Решение по дело №47/2011 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 884
Дата: 27 февруари 2014 г.
Съдия: Атанас Маскръчки
Дело: 20111200800047
Тип на делото: Фирмено дело
Дата на образуване: 1 август 2011 г.

Съдържание на акта

Публикувай

Решение № 5860

Номер

5860

Година

23.7.2015 г.

Град

Благоевград

Районен съд - Благоевград

На

06.17

Година

2015

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от

Татяна Маркова

дело

номер

20131210102875

по описа за

2013

година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано въз основа на исковата молба /поправена такава на л. 139-142 от делото/, подадена от [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район О., ул. представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н.,със съдебен адрес [населено място], ул. чрез юрисконсулт М. Б. Г. срещу Б. С. В., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] С. А. В., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] Х. А. Г., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] и И. А. Д., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], общ.С., обл.Б., съдебен адрес за всички [населено място], ул. М. Г., с която се иска да бъдат осъдени ответниците, всички в качеството на наследници на починалия А. И. В., с ЕГН [ЕГН] - бивш жител на [населено място], на основание за чл.79 от ЗЗД във връзка с чл. 60 вр. с чл. 5 от ЗН и чл. 5 от Договора за кредит от 08.01.2008 год. вр. чл. 13 от Общите условия да заплатят солидарно на ищцовото дружество следните суми: 11 562, 96 лв.(единадесет хиляди петстотин шестдесет и два лева деветдесет и шест стотинки)-главница по неизпълнен Договор за кредит от 08.01.2008 год. с настъпила предсрочна изискуемост; сумата от 9 992, 28 лв. (девет хиляди деветстотин деветдесет и два лева, двадесет и осем стотинки) за периода от 08.04.2010 год. до 08.12.2013 год., от която договорна лихва в размер на 151, 26 лв. за периода от 08.04.2010 год. до 08.12.2013 год. и 9 841, 02 лв. - наказателна лихва за периода от 08.04.2010 год. до 08.12.2013 год., дължим данък в размер на 428, 07 лв. (четиристотин двадесет и осем лева и седем стотинки), представляващи ДТ за образуване на ч.гр.д. за издаване на ЗНИ и ИЛ, ВЕДНО със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на настоящата молба-09.12.2013г. до окончателно погасяване на дълга.

С Определение № 325/14.01.2014г., влязло в сила съдът е прекратил производството по гражданско дело № 2875/2013 г. на Районен съд Благоевград по отношение на евентуално съединените искове, предявени от Банка ДСК ЕАД срещу Б. С. В., С. А. В., Х. А. Г. и И. А. Д, с които се претендира осъждане на всеки от тях да заплати на ищеца 2890.74 лв. главница по договор за кредит от 08.01.2008 г., 2498.07 лв. лихви за забава за периода 08.04.2010 г. - 08.12.2013 г., 107.02 лв. такси по кредита, както и законна лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба в съда - 09.12.2013 г., до изплащането на главницата.

Твърди се в исковата молба, че ответниците по делото са наследници на А. И. В., с ЕГН [ЕГН] - бивш жител на [населено място], починал на год., който имал сключен с Банка ДСК ЕАД договор за кредит за текущо потребление от 08.01.2008 год. с първоначален размер от 13 000, 00 (тринадесет хиляди) лева, който към датата на подаване на настоящата молба не е погасен и задължението възлиза на 21 983,31 лв., от които 11 562,96 лв,-главница по Договора за кредит от 08.01.2008 год., лихви в размер на 9 992,28 лв., от които договорна лихва в размер на 151, 26 лв. за периода от 08.04.2010 год. до 08.12.2013 год. и 9 841, 02 лв. - наказателна лихва за периода от 08.04.2010 год. до 08.12.2013 год. , дължим данък в размер на 428, 07 лв. Поддържа се в исковата молба, че вземането по Договора за кредит е станало изискуемо от 13.07.2010 год. С оглед събиране на просрочените суми на 07.12.2010 год. ищцовото дружество подало в PC Заявление по чл. 417 от ГПК за издаване на Заповед за незабавно изпълнение/ ЗНИ / и Изпълнителен лист/ИЛ/, по което било образувано ч.гр.д. № 3779 / 2010 год. и в полза на Банка ДСК ЕАД били издадени ЗНИ и ИЛ против А. И. В., след което на 21.12.2010 год. е образувано против него изпълнително дело с № 810 / 2010 год. по регистъра на ЧСИ - М. В.. След установяване на обстоятелството, че длъжникът А. В. е починал на год., т.е. преди издаването на изпълнителния лист и Заповедта за незабавно изпълнение, изпълнителното дело в частта против него е прекратено, а ИЛ и ЗНИ - обезсилени с определение № 4317 / 01.06.2011 год. по ч.гр.д. № 3779 / 2010 год. описа на БРС . Успоредно с това определение , съдът с друго определение № 2665 / 29.03.2011 год. по същото гражданско дело, обезсилил изпълнителните титули и в частта против поръчителя по договора за кредит, а именно : против Е. Ж. Б., тъй като след подаване на възражение по чл. 414 от ГПК от нейна страна, в едномесечния срок Банката кредитор не е подала установителния си иск за установяване вземането против нея. Сочи се в исковата молба, че след обезсилване на изпълнителния лист и ЗНИ против всички длъжници по Договора за кредит от 08.01.2008 год. на 19.08.2011 год. Банката подала второ заявление по чл. 417 , т. 2 от ГПК вече против законните наследници на А. И. В.- Б. С. В., И. С. Джалкова, С. А. В. и Х. А. В., както и против поръчителката Е. Ж. Б.. Отново Заявлението на Банката е уважено и са издадени изпълнителен лист и Заповед за незабавно изпълнение / ИЛ и ЗНИ / по ч.гр.д. № 2449 / 2011 год. по описа на БРС. С тези титули по молба на кредитора, е образувано изп. Дело № 497 / 2011 год. по описа на ЧСИ - М. В.. В хода на изпълнителното производство след връчване на призовките за доброволно изпълнение всички длъжници отново възразили, но в срока за подаване на установителния иск Кредитора не го е предявил. Поради пропуснатия срок новия изпълнителен лист и ЗНИ са обезсилени и гр.дело е прекратено с Определение №6641 /2012 год. по ч.гр.д. № 2449 / 2011 год. по описа на БРС. Сочи се, че Кредиторът - Банка ДСК ЕАД е подал частна жалба против това постановеното прекратително определение, по която е образувано в.ч.гр.д. № 900 / 2012 год. по описа на БОС. В това производство Окръжният съд като втора инстанция на 13.12.2012 год. е постановил определение, с което е оставил без уважение частната жалба.

Твърди се в исковата молба, че по кредита, осчетоводяван по заемна сметка с № в бг.лева не постъпват никакви средства. Ответниците в качеството си на законни наследници на титуляра по кредита - А. В. нито един път не са посещавали Банката и не са проявили интерес за това как да бъдат погасени неговите задължения. Същите са приели наследството от наследодателя си, в това число са приели и всички негови задължения. Сочи се, че доказателство за това, че законните наследници са приели наследството е обстоятелството, че са декларирали като наследствен недвижимия имот - апартамент № 8 (осем) със ЗП от 61,22 кв.м. ведно с мазе със ЗП от 4,72 кв.м., находящ се на адрес [населено място] ,[жк][жилищен адрес] представляващ бивша СИО.

С приемането на призовките за доброволно изпълнение по последното изпълнително дело с № 497 / 2011 год. по описа на ЧСИ - М. В., всички ответници са уведомени за това, че кредита не се погасява, но въпреки това нито един от тях не е пожелал да се яви в Банката и да договори условията,при които да се извърши погасяването му. По този начин задължението по кредита е нараснало като към настоящия момент е в размер на 11 562, 96 лв.(единадесет хиляди петстотин шестдесет и два лева деветдесет и шест стотинки)- главница по неизпълнен Договор за кредит от 08.01.2008 год. с настъпила предсрочна изискуемост; сумата от 9 992, 28 лв. (девет хиляди деветстотин деветдесет и два лева, двадесет и осем стотинки) за периода от 08.04.2010 год. до 08.12.2013 год., дължим данък в размер на 428, 07 лв. (четиристотин двадесет и осем лева и седем стотинки).

Поддържа се в исковата молба, че съгласно чл. 19.2. от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление при допусната забава в плащанията на главница и/ или лихви над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Видно от извлечението от сметката с № по която се отчита кредита, към дата - 07.12.2010 год, на която е подадено първото Заявление по чл. 417 от ГПК, е видно че изискуемостта е настъпила на 13.07.2010 год. От този момент до подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта. Имайки предвид развитието на двете заповедни производства, от тогава до сега главницата се олихвява с по този начин.

Твърди се, че тъй като срокът по чл. 147 от ЗЗД отдавна е изтекъл, солидарната отговорност на поръчителя е погасена и по тази причина искът е насочен само срещу законните наследници на кредитополучателя, приели наследството му.

По отношение неизпълнението на Договора за кредит се сочи, че е сключен с първоначален лихвен процент от 12, 70 %, образуван като сума от базов лихвен процент(5,19%) определен от Банката и надбавка от 7, 51 процента. При тези параметри погасителната вноска по погасителен план / ПП/ е в размер на 191, 81 лв. Съгласно чл. 7 от Договора кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базов лихвен процент, определян периодично от кредитора и надбавка, а съгласно т. 9.3 от Общите условия този базов лихвен процент може да бъде едностранно променян от кредитор при настъпване на визираните: в разпоредбата условия. На това основание след анализ на пазарните условия , базовият лихвен процент по кредита е променян два пъти - считано от 02.04.2008 год. за кредити на граждани ЬЛП се увеличава от 5,19% на 5,94 % , а от 21.10.2008 год. - от 5, 94 % става 7, 44 % . Решенията за увеличаване на БЛП са взети с решения на КУАП на Банка ДСК ЕАД, с Протоколи с № 13 / 20.03.2008 год. и с № 44 / 10.10.2008 год. В тази връзка размерът на погасителната вноска се променя съответно: считано от 02.04.2008 год. - от 191, 81 лв. на 197, 49 лв. и от 21.10.2008 год. от 197, 49 лв. - на 208, 65 лв. Твърди се в исковата молба още, че на 08.04.2010 год. настъпва първото неизпълнение на погасителния план като е внесена по-малка сума в размер на 158, 65 лв., след която дата няма никакви плащания. Деветдесетте дни, през които не са платени вноски по главница и/ или лихва, са изтекли на 08.07.2010 год. и по тази причина кредита е станал изискуем считано от 13.07.2010 год. От този момент по заемната сметка са постъпили следните суми: на 01.01.2011 год- 0,22 лв. и на 23.04.2013 год. -55,18 лв., събрани от ЧСИ и преведени от него по изп. Д. № 497 / 2011 год. Други суми не са постъпвали за погасяване на задължението по сключения Договор за кредит. Съгласно чл. 23,т. 6 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление , приложима на основание чл. 12 от сключения Договор за кредит с наследодателя на ответниците всички разноски по обслужване на задължението и принудителното събиране на вземането са за сметка на длъжника. В тази връзка на 23.10.2013 год. във връзка с подаденото Заявление по чл. 417, т. 2 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против настоящите ответници, Банка ДСК ЕАД е заплатила сумата от 428, 07 лв. , осчетоводена в системата на Банката като дължим данък, тъй като тази сума е за сметка на кредитополучателя.

С Разпореждане № 942/03.02.2014 г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответниците, с указание, че в едномесечен срок може да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.

Видно от данните по делото, че в законоустановения срок ответниците са подали общ писмен отговор, с който оспорват исковата молба. В отговора си ответниците сочат, че допустим, но неоснователен. Сочи се, че ищецът е активно легитимиран, като страна по сключен договор между общия им наследодател А. В. и Банка ДСК ЕАД, и имал правен интерес, като надлежно упражнил това свое право, което предопределяло допустимостта на предявения иск. Съгласно чл.63 от ЗЗДог, всяка от страните по договора трябвало да изпълнява задълженията си по него точно и добросъвестно, като при неизпълнение чл.79 и чл.86 от ЗЗДог предвиждали възможност за кредитора да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Категорично възразяват срещу основателността на предявената от страна на кредитора претенция досежно изпълнението от тяхна страна на задължението на наследодателя им. На първо място, договорът за кредит бил обезпечен с поръчителство от лицето Е. Ж. Б., което се задължило спрямо кредитора, при неизпълнение на договора за кредит, да изпълни задължението при договорените условия. На второ място се твърди, че за да бъдел сключен договорът за кредит и отпусната исканата сума, била сключена застраховка между наследодателя им и посочена от кредитора застрахователна компания (в случая ДСК Гаранция АД, сега Г. Ж. ЕАД). В изпълнение на това изискване наследодателят сключил застраховка Живот, по която застраховател било ДСК Гаранция АД, а застраховащ - Банка ДСК ЕАД, съгласно групов застрахователен договор за застраховка Живот между двете дружества, като застрахователната сума била в размер на 13000 лв. (тринадесет хиляди лева), т.е. колкото сумата, отпусната като кредит от страна на кредитора. Ползващо се лице от тази застраховка било Банка ДСК ЕАД. На г. наследодателят на ответниците починал. Една седмица след смъртта му те посетили клона на Банка ДСК ЕАД в [населено място], тъй като второто от условията на банката за отпускане на кредит било наличие на разплащателна сметка в същата банка на името на наследодателя. В тази сметка ежемесечно постъпвала отпуснатата му пенсия. Отново съгласно изискванията на Банката и на застрахователя, без нарочни платежни нареждания, последните прехвърляли необходимите суми както за погасителни вноски по кредита, така и размера на уговорената застрахователна премия. С копие от смъртния акт и удостоверение за наследници ответниците Х. Г. (дъщеря) и Б. В. (съпруга) отишли да изтеглят наличната в тази разплащателна сметка сума, която възлизала на около 800 лв. От Банката приели документите, но им обяснили, че е необходимо да присъстват всички четирима упоменати в удостоверението за наследници или да бъде издадено нотариално заверено пълномощно в полза на един от тях, за да изтеглят сумата. И. Д. живеела в [населено място], общ.С., а С. В. от дълги години живеел в И. Останали изненадани, когато получили покани за доброволно изпълнение, тъй като считат, че не дължат претендираната сума, защото искането на Банка ДСК ЕАД следвало да бъде насочено към ДСК Гаранция АД (Г. Ж. ЕАД). В отговора е направено искане за конституиране като трето лице и техен помагач в процеса ДСК Гаранция АД.

С Определение № 2044/17.03.2014г. на основание чл. 140 ГПК съдът е насрочил открито съдебно заседание, изготвил е проекто-доклад, конституирал е [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район С., [улица], бл.В, ет.3, представлявано от С. Е. Б., като трето лице-помагач на ответниците Б. С. В., С. А. В., Х. А. Г. и И. А. Джалкова и се е произнесъл по доказателствените искания. С протоколно определение от проведено на 16.04.2014г. съдебно заседание е обявен окончателния доклад по делото, като е коригиран проекто доклада и е прието за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че договорът за кредит и договорът за поръчителство са валидни, че всички ответници са приели наследството на А. В., както и че предсрочната изискуемост е настъпила на 13.07.2010г., както и че ищецът не следва да доказва посочените обстоятелства.

В съдебно заседание ищцовото дружество редовно призовано чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск, ангажира доказателства, по същество изразява становище за основателност, като се претендира и присъждането на разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците, редовно призовани за съдебното заседание не се явяват, за ответницата Х. Г. в съдебно заседание се явява адв. Г., която поддържа становище за неоснователност на предявения иск по изложените в отговора на исковата молба съображения.

В съдебно заседание Третото-лице помагач [фирма], редовно призовано, се представлява от процесуален представител, който представя писмено становище и сочи, че не се оспорва обстоятелството, че на 08.01.2008г. наследодателя на ответниците е включен в групата на застрахованите лица по групов застрахователен договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на [фирма], за което е издаден сертификат № , като застрахования е плащал редовно месечните премии до 08.08.2010г., след което е преустановил плащанията. Поради това договорът е прекратен.

По делото са събрани писмените доказателства, прието е заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза, като неоспорено от страните.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от Удостоверение за наследници на А. И. В. № /24.02.2011г., издадено от Община Б. е, че същият е починал на г. и е оставил за наследници настоящите ответници: Б. С. В. с ЕГН [ЕГН] /съпруга/, С. А. В. /син/, Х. А. Г. /дъщеря/ и И. А. Д. /дъщеря/.

Не се спори между страните, а и това се установява от представения по делото Договор за кредит за текущо потребление от 08.01.2008г., че на 08.01.2008г. между ищцовото дружество [фирма] като кредитор от една страна и А. И. В. като кредитополучател от друга страна е сключен договор за кредит, по който банката е предоставила на същия кредит в размер на 13 000, 00 лв. за текущо потребление. Срокът за издължаване на кредита според чл. 2 от договора е 120 месеца, считано от датата на усвояване, като падежната дата за издължаване на месечните вноски е 8-мо число на месеца. Неразделна част от сключения договор е представения погасителен план, видно от който погасителните вноски са 120 на брой, с първа дата на плащане 08.02.2008г. и последна – 08.01.2018г.

Уговорен е в договора и начина, по който отпуснатата сума по кредита ще бъде усвоена-еднократно чрез посочената в договора разплащателна сметка с титуляр кредитоискателя, както и начина на погасяване на кредита-чрез посочена разплащателна сметка на кредитополучателя с месечни вноски, съгласно погасителния план.

Съгласно чл. 7 от Договора кредитополучателят заплаща лихва, формирана от базовия лихвен процент, определян периодично от кредитора и надбавка, както лихвеният процент по кредита към датата на сключването му е общо 12.70%. Съгласно чл. 12 от договора за кредит, неразделна част от него са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица.

Съобразно т. т. 9.3 от Общите условия този базов лихвен процент може да бъде едностранно променян от кредитор при настъпване на визираните в разпоредбата условия. Видно от представените по делото и неоспорени от ответниците писмени доказателства- Протоколи с № 13 / 20.03.2008 год. и с № 44 / 10.10.2008 год. , след анализ на пазарните условия, базовият лихвен процент по кредита е променян два пъти - считано от 02.04.2008 год. за кредити на граждани БЛП се увеличава от 5,19% на 5,94 % , а от 21.10.2008 год. - от 5, 94 % става 7, 44 % . Решенията за увеличаване на БЛП са взети с решения на КУАП на Банка ДСК ЕАД. В тази връзка размерът на погасителната вноска се променя съответно : считано от 02.04.2008 год. - от 191, 81 лв. на 197, 49 лв. и от 21.10.2008 год. от 197, 49 лв. - на 208, 65 лв..

Съобразно т. 19.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта.

Предвидено е в т.19.2 от Общите условия, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Предвидено е в чл. 22 от Общите условия на договорите за предоставяне на кредит за текущо потребление на [фирма], че вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите/ако са повече от една страна по договора/, съответно техните наследници, е неделимо съгласно чл. 128 от ЗЗД. То може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите и/ или от техните наследници.

Видно от Договор за поръчителство от 15.12.2007г. Е. Ж. Б. в качеството си на поръчител се е съгласила да обезпечи чрез договора изпълнението на задълженията на А. И. В. по процесния договор за кредит за текущо потребление.

Видно от сертификат на застраховано лице по групов застрахователен договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка ДСК ЕАД по големи кредити във връзка със заемна сметка № 14997268 на 08.01.2008г. наследодателят на ответниците е включен в групата на застрахованите лица, като е уговорено, че застрахователната компания ще изплати остатъка от кредита предоставен от "Банка ДСК", но не повече от застрахователната сума 13 000 лв. съгласно покритите рискове -смърт в следствие на заболяване или злополука и пълна трайна нетрудоспособност в следствие на заболяване и злополука.

От представено извлечение от счетоводните книги на [фирма] е видно, че задължението на А. В. към 09.12.2013г. възлиза на 11 562, 96 лв. главница, договорна лихва в размер на 151, 26 лв., както и закъснителна лихва в размер на 9 841, 02 лв.

От извлечение от банкова сметка А. И. В. за периода 08.01.2008г. до 09.12.2013г. се установява, че последната месечна вноска е платена на 08.04.2010г., когато е внесена по-малко сума, след която дата липсват данни за извършени плащания.

От заключението по назначената ССЕ /л. 120-124 от делото/, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено и извършена след проверка в счетоводството на ищеца се установява, че сумата от 13 000, 00 лв. е преведена и кредита е усвоен на 08.01.2008 година по разплащателната сметка на А. И. В.. Неизпълнението на кредита започва от 08.04.2010г. Констатирало е вещото лице, че кредита е отразен и станал предсрочно изискуем на 13.07.2010г. С оглед извършените плащания към 09.12.2013г. размерът на вземането на Банка ДСК е общо 21 840, 23 лв., от които 11 562, 96 лв. главница, 444, 26 лв. –лихва по погасителен план, 8, 12 лв.-лихва върху просрочена главница и 9 824, 89 лв.-лихва предсрочна изискуемост. Видно от обстоятелствената част на заключението към 13.07.2010г. кредитополучателят е имал неплатени редовни лихви по погасителен план в размер на 444, 26 лв. Както и че за периода от 08.04.2010г. до 12.07.2010г. се дължи наказателна лихва равна на редовната рихва по т. 7 плюс 10 пункта наказателна надбавка върху просрочената главница- 8, 12 лв., а за периода от 13.07.2010г. /датата на обявяване на изискуемостта/ до 09.12.2013г. се дължи лихва за предсрочна изискуемост равна на редовната лихва по т. 7 плюс 10 пункта наказателна надбавка върху целия остатък от кредита по чл. 19.2 от Общите условия.- 9 824, 89 лв.Съобразно заключението на вещото лице изменение в стойностите в проценти на „Л.“, „Юрибор“ и „Л.“ за 2008г. са, както следва:Стойностите на 01.04.2008г. спрямо стойностите на 08.01.2008г. – на Л. в посока увеличение с 6, 3 %, на Л./ USD- в посока на намаление с 39 %, на Л./ EUR в посока на увеличение с 3, 733 %, Юрибор в посока на увеличение с 3, 639 %. Стойностите на 20.10.2008г. спрямо стойностите на 01.04.2008г. -на Л. в посока увеличение с 29, 24 %, на Л./ USD- в посока на увеличение с 32, 26 %, на Л./ EUR в посока на увеличение с 7, 07 %, Юрибор в посока на увеличение с 7, 53 %.

От представеното по делото копие на заповед за изпълнение по чл. 417 № 8980/08.12.2010г. по ч.гр.д. № 3779/2010г. по описа на РС-Благоевград се установява, че ищцовото дружество е подало заявление по чл. 417 ГПК, като със същата е разпоредено дъжникът А. И. В., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх., и поръчителя Е. Ж. Б., с ЕГН : [ЕГН], с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на кредитора [фирма]– [населено място], с Булстат[ЕИК], със седалище и адрес на управление : [населено място], Община С Р“О.”, ул. , представлявана от законния представител В. М. С., с ЕГН [ЕГН], и чрез пълномощника юр.к. М. Б. Г., с ЕГН [ЕГН], сумата от 13 173. 60 лв. /тринадесет хиляди сто седемдесет и три лева шестдесет стотинки/, представляваща неиздължена сума по Договор за кредит за текущо потребление от 08.01.2008г., от които: 11 562. 96 лв. - главница; 1 145. 24 лв.- договорна лихва за периода 08.04.2010г. - 06.12.2010г.; 465. 40 лв.- наказателна лихва за просрочена главница за периода 08.03.2010г. - 06.12.2010г., ведно със законната лихва върху главницата от 11 562. 96 лв. /единадесет хиляди петстотин шестдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК- 07.12.2010г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 778. 21 лв. /седемстотин седемдесет и осем лева и двадесет и една стотинки/, представляваща сторени в производството съдебни разноски, от които: 263. 47 лв. – внесена държавна такса и 514. 74 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Издаден е и изпълнителен лист. Видно от Удостоверение изх. № 1513/15.04.2014г., издадено от ЧСИ М. В. е образувано изп.д. № 810/2010г. по описа на ЧСИ въз основа на издадения изпълнителен лист, което е прекратено с Постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 04.08.2011г., влязло в сила на 04.05.2012г.

