Решение по дело №838/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

 

Образувано е по касационна жалба на „ХИП ФЮЧЪР“ ООД, ЕИК ***, гр. Велико Търново, представлявано от Р. Р., срещу Решение №322/30.07.2024 г. по АНД №426/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е потвърдено Наказателно постановление №РД-05-25/03.10.2023 г., издадено от директора на Регионална здравна инспекция – Велико Търново /РЗИ – Велико Търново/, с което на „ХИП ФЮЧЪР“ ООД за извършено във връзка с дейността му нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето /33/ и на основание чл. 218, ал. 2, предл. трето, вр. с чл. 231, ал. 2 от ЗЗ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева и дружеството е осъдено да заплати на РЗИ – Велико Търново разноски по делото на ВТРС, в размер на 700 лева.

Релевират се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63в от ЗАНН. Касаторът твърди, че изводите на съда за доказаност на нарушението противоречат на събраните по делото доказателства, тъй като от изслушаните пред въззивния съд свидетелски показания се установява, че служителите на ответника не са възприели и констатирали лично факта на тютюнопушене, а са се позовали на твърденията на служителите на РПУ, според които е имало лица, които пушат в коридора. Посочва обаче, че този коридор освен, че не е част от обекта, е и елемент от сградата и подход (вход) към още едно нощно заведение. С оглед на това намира, че не е доказано дали е пушено именно на територията на проверявания обект. Твърди, че не е установено по несъмнен начин и дали заварените на въпросното място лица са пушили именно тютюневи цигари, а не такива, съдържащи друга субстанция – напр. билкови цигари или електронни такива. На последно място касаторът твърди приложимост на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което НП да бъде отменено като незаконосъобразно. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не изпраща представител. В депозирана писмена молба заявява, че поддържа жалбата по съображенията, изложени в нея. Претендира присъждане на разноските, извършени в производството пред въззивния съд. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касация – директорът на Регионална здравна инспекция - Велико Търново, чрез пълномощника си по делото адв. А. Д. от ВТАК, оспорва жалбата като неоснователна. Намира за неоснователни всички развити от касатора оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение и потвърденото с него наказателно постановление, като подробни аргументи в подкрепа на това си становище развива в хода на устните състезания. Моли съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на прокуратурата заема становище за неоснователност на жалбата, като излага мотиви за правилност на оспореното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

В хода на въззивното производство са установени следните факти:

На 17.05.2023 г., с начален час 02:10 часа, от служители на РЗИ – В. Търново, със съдействието на служители в РУ – Велико Търново при ОД на МВР – Велико Търново, била извършена проверка в „Пайнер премиум денс център“, находящ се в гр. Велико Търново, [улица], стопанисван от „ХИП ФЮЧЪР“ ООД – гр. Велико Търново. В хода на същата било констатирано, че заведението е с капацитет 400 места, съгласно удостоверение за категоризация на обекта, издадено от Община Велико Търново, като в момента на проверката в обекта се намирали около 200 посетители. В него от контролните органи били установени трима души, пушещи тютюневи изделия – К. Х. Х., пушеща тютюнева цигара марка „DUNHILL” на маса, намираща се в средата на заведението, Д. М. Ш. и А. Д. Н., пушещи тютюневи цигари марка „SOBRANIE“ на втора маса, намираща се вляво от първата. Самоличността на лицата, пушещи тютюневи цигари била снета със съдействието на служителите на МВР. Така констатираните обстоятелства били отразени от проверяващите в протокол от извършена инспекция на обект от 17.05.2023 г., в който било вписано и задължение на управителя на обекта да се яви на 19.05.2023 г. в сградата на РЗИ, за изясняване на установеното. На дата 02.08.2023 г. от участващ в проверката инспектор в РЗИ – В. Търново бил съставен АУАН на „ХИП ФЮЧЪР“ ООД за това, че е допуснало тютюнопушене в обекта, като в акта е възпроизведена описаната по-горе фактология и е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето, регламентираща забрана за тютюнопушене в закрити обществени места. Актът е връчен на 14.08.2023 г. на Д. С. Н. - управител на дружеството, който в графата за възражения вписал „ще депозирам възражение в установения срок“. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било подадено възражение, което било прието за неоснователно и от директора на РЗИ – Велико Търново било издадено оспореното пред РС НП №РД-05-25/03.10.2023 г., с което за извършено нарушение на чл. 56, ал. 1 от Закона за здравето и на основание чл. 218, ал. 2, предл. трето, вр. с чл. 231, ал. 2 от същия закон, на „ХИП ФЮЧЪР“ ООД – гр. Велико Търново е наложена посочената по-горе имуществена санкция. Извън фактическите констатации, възпроизведени от АУАН, в наказателното постановление е отразено и че проверяваният обект представлява обществено място по смисъла на § 1а, б. "г" от Допълнителните разпоредби на Закона за здравето (заведение за хранене и развлечение), като са изложени и мотиви относно размера на определената санкция.

При така установеното от фактическа страна Великотърновският районен съд е формирал извод за законосъобразност на оспореното пред него НП. Съдът е приел, че деянието, извършено от санкционирания субект, осъществява от обективна страна признаците на административно нарушение по съответната хипотеза на ЗЗ и като такова е наказуемо по административен ред. Формирал е извод за законосъобразност на проведената процедура по издаването на АУАН и на НП, съответствие на същите с установените в ЗАНН формални изисквания и правилност на дадената от административно-наказващия орган квалификация на извършеното нарушение. Въззивният съд е преценил като правилен и размера на наложената санкция, определена в минималния такъв измежду предвидените в чл. чл. 218, ал. 2 от ЗЗ, както и че липсват основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, за което е изложил мотиви.

При така установеното от правна и фактическа страна, настоящата инстанция намира, че в производството по постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и не е налице нарушение на материалния закон. При пълен и всеобхватен анализ на събраните по делото доказателства Великотърновският районен съд е достигнал до правни и фактически изводи, които се споделят изцяло от настоящия касационен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е релевантните за изясняване на спора факти, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи. Несъгласието на страната с мотивите на съда не обосновава неправилност на съдебния акт.

Неоснователни са възраженията на касатора за недоказаност на нарушението. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 от ЗЗ въвежда забрана за тютюнопушене в закрити обществени места. В случая при проверката на 17.05.2023 г. е установено пушенето на цигари в обект „Пайнер премиум денс център“ в гр. Велико Търново, състоящ се от четири плътни стени и таван, един вход и един авариен изход, т.е. в закрито помещение – търговската площ на „Пайнер премиум денс център“ в гр. Велико Търново. От своя страна, самото заведение представлява "обществено място" по смисъла на § 1а, б. "г" от ДР към ЗЗ - място, което е обществено достъпно и/или предназначено за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и места за настаняване, заведения за хранене и развлечения, заведения за хранене, прилежащи към туристически хижи по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от Закона за туризма. В случая от контролните органи е установено извършването на тютюнопушене именно на такова място. Фактът на извършването му е обективиран в протокол от извършена инспекция на обект с обществено предназначение от 17.05.2023 г., който има характеристиките на официален документ както по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, така и по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК и истинността на съдържанието на този протокол не е оборена от санкционираното лице в административната или съдебната фаза на производството. Посредством посочването във въпросния документ на всички относими към установеното нарушение факти, вкл. видовете употребявани тютюневи изделия и самоличността на лицата, които пушат, деянието се явява безспорно установено от обективна страна. Тези фактически констатации не са били оборени от касатора, а доводите му че е възможно да се касае за билкови цигари или електронни такива, се явяват голословни. Ноторно известен е фактът, че посочените в протокола марки цигари /“Dunhill“ и „Sobranie“/ представляват тютюневи изделия, както и че въпросните наименования не се носят от билкови цигари, предлагани в аптеките, нито от електронни такива. Съобразно горното, правилни са изводите на районния съд за доказано тютюнопушене в закрито обществено място, като съставомерен елемент на нарушението, визирано в санкционната норма на чл. 218, ал. 2, предл. трето от ЗЗ. С последно посочената норма, допускането на такова тютюнопушене в управляван от него обект, изрично е въздигнато в основание за санкциониране на съответното юридическо лице по административнонаказателен ред. Поради това не намират опора в закона и възраженията на касатора, че той не е надлежния субект на наложената санкция. Касаторът е извършил от обективна страна административно нарушение по смисъла на чл. 218, ал. 2, предл. трето от ЗЗ, което е основание за реализирането на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба, а доколкото собственикът на обекта е юридическо лице, тази отговорност е безвиновна.

Неоснователни са и доводите за приложимост на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесното нарушение е типично за вида си и не разкрива по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление, в сравнение с други нарушения от същия вид.

При така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, заявеното от процесуалния представител на директора на РЗИ – Велико Търново искане за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено, като „ХИП ФЮЧЪР“ ООД следва да бъде осъдено да заплати в полза на РЗИ – Велико Търново разноски за производството пред настоящата инстанция, в размер на 600 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Неоснователни са възраженията на касатора за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение, доколкото то не надвишава предвидения минимален размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. чл. 18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в предвидения минимум съобразно наложената имуществена санкция, като съответства на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на извършената процесуална работа от представителя на ответника.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №322/30.07.2024 г., постановено по АНД №426/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА „ХИП ФЮЧЪР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, [улица], представлявано от Р. Р., да заплати на Регионална здравна инспекция – Велико Търново, разноски по делото в размер на 600 (шестстотин) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.