№ 637
гр. Варна , 18.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
като разгледа докладваното от мл.с. Лазар К. Василев Въззивно гражданско
дело № 20213100500241 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК. Образувано е по въззивна
жалба с вх. № 290024/17.12.2020г., подадена от Ц. М. Б., ЕГН ********** с адрес гр.
Варна, ул. „Лонгоз“ № 6, чрез адвокат Звезделина Стоянова, срещу Решение № 261432 от
27.11.2020 г. , постановено по гр.д. № 5537/2020г. по описа на РС Варна, 7 състав, с което
първоинстанционният съд е ПРЕКРАТИЛ гражданския брак на Б. П. Б. с ЕГН ********** с
адрес с. Гроздьово, ул. „Димитър Благоев“ № 5 и Ц. М. Б. с ЕГН ********** с адрес гр.
Варна, ул. „Лонгоз“ № 6, сключен на 20.07.2015г. в гр. Варна, с акт № 691 на длъжностното
лице по гражданско състояние при Община Варна, поради настъпило дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.1 СК, като е обявил, че вина за
разстройството на брачните отношения има СЪПРУГЪТ Б. П. Б., ЕГН **********, на
основание чл. 49, ал.3 СК.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 266191/27.01.2021г. от въззиваемия Б.
П. Б., действащ чрез адвокат Милена Николова.
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок, визиран в чл. 259, ал. 1
от ГПК. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения
по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на
районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване
акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
Във въззивната жалба се навеждат подробни доводи за това, че атакуваното съдебно
решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като съдът е подменил
1
обективните факти по делото, интерпретирал е превратно част от тях, както и част от
събраните по делото доказателства, в резултат на което е достигнал до погрешни изводи.
Въззивната страна сочи, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, водещи до
извода за основателност на исковата претенция, напротив, опровергават основателността й.
Твърди, че предвид изричното оспорване на твърденията на ищеца, че бракът му с
ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен, то е следвало в условията на пълно и
главно доказване той да установи непоправимото разстройване на брачните им отношения,
но такова доказване не е било проведено. Счита, че признанието на ищеца, че бракът е
разстроен по негова вина и желанието на същия за постановяване на решение в този смисъл,
не може и не следва да бъде приемано и тълкувано от съда като доказателство за наличие на
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения между страните.
Въззивницата намира, че установената по делото фактическа раздяла между съпрузите за
близо година и половина, както и фактът, че съпругът има връзка с друга партньорка, не са
достатъчно основание да се приеме от правна страна, че брачните отношения между
страните не могат да бъдат възстановени. Твърди, че дори да се приеме, че бракът е дълбоко
разстроен поради настъпилата фактическа раздяла, то по никакъв начин по делото не се е
доказало, че същият е непоправимо разстроен. Напротив, доказателства в тази насока
изобщо не са били събирани в първоинстанционното производство.
Цветелина Борисова счита, че доколкото е налице разстройство на брачните й отношения с
въззиваемия, то същото е временно и преодолимо, а фактическата раздяла помежду им, по
нейно виждане, не е чак толкова дълга- година и половина и тя би го приела да се завърне в
семейния им дом. Въззивницата сочи, че съгласно ППВС № 10/1971г., признаването на
твърдените от другия съпруг факти се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото,
като самопризнанията на съпрузите не са достатъчни за уважаване иска за развод".
Предвид изложеното, въззивницата моли да бъде отменено обжалваното първоинстанционно
решение, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендира и сторените съдебно-деловодни разноски пред
двете съдебни инстанции.
В отговора на въззивната жалба се твърди, че решението е правилно, мотивирано и
законосъобразно, което обуславя неоснователността на въззивната жалба.
Въззиваемият поддържа становището си от исковата молба и проведеното по делото
съдебно заседание, че между него и ответницата липсват взаимност, доверие, уважение,
чувства на обич и привързаност. Твърди, че двамата съпрузи са отчуждени един от друг, тъй
като между тях съществуват противоречия, свързани с ежедневните им отношения, което е
довело и до фактическата им раздяла. Счита, че брачната му връзка с Цветелина Борисова е
само формална, а личната такава е напълно и окончателно опразнена от съдържание.
Твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като съществуването му не е в
интерес нито на него, нито на съпругата му. Тъй като бракът му с Борисова е непригоден да
изпълнява присъщата му социална функция, счита, че същият следва да бъде прекратен с
развод.
Борислав Борисов намира за напълно достатъчно основание за прекратяване на брака
обстоятелството, че от година и половина съпрузите са във фактическа раздяла, както и че
ищецът е създал връзка с друга партньорка. В тази връзка сочи, че 8 месеца след подаване на
исковата молба, между съпрузите няма комуникация и липсва общност в грижите за
семейството им, което води до неизпълнение на задълженията им, вменени от нормите на
чл. 14, чл. 15 и чл. 17 от СК.
2
Въз основа на изложеното в отговора, въззиваемият моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение, както и за присъждане на сторените съдебно-деловодни
разноски, в това число възнаграждение за един адвокат.
Страните не са направили доказателствени искания пред настоящия съдебен състав.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 290024/17.12.2020г., подадена от Ц.
М. Б., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул. „Лонгоз“ № 6, чрез адвокат Звезделина
Стоянова, срещу Решение № 261432 от 27.11.2020 г., постановено по гр.д. № 5537/2020г.
по описа на РС Варна, 7 състав.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 241/2021 г. на ОС-Варна за 31.03.2021 г. от
10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение, а на въззивника да се връчи и препис от постъпилия отговор.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3