№ 1288
гр. Плевен, 13.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430102994 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искова претенция с правно основание чл.143 от СК
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от СТ. Д. Т.
с ЕГН **********, като представител на малолетното си дете **** Б. с ЕГН
**********, представлявана от процесуалния си представител а***, против П.
С. Б. с ЕГН ********** от гр.***
Ищцата твърди, че с ответника нямат сключен брак, но от съвместното
си съжителство имат родено дете **** Б., родено на 16.02.2012г., за което се
грижи от раждането му. твърди, че към момента е **** Нужните му пособия,
както и обувки, облекло, закупува сама със собствени средства. Твърди, че
детето страда от генетично кожно заболяване, което налага провеждането на
чести консултации със специалисти. Ответникът не заплаща редовно
издръжка, а в случаите, когато плаща такава, предоставя средства в размер
под минималния, предвиден в СК. В заключение моли съда да постанови
решение, с което да го осъди да заплаща месечна издръжка за детето в размер
1
на 350 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба до
настъпване на причини за нейното изменение или прекратяване. Претендира
разноски.
В едномесечния срок, ответникът чрез назначения си особен
представител оспорва претенцията по размер.
В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба. Детето е
изслушано в присъствие на социален работник.
Ответникът се представлява от назначения особен представител и
поддържа представения писмен отговор.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното :
Установява се от представеното удостоверение за раждане, издадено на
основание Акт за раждане № ****г. на ***, че детето В*** Б. е родено на
16.02.2012г. и негови родители са страните по делото СТ. Д. Т. с ЕГН
********** и П. С. Б. с ЕГН ****.
Установява се от представената служебна бележка от 27.05.2022г., че
детето Валентин е редовен ученик в 3в клас през учебната 2021/2022г в СУ
„Стоян Заимов“ гр.Плевен.
Представено е удостоверение №200/25.05.2022г. от „Мизия 96“ АД
гр.Плевен, от което се установява, че ищцата СТ. Д. Т. с ЕГН **********
работи в дружеството като за периода от месец ноември 2021г. – до месец
април 2022г. е получила трудово възнаграждение бруто в размер на 6225,34
лева или нетен доход в размер на 5279,75 лева, което сочи размер на средно
месечно възнаграждение около 800 лева.
Представена е етапна епикриза от 10.01.2022г., на детето, от която се
установява, че детето страда от генетично кожно заболяване Ихтиозис
вулгарис, от което има промени по кожата от раждането си. Правени са му
множество консултации със специалисти и му се провежда системно лечение.
Посочено е, че болестните прояви са особено силно изразени през есенно-
зимния сезон.
В хода на съдебното производство като свидетел е изслушан брат на
ищцата Петьо Даниелов Тодоров, който заяви, че сестра му сама се грижи за
детето. В показанията си твърди, че живее в съседна къща и заедно с
2
родителите си помага за отглеждане на детето. Заяви, че в района няма
транспорт, което налага детето да пътува до училище с такси ежедневно.
Твърди, че ответникът първоначално е работил в ****, а впоследствие и към
момента живее и работи в ****, където получава трудово възнаграждение в
чист размер около 1600 – 1700 евро. Твърди, че детето страда от заболяване,
което налага постоянно закупуване на лекарства, които не се заплащат от
Здравната каса и струват около 70 лева месечно.
По делото е изготвен социален доклад, от който се установява, че
ищцата полага грижи за отглеждането на детето, подпомагана от своите
родители, които живеят в съседство. В доклада се сочи, че бащата живее и
работи в **** и взима детето при себе си за около десет дни в годината.
Представена е справка от ****, в която се сочи, че ответникът не
притежава недвижимо имущество.
При тези доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, че страните са родители на малолетното дете, за което грижи за
отглеждане и възпитание полага майката. Съдът приема за установено, че
бащата живее и работи в **** и до месец юни 2022г. е изплащал месечна
издръжка в размер на 135 лева. Установи се също от фактическа страна, че
ищцата получава трудово възнаграждение в размер близо до минималния,
както и че до училище детето пътува с такси, тъй като в района липсва
възможност да ползва градски транспорт. Също от фактическа страна, съдът
приема за установено, че детето страда от заболяване, което налага чести
консултации и закупуване на лекарства ежемесечно.
От правна страна, съдът приема следното :
Съгласно чл.143 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си, т.е. задължението на родителите да
доставят издръжка е безусловно. Съгласно чл.142 от СК размерът на
издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие деца се
определя в зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя в
граници установени от закона като е определен минимума на издръжката- ¼
от минималната работна заплата т.е. минималната издръжка на едно дете е в
размер на 177,50 лв. Съдът съобрази разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК, и
възможностите на родителите. Съдът приема, че в хода на производството
3
ищцата доказа, че детето се нуждае от месечна издръжка в размер на 500 лева.
Тази сума, съдът определи като съобрази възрастта на детето,
обстоятелството, че живее в отдалечен район, което налага използването на
такси, за да посещава училище поради липса на градски транспорт. С оглед
възрастта си, детето се нуждае от постоянна смяна на дрехи и обувки. Детето
се нуждае и от допълнителни средства за учебни материали и пособия, тъй
като от училище децата получават само учебници, но не и други помагала.
Следва да се вземе предвид и обстоятелството, че детето страда от
заболяване, което налага лечение с лекарства, незаплащани от здравната каса.
Свидетелските показания в тази връзка, които кореспондират със социалния
доклад, сочат, че детето се нуждае от около 70 лева месечно, които майката
закупува по лекарско предписание.
За да определи каква част от тази издръжка следва да заплаща майката
и каква бащата, съдът прецени обстоятелството, че майката получава трудово
възнаграждение в минимален размер, а ответникът живее и работи в ****,
където стандартът на живот е много по-висок от този в ****. Сам по себе си
този факт води до извод, че ответникът има по-големи възможности за
заплащане на издръжка в по-висок размер.
Не на последно място следва да се прецени и обстоятелството, че
майката, а не бащата полага ежедневните грижи за детето, както и че детето
живее при бащата само за около десет дни през цялата година.
При така изложеното, съдът счита, че предявеният иск е основателен до
сумата от 300 лева, като останалата част от определената издръжка, а именно
сумата от 200 лева, майката следва да заплаща сама. Предявеният иск следва
да бъде уважен до сумата от 300 лева, като за разликата до 350 лева следва да
бъде отхвърлен.
Разноските на ищцата са в размер на 300 лева за адвокатско
възнаграждение и съобразно уважената част, ответникът следва да и заплати
сумата от 257,14 лева..
По сметка на ПлРС ответникът следва да бъде осъден за заплати
държавна такса в размер на 432 лева.
Воден от горното, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. С. Б. с ЕГН ********** от гр.***да заплаща на **** Б. с
ЕГН **********, представляван от своята *****редставител СТ. Д. Т. с ЕГН
**********, месечна издръжка в размер на 300,00 лева, считано от датата на
завеждане на исковата молба – 31.05.2022г. до настъпването на обстоятелства,
водещи до изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска от дена на падежа до окончателното
изплащане, като за разликата до 350 лева ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. С. Б. с ЕГН ********** от гр.***ДА ЗАПЛАТИ на СТ. Д.
Т. с ЕГН ********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
257,14 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК П. С. Б. с ЕГН **********
от гр.*** да заплати по сметка на Плевенски районен съд сумата от 432
лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на
издръжката.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 15.09.2022г., на основание чл.315, ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5