От представеното по делото копие на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 6424/23.08.2011г., постановена по ч.гр.д. № 2449/2011г. по описа на РС-Благоевград, че ищцовото дружество е подало заявление по чл. 417 ГПК, като е разпоредено длъжниците Б. С. В., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. И. А. Д., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място], Община С., С. А. В., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх., Х. А. Г., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. като наследници на кредитополучателя А. И. В., с ЕГН [ЕГН], бивш жител на [населено място], починал на., отговарящи за задължението на основание чл. 60 вр. чл. 5 ЗН, и поръчителя Е. Ж. Б., с ЕГН [ЕГН], с адрес : [населено място],[жк], [жилищен адрес] СОЛИДАРНО да заплатят на кредитора [фирма]– [населено място], със седалище и адрес на управление : [населено място], [община], район О., ул. , представлявана от законния представител В. М. С., чрез пълномощника М. Б. Г., сумата от 14 983. 15 лв. /четиринадесет хиляди деветстотин осемдесет и три лева и петнадесет стотинки/, представляващи неиздължена сума по Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 08.01.2008г., от която : 11 562. 96 лв.- главница; 2 444. 77 лв.- лихва за периода 08.04.2010г.- 18.08.2011г., ведно със законната лихва върху главницата от 11 562. 96 лв. /единадесет хиляди петстотин шестдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК- 19.08.2011г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 849. 32 лв. /осемстотин четиридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/, представляваща сторени в производството съдебни разноски, от които : 299. 66 лв.- внесена държавна такса и 549. 66 лв.- юристконсултско възнаграждение. Издаден е и изпълнителен лист. Видно от представените по делото покани по изп.д. № 497/2011г. по описа на ЧСИ М. В. /л. 23 до 31 от делото/ въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, като на ответниците по настоящото производство е връчена и издадената заповед. По този начин същите са уведомени, че дължат цялата главница по Договор за кредит за текущо потребление от 08.01.2008г., сключен от наследодателя им. Установява се от Удостоверениеизх. № 1514/15.04.2014г., издадено от ЧСИ М. В. , че изп.д. № 497/2011г. по описа на ЧСИ е прекратено с Постановление за прекратяване на изпълнителното производство от 08.01.2013г., влязло в сила на 23.02.2013г.

От Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № /28.06.2010г. и писмо изх. № /26.05.2015г. от Община Б., се установява, че наследниците на А. И. В. са подали декларация за недвижим имот, придобит по наследство и са заплащали данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци. Видно е и от писмо от Служба „Архив“ при РС-Благоевград, че след направена справка по А. и в особената книга на съда за приемания и откази от наследства е установено, че няма вписани откази от наследството на А. И. В. с ЕГН [ЕГН], починал на г.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Правното основание на така предявените искове е чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, като същите са процесуално допустими.

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установява, а и това обстоятелство не се оспорва от ответниците, че между ищцовото дружество от една страна и наследодателя на ответниците по исковата претенция от друга, е сключен договор за кредит за текущо потребление от 08.01.2008г. по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ. Договорът за кредит е формален договор, предвид разпоредбата на ал. 3 на цитирания законов текст, писмената форма е форма за действителността му, като в конкретния случай тази форма е спазена. Безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между наследодателя на ответниците и ищеца, както и неговото съдържание.

Установи се също, че банката е изпълнила произтичащото от договора задължение, като видно и от заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, което се възприема от съда като компетентно и обективно дадено, въз основа на подписания договор за кредит по сметка на наследодателя на ответниците на 08.01.2008г. е преведена сумата от 13 000, 00 лв., като кредитополучателя е изпълнил поетото по договора задължение частично, като са заплащани дължимите погасителни вноски и лихва до 08.04.2010г. След тази дата погасителни вноски не са правени, което се установи от представените и приети по делото писмени доказателства, заключението на вещото лице, като същото не се и оспорва от ответниците, като не се оспорва и размера на остатъка от кредита, която е останала непогасена по сключения договор.

Ищцовото дружество се позовава на настъпила автоматична предсрочна изискуемост на основание т. 19.2 от Общите условия, считано от 13.07.2010г. С окончателния доклад по делото е прието за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че е настъпила предсрочна изскуемост именно на 13.07.2010г. Независимо от това съдът намира за нужно да отбележи и следното. Действително при смърт на едно лице активите и пасивите, формиращи неговия патримониум, преминават към онези негови наследници, които са приели наследството. И така стават част от тяхната правна сфера. Ако наследодателят е бил длъжник по кредит, който преди смъртта му е станал предсрочно изискуем, то универсалните правоприемници дължат на кредитора всички суми, както те са съществували по отношение на праводателя им. Ако обаче се твърди предсрочна изискуемост, реализирала се, след като кредитополучателят е починал, обуславящите я предпоставки трябва да се преценяват спрямо самите наследници. Ето защо е наложително те да са изпаднали в забава досежно плащания, разписани в погасителния план на кредитната сделка и спрямо тях да е изтекъл съответният период от време, обуславящ предсрочната изискуемост, в който те да не са изплащали наследените задължения.

Изпадането в забава на наследници обаче е предпоставено от получаване на покана, която кредиторът е необходимо да отправи, въпреки че задължението е с определен срок (чл. 84, ал. 1 ЗЗД).

В настоящият случай се установява, че наследодателят на ответниците и кредитополучател по договора е починал на г., а кредитът се е обслужвал до 08.04.2010г., т.е. след неговата смърт, след което са преустановени плащанията. С оглед посоченото обуславящите предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост следва да се преценяват спрямо наследниците. Същите сами заявяват, че една седмица след смъртта на наследодателя си са посетили банката, поради което и не оспорват, че им е било известно, че същият е сключил договор за кредит, още повече че същият е погасяван и след смъртта му. По силата на чл.19.2. от Общите условия изрично е предвидена възможността за предсрочна изискуемост на вземането на кредитора при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни. Плащанията са преустановени на 08.04.2010г., деветдесетте дни са изтекли на 08.07.2010г. и считано от 13.07.2010г. банката е приела настъпването на предсрочната изискуемост. Съдът намира, че ответниците в качеството им на наследници са уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост, доколкото самите те не оспорват това обстоятелство, а на следващо място за такова уведомяване следва да се приеме и връчените им покани за доброволно изпълнение и копие от заповед по чл. 417 ГПК, от която е видно, че е дължима цялата сума по кредита. Предвид изложеното считано от 13.07.2010г. с настъпване на предсрочната изискуемост, вземането на кредитодателя е настъпила само за непогасената част от главницата, която възлиза на 11 562, 96 лв., съобразно заключението на вещото лице. С оглед изложеното ответниците в настоящото производство дължат посочената главница, като искът в тази му част е изцяло основателен и следва да се присъди ведно с претендираната законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба-09.12.2013г. до окончателното изплащане на задължението на основание чл. 86 ЗЗД.

Следващата претенция в исковата молба е за сумата от 151, 26 лв. /сто петдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/-договорна лихва за периода от 08.04.2010г. до 08.12.2013г.

Договорната лихва е възнаграждение, което банката получава за услугата по договора за банков кредит, което след като е обявен за предсрочно изискуем кредита не се дължи. Договорната лихва е възнаградителна и същата представлява печалба на кредитора. Настоящият съдебен състав намира, че уговорената в договора лихва като печалба за кредитора се дължи само до обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Печалбата представлява еквивалентно благо за това, че кредиторът се е лишил определено време от парите си. Същата се дължи на кредитора от длъжника само за времето на ползване на кредита. Щом последният е обявен за предсрочно изискуем, кредиторът изисква от кредитополучателя /респ. наследниците му/ заплащане на кредита за периода от предсрочната изискуемост до крайния срок на договора. Именно и поради това не му се дължи възнаграждение за непадежиралите и предсрочно изискуеми месечни вноски. С обявяване на кредита за предсрочно изискуем отпада и необходимостта от обслужване на кредита до крайния срок, за който е бил уговорен. Датата, на която кредита се обявява за предсрочно изискуем е момента, от който е настъпило пълно неизпълнение, поради което се претендира връщане на цялата сума и за банката не съществува вземане за договорна лихва, тъй като от този момент тя може да претендира връщане на цялата сума, ведно с обезщетение за забава, като това обезщетение не е договорената лихва. Претендира се и заплащане на наказателна лихва за забава, която представлява неустоечното задължение на длъжника за неизпълнението му. Не може да се кумулират едновременно заплащането на неустойката за неизпълнение и да се претендира реалното изпълнение по договора, каквото е заплащането на договорната лихва, тъй като съобразно разпоредбата на чл.79 ЗЗД кредиторът може да претендира само едното.

От 08.04.2010г. до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем – 13.07.2010 година дължимата и неплатена договорна лихва видно от заключението на вещото лице е в размер на 444, 26 лв. Искът е предявен за сумата от 151, 26 лв., поради което по размер е изцяло основателен, но следва да бъде отхвърлен за претенцията за периода от 14.07.2010г. до 08.12.2013г.

По отношение на дължимата наказателна лихва, претендирана в исковата молба в размер на 9 841, 02 лв. за периода от 08.04.2010г. до 08.12.2013г. съдът намира следното.

Съгласно клаузата на т. 19.1 от Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Предвидено е в т.19.2 от Общите условия, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.

Видно от заключението на вещото лице за периода от 08.04.2010г. /първата неплатена изцяло месечна вноска до 12.07.2010г. /т.е. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем и за който период е дължама наказателна лихва съобразно т. 19.1 от Общите условия/ размерът на наказателната лихва е 8, 12 лв.

За периода от 13.07.2010г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ до 08.12.2013г. /подаване на исковата молба/ се дължи наказателна лихва съобразно т. 19.2 от Общите условия и същата е в размер на 9 824, 89 лв.

Следователно в случая за периода от 08.04.2010г. до 08.12.2013г. дължимата и незаплатена наказателна лихва е в размер на общо 9833, 01 лв. Искът следва да бъде уважен до този размер, а за разликата над него до претендирания от 9 841, 02 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.

По претенцията за заплащане на сумата от 428, 07 лв., представляваща според исковата молба сторени разноски от ищцовото дружество за държавни такси за образуване на частно граждански дела за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителни листя, съдът намира същата за неоснователна.

Същите касаят претенция на банката ищец относно разноски за държавна такса в проведени заповедни производство, които по вина единствено на банката и нейното бездействие не са завършили с постановяване на краен съдебен акт, с който да бъдат присъдени и сторените разноски, като не е продължено производството по реда на чл. 422 ГПК доколкото банката не е предприела съответните действия съобразно разпоредбата, въпреки дадените указания. Бездействието на банката и неправилното й процесуално поведение не следва да бъде толерирано и съответно тежестта да се понася от ответниците. Ищцовото дружество се позовава на разпоредбата на т. 23.6 от Общите условия, че всички разноски по обслужване на задължението и принудителното събиране на вземането са за сметка на длъжника. Съдът обаче намира, че същата не обвързва наследниците, тъй като не са страна по договора и никой не може да поема задължения от името на друг, без да упълномощен изрично за това или това да следва от изричната разпоредба на закона.

С оглед изложеното в тази й част претенцията на ищцовото дружество се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Единственото възражение, което ответниците са сторили в отговора на исковата молба е че не дължат претендираните суми, тъй като договорът за кредит бил обезпечен с поръчителство чрез Договор за поръчителство от 15.12.2007г. от Е. Ж. Б. и тъй като искането на банката следвало да бъде насочено към ДСК „Гаранция“ /сега [фирма]/, поради наличието на сключена застраховка в полза на Банката и настъпил покрит риск – смърт на кредитополучателя.

Направените от ответниците възражения съдът намира за неоснователни.

На първо място относно възражението, че бил налице договор за поръчителство и следвало да се претендират сумите от поръчителя, без да коментира, че договорът за поръчителство е сключен преди датата на договора за кредит, съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като кредиторът има право да избира срещу кого или по точно срещу чие имущество да насочи принудителното изпълнение-срещу длъжника, респ. неговите наследници, срещу поръчителя или срещу всички.

Неоснователно е и възражението, че претенциите са неоснователни, тъй като е налице сключен застрахователен договор.

Установява се от данните по делото, че действително по групов застрахователен договор за застраховка „Живот“ на кредитополучателите на Банка ДСК ЕАД по големи кредити във връзка със заемна сметка № 14997268 на 08.01.2008г. наследодателят на ответниците е включен в групата на застрахованите лица, като е уговорено, че застрахователната компания ще изплати остатъка от кредита предоставен от "Банка ДСК", но не повече от застрахователната сума 13 000 лв. съгласно покритите рискове -смърт в следствие на заболяване или злополука и пълна трайна нетрудоспособност в следствие на заболяване и злополука.

Процесният договор за групова застраховка "Живот" на получателите на кредити на [фирма] има за предмет живота, здравето и телесната цялост на трето лице. По същия банката има правното положение на застраховащ. Особеното при този вид договор, което обуславя и неговата специфика, е че при реализиране на риска, не кредитополучателят, а банката има право да получи част от застрахователната сума до размера на непогасените и дължими вноски за съответния период от време. В процесното застрахователно правоотношение банката има едновременно качествата и на застраховащ, и на ползващо се от сключената застраховката лице - до остатъка по кредита към датата на смъртта на застрахования, но не повече от застрахователната сума, докато кредитополучателят е застраховано лице, "върху" чиито живот се сключва застрахователният договор, но не е страна по договора за застраховка, независимо че без неговото писмено съгласие договорът за застраховка върху чужд живот не може да се сключи, както и че застрахователните премии са за негова сметка, макар паричните суми да се превеждат от банката. Съгласно процесният договор за застраховка "Живот" на кредитополучателите на "Банка ДСК", трети ползващи се лица са и законните наследници на застрахования кредитополучател - за разликата между застрахователната сума и остатъка по кредита към датата на смъртта на кредитополучателя. Заплащането на застрахователното обезщетение по такъв договор не освобождава наследниците на починалия кредитополучател от заплащане на дължимите към банката суми по валидно сключения договор за кредит между нея и праводателя им, освен до размера на платените от последния вноски.Наличието на такъв договорне освобождава кредитополучателя, съответно неговите наследници, от изпълнение на задълженията по договора за кредит и общите условия, освен за сумата, платена от застрахователя и отнесена за погасяване на кредита. Каквато в случая не се установи да е платена.

По отношение на вида на отговорността на наследниците на кредитополучателя.

Ищецът твърди, че отговорността на ответниците е солидарна. Действително в нормата на чл. 22 от Общите условия на договорите за предоставяне на кредит за текущо потребление на [фирма] е регламентирано, че вземането на кредитора по отношение на кредитополучателите/ако са повече от една страна по договора/, съответно техните наследници, е неделимо съгласно чл. 128 от ЗЗД. То може да бъде събрано изцяло от всеки от кредитополучателите и/ или от техните наследници. Съгласно чл. 128 ал.1 от ЗЗД, неделимост на задължението е налице, когато дължимото е неделимо – било по своята природа и естество, било поради намерението на договарящите. Неделимостта като характеристика на задължението се състои в това, че предмета на задължението не може да бъде продаден на части, а само изцяло. Очевидно е, че съгласието на договарящите при сключването на договор за кредит, задължението на кредитополучателя към кредитора да е неделимо по смисъла на чл. 128 ал.1 от ЗЗД и да се разпростира и върху наследниците на кредитополучателите, има обвързваща сила по отношение на страните подписали договора. Ето защо според настоящият съдебен състав, същото е обвързващо за кредитополучателите /когато са повече от един/, както и за поръчителите, които отговарят солидарно и наред с главния длъжник за цялото вземане. Тъй като вземането на банката е парично и по своята правна природа и естество, същото не е неделимо, то очевидно е че нормата на чл. 22 от Общите условия на договорите за предоставяне на кредит за текущо потребление на [фирма], не може да бъде обвързваща за наследниците на починалия длъжник, независимо от намерението на договарящите по договора за кредит за потребление, тъй като не може да дерогира специалната разпоредба на чл. 60 ал.1 от ЗН, която предвижда за наследниците на длъжника разделна, а не солидарна отговорност. За задълженията на своя наследодател, всеки от наследниците ако е приел наследството, отговаря до размера съобразно дяла си от наследството, и то за задълженията налични към момента на откриване на наследството. Според съда, наследниците на починалия кредитополучател, не могат да бъдат обвързани с уговорка за неделимост между тях за задължение на наследодателя им, тъй като не са страна по договора и никой не може да поема задължения от името на друг, без да упълномощен изрично за това или това да следва от изричната разпоредба на закона. Изложеното дава основание да се приеме, че независимо от клаузата на чл. 22 от Общите условия на договорите за предоставяне на кредит за текущо потребление, действаща към момента на сключването на договора за кредит за текущо потребление, същата не е приложима към отговорността на наследниците на починалия А. В. за дълга на кредитополучателя, като същите следва да отговарят за задължението на техния наследодател, само до размера на наследствения си дял/ чл. 60 ал.1 от ЗН/.

При положение, че отговорността им не е солидарна, съдът е длъжен да се произнесе поотделно за дължимото обезщетение от ответниците в рамките на общо заявената сума.

Съобразно чл. 60 ЗН наследниците, приели наследството отговарят за задълженията, с които е обременено, съобразно дяловете си, а ако са го приели по опис-само до размера на полученото наследство. Наследството се открива в момента на смъртта на наследодателя и от този момент всички вземания и задължения на наследодателя, освен неделимите, преминават върху неговите наследници. В случая е признато за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че наследниците са приели наследството, като това се установява и от приетите по делото писмени доказателства за декларирани от тях недвижим имот и заплащани данъци и такси. Поради изложеното, съдът приема, че наследниците (съпруга, син и две дъщери) следва да поемат отговорността за задълженията на наследството, останало след смъртта на техния наследодател, а именно-задължението към настоящия ищец, като съобразно дяловете на всеки от тях в наследството, определени по реда на чл. 5, ал.1 и чл. 9, ал.1 от ЗН, равняващи се на по 1/4ид.ч. от задължението за главница и лихви, заплати сумите, които съдът намира за дължими. В случая настоящият съдебен състав намира, че не следва да разделя служебно сумите и да посочва конкретно всеки наследник каква сума следва да заплати, поради следното: В случай, че се раздели на четири сумата от 151, 26 лв., дължима договорна лихва, то се получава сума от 37, 815 лв. , а при разделяне на сумата за наказателна лихва се получава, сума от 2458, 2525 лв. Ако съдът закръгли получените суми до втората цифра след запетаята в единия случай ще се получи при сбора им, че съдът ще се произнесе за повече, отколкото е приетата за основателна сума /напр. 37, 82 по 4 е равно на 151, 28 лв./, а в другия случай няма да се произнесе по цялото искане /напр. 37, 81по 4 е равно на 151, 24 лв./ С оглед изложеното следва да се осъдят ответниците да заплатят на ищцовото дружество в качеството им на наследници на А. И. В. да заплатят при условията на разделност по 1/ 4 идеална част от сумата от 11 562, 96 лв.-главница, от сумата от 151, 26 лв. –договорна лихва за периода от 08.04.2010г. до 13.07.2010г., от сумата от 9833, 01 лв.-наказателна лихва за периода от 08.04.2010г. до 08.12.2013г., като се отхвърли искането за солидарно осъждане на ответниците, както и иска за присъждане на договорна лихва за периода от 14.07.2010г. до 08.12.2013г. , иска за присъждане на наказателна лихва за сумата над 9 833, 01 лв. до претендирания размер от 9 841, 02 лв., както и претенцията за осъждане за заплащане на сумата от 428, 07 лв.-разноски за държавна такса по частно граждански дела за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

С оглед изхода на производството и направеното от страна на процесуалния представител на ищцовото дружество искане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да се присъдят сторените от ищеца разноски, съобразно уважената част от исковете. За предявените искове се дължи държавна такса по всеки един от тях-за главница, договорна лихва, наказателна лихва и претенция за разноски, но не по-малко от 50, 00 лв. за всеки иск. Общо дължимата държавна такса е в размер на 956, 16 лв.. Видно е, че с вносна бележка от 09.12.2013г. ищцовото дружество е внесло сумата от 879, 33 лв.-държавна такса. С вносна бележка 20.10.2014г. ищецът е внесъл сума от 879, 33 лв. Макар същата да е внесена за предявения евентуален иск, по който производството е платено, съдът намира, че със същата следва да се приеме, че е внесена в пълен размер дължимата държавна такса по делото в размер на 956, 16 лв. Ищецът е сторил разноски за възнаграждение за вещо лице, съобразно представените доказателства в размер на 300, 00 лв. Следователно ответниците следва да заплатят по равно на ищцовото дружество сумата от 1256, 16 лв., пердставляваща сторени разноски за държавна такса и вещо лице, съобразно уважената част от исковете. Ищцовото дружество е представлявано от юрисконсулт, поради което на същия се дължи и юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, което съобразно Наредба № 1 за определяне размера на минималните адвокатски възнаграждения /2004г. и съобразно уважената част от исковете е в размер на 1176, 42 лв.

Следователно всеки от ответниците следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 608, 15 лв., представляваща сторени разноски за държавна такса, вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

От страна на ответниците не е сторено искане за присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. С. В., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] С. А. В., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] Х. А. Г., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] и И. А. Д., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], общ.С., обл.Б., съдебен адрес за всички [населено място], ул., адв.М. Г. в качеството на наследници на починалия А. И. В., с ЕГН [ЕГН] - бивш жител на [населено място] ДА ЗАПЛАТЯТ НА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район О., ул. , представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н., със съдебен адрес [населено място], ул., при условията на разделност всеки от тях по ¼ идеална част от следните суми: от сумата от 11 562, 96 лв. (единадесет хиляди петстотин шестдесет и два лева деветдесет и шест стотинки)-главница по неизпълнен Договор за кредит от 08.01.2008 год. с настъпила предсрочна изискуемост; от сумата от 151, 26 лв. /сто петдесет и един лева и двадесет и шест стотинки/ - договорна лихва за периода от 08.04.2010 год. до 13.07.2010г., от сумата от 9 833, 01 лв. /девет хиляди осемстотин тридесет и три лева и една стотинка/- наказателна лихва за периода от 08.04.2010 год. до 08.12.2013 год., ВЕДНО със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на настоящата молба-09.12.2013г. до окончателно погасяване на дълга, КАТО ОТХВЪРЛЯ искането за солидарното осъждане на ответниците на горепосочените суми, иска за осъждане да заплатят договорна лихва за периода от 14.07.2010г. до 08.12.2013г., иска за осъждане да заплатят наказателна лихва за сумата над 9 833, 01 лв. до предявения размер от 9 841, 02 лв., както и претенцията за осъждане за заплащане на сумата от 428, 07 лв.-разноски за държавна такса по частно граждански дела за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист КАТО неоснователни.

ОСЪЖДА Б. С. В., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] съдебен адрес [населено място], ул., адв.М. Г. ДА ЗАПЛАТИ НА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район О., ул., представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н., със съдебен адрес [населено място], ул. сумата от 608, 15 лв. /шестстотин и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща сторени разноски в производството за държавна такса, възнагражнеие на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА С. А. В., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] съдебен адрес [населено място], ул. адв.М. Г. ДА ЗАПЛАТИ НА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район О., ул., представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н., със съдебен адрес [населено място], ул. сумата от 608, 15 лв. /шестстотин и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща сторени разноски в производството за държавна такса, възнагражнеие на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Х. А. Г., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] съдебен адрес [населено място], ул., адв.М. Г. ДА ЗАПЛАТИ НА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район О., ул., представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н., със съдебен адрес [населено място], ул. сумата от 608, 15 лв. /шестстотин и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща сторени разноски в производството за държавна такса, възнагражнеие на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА И. А. Д., ЕГН [ЕГН], адрес [населено място], общ.С., обл.Б., съдебен адрес [населено място], ул., адв.М. Г. ДА ЗАПЛАТИ НА [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район О., ул., представлявано от В. М. С. и Д. Н. Н., със съдебен адрес [населено място], ул. сумата от 608, 15 лв. /шестстотин и осем лева и петнадесет стотинки/, представляваща сторени разноски в производството за държавна такса, възнагражнеие на вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.

Настоящото съдебно решение е постановено при участието на трето лице – помагач [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], район С., [улица], представлявано от С. Е. Б., на страната на ответниците Б. С. В., С. А. В., Х. А. Г. и И. А. Д.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Благоевград с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: