Р Е Ш Е Н И Е
№V-143
21.12.2018г.
В И М Е Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав,
в публично съдебно заседание, на двадесет и втори ноември две хиляди и осемнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пенева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела Михова
2.Мл.с. Ваня Ванева
при
секретаря Тодорка
Стоянова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева
в.гр.д. №1630 по описа за 2018г. на Бургаски окръжен съд, II-ро Гражданско отделение,
пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх.
№37515/14.09.2018г. на „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ №30, с ЕИК:*********,
представлявано от управителя Стойчо Петров Стоев, ЕГН: **********, чрез
пълномощника адв. Христо Илиев Минчев - БАК, с адрес ***,
офис 1, с която се обжалва Решение №1442 от 04.07.2018 г.
постановено по гр.д.7694/2017 г. по описа на Бургаски районен съд като
неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и със
събраните по делото доказателства и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, в частта, с която районният съд е отхвърлил
исковате на „Евротрак Лизинг“ ООД срещу „Дани Транспортерс“ ООД за установяване
съществуването на следните вземания по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК №
1104/ 15.05.2017г., издадена по ч.гр.д. № 1263/ 2017г. по описа на РС – Видин :
1. за просрочени вноски от 2 до 7 по приложение 1 към предварителен договор за
покупко-продажба на ППС от 20.09.2016г. за разликата над уважения размер от 2
391,37 лв. до предявения размер от 9 282 лв.; 2. за неустойка за забава по
предварителен договор за покупко-продажба на ППС с анекс от 20.09.2016г. за периода
17.02.2017г. - 12.04.2017г. върху месечни вноски от 2 до 6 включително за
разликата над уважения размер от 330,15 лв. до предявения размер от 6 061,93
лв.; 3. за просрочени месечни наемни вноски от 2 до 7 по приложение 2 към
договор за наем на ППС от 20.09.2016г. за разликата над уважения размер от
477,28 лв. до предявения размер от 2 805,01 лв.; 4. за сумата от 865,31 лв. -
неустойка за забава по договор за наем от 20.09.2016г. за периода 17.02.2017г.
- 12.04.2017г. върху месечни наемни вноски от 3 до 6; 5. за сумата от 453,16
лв. - задължение за данък превозни
средства за първото полугодие на 2017г.; ведно със законната лихва върху всяка
от тези главници от подаването на заявлението за издаване на заповедта за
изпълнение на 11.05.2017г. до окончателното им изплащане.
С
обжалваното решение районният съд е приел за установено по отношение на
„ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ № 30, представляван от управителите Петър Стойчев
Стоев и Стойчо Петров Стоев, със съдебен адрес ***, офис 1 – адвокат Христо Минчев,
съществуването на следните солидарни парични задължения на „ДАНИ ТРАНСПОРТЕРС“
ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Видин, ж.к.“Химик“
бл.24, вх.Г, ет.3, ап.129, представляван от управителите Д.Т.Т. и Н.Д.К., Д.Т.Т.
с ЕГН ********** и Н.Д.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адвокат
Георги Попиванов, по заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 1104/ 15.05.2017г.,
издадена по ч.гр.д. № 1263/ 2017г. по описа на РС – Видин : 1. 2 391,37 лв. -
неплатена част шеста вноска /844,37 лв./ и неплатена седма вноска /1 547 лв./
по приложение 1 към предварителен договор за покупко-продажба на ППС от
20.09.2016г.; 2. 330,15 лв. – неустойка за забава на сумата от 844,37 лв.
/остатък от шеста вноска по предварителния договор/, дължима за периода
21.03.2017г. – 12.04.2017г. по силата на предварителен договор за
покупко-продажба на ППС с анекс от
20.09.2016г.; 3. 477,28 лв. – седма вноска по приложение 2 към договор за наем
на ППС от 20.09.2016г.; ведно със законната лихва върху всяка от тези суми от
подаването на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение на
11.05.2017г. до окончателното им изплащане.
Отхвърлени
са исковете на „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД с ЕИК ********* против „ДАНИ ТРАНСПОРТЕРС“
ООД с ЕИК *********, Д.Т.Т. с ЕГН ********** и Н.Д.К. с ЕГН ********** за
установяване съществуването на следните вземания по заповед за изпълнение по
чл.417 ГПК № 1104/ 15.05.2017г., издадена по ч.гр.д. № 1263/ 2017г. по описа на
РС – Видин : 1. за просрочени вноски от 2 до 7 по приложение 1 към
предварителен договор за покупко-продажба на ППС от 20.09.2016г. за разликата
над уважения размер от 2 391,37 лв. до предявения размер от 9 282 лв.; 2. за
неустойка за забава по предварителен договор за покупко-продажба на ППС с анекс
от 20.09.2016г. за периода 17.02.2017г. - 12.04.2017г. върху месечни вноски от
2 до 6 включително за разликата над уважения размер от 330,15 лв. до предявения
размер от 6 061,93 лв.; 3. за просрочени месечни наемни вноски от 2 до 7 по приложение
2 към договор за наем на ППС от 20.09.2016г. за разликата над уважения размер
от 477,28 лв. до предявения размер от 2 805,01 лв.; 4. за сумата от 865,31 лв.
- неустойка за забава по договор за наем от 20.09.2016г. за периода
17.02.2017г. - 12.04.2017г. върху месечни наемни вноски от 3 до 6; 5. за сумата
от 453,16 лв. - задължение за данък
превозни средства за първото полугодие на 2017г.; ведно със законната лихва
върху всяка от тези главници от подаването на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение на 11.05.2017г. до окончателното им изплащане.
Отхвърлени
са насрещните искове на „ДАНИ ТРАНСПОРТЕРС“ ООД с ЕИК *********, Д.Т.Т. с ЕГН **********
и Н.Д.К. с ЕГН ********** против „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД с ЕИК ********* за
заплащане на следните суми : 24 872,45 лв. – платена на неосъществено основание
– несключване на окончателен договор за покупко-продажба на ППС; по
предварителен договор от 20.09.2016г.; ведно със законна лихва върху тази сума
от предявяването на насрещния иск на 12.12.2017г. до окончателното й изплащане;
1 620 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
24 872,45 лв. за периода 20.04.2017г. – 12.12.2017г.
Районният
съд е осъдил „ДАНИ ТРАНСПОРТЕРС“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.Видин, ж.к.“Химик“ бл.24, вх.Г, ет.3, ап.129, представляван от
управителите Д.Т.Т. и Н.Д.К., Д.Т.Т. с ЕГН ********** и Н.Д.К. с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес *** – адвокат Георги Попиванов, солидарно да заплатят на
„ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ № 30, представляван от управителите Петър Стойчев
Стоев и Стойчо Петров Стоев, със съдебен адрес ***, офис 1 – адвокат Христо Минчев,
сумата от 890,79 лв. – за направените съдебни разноски в заповедното и в настоящото
производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Осъдено
е „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Бургас, ул.“Янко Комитов“ № 30, представляван от управителите Петър Стойчев
Стоев и Стойчо Петров Стоев, със съдебен адрес ***, офис 1 – адвокат Христо Минчев,
да заплати солидарно на „ДАНИ ТРАНСПОРТЕРС“ ООД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Видин, ж.к.“Химик“ бл.24, вх.Г, ет.3, ап.129, Д.Т.Т. с
ЕГН ********** и Н.Д.К. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** – адвокат Георги
Попиванов, сумата от 1 376,37 лв. - за направените в настоящото производство
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
В
останалата част първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
В
жалбата се твърди, че съдът неправилно е отхвърлил исковете в посочените части.
Посочва се, че цялото решение е базирано на погрешния извод на съда, че „не са
част от предмета на спора всички останали разходи, описани от вещото лице,
които са погасени от ищеца с правените от ответника плащания по договора /такси,
застраховки, данъци и пр./, тъй като в спора не са били своевременно въведени
твърдения за наличие на такива насрещни задължения на ответното дружество,
поради което същите не могат да бъдат взети предвид от съда при определяне
поредността на погасяване на ответниковите задължения.
Твърди
се, че другите парични задължения на ответното дружество по договорите са
посочени, както в заявлението по чл. 417 от ГПК, така и в исковата молба, и са
подробно описани по пера, номера на фактури, дата и размер на задължението в
справката за задълженията, приложена както към заявлението, така и към исковата
молба. Освен това подробно са изброени и текстовете от договорите, на чието
основание те се дължат. Поради това е следвало да бъдат взети предвид от съда
при решаване на спора. Посочва се, че са въведени в спора и с отговора на
насрещния иск и предвид функционалната обвързаност на двата иска, защитата
срещу насрещния иск ползва доказването на основателността на основната
претенция.
