Р Е
Ш Е Н
И Е
№221 12.07.2018 год. град Стара Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести юни през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретар Зорница Делчева и с участието на прокурора Петя Драганова като
разгледа докладваното от съдия М. Русев административно
дело №134 по описа за 2018 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.285,
ал.1 и чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба на А.Л.А., с която е
предявен иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗОДОВ срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София, за обезщетения за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност на
служители на ареста Стара Загора и на ЗООТ към Затвора Стара Загора.
Неимуществените вреди оценява на стойност 50 000.00 лв., претърпени вследствие
на неосигуряването на нормални условия за пребиваване в арест и в общежитието.
Не осигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в килията в
ареста Стара Загора, липсата на естествена светлина, санитарен възел и течаща
вода, неосигуряването на престой на открито, лоши хигиенно битови условия при
престоя му в ареста за периода 16.06.2015 год. – 10.02.2016 год., са му
причинили неимуществени вреди, които вреди оценява на 15 000.00 лв. Лошите
условия в Затворническото общежитие от открит тип към Затвора Стара Загора, в
които е пребивавал за периода 16.09.2010 год. – 02.04.2014 год., са му
причинили неимуществени вреди в размер на 35 000.00 лв.
Ищецът твърди, че през периода 16.06.2015 год. –
10.02.2016 год. е бил настанен в ареста гр. Стара Загора, където, в резултат на
действията и бездействията на служители от затворническата администрация, е
пребивавал при лоши битови и хигиенно-санитарни условия. Поддържа че килията, в
която е бил настанен, не съответствала на европейските норми и изисквания за
минимална свободна площ за задържаните лица; липсвали санитарни възли и
постоянно течаща вода, а притока на светлина и въздух е бил недостатъчен. Не са
се провеждали никакви спортни и културни мероприятия, поради което е бил лишен
от двигателна активност.
В периода 16.09.2010
год. – 02.04.2014 год. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в ЗООТ Стара
Загора към Затвора Стара Загора. Твърди, че е пребивавал в една обща килия от
около 60 кв.м. заедно с още 20 човека. В помещението е нямало санитарен възел –
течаща вода и тоалетна, както и добро осветление. Не е имал постоянен достъп до
санитарен възел. Не са се провеждали никакви спортни и културни мероприятия,
поради което е бил лишен от двигателна активност. Не му е била предоставяна
възможност да прекарва повече време на открито, не са оказвали никакви
медицински грижи. Разходките са се осъществявали в затворено помещение, а
санитарно хигиенните условия са били ужасни.
Сочи, че в следствие на всичко това, за периода на
пребиваването му в ареста гр. Стара Загора и в общежитието, са му причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в негативно преживявания, физически и
емоционален дискомфорт, стрес, чувство за подтиснатост и унижение от мизерията и
обстановката, които надвишават неизбежното ниво на мярката задържане под стража
и изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. В представените писмени
бележки по делото, счита, че твърдяните в исковата молба обстоятелства са
безспорно доказани в хода на съдебното производство и моли да бъде уважена
исковата претенция.
Ответникът -
Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, чрез процесуалния си
представител по делото, в съдебно заседание и в представените писмен отговор и
становище, оспорва предявеният иск. Оспорва иска в частта, в която е пребивавал
в ЗООТ Стара Загора, поради изтекла погасителна давност. Килиите в които е
пребивавал ищеца са били оборудвани с легла, масичка и шкаф. Килиите са
оборудвани с прозорец с приток на естествена светлина и въздух от буферен
коридор над вратите на килиите към коридора. Въздухът в килиите се опреснява и
чрез аспираторна система, с въздуховод и вентилатор по килиите,като в същите
има изкуствено осветление с две осветителни тела, тип „Луна”, а отоплението се
осигурава локално /климатик/ и централно /парно/. Това е и работната среда на
служителите от ГДИН. Задържаните лица в килии без санитарен възел ползват обща
тоалетна, като съгласно издадената заповед това става по всяко време на
денонощието. Килиите не разполагат със собствен санитарен възел, поради което и
задържаните се извеждат за сутрешен, обеден и вечерен тоалет ежедневно. На
всички задържани се осигурява самостоятелно легло с постелъчни вещи.
Задължаните лица почистват сами килията, в която са настанени под надзора на
служителите от ГДИН, а общите помещения се мият ежедневно с вода и
дезинфекционни препарати. В ареста Стара Загора е обособено помещение за
престой на открито, в което има осигурен достъп до свеж въздух и дневна
светлина. Задържаните се извеждат на престой на открито в това помощение по
график. Що се отнася до битовия комфорт на задържаните лица с мярка „задържане
под стража”, същият е субективно възприятие на всяко едно лице от една страна,
а от друга с оглед на целите които се преследват с него, не може да се очаква
пълен битов комфорт за всички. Излага съображения, че ищеца не е доказал
претърпяването на реални вреди или обременяване със заболявания в причинна
връзка с условията в ареста в гр. Стара Загора.
В представените писмени бележки по делото, изразява
становище за недоказаност на исковата молба в частта за условията в ЗООТ Стара
Загора. Условията отговорят на европейските изисквания за площ, осигурен е
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, осигурен е престой на
открито, светлина в необходимата степен в помещението, в което е бил настанен,
организирани са спортни мероприятия, а що се отнася до медицинското обслужване,
то липсват доказателства за причинено заболяване, установени по надлежен ред
със съответните медицински документи. Направено е искане за отхвърляне на
исковите претенции като недоказани и неоснователни и присъждане на разноски по
делото, за процесуално представителство от юрисконсулта.
Окръжна
прокуратура - Стара Загора, конституирана като страна по делото на основание
чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано
заключение за частична основателност на предявеният иск.
Съдът, като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид
доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Ищецът А.А. е бил задържан на 16.06.2015 год. в ареста Стара Загора и е пребивавал до 10.02.2016
год., когато е приведен в Затвора Стара Загора. В периода на задържане е бил
настаняван в килия №4 на ареста Стара Загора. На съдът е служебно известно, че Ареста
гр. Стара Загора се намира на петия етаж в сградата на ОД на МВР – Стара Загора.
Всички килии са снабдени с масичка, шкаф и химическа тоалетна, а всички легла
са с дюшек, възглавница и одеяло /съгласно справката на лист 17-18/. Към
момента на разкриване на ареста, технологично не е заложено изграждането на
санитарни възли в килиите. Налице е едно общо санитарно помещение с санитарен
възел – два броя, баня с четири броя душове, четири броя мивки и три бойлера /с
капацитет 80 л., 120 л. и 270 л./. Килиите имат прозорец с размер на 60х130
см., осигуряващо приток на естествена светлина и въздух от буферен коридор и
отвор над вратата на килията към арестния коридор. Осветлението се осъществява
и чрез изкуствено осветление в килията и коридора чрез осветителни тела – две
енергоспестяващи крушки и електрическа система със захранване до 12 волта.
Престоя на открито се провежда в специално обособено за тази цел помещение с
квадратура от 33 кв.м. с пряка естествена светлина и въздух.
Ищецът А.А. *** за периода 16.06.2010 год. до 02.04.2014 год., когато е
разпределен в тогавашното ЗООТ „Гълъбово“. За този периода е бил настанен в спално
помещение №8, което е със площ от 60.32 кв.м. и е предвидено за 15 /петнадесет/
човека, като никога през този период не са били настанявани повече от хора от
предвиденото. Осветлението се осъществява с луминисцентни лампи, а естественото
се изразява в три големи прозореца, които гледат към мястото за престой на
открито. Проветрението се осъществява също през тези три прозореца, като всеки
един от тях е пригоден за отваряне. Спалното помещение не се заключва, а се
заключва само вратата на коридора за времето от 22.00 часа до 06.00 часа. В
коридора има изграден санитарен възел и по този начин лишените от свобода имат
достъп до течаща вода. На по-късен етап е изграден и санитарен възел, който за
процесния период не е налице. При нужда чрез звуковата сигнализация се извеждат
лишените от свобода до санитарен възел. През останалото време, коридора е
отключен, като лишените от свобода имат достъп до течаща вода и санитарен
възел, както и да се разхождат и спортуват в двора на общежитието. През
по-голямата част от времето, А. е бил устроен да работи на външни обекти, а
ежемесечно са били организирани турнири по тенис на маса, шахмат, бридж белот,
табла, силов трибой и др., а в празнични дни се организират и футболни срещи
между лишените от свобода. На мястото за престой на открито има и спортна
площадка, която е оборудвана с уреди за силови тренировки. Осигурявано е и
посещение на театрални постановки, както и на поклоннически екскурзии до
Кръстова гора, Кръстец, Борущица и т.н., като участието на лишените от свобода
в тези мероприятия е въпрос на личен избор. В този период е бил награждаван с
домашен отпуск, а след наложените наказания е върнат на общ режим и е преместен
в ЗООТ Гълъбово. Горните обстоятелства се установяват от приложената справка от
ответника /лист 15 от делото/.
По делото бе разпитан и свидетелят К., който е бил с А. в една килия до
месец февруари, от които се установяват условията при които са пребивавали в
ареста Стара Загора. От свидетелските му показания се установяват и условията в
Затвора Стара Загора, преди ремонта му през 2015 год., които обаче се
ирелевантни за настоящият спор, доколкото по делото не спори, че А. не е
пребивавал в този период в Затвора, а само в ЗООТ Стара Загора.
По допустимостта на исковете:
Исковете за присъждане на обезщетения са предявени от лице което твърди,
че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни бездействия
на длъжностни лица на държавата /служители на ареста Стара Загора/, срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на
правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контролът върху дейността на
местата за лишаване от свобода, с териториални служби в т.ч. и арести, съгласно
разпоредбата на чл.12 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу
пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във вр. чл.284 и
следв. от ЗИНЗС. Твърдените като незаконосъобразни бездействия на служители на
ареста гр. Стара Загора представляват административна дейност, доколкото
осъществяваната от тези органи и длъжностни лица специализирана дейност по
изпълнение на наложените мерки за неотклонение „задържане под стража” не се
ограничава с прилагане на законово предвидените ограничения във връзка с
изпълнението им, а обхваща и дейността по обезпечаване и осигуряване
упражняването на правата от задържаните лица и изпълнението на техните
задължения, съобразно правното им положение и статут. Ето защо съдът приема че
предявените исковете са с правно основание чл.284 от ЗИНЗС / а не чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, както е посочено в исковата молба/, за присъждане на обезщетения за
неимуществени вреди, настъпването на които се обосновава от фактическа страна с
незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на служебни
задължения при осъществяване на административна дейност, подлежат на
разглеждане в производство по реда на чл.203 и сл. от АПК, като съгласно
чл.285, ал.2 от ЗИНЗС и с оглед настоящето местожителство *** /към момента на
подаване на исковата молба/, делото е подсъдно на Старозагорския
административен съд. Подсъдността е изборна и зависи единствено и само от
волята на ищеца, която в конкретния случай е делото да се разгледа от Административен
съд Стара Загора.
Направените възражения за изтекла погасителна давност за част от
исковият период също са неоснователни. Съгласно Тълкувателно решение №3 от
22.04.2005 год. по тълкувателно гр. дело №3/2004 год. на ОСГК на ВКС, началният
момент на забавата, съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението при незаконни действия и бездействия на административните органи
е момента на преустановяването им. Доколкото ищецът е преместен на 02.04.2014
год. от ЗООТ Стара Загора /в което се твърди, че условията за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода не отговаря на европейските изисквания/ в ЗООТ
Гълъбово, а исковата молба е депозирана на 22.03.2018 год., то не е изтекла и
погасителната давност за исковата претенция.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка съдът намира, че предявените искове срещу Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията” – гр. София се явяват частично основателни, по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС, забраняващ подлагането на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Настъпването на неимуществени вреди при констатиране на
такива нарушения се предполага до доказване на противното /чл.284, ал.5 от ЗИНЗС/.
1. В конкретния случай с първият иск от исковата молба се претендират
обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Ареста гр. Стара Загора.
За квалифицирането на едно бездействие като незаконосъобразно
такова е необходимо да бъде установено неизпълнение
на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на
длъжностно лице от администрацията, като е необходимо да съществува нормативно
установено задължение за изпълнение на това действие. Съгласно обстоятелствената
част и петитума на подадената от А.А. искова молба, исковите претенции за незаконосъобразни
бездействия на затворническата администрация, се изразяват в следното: не
осигуряване на изискуемата се минимална квадратура свободна площ в
затворническата килия, в нарушение на чл.3, ал.1 и ал.2, т.2 и 3 във връзка с чл.43,
ал.3 от ЗИНЗС; не осигуряване на тоалетна и санитарно-битови условия при
престоя му, в нарушение на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС; причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в преживени унижение, срам и неудобство, емоционални страдания и
психически стрес, които надвишават неизбежното ниво на мярката задържане под
стража.
В част четвърта на ЗИНЗС е
регламентиран редът на изпълнение на мярката за неотклонение задържане под
стража. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗИНЗС, доколкото в тази част не се предвижда
друго, разпоредбите относно осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по
отношение на обвиняемите и подсъдимите с мярка за неотклонение задържане под
стража.
Съгласно чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ за
един лишен от свобода, не може да бъде по-малка от 4 кв.м. Съгласно §13 от ПЗР на ЗИНЗС тази разпоредба влиза в сила от
01.01.2019 год. В чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС е регламентирано, че на лишените от
свобода, респективно задържаните лица, се осигурява постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип ползването на
санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения. Съгласно
обаче § 6 от ПЗР на ППЗИНЗС, тази норма влиза в сила три години след приемането
на програмата по §11 от ПЗР на ЗИНЗС от Министерския съвет за подобряване на
условията в местата за лишаване от свобода. Наличието на отлагателен срок за
влизане в сила на посочените разпоредби, нормативно въведените изисквания за
минимална жилищна площ за един задържан и за санитарно помещение и течаща вода
в спалното помещение, предполага, че същите не са задължителни към периода на
исковата претенция, нито към настоящият момент. Ето защо не е налице нормативно
регламентирано задължение за администрацията на местата за лишаване от свобода
за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м., санитарен възел и
постоянно течаща вода в килиите, където са настанени лицата с мярка за
неотклонение задържане под стража, неизпълнението на което задължение да представлява
незаконосъобразно бездействие, т.е. незаконосъобразна административна дейност.
В съответствие с разпоредбата на чл.31, ал.5
от Конституцията на Република България, на лишените от свобода се създават условия за
осъществяване на основните им права, които не са ограничени от действието на
присъдата. Изпълнението на всяко едно наказание е насочено към
постигането на целите на закона, като са въведени изисквания за осигуряване на условия
за поддържане на физическото и психическото здраве на осъдените и зачитане на
правата и достойнството им. За тази цел законодателят е предвидил, забрана за
умишлено поставяне на лишените от свобода в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето.
Помещението в което е бил настанен А., по време
на престоя си в ареста Стара Загора е с квадратури от 11.20 кв.м. с четири
легла /килия 4/. От събраните данни по делото, е видно, че за периода на
престоя си в ареста Стара Загора, А. е бил настаняван с други задържани в
помещението и никога броя на задържаните не е надвишавал броя на леглата. Ето
защо, съдът приема, че на ищеца не му е било осигурена и изискуемата по закона
жилищна площ от минимум 4 кв.м., макар и това законово задължение за
осигуряването й да е в сила от 01.01.2019 год. Съдът намира, че не
осигуряването на минималната жилищна площ е доказано за целия период на престоя
на ищеца в ареста Стара Загора.
Липсата на санитарен възел с течаща вода в
самото помещение, създава известен дискомфорт и неудобство за задържания с
мярка за неотклонение задържане под стража. В случая по степен и интензитет те
могат да бъдат квалифицирани като „причиняващи страдание и унижаващи
достойнството”. Обстоятелството че липсва санитарен възел в помещенията, само
по себе си може индиректно да обоснове жестоко, безчовечно или унижаващо
отношение по смисъла на чл.3 от ЕКПЧОС. Факта, че задържания е имал достъп до
общия санитарен възел с течаща вода три пъти дневно, а при нужда ползването на
тоалетните се е извършвало след сигнализиране на дежурния надзирател, очевидно
на А. е била осигурена възможност да удовлетворява естествените си физиологични
нужди в хигиенна и здравословна среда.
Претендираните неимуществените вреди –
негативни психически изживявания, дискомфорт при престоя или здравословни
последици от лошите условия не са доказани в пълна степен в хода на съдебното
производство. Нямаме също така и доказателства, условията да са провокирали
каквото и да е било медицинско заболяване у ищеца. Единствено от показанията на
свид. К. се установява, че веднъж се е оплаквал А., дали са му някакви хапчета
и му е минало. Следователно не става въпрос за някакви хронични заболявания, а
се касае за инцидентно такова. Видно от представената медицинска справка, при приемането му в ареста Стара Загора,
ищецът е клинично здрав, без оплаквания. Същото следва да бъде отчетено при
определянето на размера на претендираното обезщетение.
Що се отнася до третата искова претенция, а
именно липсата на свеж въздух и светлина в помещението, в което А. е бил
настанен, съдът намира същата за доказана и обоснована. Основателни
са твърденията на ищеца за липса на достатъчно светлина. Макар и ограниченията
в притока на естествена светлина да са свързани със специфичният характер на
помещенията, в които е пребивавал и изискванията за сигурност и охрана на
лицата с ограничение в свободата на придвижване. Независимо от това във всяка
една от процесните килии е имало прозорец към коридора, от които макар и
по-малко, е влизало индиректна естествена светлина. Имало е и постоянна
осветеност от изкуствена светлина. Безспорно е от друга страна, че възприятието
за достатъчност на осветеност и приток на свеж въздух е субективно възприятие и
зависи от физиологическото състояние на всеки един човек. Няма данни по делото,
ищецът да страда от болести, които да изискват по голямо количество свеж приток
на въздух или развита фобия от липса на достатъчно светлина или въздух. Всичко
това, води до извода, че на А. не е било необходимо осигуряването на специфични
по-добри условия, от нормално осигурените за всяко едно лице, лишено от
свобода, макар и липсата да е била през целия период на престоя му в ареста Стара
Загора.
С оглед на гореизложеното съдът приема че
условията, при които е бил постановен ищецът А. ***, надхвърлят минималния
предел над който може да се определи, че те са нечовешки или несъвместими с
неговото достойнство. Макар и начинът на изпълнение на мярката за неотклонение да
не надхвърля неизбежното страдание, свързано с ограниченията, които понася задържаното лице. Ето защо исковата претенция в частта й за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от липсата на санитарни възли, годна за пиене течаща вода в
спалното помещение, малка квадратура и липса на свеж приток на въздух и
светлина, се явява доказана и като такава частично основателна. При определянето на
размера на обезщетението, следва да се имат в предвид като продължителността на
престоя в следствения арест /240 дена/, липсата на последващи заболявания,
причинени от тези условия и интензитета на въздействие на същите върху
психиката, здравето и общото психическо състояние на ищеца.
Съгласно чл.86, ал.1 от ЗИНЗС, лишените
от свобода имат право на престой на открито не по-малко от един час на ден.
Следователно такова право имат и задържаните лица за изпълнение на мярката за
неотклонение задържане под стража. Видно от представените от ответника по
делото справки за задържаното лице и относно материално – битовите условия в
ареста Стара Загора /лист 19/, изпълнението на престоя на открито се извършва в
специално обособено за тази цел помещение с площ от 33 кв.м. и естествена
светлина и приток на въздух. Това се потвърждава и от събраните свидетелски
показания на св. К.. Действително свидетелските показания касаят част от
исковият период. Следователно съдът намира, че исковата претенция в тази си
част е частично основателна и доказана.
Що се отнася до оплакванията
относно неосигуряването на спортни и културни мероприятия, съдът намира същото
за доказано за целия исков период. Всъщност нещо обратно не е твърдяно от
ответника. Такива за времето му на престой в ареста Стара Загора, не са били
организирани. Разпоредбата на чл. 164,
ал.1 от ЗИНЗС предвижда осигуряване на условия за участие в спортни игри и
упражнения по един час на ден, извън времето за престой на открито, не е
императивна и не създава задължение на администрацията да го изпълни точно в
този обем. Изпълнението на разпоредбата е според възможностите на съответното
място за лишаване от свобода, при съобразяване с наличната материална база,
брой лишени от свобода и др. Съгласно чл.151, ал.5 от ППЗИНЗС, на всеки лишен
от свобода се осигурява възможност за физическа активност и спорт. Следователно, доколкото Ареста
Стара Загора не разполага с капацитет и възможности да осигури спортни
занимания на лишените от свобода, то той не е длъжен да осигури условия за
участие в спортни занимания на всички задържани по един час допълнително извън
времето, определено за престой на открито. Касае се за обективна невъзможност,
поради мястото на разположение на ареста /шести етаж в сградата на ОД на МВР –
Стара Загора, в централната част на града/. Доколкото е това задължение не е
императивно, то неосигуряването му не би могло да доведе до причиняването на
неимуществени вреди на ищеца, т.е. не е налице неизпълнение на законово
задължение на администрацията на Ареста Стара Загора, при наличие на обективна
възможност за изпълнението му.
От гореизложеното съдът
намира, че твърденията на ищеца за неосигуряване на достатъчна площ в килията;
отсъствие на дневна светлина; липса на санитарен възел и течаща вода се приемат
за частично доказани в процеса, поради което, към исковия период е налице
незаконосъобразно бездействие на администрацията, респ. налице са правопораждащите
факти да се ангажира отговорността на държавата.
Европейския съд по
правата на човека в множество свои решения (напр. по делото Йовчев срещу България -
Решение от 2.02.2006 год., делото Шахънов срещу България -
решение от 10.01.2012 год.), в периодичните доклади на Европейския комитет за
предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или
наказание е разглеждан конкретно въпросът за липсата постоянен достъп до
санитарни възли и удовлетворението на физиологичните нужди на задържаните лица
вътре в затворническите помещения или следствените арести, като част от общите
условия в затворите и местата за задържане в България; липсата на дневна
светлина и течаща вода. Тези "неудобства" следва да бъдат преценявани
и с оглед продължителността им.
Ето защо в конкретния
случай, от събраните в хода на съдебното производство доказателства, следва да
се направи извод, че за посочения в исковата молба период от време А.А. е бил
поставен в положение да търпи негативни и унизителни изживявания, които могат
да се квалифицират като унижаване на човешкото достойнство и изтезание по
смисъла на чл. 3 от
ЕКПЧОС. При това положение настоящият състав приема, че исковата
претенция е доказана по основание, независимо от факта, че в ЗИНЗС са установени
отлагателни срокове за влизане в сила на някои от разпоредбите му. Искът по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ е принципно ефективно правно средство за защита срещу лоши
условия на задържане и стимул към администрацията да взема по-ефективни и бързи
мерки с цел достигане на европейските стандарти.
Длъжностните лица от ареста по
време на исковия период извършват правно регламентирана дейност, уредена в ЗИНЗС, като при
осъществяването й са длъжни да спазват изискванията на този закон. Съгласно чл. 3, ал. 1
осъдените, както и задържаните под стража лица, не могат да бъдат подлагани на
изтезания, на жестоко или нечовешко отношение, вкл. да бъдат поставяни в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване
от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, унизително
отношение, което уронва човешкото им достойнство, принуждава ги да вършат или
да приемат действия против волята си, пораждащи чувство на страх, незащитеност
или малоценност. Този текст отразява принципно положение, свързано принципа на
законност и правов ред в Република България, и като всеки принцип е установен с
норма, която има материално-правен характер и нарушението й дава отражение в
личната или имуществената сфера на гражданите.
В случая отговорността
на държавата следва да бъде ангажирана, поради незаконосъобразното бездействие
на длъжностните лица на затворническата администрация за неспазване на
изискванията на чл. 3 от ЗИНЗС, което бездействие е рефлектирало върху личната сфера на
ищеца, накърнявайки общочовешка ценност, защитена с нормата на чл. 3 от
ЕКПЧОС. Съгласно нормата на чл.3, ал.1 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) осъдените, респективно задържаните
под стража, не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко
отношение. В ал.2 от горепосочената норма е посочено какво се смята за
изтезания, жестоко или нечовешко отношение, като в т.2 и т.3 е изброено:
умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието,
изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други виновно
извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане на
здравето, унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения,
респективно задържания под стража, принуждава го да върши или да приеме
действия против волята си, поражда чувство на страх, незащитеност или
малоценност. Следователно предвидените в ал.2 на чл.3 от ЗИНЗС конкретно
изброени неблагоприятни условия следва да се разглеждат в тяхната съвкупност и
общо въздействие върху задържаното лице, а не всяко едно от тях да се преценява
като самостоятелно и с отделна степен на влияние и въздействие върху личността.
Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека (решение от 10.02.2012
год. по делото на Ш. срещу България), разделянето на исковата претенция „води
да намаляване на релевантността на всеки аргумент при разглеждане на общите
условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на
кумулативните ефекти от тези условия върху жалбоподателя, както се изисква от
Конвенцията. Този подход лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно
от оплакванията не е, само по себе си, достатъчно сериозно, за да изисква
обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото
въздействие върху конкретното задържано лице, ако е било преценено в контекста
на съдебната практиката във връзка с Конвенцията, достига прага по чл. 3 от
Конвенцията.“ Ето защо съдът намира, че искът следва да бъде разгледан в
съвкупност, а не отделно – като неизпълнение на отделни законови задължения и
да се определи едно общо обезщетение.
По въпроса за размера на
обезщетението съдът, в съответствие с нормата на чл.52 от ЗЗД,
приложима на основание §1 от ЗР на
ЗОДОВ, преценявайки критерия за справедливост, приложен спрямо
установените обстоятелства, свързани с продължителността на увреждането и
последиците за ищеца намира, че обезщетението следва да се присъди в размер на 450.00
лева, в какъвто размер искът е основателен и доказан. При определянето на
размера на неимуществените вреди, съдът отчита и обстоятелството, че в периода
16.09.2010 год. – 02.04.2014 год. ищецът е бил в ЗООТ Стара Загора, след което
е приведен в ЗООТ Гълъбово. Нямаме данни, кога същият е освободен от Затвора
Стара Загора, но е безспорно, че същият ще е бил на свобода най-много една
година, през която година да е живял в различни условия, преди отново да е
задържан. В останалата част, до предявения размер от 15 000.00 лв. искът, като
неоснователен, следва да се отхвърли.
2. По отношение на вторият
иск за неимуществени вреди в размер на 35 000.00 лв., за претърпени
неимуществени вреди вследствие на престоя на ищеца в ЗООТ „Стара Загора“ за
периода от 16.09.2010 год. – 02.04.2014 год., съдът намира, че същият не е
доказан.
Условията в ЗООТ „Стара
Загора“ се установяват въз основа на представената справка от ответника /лист
15/. Видно от същата, оплакванията за недостатъчна жилищна площ и проветрение,
липса на престой на открито, липса на достъп до санитарен възел и течаща вода,
липса на спортни и културни мероприятия, са недоказани в настоящия съдебен
процес. Обстоятелствата отразени в справката, не са оборени по надлежния ред,
дори и с показанията на свид. К., тъй като същият не е бил с ищеца заедно в
ЗООТ Стара Загора, а в посоченият исков период се е намирал в Затвора Стара
Загора /протокол от съдебно заседание – лист 130 от делото/. Следователно
липсата на активно процесуално поведение от страна на ищеца, изразяващо се в
необорването на изнесените в приложената справка обстоятелства, води до
недоказаност на исковата претенция. Като такава същата следва да бъде
отхвърлена.
По делото е направено
искане за присъждане на направените разноски по делото и от двете страни. При
този изход на делото, основателно и искането на ищеца, като разноските следва
да се определят съразмерно уважената част от иска и при съобразяването с
направеното възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение. Видно от представеният договор за правна защита и съдействие
№597845 от 06.01.2018 год. договореното възнаграждение е в размер на
2 500.00 лв. По делото обаче липсват доказателства за реалното му заплащане.
В договора не е отбелязано начина на плащане, а в хода на съдебното
производство не се представиха писмени доказателства за заплащането му.
Доказано е единствено и само заплащането на дължимата държавна такса ва размер
на 10.00 лв.
Водим от горните мотиви Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Министерство
на правосъдието гр. София да заплати на А.Л.А., сумата в размер на 450.00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при престоя му в ареста
Стара Загора и дължима за периода 16.06.2015 год. – 10.02.2016 год.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Л.А. *** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия по осигуряване на
нормални битови и санитарно-хигиенни условия за периода 16.06.2015 год. – 10.02.2016
год. в останалата му част до 15 000.00 лв., като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ иска на А.Л.А. *** против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” гр. София за обезщетение за вреди от незаконосъобразни действия по осигуряване на
нормални битови и санитарно-хигиенни условия в ЗООТ „Стара Загора“ за периода 16.09.2010
год. – 02.04.2014 год. за 35 000.00 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна
Дирекция ”Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието гр. София
да заплати на А.Л.А., сумата в размер на 10.00 лв., представляваща направените
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: