№ 5938
гр. С., 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С.
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110173338
по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Софийски районен съд е сезиран с искова молба, подадена от М. Б. Г., с ЕГН
********** срещу АНТ. Д. АНГ., с ЕГН **********, с която се предявява иск с правна
квалификация чл.30, ал.3 от ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищцата на
сумата от 2175 лева – дял от получен доход от отдаване под наем на съсобствен
недвижим имот – апартамент с идентификатор 68134.1107.17.1.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД.18-50 от 02.11.2011г. на
Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в гр. С., ул. „***и“, бл.24, за периода от
01.01.2020г. до 31.12.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
22.12.2021г. до изплащане на вземането.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че страните са
съсобственици на Апартамент с идентификатор 68134.1107.17.1.2 по КККР, находящ
се в гр.С., ул.„***и“, бл.24, ет.2 /първи надпартерен/, целия със застроена площ от
87,76кв.м., заедно с две избени помещения, заемащи западната половина от
сутеренната част на блока, едно зимнично помещение под терасата от северната страна
на блока и две тавански помещения, заемащи западната половина от таванската площ
на блока, заедно с прилежащите към апартамента ½ идеална част от общите части на
сградата и ½ идеални части от поземления имот с идентификатор 68134.1107.17, в
който е построена сградата, при квоти – 1/8 ид.ч. от апартамента за ищцата и по 7/8
ид.ч. за ответника и 1/10ид.ч. от прилежащите към апартамента 5/10 ид.ч. от
поземления имот за ищцата и 4/10 ид.ч. за ответника. Посочва се, че от възникването на
съсобствеността, единствено ответника управлява имота, като го отдава под наем.
1
Поддържа, че наемната цена се събирала само от ответника, като същият не й
предоставял съответния дял от получения от имота доход. С оглед изложеното ищцата
моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да й заплати
претендираната сума, както и направените по делото разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на
чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва предявения иск единствено по размер.
Ответникът не оспорва, че процесният имот е съсобствен между страните при
посочените от ищцата квоти. Поддържа, че за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г. е
реализирал 12240лв. приход от отдаване под наем, като представя 4 броя договори за
наем и копие от годишната си данъчна декларация. Посочва, че по т.3 от Приложение
№4 се признават от държавата 10% разходи за дейността, която сума е в размер на
1224лв. и следва да се извади от общата сума на реализирания доход, като се получава
сума в размер на 11016лв., която подлежи на данъчно облагане, като дължими данък е
в размер на 1101,60лв. Относно дела на ищцата сочи, че 11016лв. след като се раздели
на 8 е равно на 1377. Дела на ищцата от данъка е в размер на 137,70лв., като прави
възражение за прихващане с тази сума и счита, че оставащата сума в размер от
1239,30лв. представлява полагаща се на ищцата част от реализирания доход.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235
ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, че ищцата и ответникът са съсобственици на
следния недвижим имот: апартамент с идентификатор 68134.1107.17.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед №РД.18-50 от
02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в гр. С., ул. „***и“,
бл.24, на втори етаж, със застроена площ от 87,76 кв.м., състоящ се от две стаи, хол,
кухня, баня-тоалетна и тераса, заедно с прилежащите му две избени помещения,
заемащи западната половина от блока в мазето, едно зимнично помещение под
терасата от северната страна на блока, две тавански помещения, заемащи западната
половина на блока от таванската площ с развито стълбище на блока и
разпределителното антре в мазето на блока, заедно с ½, идеална част от общите части
на сградата и 5/10 идеални части от дворното място, в което е построена, нанесено в
кадастралната карта като ПИ с идентификатор 68134.1107.17, при квоти: 1/8 идеална
част за ищцата и 7/8 идеални части за ответника.
Искът по чл.30, ал.3 от ЗС има за предмет вземане, произтичащо от извлечени от
ответника доходи /ползи/ от съсобствения имот. В случая ищцата твърди, че имотът е
бил отдаван под наем от ответника, който се е обогатил с получената наемна цена.
По делото, като приложения към отговора на исковата молба, са представени
договори за наем и анекси към тях както следва:
1. Договор за наем от 10.09.2018г., с нотариална заверка на подписите на
2
страните по него - АНТ. Д. АНГ., като наемодател и Н С М – наемател, с рег.
№9766/17.12.2018 г., и Анекси към него от 10.09.2019 г. и от 10.09.2020 г., от които се
установява, че договора е бил сключен за срок от една година, който е продължен с
двата анекса с по още една година – до 10.09.2021г., като наемната цена е в размер на
350лв. С оглед представените анекси следва да се приеме, че договора е имал действие
през целия исков период и сумата, която ответникът е получил въз основа на този
договор през 2020 г. е 4 200 лева.
2. Договор за наем от 01.01.2019г., с нотариална заверка на подписите на
страните по него - АНТ. Д. АНГ., като наемодател и М Д Й – наемател, с рег. №
9767/17.12.2018 г. и Анекс към него от 01.01.2020 г., от които се установява, че
договора е бил сключен за срок от една година, който е продължен с анекса с още една
година – до 01.01.2021г., като наемната цена е в размер на 220лв. С оглед представения
анекс следва да се приеме, че договора е имал действие през целия исков период и
сумата, която ответникът е получил въз основа на този договор през 2020 г. е 2 640
лева.
3. Договор за наем от 19.10.2018г., с нотариална заверка на подписите на
страните по него - АНТ. Д. АНГ., като наемодател и А О Б – наемател, с рег. №
9765/17.12.2018 г. и Анекс към него от 19.10.2020 г., от които се установява, че
договора е бил сключен за срок от една година, който е изтекъл на 19.10.2019г., но с
оглед подписване на анекс по договора със същите страни, като изрично е посочено, че
договорът продължава действието си при същите условия, следва да се приеме, че
независимо от прекратяването на договора наемното правоотношение е продължило
действието си. С оглед представения анекс, с който се продължава срока на договора с
още една година – до 19.10.2021г., следва да се приеме, че през целия исков период,
имота е ползван от А О Б по силата на наемно правоотношение, по което е заплащал
наем или ответникът е получил въз основа на този договор или на приравнено на
наемно правоотношение през 2020 г. сума в размер на 4 200 лева.
4. Договор за наем от 01.10.2019 г., сключен между АНТ. Д. АНГ. и В К К, за
срок от една година, при наемна цена от 400лв., т.е. този договор е имал действие девет
месеца от исковия период и сумата, която ответникът е получил въз основа на този
договор през 2020 г. е 3 600 лева.
От представените договори се установява получаване на граждански плодове от
съсобствените вещи в общ размер за 2020г. от 14640лв., като припадащата се част на
ищцата от тази сума, отговаряща на притежаваната от нея 1/8 идеална част е в размер
на 1830лв.
От АНТ. Д. АНГ. е представена част от Годишна Данъчна Декларация по чл.50
от ЗДДФЛ за данъчна година 2020г. /стр.46 и 47 от делото/. От представените първа
страница – лице и гръб на декларацията се установява, че ответникът е декларирал
3
доходи от наем на недвижими имоти в размер на общо 12240 лева. Така представената
част от данъчна декларация не представлява доказателство за действително
реализираните приходи, доколкото ответникът е декларатор и той не може да се ползва
от декларирането на изгодни за него обстоятелства, включително и по размер. Ако
ответникът беше декларирал повече приход от този, който договорите и анексите
сочат, то декларацията би доказвала размер на получените граждански плодове, но в
случая за размер на полученото следва да се приеме именно този, който сочат
договорите, представени от АНТ. Д. АНГ..
От данъчната декларация се установява, че АНТ. Д. АНГ. не е декларирал
2400лв. от получения приход, т.е не е декларирал малко над полагащата се част на
ищцата, поради което следва да се приеме, че декларацията е подадена само за
получените от него граждански плодове.
При този извод неоснователно се явява направеното възражение за прихващане
със заплатения данък върху получените доходи от наем, съразмерно с дела на ищцата.
На първо място, по делото не се установява ответникът да е декларирал и сумата,
полагаща се на съсобственика му, а на второ място не се установява АНТ. Д. АНГ. да е
заплатил данък и да разполага с възражение за прихващане със заплатеното от името
на ищцата или в нейна полза.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от
иска. От страна на М. Б. Г. се претендира присъждане на разноски за заплатена
държавна такса и адвокатско възнаграждение. По отношение размера на последното, от
страна на ответника е направено възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 ГПК,
което следва да се разгледа. Предявената цена на иска е 2000лв. и съгласно чл.7, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималния размер на адвокатското възнаграждение е 370лв. Делото
е с ниска правна и фактическа сложност, приключило е в едно заседание и
претендираното възнаграждение от 700лв. се явява прекомерно, като следва да се
намали до минималния размер. С оглед на изложеното в полза на ищцата следва да се
присъдят разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 73,20лв. за
заплатена държавна такса и 338,55лева адвокатско възнаграждение.
От страна на ответника също е направено искане за присъждане на разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500лв. От страна на ищцата не е
направено възражение за прекомерност, поради което адвокатското възнаграждение
следва да бъде присъдено съразмерна на отхвърлената част от иска от пълния заплатен
размер на възнаграждението или 42,50лв.
По изложените мотиви, съдът
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.30, ал.3 от ЗС АНТ. Д. АНГ., с ЕГН **********, с
адрес гр. С., ж.к. „***”, бл., вх.Б, ет.4, ап.41, да заплати на М.Б. Г-Б, ЕГН **********,
с адрес гр. С., ул. „***и” №24, сумата от 1830лева – дял от получен доход от отдаване
под наем на съсобствен недвижим имот – апартамент с идентификатор
68134.1107.17.1.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №РД.18-50 от 02.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, намиращ се в
гр. С., ул. „***и“, бл.24, за периода от 01.01.2020г. до 31.12.2020г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 22.12.2021г. до изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото съразмерно на уважената част от иска
в размер на 73,20лв. за заплатена държавна такса и 338,55лева адвокатско
възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над присъдената сума
от 1830лева до пълния му предявен размер от 2000 лева.
ОСЪЖДА М.Б. Г-Б, ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „***и” №24 да заплати
на АНТ. Д. АНГ., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. „***”, бл., вх.Б, ет.4, ап.41 на
основание чл.78, ал.3 ГПК разноски по делото съразмерно на отхвърлената част от
иска в размер на 42,50лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5