Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 632, 31.10.2019 година, град Търговище,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН
СЪД, ОСМИ СЪСТАВ
На четвърти октомври две
хиляди и деветнадесета година:
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА
СЯРОВА
Секретар: Михаил Пенчев,
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 1255 по описа
за 2019г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.108 от ЗС.
Постъпила е искова молба от И.С.М. ***, против Х.А.С. ***, с предявен иск
за предаване на собствеността и владението на отнетите без основание на
08.03.2017г. четири броя златни пръстена- тип халка, всеки тежащ около 3 грама
и един чифт златни обеци- тип халки, тежащи около 4 грама. Релевира доводи, че на 07.12.2015г. решил да направя подарък на дъщеря си -
В.И.С.. Закупил пет броя златни бижута с общ грамаж 16.37 гр.. на обща стойност
от 1084 лева. и по конкретно : 4 бр. златни пръстена - тип халка, всеки от тях
тежащ около 3 грама и 1 чифт златни обици тип халки, тежащи около 4 грама. Тъй
като дъщеря му имала опасения, че ако мъжът и разбере за въпросните бижута, то
той би се разпоредил с тях против волята и
го помолила, той да ги задържа при себе си и да ги съхранява в дома си.
По това време синът му, А.И.С. все още живеел в дома му на семейни начала с
ответницата Х.А. С.. Макар и двамата да нямали граждански брак. той винаги
приемал С., като негова снаха. Нямали никакви тайни от нея. включително и
споделил за златните бижута, които прибрал на съхранение.
На 08.03.2017г. С. го помолила да й даде пръстените и
обеците за два три дена, за да можела да се покаже на работа пред колежките си.
Без да се съмнява ни най-малко в нейните намерения и ги дал за няколко дни. Още
на следващия ден обаче Х.А. С., без да съобщи на никого и без да дава никакви
обяснения, напуснала синът му. Със себе си взела и златните бижута. Въпреки
настояванията му и молбите към нея. тя все още не му върнала златните
вещи.Поради това моли съда да постановите решение, с което на основание чл. 108
от ЗС да осъди ответницата, да му предаде владението на описаните по-горе
ценности, ведно със законните последици. В съдебно заседание поддържа иска си.
Ответницата Х.А.С., счита иска за
допустим, но неоснователен. Твърди, че тя е имала собствени пръстени и обеци,
когато е дошла в дома на ищеца през 2009г., които продала, защото нямало с
какво да живеят. Ищецът и неговият син й обещали да й закупят накити след това,
но я излъгали. Така през 2015г., тя сама си купила пръстени и обеци, които
взела след като напуснала домът на ищеца. Твърди, че не е вземала чужди вещи,
както и че представената бележка от ищеца за закупуване на злато е неистинска.
Твърди, че преди време ищеца е водил същото дело, което е прекратил, след като
е принудил нейните родители да му дадат 2000лв. Моли съда да отхвърли иска.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното от фактическа страна: По делото не се спори, че
ответницата Х.А.С. е живяла на семейни
начала със сина на ищеца А.И.С. в периода 2009г. до 08.03.2019г., от когото има
и родено дете. След това се установила да живее заедно с детето в дома на
родителите си в с.З..
С исковата молба ищецът е представил касова бележка от
07.11.2015г. за закупено злато от магазин „Хелиос“ – 14 карата, 16 грама,
примес 525 на стойност 1080.42лв.
Ответницата също е представила доказателства ( 4 бр.
сертификати за закупени 1 бр.обици, на стойност 280лв.; 1 бр. пръстен на
стойност 205лв.; 1 бр.пръстен на стойност 239лв. и 1 бр. пръстен на стойност
223лв.). Представена и е нечетлива касова бележка, за закупените два пръстена
от ответницата.
Във връзка с твърденията и на двете страни за право на собственост
върху златните накити, по делото са ангажирани гласни доказателства.
От показанията на св.А. С. – син на
ищеца и фактически съпруг на ответницата се установи, че са живели с Х., без
сключен граждански брак от 2009г. до 09.03.2019г., когато тя си тръгнала. Не
знам защо го е направила, той бил на работа тогава. Твърди, че когато се върнал
установили липсата на вещи. Доколкото разбрал и баща му казал, че са липсвали
златни накити, но той не ги виждал. Твърди, че те са на сестра му, която живее
на долния етаж. Златото било в тях, защото мъжа на сестра му пиянства. Заяви,
че той не е купувал накити на Х.. Не знае родителите на Х. да са плащали 2000
лева на баща му. Не знае колко и какви са били тези накити. Знае, че са
купувани от баща му. Не знае Х. да си е купувала златни накити.
св. В. С. а – дъщеря на ищеца се установи, че познава
Х. от 2009г., когато са се събрали да живеят заедно с брат й. Заедно с тях едно
в едно домакинство живеел и баща й. Когато Х. решила да си тръгне извикала
полиция да й съдейства да си вземе багажа. Явно е имала някакъв страх да влезе
сама, за да си вземе багажа. Този ден е тръгнала за работа, след това се е
върнала с полиция. Не знае дали Х. е имала ключ от дома. Полицаите стояли с
нея, за да си вземе по-важните работи. След няколко дни се установило, че нейните
4 златни пръстена тип халка и един чифт обеци халка, липсват. Твърди, че те са
нейни, но се съхраняват в дома на баща й, защото се страхува от съпруга си,
който може да ги продаде. Твърди, че те
са закупени от баща й след като е продал ниви. Макар, че са нейни, баща й не ги
дал, защото когато се оженила какво имала се продало от свекървата и от мъжа й,
който пиел. Твърди, че Х. когато дошла имала един златен пръстен. Не знам какво
е станало с него. Брат й работел, миел коли. И. не работел по това време. Х.
работела в „Мебел стил“. Не плащали наем за жилището, понеже това правила
самата фирма, която събори къщата. Твърди, че брат й изкарвал над 1000 лева, месечно,
от които Х. пращала на родителите си, за да си построят вила. Накитите били в
техния апартамент, защото всеки имал ключ от апартамента. Сложила златните
накити само веднъж, когато ги взели. Това са закупени злата с пари от продадените
ниви на нейния дядо. Не знае за осъществявана среща между роднините на Х. и баща
й И.. Не знам роднините на Х. да са давали пари на И.. Не знае, че баща й е
водил същото дело и се е отказал от него. Не е виждала пръстените 2 години. Твърди
че само Х., баща й и брат й знаели къде са пръстените и документацията.
Св. Р. Ю. С. - кмет на с. З., заяви, че познава Х., родителите й и И..
Познава се с И., доколкото е присъствал, когато идвали да си вземат внучето от
с. З.. Конкретно до него момент нищо не знаел за златото. Разбрал за това,
когато г-н С. и г-н П. и съпругата му, дошли
при него, за да се помирят. Стигнали до следното помирение, като упоменали
всъщност всички жалби между тях и да се изтегли делото за златото, което е
завел г-н С. и така срещу сумата от 2000 лева се прекратило дело № 1821/2018г. И. си изтеглил молбата, предал
я на Х. П. , като Х. П. и
съпругата му дала парите на И. и всичко приключи. Видял като предали 2000 лева.
Упоменали и това за златото и да прекратят делото. Не знае точно защо си имат
проблеми, само станал свидетел на това. Говорили си за някакви жалби до
полицията. Силно се надявал тази война, която я водят да приключи. Според него
в случая става въпрос за изнудване от страна на ищеца. Не е чувал след
плащането на тези 2000 лева да е имало проблеми с това злато. Лично той предал
парите на ищеца И., когато донесъл молбата за прекратяване на делото. Такова било
желанието и на двете страни.
Св. А.И.П. - баща на ответницата, заяви в показанията си, че Х. и детето А.
са при тях от 08.03.2017година. Причина
за раздялата е постоянен психически тормоз, закани за убийство и изтезания от И.
и А. , в продължение на 8 години. Докато Х. роди детето всичко било наред, но
след като роди започнали всяка вечер да я гонят, наказания и изтезавания.
Постоянно я гонели, защото не била за тях и той си я прибрал, понеже му е дете.
Въпреки, че Х. работела, през цялото време парите ги вземали мъжът и и баща му,
на нея не й давали нищо. При И. е закон, че парите трябва да са при стария. И.
й консумирал парите и все нямаха пари. Лично той им е дал заем в размер на 5000
лева, още когато се оженили, но тези пари му ги върнали месец преди да си я
прибера. Твърди, че изпратил Х. със злато, което те продали. Дъщеря му като се
върнала имала пръстени, които си е купила с нейни пари. Тя си е заделяла пари,
за да си вземе злато, защото те отказали да и купят. Твърди че са платихме на И.
2000 лева, за да престане да тормози дъщеря му и за да оттегли иска си за златото.
Парите дал на кмета, който ги предал на И., когато оттеглил иска си за златото.
Златото, с което се върнала било лично нейно
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Реджеп С. , който единствен не е
заинтересован от изхода на спора. Има преки и непосредствени впечатления от
взаимоотношенията между страните по повод златните накити.
Съдът кредитира показанията на св.А. С. и св.В. С. а в частта, досежно
твърденията им че златните накити са собственост на В. , доколкото те съвпадат
и с твърдяното от ищеца. В останалата част досежно твърденията,
че накитите са взети от Х. в деня на заминаването й, съдът не кредитира
показанията им, тъй като никой от тях двамата не е присъствал на заминаването и
не е виждал златните накити след закупуването им през 2015г. Те дори не знаят,
дали изобщо са били в апартамента. Позовават се на твърденията на техния баща,
че накитите ги няма.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи: Допустимостта на предявения иск се определя от твърденията на ищеца,
съдържащи се в исковата молба. Ищецът се легитимира като правен субект, на
който принадлежи правото на собственост върху
движими вещи, а ответницата е тази, която нарушава претендираното право на ищеца, съобразно твърденията на
последния.
За да е налице интерес от
предявяване на такъв иск, достатъчно е да се оспорва претендираното
или да се претендира оспорваното от ищеца право. Наличието на интерес се
обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който
претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни
правото си на иск. Законът за собствеността предоставя правна защита на правото
на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие над
обекта на правото на собственост, което ограничава, смущава и пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта-имота според нейното предназначение,
отдадено от собственика и. Функцията на иска е да предотврати неоснователните
действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях.
Искът може да се упражни срещу всяко лице, което проявява неоснователните
ограничаващи правото на собственост въздействия.
Следователно, при иск по чл.108 от ЗС(съгласно т.2А от Тълкувателно
решение№4/14.03.2016г. по тълк.дело№4/2014г. - ОСГК
ВКС, претенцията съдържа в себе си две искания за правна защита-да бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесната вещ и искане да бъде осъден ответникът да му
предаде владението/държанието върху нея) е необходимо да се докаже: -че ищецът
е собственик на вещта, предмет на иска; -че вещта се намира във владение или
държане на ответника; -че ответникът владее или държи вещта без основание. В
тежест на ищеца е да докаже първите две предпоставки, а в тежест на ответника -
че владее или държи вещта на основание, което е противопоставимо
на ищеца. При ревандикация на движими вещи е
необходимо също така, изначално да се
установи съществуването на тези вещи и държането им от ответника към деня на
предявяване на иска. Установяването при условията на пълно и главно доказване
на първите две от горепосочените предпоставки е в тежест на ищеца съгласно
чл.154 ал.1 от ГПК.
От събраните в хода на съдебното
дирене писмени и гласни доказателства не се установява, процесните
вещи, да са били собствени на ищеца. Установява се само, че такива вещи са
налични и са в ответницата.
В показанията си свидетелите на ищеца описват движимите вещи като „обеци“ и
„пръстени“ за които обаче твърдят, че са собственост на св.В.И.С., а не на
ищеца И.С.М.. Това твърди и той самия в исковата си молба. След като ищецът не
можа да установи, че е собственик на конкретно индивидуализираните движими
вещи, както и че ответницата дължи връщането им, следва изводът, че така предявеният
иск за собственост е неоснователен.
Нормата на чл.108 от ЗС изисква кумулативна наличност на право на
собственост, владение и липса на основание за осъществяването му. Липсата на
поне една от изброените съставки, обосновава неоснователност на предявения иск.
Отделно от горното, дори и да се приеме, че ищецът е закупил злато на
стойност 1080лв., за което представя касова бележка, по делото не се установи
идентичност между него и златните накити предмет на настоящия иск. Няма доказателства,
че през 2015г. И. и закупил именно тези златни вещи, които претендира от Х..
Ответницата от своя страна представи сертификати на закупени 3 бр. златни
пръстени и 1 бр.обеци, с което доказа твръденията си,
че са лична нейна собственост, закупени със спестени пари от работна заплата.
Факта, че ищеца е водил идентично дело № 1821/2018г., по което е направил
оттегляне на иска, след заплащане на сумата от 2000лв., също говори, че
отношенията между страните по повод „процесното“
злато са уредени извънсъдебно, за което свидетелства кмета на с.З..
Всички тези аргументи, водят до извод за недоказаност на претенцията по чл.108 от ЗС.
При този изход на делото съдът
следва да уважи направеното искане от страна на ответната страна, като възложи на основание чл.78 ал.3 от ГПК върху
ищеца реално направените разноски в размер на 400лв.(адвокатско
възнаграждение).
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.С.М. с ЕГН-********** ***, против Х.А.С. с ЕГН-********** ***
иск, за приемане за установено по отношение на Х.А.С. , че И.С.М. е собственик
на следните движими вещи на обща стойност 1080лв., а именно: четири броя златни
пръстена- тип халка, всеки тежащ около 3 грама и един чифт златни обеци- тип
халки, тежащи около 4 грама – всички находящи се в Х.А.С.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.С.М. с ЕГН-********** ***, против Х.А.С. с ЕГН-********** ***
иск за предаване владението на движими вещи на обща стойност 1080лв., а именно:
четири броя златни пръстена- тип халка, всеки тежащ около 3 грама и един чифт
златни обеци- тип халки, тежащи около 4 грама, всички находящи
се в Х.А.С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА И.С.М. с ЕГН-********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Х.А.С. с ЕГН-********** ***, сумата от 400лв./четиристотин
лева/, представляваща направените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните, пред Търговищки окръжен съд на осн. чл.259, ал.1 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :