Определение по дело №311/2024 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 от АПК.

Образувано е по Жалба от Н. Г. С. от [населено място], [област] с която се оспорва Заповед за налагане на ПАМ №24-0258-000040/05.08.2024г. по чл. 171, т. 1, б. "б" на Началник РУ Д. към ОД на МВР [област], с искане същата да бъде отменена. С оспорената Заповед на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗдвП е отнето СУ МПС №********* до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

С жалбата срещу принудителната административна мярка е направено искане за спиране на изпълнението й. В подкрепа на така заявеното искане са изложени мотиви и не представени доказателства. Н. С. твърди, че налагайки процесната ЗПАМ същия е лишен от възможността да осигурява на дъщеря си възможност да посещава извънкласни и други мероприятия, както и да помага на съпругата си в обслужването на домакинството, за което му е необходим СУМПС. Освен това имал баба и дядо, за които също полагал грижи и които имали нужда от неговата опека.

Искането за спиране е направено от надлежна страна – адресат на оспорения административен акт, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, същото е неоснователно по следните съображения:

По силата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, е предвидено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

Целта на тази мярка е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения по ЗдвП.

Съгласно чл. 172 ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, т. 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В постановената заповед е изложена фактическа обстановка, която е установена по време на извършената проверка от служителите на полицията. Същите са констатирали, че посоченият лек автомобил, собственост на дружество „К. Е.“ЕООД ЕИК200408121 е управляван от Н. Г. С., за когото е установено с техническо средство „Алкотест дрегер“7510 с фабр. № ARNA-0153, че е употребил алкохол с концентрация 0, 77 промила. Издаден е талон за изследване №0184276, като С. не се е явил във ФСМП [населено място] до определения час за даване на кръвна проба, което е дало основание да бъде съставен АУАН за установената нарушение и е предпоставило издаването на процесната Заповед за налагане на ПАМ.

По принцип оспорването спира изпълнението на административния акт. Изрично в чл. 172, ал. 6 от ЗДвП е предвидено, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. Горното налага извода, че законодателят е предвидил предварително изпълнение на административен акт по силата на закона. Предпоставките за спиране са визирани в чл. 166 АПК и касаят няколко хипотези. По изключение, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Спирането предпоставя наличие на друг противопоставим правен интерес, който по степен на важност е съпоставим или надделяващ над тези, защитени от това по силата на закона предварително изпълнение. В съответствие с това, заповедите по чл. 171 ЗДвП по силата на изрична законова разпоредба - чл. 172, ал. 6 от същия закон са незабавно изпълняеми на нормативно основание с оглед осигуряване изпълнението на ПАМ. При допуснато предварително изпълнение на заповедта по силата на закона за административния орган няма задължение да доказва предпоставките по чл. 60, ал. 1 АПК - съществуването на особено важен обществен интерес, подлежащ на защита. В конкретния случай предварително изпълнение на заповедта е допуснатото по силата на закона и то с изрична правна норма. В този смисъл, за административния орган не съществува задължение да мотивира защо допуска предварителното изпълнение на заповедта и да излага конкретни съображения в тази насока за да обоснове и мотивира допуснатото предварително изпълнение.

Законовата презумпция за високата обществена значимост на защитените обществени отношения, а именно безопасността на движението по пътищата и преустановяването на административни нарушения, които застрашават живота и здравето на хората, е основанието за допускане на предварително изпълнение на този вид принудителни мерки по силата на закона. С оглед на това, предпоставка за постановяване на неговото спиране е наличието на друг противопоставим интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в чл. 60, ал. 1 от АПК. В тежест на жалбоподателя в административния процес е да установи наличието на обстоятелства, при които спирането на изпълнението на оспорената заповед е основателно. В конкретния случай единствено е заявено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на постановената заповед. В подкрепа на така заявеното искане са изложени посочените по- горе доводи и не представени писмени доказателства към жалбата. Твърденията на Н. С. са, че с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесната ПАМ същият ще бъде лишен от възможността да осигурява на дъщеря си възможност да посещава извънкласни и други мероприятия, както и да помага на съпругата си в обслужването на домакинството, за което му е необходим СУМПС. Освен това имал баба и дядо, за които също полагал грижи и които имали нужда от неговата опека. Липсват данни за това в какво С. ще бъде затруднен в ежедневните си задължения, както и конкретика по отношение на изложените в искането доводи за затруднения в семейните задължения.

Действително възможно е приложената принудителна административна мярка да създаде неудобства за жалбоподателя, но това само по себе си не води до извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда, която да е основание за спиране на изпълнението.

Поради превес на обществения интерес, а именно безопасност на движението за всички участници в него, съдът не намира основания за спирането на изпълнението на заповедта поради причинените временни неудобства за водача на МПС. Ето защо в случая превес следва да се даде да обществения интерес, пред частния.

По изложеното съображения, настоящия съдебен състав на АС [област] намира искането за спиране на допуснатото по силата на ЗДвП предварително изпълнение на оспорената Заповед за неоснователно.

Така мотивиран и на основание чл. 166, ал. 4 АПК във вр. с чл. 172, ал. 6 ЗДвП,

Административен съд [област]

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Н. Г. С. от [населено място], [област] за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за налагане на ПАМ №24-0258-000040/05.08.2024г. по чл. 171, т. 1, б. "б" на Началник РУ Д. към ОД на МВР [област].

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.