по описа
за 2020год., на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид:
Производство по чл.274 и сл. от ГПК .
Производството пред Плевенския окръжен съд
е образувано по частна жалба на В.П.Д.
от гр.Плевен, чрез пълномощникът му адв. И.А. ***, против определение
на Плевенски РС № 1881/15.06.2020г., постановено по гр.д. №1137/2020г., с което
е било прекратено производството по делото пред сезирания Плевенски РС и на
основание чл.119, ал.3, вр. чл.105 от ГПК, то е изпратено по подсъдност на Ш. ски
районен съд. В частна жалба се твърди, че определението е незаконосъобразно,
тъй като РС неправилно е прекратил производството по делото, уважавайки
възражението на ответника за местна подсъдност, без да съобрази наведените в
исковата молба доводи, обосноваващи изборна местна подсъдност в полза на ищеца.В
частната жалба се развити доводите за незаконосъобразност на определението,
като жалбоподателя счита, че делото следва да се разглежда от сезирания
Плевенски РС, който съобразно правилата
на специалната местна подсъдност по чл.114 ГПК, е компетентен да го
разгледа.Моли въззивният съд да отмени определението на Плевенски РС за
прекратяване на производството по делото и за изпращането му по подсъдност на
друг равен по степен съд, по съображенията подробно развити в частната жалба.
Ответникът по частната жалба
«И.С. »ООД гр.Ш. , представлявано от управителя К.Б.С., чрез пълномощникът му адв.Е.П.,
е взел становище, че жалбата е неоснователна.
Въззивния съд, като обсъди изложените в
частната жалба оплаквания, взе предвид доказателствата по гр.д.№ 1137/20г на Плевенски
РС, съобрази изискванията на закона, намира за установено следното:
Гражданско дело № 1137/20209г по
описа на Плевенски районен съд е образувано по искова молба на В.П.Д., подадена
чрез пълномощника му адвокат И.А. от ПАК против «И.С.
»ООД гр.Ш. , представлявано от К.Б.С. и И. С.И. , с която е предявен иск по чл.
143, ал. 1, вр. чл. 262 от КТ за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд и иск по чл. 215 КТ за
заплащане на командировачни пари. В исковата молба липсват твърдения
обосноваващи местна подсъдност на сезирания Плевенски РС и по-конкретно
подсъдност по трудови дела – чл.114 ГПК, съгласно която разпоредба работникът
има право да предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където той
обичайно полага своя труд. В тази връзка се твърди само, че страните са
обвързани с трудов договор от 2015г., съгласно който ищецът е назначен на
длъжността ТЕХНИК КОМУНИКАЦИИ в отдел /място на работа/ » Интернет», като е
изпълнявал служебните си задължения, свързани с монтажа и поддръжката на
оборудване в други населени места.
С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражение за местна подсъдност на делото, като е поискал
изпращането му на Ш. ски РС, който като съд по седалището на
дружеството-работодател, е мастно компетентен да разгледа трудовия спор.
Отговорът е депозиран в срок и съдържа констатацията, че в исковата молба
липсват твърдения ищецът да е полагал обичайно своя труд в гр.Плевен.Ответникът
твърди, че и обективно не е така, поради което моли да бъде потвърдено
определението на Плевенски РС.
За да постанови обжалваното
определение Плевенски РС обосновано е приел, че ищецът, съобразно твърдяното в
исковата молба е работил в ответното дружество на длъжността
„техник комуникации“, като извършвал
монтаж и поддръжка на оборудване, собственост на ** Б.ЕАД в различни населени
места. Съобразил е представеното Приложение 1 към трудовия му договор, както и
обстоятелството, че за място на работа на ищеца не е посочен гр.Плевен, а „Интернет“.
Изтъкнал е, че съгласно разпоредбата на чл.66 ал.3 от КТ за място на работата
се смята седалището на предприятието, с което е сключен трудовият договор,
доколкото друго не е уговорено или не следва от характера на работата. Приел е,
че съобразно характера на работата и твърдяното в исковата молба, ищецът е
полагал труда си в различни населени места, преимуществено непопадащи в района
на ПлРС. Поради това, установявайки че в трудовия договор относно място на
работата не е уговорено друго, а съобразно характера на работата на ищеца,
гр.Плевен или друго населено място от района на Плевенски РС, не се очертава
като обичайно място на работа, е счел възражението на ответната страна за основателно.
това, че гр.Плевен не е мястото,
където обичайно ищецът е полагал труд,
обосновава основателност на възражението за местна неподсъдност на делото.
Същото следва да бъде изпратено на компетентния РС - Ш. .
Съгласно разпоредбата на чл.114
от ГПК работникът може да предяви иск срещу работодателя си и по мястото,
където той обичайно полага своя труд. С атакуваното определение, постановено в
закрито съдебно заседание на 09.12.2019г., първоинстанционният съд е приел, че
съобразно данните в исковата молба,
действително обичайното изпълнение на служебните задължения на ищеца е в гр.
Свищов и съгласно разпоредбата на чл. 114 от ГПК компетентен да разгледа
молбата му е именно РС Свищов. Поради това е приел, че ищеца който сам е
посочил този факт, не възразява при наличие на възражение за местна подсъдност,
делото да се изпрати за разглеждане на РС Свищов. Без да съобрази и обсъди
доводите на ответника подал възражението относно това кой е компетентния съд, е
препратил делото на РС-Свищов.
Въззивния съд намира тези доводи за законосъобразни
и правилни и препраща към тях, на основание чл.272 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл.105 от ГПК, уреждаща общото правило за местната подсъдност в
исковите производства, искът се предявява пред съда, в района на който е
постоянния адрес или седалището на ответника. От общото правило законът предвижда редица
изключения с оглед качеството на страните или предмета на спора, едно от които
е уредено в разпоредбата на чл.114 от ГПК, съгласно която работникът може да
предяви иск срещу работодателя си и по мястото, където обичайно полага своя
труд.Първоинстанционният
съд е процедирал законосъобразно, като при своевременно направен отвод за
местна подсъдност, го е уважило, като е приел, че следва да се приложат
правилата на чл.105 ГПК относно общата местна подсъдност, която сочи Ш. ски РС
като компетентен да разгледа настоящия трудов спор. Видно от трудовия договор,
той е сключен в гр. Ш. . Нито от самия договор, нито от приложените с исковата
молба документи може да се установи в гр. Плевен или в друго населено място в
района на Плевенски РС, да е налице място където дружеството да осъществява дейност
– офис, склад, база или др. подобно. Напротив – съобразно твърдяното в исковата
молба, в гр. Плевен е само адреса на ищеца, а през повечето време, той е в
командировка и работи в множество различни населени места/документа на
л.10-20/, свързано и с претенцията му за заплащане на командировъчни пари.
Следователно РС Плевен не е местно компетентен да разгледа делото, по исковата
молба на В.П.Д. и то правилно е прекратено и изпратено на Ш. ски РС, тъй като
не е установено ищецът да има право на изборната местна подсъдност по чл. 114
от ГПК.
Поради изложеното, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, въззивният съд
О
П Р Е
Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 1881 на РАЙОНЕН СЪД Плевен от 15.06.2020г., по гр.д. № 1137/2020г.
по описа на съда,
ВРЪЩА делото
на Плевенски районен съд за предприемане на
действия по изпращане на делото по подсъдност на Ш. ски РС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :