Р Е Ш Е Н И Е
3276 / 8.8.2017 год., гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четиринадесети състав, гражданско отделение в
открито съдебно заседание, проведено на 11 юли 2017 година
в състав:
Районен съдия: Даниела Павлова
при участието на секретаря Кичка
Иванова разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 2188 по описа за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск от С.Й.Д. с ЕГН **********,
с адрес ***,
представляван от адв. Иван Кръстев Чолаков
против С.К.Й. с ЕГН **********, с адрес *** за установяване на
вземането на ищеца по издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13666/16 г. за заплащане на сума в размер
на 638 /шестстотин тридесет и осем лева/ лева,
представляваща недължима платена сума по сметка № BG58TTBB94004515001500
на банка „Сосиете Женерал Експресбанк”, сумата от 234,24 /двеста тридесет и четири
лева и 0,24 ст./ лева, представляваща лихва за периода от 22.03.2013г. до
02.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 07.11.2016г. до окончателното изплащане на
задължението. Ищецът моли ответникът да му заплати и разноски за
производството.
Твърденията
в молбата са, че вземането на ищеца произтича от факта на заплатена от него сума по сметка № BG58TTBB94004515001500 на банка „Сосиете Женерал Експресбанк” в полза на ответника, която не е била дължима.
Сумата от 638.00 лева е била внесена на 22.03.2013 г.
по сметка на ответника. Към датата на превода, а и преди това ищецът С.Д. не е
имал каквито и да е било задължения към ответника С.Й. да захранва банковата му
сметка, каквото основание е посочено във вносната бележка, нито пък е било
налице каквото и да е било правоотношение между тях. Поради това извършеното
плащане е направено без наличие на
правно основание по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД, поради което сумата подлежи на
връщане. Длъжникът е в забава от датата на която е получил плащането –
22.03.2013 г.
Ищецът обосновава правния си интерес от водене на установителния иск от обстоятелството, че длъжникът е
възразил по реда на чл.414 ГПК против изддената в
негова полза заповед по чл.410 ГПК и в тази връзка са му дадени указания от
заповедния съд за предявяване на иск.
Ответникът
в срока по чл. 131 от ГПК е представил отговор на молбата чрез
пълномощника си адв. Иван Ангелов, в който сочи, че предявеният
иск е допустим, но неоснователен. Релевира, че между
същите страни на същото основание, в същия съд, но във връзка с различни
преводи по същата сметка има висящи дела, като във всички производства се
твърди, че направените вноски по банковата сметка на ответника са без законово
и/или договорно задължение, следователно трансферът на средства е бил изпълнен
без основание и следва да бъде върнат. Счита, че няма причина ищецът не веднъж, а няколко пъти
да захранва чужда сметка в продължение на месеци. Сумата е преведена във връзка с уговорка между
страните за специфично плащане на търговска сделка. Ищецът е действал като
представител на спедитора ЕТ „Мария Славчева” и от името на същия е сключил
договор за превоз с „Емир” ЕООД, представлявано от ответника С.К.Й. към датата
на договора. По банков път е платена дължимата сума по издадената фактура, а
разликата между уговорената в поръчката за международен превоз цена и
посочената във фактурата сума е в размер, съответстващ на направеното плащане
от ищеца. Този превод е извършен след предварително уговорен начин на
разплащане на задължението по договора за спедиция. Това се установява от изпратена от ищеца до
ответника „предсъдебна покана”. Разликата между уговорената в поръчката за международен превоз
цена и посочената и платената по фактурата, е била в размер точно съответстващ
на направеното от ищеца „захранване на сметка“, като преводът е бил
предварително уговорен начин за разплащане. Твърди, че преводите са част от
договорката между двете фирми, като това обстоятелство е било установено и доказано
с влязло в сила решение по гр.д. № 825/2014г. по описа на РС Сандански,
потвърдено чрез решение по гр.д. №665/2015г. по описа на ОС Благоевград.
Между страните по
делото е съществувала уговорка съгласно която част от цената по договорите за
превоз да се плаща по личната сметка на ответника, което би могло да се
установи с изпратената от ищеца на ответника „Предсъдебна
покана“. От негова страна е направено
искане за начина на плащането, но не и за неговата изискуемост и/или ликвидност
и този начин на плащане е приет и изпълнение от заявителя-ищец няколкократно.
Посочва, че основанието за банковия превод е споразумение между страните, като
с оглед търговския вид на сделката, споразумението има неформален, но
задължителен характер и е било изпълнявано от страните като обичайно без
колебание и съмнение. Твърди, че
отношенията между него и представляваното
от него дружество „Емир“ ЕООД изключват възможността да се ползват
доказателствата за техните действителни вътрешни уговорки, отчитане и
възмездяване, но че превежданите по неговата лична сметка суми са точно
разликата между договорената и фактурираната цена на превозната услуга, като
дали ЕТ е наредил на своя пълномощник-ищеца да внася тези суми поради грешка,
измама или по друга причина, следва да се посочи от последния.
Искът е неоснователен и поради това, че внасянето на суми по негова сметка е по
поръчение на носителят на действителното
или предполагаемо материално право, който е ЕТ „Мария Славчева”, но конкретното
лице - вносител е ищецът, а сумите са част от цената на транспортната услуга,
като в този смисъл следва да се приеме, че
искът е предявен от ненадлежна страна.
В случай, че искът се основава на внесени
средства поради грешка, измама или друга причина по смисъла на чл.27 или чл.28,
ал.1 от ЗЗД ответникът прави възражение за погасяване на вземането по
давност.
В съдебно заседание
ответникът чрез процесуален представител поддържа отговора.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и становищата
на страните, доказателствата по делото и
въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна
страна:
Предвид вида на предявения специален
установителен иск за установяване съществуването на вземането на кредитора по
издадена против длъжника заповед за изпълнение и предвид разпределението на
доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване за установяване съществуването на вземането е върху ищеца, който следва да установи по пътя
на главно и пълно доказване предпоставките, довели до дължимост на
претендираната сума, наличието на
задължението и настъпила изискуемост, а в тежест на ответника е да
докаже изпълнение на задълженията си или други правно релевантни факти и
обстоятелства по възраженията си, водещи
до неоснователност на исковата
претенция.
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 13666/16 г.
на ВРС, 48 състав се установява, че със
заповед № 6727/09.11.2016 г. е разпоредено длъжник С.К.Й.
с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на
С.Й.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, представляван от адв. Иван Кръстев Чолаков сума в размер
на 638 лв. /шестстотин тридесет и осем лева/, представляваща недължима платена сума по сметка № BG58TTBB94004515001500 на банка „Сосиете Женерал Експресбанк”, сумата от 234,24 лв. /двеста тридесет и
четири лева и 0,24 ст./, представляваща лихва за периода от 22.03.2013г. до
02.11.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 07.11.2016г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 17,74 лв. за заплатена ДТ и 300 лв. -
адвокатски хонорар.
В подкрепа на
твърденията си ищецът е представил писменни
доказателства. От заверено копие на вносна бележка от 22.03.2013 г. се
установява, че ищецът С.Д. като физическо лице е наредил по сметка
на ответника С.Й., открита в „Сосиете Женерал Експресбанк” АД сумата
638.00 лева като е посочено основание на превода „вноска по сметка” – лист 7 от
делото.
Ответникът е
представил по възражението си писменни доказателства.
От заверено копие на „предсъдебна покана” изпратена от С.Й.Д. в качеството на
управител и представляващ ЕТ „Мария Славчева”, ЕИК *********, чрез адв.Кр.Чолаков до ответника С.Й. се установява, че
последният е поканен в двуседмичен срок да
върне на едноличния търговец заплатени с шест банкови превода по личната му сметка
в „СЖ Експресбанк”
различни суми, като в поканата се сочи, че сумите са били превеждани от
ищеца по настоящото дело по личната сметка на ответника без основание. Представени
са заверени копия на решение № 1141/25.05.2015г. на РС Сандански
по гр.д.№ 825/2014г. на РС Сандански и на решение № 5772/11.12.2015г. на ОС
Благоевград по в.гр.д.№665/2015 г., от които се установява, че с влязло в сила
решение на РС Сандански, потвърдено от ОС Благоевград е прието за установено,
че по силата на договор за превозни услуги ЕТ „Мария Славчева” дължи на „Емир” ЕООД присъдените по ч.гр.д.№460/2014г. на РС
Сандански суми в размер на общо 8 993.50 лева.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
По предявения
иск за връщане на недължимо платено в
тежест на ищеца е да докаже само извършването на плащане в полза на ответника,
а последния ако оспорва следва да докаже, че заплатеното в негова полза е било
дължимо на конкретно основание, като следва да установи същото.
За доказване на твърдението си, че е извършил
плащане в полза на ответника, ищецът е представил доказателство за превод, а именно вносна бележка от 22.03.2013 г. като в същата
е посочено, че сумата се превежда от негово име в полза на ответника с цел вноска
по сметката на последния.
За доказване на твърдението си, че сумите се
дължат от ищеца на основание договор за превоз, ответникът е представил „предсъдебна покана”
и съдебни решения. От доказателствата в
производството, съдът намира, че не може
да се изведе извод за наличието на връзка между тези две различни по естеството си правоотношения
между страните. Ответникът се опитва да установи каузална връзка между гражданскоправните
отношения между двете физически лица, които са страни по делото с търговскоправните отношения на двама търговци, който не са
страни по делото и да се позове на специфични търговскоправни
принципи при уреждането на гражданскоправния спор
между физическите лица. Видно от вносната бележка ищецът е действал като физическо лице, а не на собственик или
представляващ едноличния търговец, още
повече, че в настоящият случай липсва припокриване между фигурата на ЕТ и
физическото лице действащо като такова. От друга страна плащането е извършено
също в полза на физическо лице без да са
посочени конкретни основания за това. Представената „предсъдебна
покана” по естеството си представлява
частен документ нямащ обвързваща съда доказателствена
сила и е изготвен от трето неучастващо като страна в производството лице. Същият частен документ
не установява наличието на правно
основание за плащането, извършено от
ищеца, той действително съдържа изявление, но на едноличния търговец, представляван
от ищеца, в което е посочено изрично, че ответникът е поискал част от дължимите
суми по договор на двама търговци -
едноличния търговец и търговско дружество
да бъдат превеждани по негова сметка. От това може да се направи извод
за неправомерни действия от страна на
ответника вероятно по време на
съществуването на някакво правоотношение между него и ТД „Емир” ООД, като от представените
съдебни решения може да се направи извод, че
същият е злоупотребил с правата си,
тъй като е прието, че ЕТ дължи на ТД
суми, представляващи незаплатени части от възнаграждения по договор за транспортни
услуги, като процесната сума също се включва в общото
задължение.
От доказателствата
по делото, съдът достигна до извода, че е
установено по категоричен начин извършено плащане от страна на ищеца Ст.Д. в полза на ответника С.Й., като не е налице
връзката между плащането и договора за
международен превоз на посочените търговци ЕТ „Мария Славчева” и „Емир” ЕООД. Ако се
приеме, че плащането е извършено от ЕТ
„Мария Славчева” чрез нейния представляващ С.Д., в този случай е безспорно, че процесната
сума от 638 лева е преведена в полза на ответника
С.Й., а не в полза на „Емир” ЕООД без да са налице каквито и да било правни
основания за това и поради това сумата се явява недължимо платена и подлежи на
връщане. Ако се приеме, че ищецът е действал от името на ЕТ и е
превел сумата на ответника в качеството му на представител на ТД, в този случай
от представените съдебни решения се установява по категоричен начин, че ответникът не е изпълнил задължението си по
отчетническата сделка и не е превел парите в полза на ТД поради което то е ангажирало
отговорността на задължения ЕТ по съдебен ред, а влязлото в сила съдебно
решение доказва твърденията в молбата, че
ответникът С.Й. се е обогатил неоснователно,
тъй като от една страна той не е отчел
получената сума на търговското дружество
с което е имал вътрешни отношения и втори път съконтрагента
на същото дружество ЕТ е осъден да
заплати същата сума на ТД. В случая са неприложими разпоредбите на
чл.74 и 75 от ЗЗД защото по отношение на
ищеца липсват доказателства да е имал правен интерес от това да изпълни чуждо
задължение и на следващо място защото липсват доказателства ответникът да е имал качеството на
кредитор към момента на плащането или да се е явявал овластено
от кредитора, съда или закона лице по смисъла на чл.75 от ЗЗД.
От изложеното,
съдът намира, че предявения иск е основателен
и доказан по размер, поради което следва
да бъде уважен.
По възражението за
погасяване на задължението по давност:
По отношение на
конкретното задължение е приложима
общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД, започнала да тече от 22.03.2013 г., когато вземането е възникнало
– арг. чл.114 ЗЗД
и ищецът е предприел действия за търсене на сумата на 07.11.2016 г.
когато е подал заявление за събиране на задължението по реда на чл.410 и сл. от ГПК, тоест преди изтичане на
петгодишния срок, поради което вземането не е погасено по давност.
От извода за основателност на главния иск следва,
че и обусловения от него акцесорен иск за
заплащане на лихва за забава се явява основателен.
За времето от настъпване изискуемостта
на вземането - 22.03.2013 г. до подаване на заявлението – 07.11.2016 г. законната
лихва за забава върху главница 638 лева,
изчислена служебно чрез продукт сalculator.bg /www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html/ е 235.66 лева, която
сума е по-голяма от претендираната 234.24 лева, поради което и тази претенция е доказана по размер.
По въпроса за разноските:
Ищецът
е направил искане за заплащане на разноски за производството. При този изход на
спора, същият има право на разноски както
за исковото, така и за заповедното производство, съгласно разрешението на
въпроса за разноските, дадено в тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълкувателно
дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и в тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по
тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно представени
доказателства за разходи, ответникът следва да заплати на ищеца общо 700 лева
от които 375 лева за исковото
производство и 325 лева за заповедното
производство.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
на страните, че съществува вземането на
кредитора С.Й.Д. с ЕГН **********, с
адрес ***,
представляван от адв. Иван Кръстев Чолаков от
длъжника С.К.Й. с ЕГН **********,
с адрес ***
по издадената заповед за изпълнение №
6727/9.11.2016 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 13666/16 г. на РС Варна за
заплащане на сумата
638.00 /шестстотин тридесет и
осем лева/ лева, представляваща
недължима платена сума по сметка № BG58TTBB94004515001500 на
банка „Сосиете Женерал Експресбанк”, сумата 234,24
/двеста тридесет и четири лева и 0,24 ст./ лева, представляваща лихва за забава за периода от 22.03.2013г. до
07.11.2016г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 07.11.2016г.
до окончателното изплащане на задължението,
на осн.чл.422 ГПК, вр.чл.55
и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.К.Й. с ЕГН **********, с
адрес *** да заплати на С.Й.Д. с ЕГН **********, с
адрес ***
разноски за заповедното и за исковото производство в общ размер на 700 /седемстотин/ лева, на осн.чл.78 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред ВОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен съдия: