Разпореждане по дело №993/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството пред БОС е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №1538 от 22.02.2013г., постановено по гр.д. №1547/2012г. по описа на РС-Б. е уважен предявеният от „ОББ” ЕИК ********* ,против Д. Х., установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК, като е прието за установено, че съществува вземането на Банката посочено в Заповед №1417/ 15.02.2012 г. за изпълнение на парично задължение, издадена въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. №503/2012г. по описа на РС-Б., въз основа на Договор за издаване на кредитна карта „VSA ELECTRONQ VISA MASTERCARD ОТ 22.01.2007” в размер общо на 2344.34 лева .

Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Д. Х. . Твърди се бланкетно, че първоинстационното решение е неправилно и противоречи на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по делото не е доказано предсрочна изискуемост на вземането. Иска решението на РС да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с което предявеният установителен иск да бъде отхвърлен. Не сочат нови доказателства.

Ответникът по жалбата, чрез пълномощника си в представения отговор по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло предявената жалба.

Окръжният съд, след като съобрази оплакванията, изложени в жалбата и доводите на страните с оглед разпоредбите на чл.271 от ГПК и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл.235 от ГПК прие за установено следното : Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо решение.Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК.

Ищецът „ОББ” е изложил обстоятелства за успешно проведено заповедно производство против ответника Д. Х. . По издадената заповед с разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело №503/2012 г. в срок е подадено възражение от ответника. Банката обосновава съществуването на вземането си с наличието на сключен Договор за издаване на кредитна карта „VISA ELECTRON VISA MASTERCARD от 22.01.2007” . По силата на договора Банката е предоставила на ответника банков кредит под формата на кредитен лимит първоначално в размер на 1000 лв. , и разполагаем кредит в размер на 2000 лева. Кредитополучателката не е погасила в срок дължимите вноски и Банката е поискала вземането си по съдебен ред.

След възражение в заповедното производство е предявен специалният установителен иск за признаване на вземането. След проведено пълно главно доказване Банката-ищец е доказала претенцията си.

Настоящия съдебен състав намира, че формираната и изложена в мотивите на решението на първоинстанционния съд фактическа обстановка е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към нея. Съдът споделя и правните изводи на решаващия състав на РС които са обосновани и намират опора в материалноправните и процесуалните норми, приложими към спора. Неоснователно се явява възражението в жалбата , че кредита не е обявен за предсрочно изискуем. Видно от Заявлението по ч.гр.дело №503/2012 г. дългът е за неплатени 11 месечни вноски. Съгласно чл.42 от Общите условия дългът става автоматично предсрочно изискуем при неплащане на две поредни месечни вноски. Тази норма дава право на Банката при неплащане на две вноски /в случая 11/ без да бъде уведомен длъжника да се предприемат действия по връщането на сумите.

По изложените съображения предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е основателен и доказан. Атакуваното решение на районният съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С молба от 01.08.2013 г. пълномощника на въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски посочени в размер на 533.68 лева без да е изпълнено задължението по чл.80 ГПК, поради което такива не следва да се присъждат за настоящата инстанция.

Тъй като цената на иска е до 5 000 лв., въззивното решение не подлежи на касационно обжалване предвид разпоредбата на чл.280 ал.2 от ГПК.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №1538 от 22.02.2013г., постановено по гр.д. №1547/2012г. по описа на РС-Б..

Отхвърля искането на Банката за присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: