О П
Р Е Д Е Л
Е Н И Е №…
гр. Стара Загора, 20.03.2019 г.
Старозагорски районен
съд, Гражданско отделение, пети състав,
в закрито заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ваня Тенева
като разгледа
гр.д. № 5825 по описа на РС Стара
Загора за 2018 г. намери следното:
Извършена
е проверка по чл. 140 ал. 1 от ГПК на подадената искова молба.
Представени
са писмени доказателства, които са относими и необходими и приемането им е
допустимо. Следва да бъдат приети по делото приложените към исковата молба заверени
копия на писмени доказателства.
По
отношение на доказателственото искане да бъде задължен ответникът да представи
личното трудово досие на ищеца, платежни ведомости за начислени и изплатени
трудови възнаграждения и обезщетения за месеците от 04.05.2018г. до
20.09.2018г., същото следва да бъде уважено.
По
отношение на искането за назначаване на съдебна икономическа експертиза, която
да отговори на посочените в исковата молба въпроси, съдът намира, че също
следва да бъде уважено.
В
срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор.
Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Така
мотивиран и на основание чл. 140 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА представените с исковата молба
доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 от ГПК ответника
да представи по делото, в едноседмичен срок от съобщението, личното трудово
досие на ищеца, платежни ведомости за начислени и изплатени трудови
възнаграждения и обезщетения за месеците от 04.05.2018г. до 20.09.2018г.
НАЗНАЧАВА съдебна икономическа експертиза,
която да отговори на въпросите:
1.
Какъв е трудовия професионален
стаж на ищеца преди да започне работа при ответното дружество?
2.
Колко е
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, изчислен на
базата на установения трудов стаж и уговореното брутно трудово възнаграждение?
Колко е чистия размер след приспадане на удръжките?
3.
Какъв е
размерът на начислените нетни трудови възнаграждения на ищеца за месеците юли,
август и сепгември 2018 г., показани по счетоводни ведомости
при работодателя, като се има предвид, че
работникът е работил при него от 04.05.2018 г. до 20.09.2018 г. вкл.?
4. Получени ли са и по какъв начин от ищеца (изплатени ли
са му) дължимите му се трудови възнаграждения за
месеците от 04.05.2018 г. до 20.09.2018 г. вкл. и ако
да, за кои месеци и в какъв размер, като вземе предвид и признатите като получени с настоящата искова молба плащания?
5.Колко дни платен годишен отпуск се полагат на ищеца,
като се имат предвид датите, на които е бил назначен на работа и на която е
било прекратено трудовото му правоотношение? Начислени ли са му от
работодателя? Има ли данни, че ищеца е ползвала платен годишен отпуск от
започване на работа до прекратяване на трудовия договор?
6.Колко е среднодневното брутно трудово възнаграждение
на ищеца, като се имат предвид дадените отговори на горните въпроса? Какво е
обезщетението на ден и като цяло, което се дължи от ответното дружество на
ищеца по чл.224, ал.1, във вр. с чл.177 от КТ?
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Веселина Недялкова, при първоначален депозит
от 200 лева от бюджета на съда.
НАСРОЧВА о.с.з. за 22.04.2019 г. от 09.30 ч.,
за която дата да се призоват страните и вещото лице.
На
страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ДОКЛАД, както следва:
Производството е образувано по искова молба на Г.С.
против „ИНА КРЕАТИВ“ ЕООД
гр. Стара Загора по чл.
чл. 128 от КТ във вр. с чл. 245 от КТ и чл. 224 от КТ.
В молбата се твърди, че ищецът
е работил по трудово правоотношение в ответното дружество по силата на трудов
договор №12/04.05.2018г. по чл.70, ал.1 от КТ, във връзка с чл.67, ал.1,
т.1 от КТ, съгласно който започнал да изпълнява длъжността „Технолог моделиране и
конструиране на облекло" с код по НКПД 3119 3027, с място на
изпълнението на работата - Шивашки цех, находящ се в гр
Стара Загора, ул. Христо
Ботев № 137А, при
пълно работно време от осем часа и при уговорено месечно
брутно трудово възнаграждение в размер на 1710 лв.
Трудовият
договор бил сключен като безсрочен, но страните уговорили
срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. На 20.09.2018 г. била
издадена от Управителя на ответното дружество Заповед № 07/ 20.09.2018г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на основание
чл.71, ал.1 от КТ. В тази заповед не било отразено нищо дължимо от страна на
работодателя - нито обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, нито
дължими заплати или допълнителни заплащания. Ищецът престирал доброволно труда си, съгласно сключения договор,
като се признава
заплащането на трудово
възнаграждение за месеците май 2018 г. и юни 2018 г.
Трудовото възнаграждение за месец
юли 2018 г. било изплатено частично, на две вноски, като първата била
преведена на 15.09.2018г. за сумата от 200 €,
платена чрез „Уестърн юнион" от Светлозара
Захаринова Севриева, майка на едноличния собственик на капитала на „Ина
креатив" ЕООД, а втората - също
платена чрез „Уестърн юнион", в размер на 500 €. Съгласно фиксираният курс на БНБ 1 € се равнявало на 1. 95583 лв, следователно получената от ищеца сума от 700 €, получена като трудово възнаграждение
за м. юни 2018 г. се равнявала на 1369 лв. или с 21,62 лв. по-малко
от дължимото му трудово възнаграждение за съответния месец. Видно от представения фиш
за работна заплата, генериран от интернет, върху
уговорената брутна сума от 1710 лв., след начисляването на данъците и
осигуровките, които са за сметка на работника,
следвало същият да получава чиста сума в размер на
1390,62 лв. От тази сума била извадена получената сума в евро, приравнена на лева и получена неплатената сума за
м. юни 2018 г. от 21,62 лв.