Твърди
се, че погасените задължения са вън от спора и не са били предмет на доказване,
но съдът в доклада си и при разпределение на доказателствената тежест не е
указал на ищеца, че следва да ги докаже, при условие, че те възникват по силата
на договора и се дължат без покана, а не въз основа на издадени фактури, и
поради това е допуснал процесуално нарушение.
Твърди се, че ищецът е направил
две искания за проверка на ответното счетоводство, но съдът неправилно е
отказал да приложи чл. 161 ГПК.
Посочва се, че ответникът не е
оспорил заключението на вещото лице. При проверка в счетоводството на ищеца,
вещото лице не е констатирало разминавания с посочените в справката за
задължения цифри.
Твърди се, че като не е обсъдил
доказателствата в цялост, а някой от тях е пропуснал, и при неправилно
приложение на разпоредбите на чл. 161 и 182 от ГПК, погрешно е заключил, че
съществуването на подобни вземания не може да бъде установено единствено въз
основа на счетоводните записвания на ищеца, констатирани от вещото лице.
По претенцията за сумата от
453,16 лв. – дължима сума за данък превозни средства за първото полугодие на
2017г., на основание чл.5, ал.4 от Анекса, се посочва, че съдът е пропуснал да
обсъди представените с исковата молба по делото доказателства, които са
представени и със заявлението по чл. 417 ГПК, и поради този пропуск съдът
неправилно е приел претенцията на ищеца за недоказана.
Твърди се, че ако съдът беше взел
предвид всички гореизброени допълнителни разходи по договорите за дължими от
ответното дружество и ги бе отчел като погасени с направените плащания, е
следвало да присъди на ищеца всички претендирани суми.
Първоинстанционното решение се
оспорва като неправилно и в частта за разноските, като се иска присъждането им
в пълен размер.
Поради
гореизложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение
в обжалваните части, включително и по разноските, и постановяване на решение, с което исковите
претенции да се уважат
изцяло. Претендират се направените разноски в
първа и въззивна инстанция, както и в заповедното производство.
В законоустановения срок е подаден
отговор на въззивната жалба от Н.Д.К.
***, чрез пълномощника адв. Георги Попиванов ***, с който въззивната жалба се
оспорва като неоснователна.
Твърди се, че в жалбата няма
оплаквания относно неправилност, необоснованост и незаконосъобразностна
съдебния акт, както и не се сочат допуснати съществени процесуални нарушения.
Посочва се, че относимите факти
са възприети от районния съд въз основа на допустими доказателствени средства,
събрани по надлежния ред, обсъдени са всички релевантни факти, постановеният
съдебен акт е правилен.
Поради гореизложеното се иска от
съда да потвърди обжалваното решение. Претендират се направените във въззивното
производство разноски.
Бургаският окръжен съд намира
въззивната жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано
лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В съдебно
заседание
за въззивника „Евротрак Лизинг“ ООД,
се явява адв. Минчев.. Поддържа въззивната
жалба.
В съдебно
заседание
за въззиваемото дружество „Дани Транспортерс“ ООД, не се явява
представител.
При служебната
проверка по чл. 269 ГПК Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно
и допустимо.
По
основателността на въззивната жалба и съществото на спора Бургаският окръжен
съд намира следното:
Правилно и в
съответствие с твърденията в исковата молба и вида на търсената правна защита,
районният съд е квалифицирал исковете като такива с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 и чл.92, ал.1от ЗЗД, вр.чл.124, ал.1 ГПК, предявени по реда на чл.422 от ГПК.
Производството пред първата
инстанция е започнало по повод искова молба, подадена от „Евротрак Лизинг“ ООД
срещу „Дани Транспортерс“ ООД, представлявано от управителите Д.Т.Т. и Н.Д.К.,
заедно и поотделно и срещу Д.Т.Т. и Н.Д.К., с която се иска от съда да признае
за установено, че ответниците Дани Транспортерс“ ООД, представлявано от
управителите Д.Т.Т. и Н.Д.К., заедно и поотделно и поръчителите Д.Т.Т. и Н.Д.К.
дължат солидарно на ищеца следните суми: 9282 лв. с ДДС – просрочени вноски от
2 до 7 включително по Приложение 1 към Предварителен договор, всяка от 1547 лв.
с ДДС; 6061,93 лв. – неустойка за забава по Предварителния договор и Анекса към
него за периода 17.02.2017г.-12.04.2017г. върху месечни вноски от 2 до 6
включително; 2805,01 лв. с ДДС – просрочени наемни вноски от 2 до 7 включително
по Приложение 2 към договора за наем на ППС, всяка от по 477,28 лв. с ДДС /като
за 2-ра вноска частично неплатени остават 418,61 лв. с ДДС; 865,31 лв.
неустойка за забава по договор за наем за периода 17.02.2017г.-12.04.2017г.
върху месечни наемни вноски от 3 до 6 включително по приложение 2; 453,16 лв. –
дължима сума за Данък превозни средства за първото полугодие на 2017г.,
съгласно чл.5, ал.4 от анекса, всяка от горепосочените суми ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК 11.05.2017г. до
окончателното плащане на вземането. Претендират се всички направени
съдебно-деловодни разноски.
Твърди се в исковата молба, че
против солидарните длъжници „Дани Транспортерс“ ООД, Д.Т.Т. и Н.Д.К. по ч.гр.д.
№1263/2017г. по описа на РС Видин са издадени по реда на чл. 417 от ГПК Заповед
за незабавно изпълнение №1104/15.05.2017г. и Изпълнителен лист от 18.05.2017г.
въз основа на предварителен договор за покупко-продажба на ППС от 20.09.2016г.
с нотариална заверка на подписите рег. №10493/20.09.2016г., ведно с Анекс №1
към него от 20.09.2016г. с нотариална заверка на подписите рег.№10495/20.09.2016г.,
както и договор за наем на ППС от 20.09.2016г. за заплащане на сумите, подробно
описани в исковата молба.
Посочва се, че в срок длъжниците
депозирали писмено възражение по чл. 414 от ГПК, което дало основание на ищеца
да предяви настоящия положителен установителен иск.
Твърди се, че между страните са
сключени следните договори относно ППС влекач MAN TGX, с рег.
№ А4265МХ, шаси WMA06ZXZZ79M537739: предварителен
договор за покупко-продажба на ППС от 20.09.2016г. и Алекс №1 към Предварителен
договор за покупко-продажба на ППС от 20.09.2016г., Договор за наем на ППС от
20.09.2016г.
Посочва се, че в договорите
уговорили продажната цена, размера на първоначалната вноска, предаването на
обекта, срокът на договора, а по договора за наем - наемната месечна цена.
Твърди се, че въпреки точното
изпълнение от страна на ищеца по предаване на обекта, ответникът не изпълнявал
задълженията си по договорите, като към момента на подаване на заявлението по
чл. 417 от ГПК били заплатени само част от сумите.
Твърди се още, че с оглед
забавата за заплащане на вноските по Договора за наем ответникът дължи на
основание чл. 8, ал.2 от Договора за наем неустойка в размер на 1,7% на ден, до
размера на една вноска, като за периода от 17.02.2017г. до 12.04.2017г.
неизплатената неустойка върху месечни наемни вноски от 3 до 6 включително по
Приложение 2 е в размер на 865,31 лв.
Посочва се, че ответникът е
заплатил част от задълженията си по договорите, подробно описани в исковата
молба, но не е заплатил дължимата сума за Данък превозни средства за първото полугодие
на 2017г., в размер на 453,16 лв.
Поради гореизложеното се твърди,
че длъжникът следва да заплати всяка от посочените суми, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 11.05.2017г. до
окончателното плащане на вземането.
В законоустановения срок е
подаден отговор на исковата молба, с който същата се оспорва като
неоснователна.
Не се оспорва, че на 20.09.2016г.
между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на ППС, но
се посочва, че предварителния договор няма вещно-правно действие и единственото
задължение, което създава е това за сключване на окончателен договор и тъй като
ищецът не е прехвърлил собствеността, то ответниците не му дължат продажната
цена, както и неустойка по договора.
Относно договора за наем се
твърди, че е прекратен с едностранно волеизявление на ищеца на 20.04.2017г.,
като за времето, в което страните са били обвързани от договора – 7 месеца,
ответникът е превел на ищеца сумата от 28213,38 лв., от които 3340,96 лв. – дължима
сума по договор за наем и 24872,45 лв. вноски за заплащане на ППС по
предварителния договор.
Твърди се, че ответниците не
дължат нищо на ищеца по предварителния договор, нито по договора за наем.
Поради гореизложеното считат
предявените искове за неоснователни и молят съда да ги отхвърли. Претендират
разноски.
За сумата от 24 872,45 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 20.04.2017г. до окончателното изплащане, предявяват
насрещен иск, тъй като считат, че същата е надвнесена и не се дължи на ищеца, а
получавайки я той се е обогатил неоснователно.
Подаден е отговор на насрещния
иск от „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен и недоказан.
Оспорва се твърдението, че
предварителният договор е прекратен.
Посочва се, че няма пречка в
предварителния договор страните да уговорят допълнителни последици, позовавайки
се на чл.9 от ЗЗД.
Оспорват се твърденията в
насрещния иск като се акцентира върху обстоятелството, че купувачът е търговец
и е следвало да съблюдава в дейността си по - високата грижа, съгласно
Търговския закон.
Посочва се, че в случай, че
търговецът е осчетоводил дадена фактура и е ползвал данъчен кредит по ЗДДС, то
той признава доставката, съответно дължимостта по нея.
Твърди се още, че част от
претендираната сума по насрещния иск се дължи и е заплатена от купувача за
други задължения, за които са издадени фактури.
Претенцията за мораторна лихва от
20.04.2017г. се счита за недължима, поради това, че предварителният договор не
е прекратен.
Представена е Заповед №1104 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от
15.05.2017г., видно от която районен съд Видин е разпоредил длъжниците „ДАНИ
ТРАНСПОРТЕРС“ ООД, ЕИК: *********, със законни представители Д.Т.Т., Н.Д.К. –
управители; Д.Т.Т., ЕГН: ********** и Н.Д.К., ЕГН: **********, последните двама
като поръчители, да заплатят солидарно на кредитора „ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД, ЕИК:
*********, сумите подробно описани в Заповедта за изпълнение.
Въз основа на горепосочената
Заповед по чл. 417 от ГПК е издаден изпълнителен лист за сумите на
18.05.2017г., представен по делото.
Представен е нотариално заверен предварителен
договор за покупко-продажба на ППС от 20.09.2016г., видно от който
продавачът-ищец по настоящото дело се задължава да прехвърли на
купувача-ответник правото на собственост върху ППС влекач MAN TGX, с рег. №
А4265МХ, шаси WMA06ZXZZ79M537739 срещу сумата от 44200 лв. без ДДС.
Уговорено е, че собствеността
върху обекта, преминава върху купувача след сключване на окончателен договор за
покупко-продажба с нотариална заверка на подписите. Уговорено е още, че
окончателният договор се сключва в срок до 21.10.2018г., но само след плащане
от купувача на продавача на всички дължими суми по договора, а обектът се
предава на купувача при сключване на окончателния договор и след подписване
Удостоверението за приемане на ППС. Уговорена е неустойка за неизпълнение на
задълженията по договора.
Представено е Приложение 1 към
Договора, съдържащо параметрите по сделката, в което са посочени: цената на
ППС, първоначалната вноска, допълнителни разходи, дължими при подписване на
договора и остатъчната стойност.
Представен е Анекс 1 към ПД за
покупко-продажба на ППС.
Представен е договор за наем на
ППС от същата дата 20.09.2016г., между същите страни, в качеството на
наемодател – „Евротрак Лизинг“ ООД, а наемател – „Дани Транспортерс“ ООД, с
предмет същото ППС, което е предмет и на предварителния договор за
покупко-продажба, видно от който уговорената месечна наемна цена е в размер на
397,73 лв. без ДДС, платима до 20-то число на следващия месец. Уговорена е
неустойка.
Представени са
приемо-предавателен протокол към договор за наем на ППС от 20.09.2016г., /за предаване/;
Справка за задълженията на „Дани Транспортерс“, свидетелство за регистрация на
ППС - част първа, фактура №1***952 от 05.04.2017г. с доставчик „Евротрак
лизинг“ ООД и получател „Дани Транспортерс“ ООД на стойност 453,16 лв. с ДДС –
данък превозни средства за 2017г.
Представен е приемо-предавателен протокол към договор за наем на
ППС от 20.04.2017г. за връщане на ППС.
Представено е извлечение от
сметката на „Дани Транспортерс“ ООД гр. Видин, при ЦКБ АД – клон Видин.
Представен е дружествен договор
на „Дани Транспортерс“ ООД от 07.09.2016г., между съдружници Д.Т.Т. и Н.Д.К.,
видно от който дяловото участие на Д.Т. е в размер на 70% от капитала на
дружеството, а това на Н.К. – 30% от капитала на дружеството.
По делото е изготвена и приета
съдебно-икономическа експертиза. От заключението се установява, че общият
размер на преведените по сметката на „Евротрак Лизинг“ ООД суми са в размер на
28 213,38 лв. Съгласно договора за наем на ППС, размерът на наемните
вноски за 7 месеца е 3340,93 лв. с ДДС. За периода от 20.09.2016г. до
20.04.2017г., заплатените от ответника суми по наемния договор за периода са
както следва: платени неустойки по договора – 6019,29 лв., платени застраховки
гражданска отговорност – 2863,92 лв., платен данък ППС – 302,10 лв., платени
разноски по сключване на договор за покупко-продажба на ППС – 1033,32 лв.,
платена първа вноска по договор за покупко-продажба на ППС 15912,00 лв.,
платена сума по предварителен договор за покупко-продажба на ППС – 1547 лв.,
платена сума по договор за наем – 535,75 лв. Общият размер на платената сума е
28213,38 лв.
Дължимите неплатени суми,
съгласно предварителния договор за покупко-продажба на ППС са в размер на 9282
лв., дължимите неплатени суми по договора за наем – 2735,64 лв., дължимите
неустойки към 12.04.2017г. – 8067,21 лв.
В констативната част вещото лице
подробно е описало плащанията по време, размер на сумата и задължения, които са
погасени с нея.
Съгласно уточненията на вещото
лице, дадени в съдебно заседание пред първата инстанция, при погасяване на
задълженията е спазен принципът, заложен в ЗЗД – разноски, лихви и главници,
като в конкретния случай няма лихви, а неустойки по договора, които са плащани
преди погасяването на другите задължения. Договорът за наем е погасен частично,
след като са изчистени неустойките.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
Безспорно е между страните
обстоятелството, че на 20.09.2016г. са сключили предварителен договор за
покупко-продажба на ППС, Анекс 1 към Предварителен договор за покупко-продажба
на ППС и договор за наем за същото ППС.
Безспорно е също, а и се
установява от представения приемо-предавателен протокол към договор за наем, че
на 20.04.2017г. ответникът е върнал на ищеца процесния обект.
Безспорно е още, че за периода
20.09.2016г.-20.04.2017г. процесният обект – влекач е бил във владение на
ответника, поради което ищецът е изпълнил своето задължение по договорите – да
предаде обекта.
Съдът намира, че за периода
20.09.2016г. – 20.04.2017г. страните са били обвързани от посочените договори.
Липсват данни по делото договорите да са били прекратени или развалени.
Ответникът твърди прекратяване на договора за наем, но за това обстоятелство не
е посочил доказателства, освен това за дата на прекратяване се сочи
20.04.2017г., което е в края на процесния период.
Поради това ответникът е следвало
да изпълни задължението си за плащане на цената.
В договорите страните са
уговорили неустойка за забава в размер на 1,7% на ден върху сумата, дължима за
всеки ден от забавата.
В заключението на вещото лице,
което не е оспорено от страните са посочени извършените от ответника плащания
по размер и дата, посочено е и какво се погасява с постъпилата сума. Вещото
лице е категорично, че при погасяване на задълженията страните са спазили
принципа, заложен в ЗЗД. И тъй като с исковата молба са претендирани суми,
представляващи неплатени вноски по договорите, както и неустойки по тях,
правилно районният съд е приел, че следва да вземе предвид само надлежно
установените в производството парични задължения за наемна цена, разходи при
сключване на договора и неустойки, за чиято поредност при погасяване, страните
са обвързани от чл.5, ал.5 от Анекс 1 към предварителен договор, съгласно който
когато плащането не е достатъчно да покрие всички задължения по договорите,
погасяват се първо неустойките, такси обслужване, наемна цена и накрая
дължимата част от главницата за продажната цена.
Първоинстанционното решение е
постановено при изяснена фактическата обстановка, след установяване на
релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразно събраните по делото
доказателства и приложимия закон. Бургаският окръжен съд споделя окончателните
правни изводи на първата инстанция за частична основателност на исковата
претенция. Поради това и на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към
мотивите на първоинстанционния съд.
По изложените във въззивната
жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Неоснователно е възражението на
въззивника, че неправилно районният съд е отхвърлил исковете в обжалваните
части и твърдението за погрешен извод на съда, че не са част от предмета на
спора всички останали разходи, описани от вещото лице, които са погасени от
ищеца с правените от ответника плащания по договора. С исковата си молба ищецът
е претендирал суми, представляващи просрочени вноски, неустойки за забава по
двата договора, както и дължима сума за данък за първото полугодие за 2017г.
Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът сам посочва, че
длъжникът е извършвал плащания на другите си задължения по договорите: а именно
– за застраховки ГО, застраховка Каско и данък превозни средства. Не е
направено изменение на иска в хода на производството. Първата инстанция се е
произнесла по целия въведен от ищеца спорен предмет. Следва
да се отбележи, че в чл. 5, ал. 4 от Анекс 1 към предварителния договор
страните са уговорили, че разходите за всички застраховки и данъци до сключване
на окончателния договор са за сметка на купувача. В случай, че купувачът не ги
заплати, то те се плащат от продавача, а купувачът му дължи заплащането им в
пълен размер. По делото обаче липсват данни продавачът да е извършил посочените
разходи, поради което и купувачът не му ги дължи.
Неоснователно е и възражението на
въззивника, че районният съд в доклада си и при разпределяне на
доказателствената тежест не е указал на ищеца, че следва да докаже извършването на други разходи.
В определението на съда по чл.
140 ГПК районният съд достатъчно ясно е указал на ищеца какво следва да докаже.
Още повече, че посочените други разходи не са били въведени като предмет на
спора с исковата молба, за да възникне задължение за районния съд да укаже тежестта
на доказване относно тях.
Съдът намира за неоснователно и
възражението, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да приложи чл.
161 от ГПК, поради това, че ответникът не е представил доказателства за
осчетоводените фактури. За посочените вземания ищецът не е въвел своевременно
твърдения, не е представил никакви доказателства, поради което не следва да се
приемат за установени единствено въз основа на процесуалното поведение на
ответника.
Неоснователно е възражението на
ответника, че претенцията му за сумата от 453,16 лв. – дължима сума за данък за
първото полугодие на 2017г. е доказана с представената от него фактура. Фактура
№1***952 от 05.04.2017г. е с доставчик „Евротрак лизинг“ ООД и получател „Дани
Транспортерс“ ООД на стойност 453,16 лв. с ДДС – данък превозни средства за
2017г. Само въз основа на нея не може да се приеме, че е извършено плащане от
ищеца на посочената сума, а не са представени други доказателства за заплащане
на тази сума, поради което съдът намира за недоказана претенцията.
Неоснователно е възражението за
неправилност на първоинстанционното решение в частта за разноските. Районният
съд е определил правилно дължимите суми за разноски от двете страни, съразмерно
с уважената и отхвърлената част от иска, като в мотивите си изрично е посочил,
че поради неоснователността на насрещния иск, не следва да се присъждат
направените по него разноски от ответниците.
Ето защо, като е стигнал до същия
извод, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
При този изход на делото и
направените от двете страни искания за разноски, на въззивника такива не му се
следват, предвид неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемата страна има
право на разноски, направено е искане в този смисъл своевременно от Н.Д.К.,
поради което такива й се дължат. Представен е списък на разноските, от който е
видно, че същите са в размер на 600 лв. – адвокатски хонорар. Представени са
доказателства за плащане.
Така мотивиран, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
1442/04.07.2018г., постановено по гр.д.№ 7694/2017г. по описа на Районен съд –
гр.Бургас в обжалваната част.
ОСЪЖДА ЕВРОТРАК ЛИЗИНГ“ ООД, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Янко Комитов“ №30, с
ЕИК:********* да заплати на Н.Д.К., ЕГН: **********,***
сумата от 600 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски - адвокатско
възнаграждение по в.гр.д.№ 1630/2018 г. по описа на БОС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.