Ищецът имал трудов стаж от 8 г. и в трудовия
договор с ответното дружество било уговорено, допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит - по 0.6 % за
всяка година трудов стаж и професионален опит или на
основна заплата от 1710 лв., умножена по 0,6 %, възлизало на 10,26 лв., умножено по осем - 82,08
лв. допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
За месец юли
2018 г. ищецът получил частично плащане на трудовото
възнаграждение, а за месеците август и септември
2018 г., до момента на прекратяване на трудовия договор на 20.09.2018 г., същият добросъвестно работил при
работодателя си, но не му било заплатено абсолютно никакво трудово
възнаграждение, вкл. и допълнително такова. Видно от оформената
трудова книжка, ищецът прослужил при този работодател общо 4 месеца и 12 дни,
т.е. било признато от работодателя, че работникът е
работил до прекратяването на трудовия договор. В Трудовият договор било
вписано и ползване на
основен годишен
отпуск по чл.155 от КТ - общо 20 работни
дни, какъвто
не бил използван изобщо от ищеца, но в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не начислил
никакво обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл.224, ал.1 от КТ
при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има
право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, като ал.2 на
чл.224 предвижда, че обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на
прекратяване на трудовото правоотношение. Според чл.177 от КТ за времето на платения годишен отпуск
работодателят заплащал на работника или служителя
възнаграждение, което се изчислява от полученото среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска,
през който работникът или служителят е отработил най - малко 10 работни дни. Размерът на неизползвания от ищеца платен годишен
отпуск бил изчислен на 7 дни. Съгласно чл.228, ал.1 от КТ брутното трудово
възнаграждение за определяне на обезщетението
по чл.224. ал.1 от КГ е полученото от работника
брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за обезщетението или
последното получено от работника брутно трудово
възнаграждение.
В
конкретния случай основанието за обезщетението възникнало през
м. септември 2018 г., поради което база за изчисляване на обезщетението било трудовото възнаграждение
за м. август 2018г. За м. август ищещът следвало
да получи сумата 1390,62
лв., представляваща нетно трудово възнаграждение (изчислено на база за 22 р.д.), а обезщетението за 7 дни неизползван
платен годишен отпуск
възлизало на сумата в общ размер от 442,47
лв., или към датата на завеждане на иска в съда на ищеца били дължими следните суми:
-
сумата от 21,62 лв., явяваща се остатък от дължимото нетно
трудово възнаграждение за месец юли 2018 г.;
-
сумата от 1390,62 лв.,
представляваща нетно трудово възнаграждение за месец август
2018 г.;
-
сумата от 1011,36 лв.,
представляваща нетно трудово възнаграждение дължимо до 20.09.2018 г.;
в т.ч. включеното към тези суми допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит.
-
сумата от 442,47 лв., представляваща дължимо
обезщетение за неползван платен годишен отпуск, съгл. чл.224, ал.1 от
КТ.
Към датата на завеждане на настоящото дело в
съда в полза на ищеца не били
изплащани никакви обезщетения и/или заплати.
Моли
се съдът да постанови решение, с което да осъди ответника "ИНА КРЕАТИВ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора,
ул. Св. Княз Борис № 170, вх.А, ет.4, ап.10, представлявано и управлявано от СНЕЖАНА АНАНИ
СЛАВОВА - ДОНКОВА - Управител, да заплати
на Г.С., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, сутерен,
чрез адвокат Д.Д., сумата в общ размер на 2866.07 лв., както
следва:
-
остатък
от неплатено трудово възнаграждение за месец юли 2018г. в размер на 21,62 лв.;
-
неплатено
трудово възнаграждение за месец август 2018 г. в размер на 1390,62 лв. ;
-
неплатено
трудово възнаграждение, дължимо до 20.09.2018 г.
в размер на 1011,36 лв. и
-
обезщетение
за неползван платен годишен отпуск, съгл. чл.224, ал.1 от КТ в размер на
442,47 лв.,
ведно
със законната лихва върху присъдените суми от деня на завеждане
на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане на сумите. Претендират се разноски в размер на 800 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение за изготвяне на исковата молба
и процесуално представителство по делото.
В срока
по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответното дружество.
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове:
По
отношение на иска по чл. 128 от КТ във вр. с чл. 245 от КТ.
В
тежест на работника е да установи трудово правоотношение за процесния период и
дължимата брутна работна заплата.
В тежест на работодателя е да
докаже плащане.
По отношение на иска по чл. 224
от КТ.
Съгласно
чл. 224 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение служителят има право
на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск, чийто размер се определя
въз основа на полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, през който служителят е работил най-малко 10
работни дни.
В тежест на работодателя е да
докаже положителния факт на ползване на отпуска или заплащането на дължимото
обезщетение за неизползването му.
Определението не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: